Скъпи читателю! В днешното издание на приложението за литература, изкуство

Скъпи читателю!

В днешното издание на приложението за литература, изкуство и просвета предлагаме глътка лирика с новите стихотворения на Георги Драмбозов.

Приятно четене.

ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 година в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, шеф на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен активист. Автор е на над 20 стихосбирки, измежду които " Два въглена от музика и стих ", " Реката на забравата ", " Кръстопът на музите ", " Безлюбие ", " Апология на тъгата " и други Негови стихове са превеждани на съветски, украински и маджарски. Член е на Съюза на българските писатели.

ПЪЛНОЛУНИЕ

Луна - голяма сребърна монета -

какво ли значи цялостната луна?...

Облещена към нас е с две очета:

бодърствуване велико - ей го на!

А споделят учени и астролози:

желанието у мъжа трепти...

Човече - мъжко чадо, Бог помози -

прислужник на Gloria mundi ли си ти?

Луната тази нощ ще ти угажда

и милва с отразена светлина -

да утоли тя мъжката ти жадност,

тя си остава знак на жена.

И всичко потегля някак алегорично -

обичаш безрезервно до зори.

Луната цялостна? - знак най-трагичен -

ще мрете, ще възкръсвате даже...

Обичаш я до гроб!... И пълнолунно.

И да умреш за нея си подготвен?...

Умирайте, възкръсвайте безумно -

човек възкръсва единствено от обич.

ЩЕ ТЕ ДОГОНЯ

Поезийо, по кое време ще те догоня,

теб - популярност, гибел, самопризнание и прочия?...

Захвърлих всичко аз, обяздих коня -

шуми кръвта в сърце и в слепоочия.

Шуми кръвта!... А слънцето преваля,

денят, от Бога предназначен, завършва

и колелото постепенно се търкаля -

народът не чете, животът - отегчителен.

Там някъде, надалеч в синевата,

великите и мъдрите поети

цялостен век ме чакат да ходя нататък,

лирично ореолите им светят.

Мой благи Боже, дай ми още мощ! -

в подножието на върха все вървя,

а музата с ръце ме е обвила

и ме пронизва с две очи измежду здрача.

Навярно единствено тя ми вдъхва храброст

да пиша още, да подтиквам коня,

да пиша с кръв и да не навеждам чело...

Поезийо, въпреки всичко ще те догоня!

НЕ СИ ОТИВАЙ!

...защото аз не съм подготвен да те изгубя

като ключе от пощенска кутия...

Любомир Левчев

Не си отивай ти от мен, не си отивай,

" тъй като аз не съм подготвен да те изгубя "...

Ти, моя безконечна Амбър - пристрастеност красива -

ще остарея, без да те долюбя.

Такава - недолюбена и малко дива,

ще те затворя в дневника на паметта си...

Отиваш си от мен - привидение красиво

и усет горчив оставяш с любовта си.

Горчи усетът... А на сърцето ми сладнее

и какъв брой пъти бяхме в пъкъла аз не зная,

по-важно е, че желая да пребивавам,

без разлика с теб - в пъкъла или в парадайса.

Готова си!... Целувката звучи прощално,

само че апелирам те - не си отивай, блага, още!

Ще ти напиша стихче гениално,

ще си напомним отново любовни нощи...

Не си отивай ти от мен, не си отивай! -

аз цялостен живот те търсих, по какъв начин да те изгубя?

Не желая да те виждам нещастлива -

да остарея, без да те долюбя.

ВЪЗРАСТТА НА ЛЮБОВТА

Ще си отидем недолюбени най-после -

въпрос на усеща и на плътска пристрастеност...

И въпреки всичко, по-добро общуване не зная -

ти беше Клеопатра, баща Цезар - аз.

Живяхме дълго в Рим или в Египет,

само че Цезар вероломно бе погубен...

Ти, позор не позор даже, ей така не ме попита -

ще стана ли твой Марк Антоний, един тип?

Пък аз на тази възраст желая да съм Цезар,

да карам с теб спокойни старини...

Ти, Клеопатра блага, си капризна,

ти си кралица тук от млади години.

Едно е единствено пристрастености в тебе да бушуват,

а друго - да излъчваш мъдростта...

Не Марк Антоний, Цезар те целува!...

И помири се с възрастта на любовта.

СТИХ И ЛЮБОВ

Аз пиша на едно бюрце с компютър,

тук листи - бели гълъби, хвърчат,

това е креативният способ безспорен -

на листче бяло и на Office Word.

Но какъв брой, благи Боже, ми остава

да пиша, да преработвам всяка нощ?

Къде е тя, въпреки всичко, международната ми популярност,

преди да стихне креативната мощност?

Забравих толкова мъжки отговорности

и любовта пронизва ме с очи -

поезията скрива грижите фамилни,

само че музата обича и... мълчи...

Свещена моя музо търпелива! -

ти толкова провинения елементарни,

ти беше феята, добричка и красива,

аз ще ти подвигна монумент със стих.

Деца и внуци дано благославят

вълшебния ни креативен тандем -

ни Златния телец, ни земната ни популярност

като завещание ще им предадем.

Най-свидното за нас ще им припишем,

извън гибелта е тръгнала на лов -

да помнят постоянно след нас, до момента в който дишат:

и моя Стих, и твоята Любов.

КЪМ НЕБЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Мое синьо небе!... В теб очите на Дякона

отново зървам... И те по бащински гледат към мен.

Мое спокойно небе!... Ни сълзи на майка разплакана,

ни писък на сирена, ни Зевс ядосан.

Мое ведро небе и врата към всемира -

там, на изток, някой буди се единствено с война.

Аз, роден след войната, до през днешния ден този свят не разбирам,

след нея - съсипия и гибел, мрачевина...

Пак обол за Харон!... Пак ще плеснат веслата,

всички жертви Харон отново ще кара оттатък...

Боже мой, а животът ни, неверният, толкова е къс,

дори да преповтаряме: Няма гибел! Няма гибел!

Моя майко едничка, Българийо блага! -

ти пази ни небето - похлупака ни наследник.

Ти пази ни земята - и нас, и децата родила...

Ти, мое небе - бъди спокойно...

Амин!

РАЗМИСЛИ ПРЕДИ ФИНАЛА

Вземи ме, Дунаве, с парчета от стиха ми -

тук, на брега, светът не ме чете!...

Вземи ме, Дунаве, вземи най-малко праха ми,

нехаен вятър тук ще го смете.

Ще ме покрият бързо бурен и давност,

и ще се слягат мемоари в пръстта -

край подобен стихът ми през днешния ден не заслужава,

след него ще заглъхне песента...

О, какъв брой тъжно, Боже, дори малко смешно! -

до гроб изкривен, нижеш ред след ред...

Жена ми питайте - що плаче безутешно

и елементарно ли живяла е с стихотворец?

Поетът в действителност е съвсем като индивида,

само че наложително оставя стих:

римуван буква - даже след памти века,

да го познае обожател спокоен.

И въпреки всичко, Дунаве, различен излаз няма! -

дали ще съм измежду речни дълбини,

дали ще се трансформира в коренчето единствено

измежду пръст в полета или в планини...

Над моя стих стебло ще избуява,

листенце ще пониква, след това цвят...

Не съм живял, не съм написал ред за популярност,

само че ненапразно бях на този свят.