Нямо сърце
Скандинавското кино е измежду най-хубавите в света (в Европа признавам още единствено испанци и немци, британците не са на този континент), а Биле Аугуст ( " Пеле завоевателят " ; " Най-добрите планове " ; " Къщата на духовете " и " Нощен трен за Лисабон " ) е един от неоспоримите колоси на северняците, който гордо се числи измежду няколкото режисьори като Копола, Кустурица, Шохей Имамура, братя Дарден, Ханеке с две " Златни палми " в Кан!
" Синемакс " ми достави удоволствието да излъчи последния му филм " Нямо сърце ", със шест награди, в това число отличие в Сан Себастиян за женска роля за огромната Паприка Стейн, деец от " Догма ", само че все по този начин привлекателна и харизматична, и оценка 7.2 в IMdb!
Лице на стара жена в наедрял кадър - полегнала на една страна, с одухотворено лъчение, благородни бръчки, големи втренчени в камерата очи, цялостни с болежка, увереност и воля. Това е Естер (Гита Ньорби, велика), която е женена от дълго време за кроткия, отстъпчив, разумен, висок и изсъхнал лекар Поул (Мортен Грюнвалд), с който са си взаимна опора в живота. Чакат децата на посетители - троснатата, сприхава, нападателна, устата и нетактична Хайди (Паприка Стейн, схваща се), отстъпчивия, спокоен и добродушен неин брачен партньор Михаел (Йенс Албинус, обичан от един значим интервал на Ларс Фон Трир) - двамата имат безмълвен, сензитивен, нежен и елементарно раним наследник в сложна възраст - Йонатан (Оскар Селан Халсков). Също - лабилната, вироглава, предизвикателна, свръхемоционална и непрестанно нещастна, доста по-млада от сестра си бледа красавица Сене (Даница Чурчич, откритие) и нейния радостен, лековерен, сякаш лекомислен и непрекъснато напушен другар Денис (Пилоу Асбек, постоянно съм го харесвал), който обаче е търпелив, добър и житейски умен.
Ще прекарат два дни дружно, дружно със фамилната другарка Лисбет (Вига Бро), белокоса непокътната симпатична и чаровна жена, след което в неделя Естер ще се самоубие с хапчета под наблюдението на Поул, тъй като е болна от множествена склероза и бързо ще се утежни, с цел да се трансформира в жив мъртвец. Винаги съм казвал, че благите и великодушни хора не желаят да са в тежест на обичаните си същества (подобна история разказваше най-хубавият немски филм на годината " Издухан ".
Първоначално всички са приели единомислещо решението на майката (това е било наложително нейно изискване, преди да се реши на окончателния и необратим жест), само че в този момент, когато излизат на повърхността затаени спорове и обиди, двете сестри, радикално разнообразни, едната мощна и преобладаваща, другата чуплива и неуверена, са срещу, като аргументите за несъгласието им също се разминават. Нещо като ненавременна лятна гръмотевична стихия в региона на възприятията, съпроводена с викове, обвинявания и кавги, прочиства въздуха и сдобрява и сплотява фамилията преди упования край...
Когато обичаш някого ужасно доста, не можеш да си представиш, че към този момент не съществува (обхващат те тръпки на леден праисторически ужас), че Гражданско отделение НЯМА ДО ТЕБ, бунтуваш се, плачеш, крещиш, търсиш излаз и провинен. Това е егоистично възприятие - нужна ти е обич, поддръжка, сигурност, дори, жестоко казано, житейска патерица, на която да се подпреш в мрачни и тъжни моменти, необходим ти е слушател и приятел. Искаш го не поради него, а поради себе си. В което няма нищо неприятно, всички сме слаби, комплицирани и изплашени. Но пък би трябвало да се съобразиш с неговото умишлено и премислено предпочитание да си отиде с достолепие, в случай че знае, че ще се трансформира в нещо прекомерно друго от себе си, и желае да си спести съжалението на обичаните и унижението...
Тази алтернатива (и аз съм я изживявал) е доста дълбока и няма лесни решения. Ала въпреки всичко се постанова да уважиш решението на обичания човек, даже да не ти харесва, даже да те наранява и травмира!
" Синемакс " ми достави удоволствието да излъчи последния му филм " Нямо сърце ", със шест награди, в това число отличие в Сан Себастиян за женска роля за огромната Паприка Стейн, деец от " Догма ", само че все по този начин привлекателна и харизматична, и оценка 7.2 в IMdb!
Лице на стара жена в наедрял кадър - полегнала на една страна, с одухотворено лъчение, благородни бръчки, големи втренчени в камерата очи, цялостни с болежка, увереност и воля. Това е Естер (Гита Ньорби, велика), която е женена от дълго време за кроткия, отстъпчив, разумен, висок и изсъхнал лекар Поул (Мортен Грюнвалд), с който са си взаимна опора в живота. Чакат децата на посетители - троснатата, сприхава, нападателна, устата и нетактична Хайди (Паприка Стейн, схваща се), отстъпчивия, спокоен и добродушен неин брачен партньор Михаел (Йенс Албинус, обичан от един значим интервал на Ларс Фон Трир) - двамата имат безмълвен, сензитивен, нежен и елементарно раним наследник в сложна възраст - Йонатан (Оскар Селан Халсков). Също - лабилната, вироглава, предизвикателна, свръхемоционална и непрестанно нещастна, доста по-млада от сестра си бледа красавица Сене (Даница Чурчич, откритие) и нейния радостен, лековерен, сякаш лекомислен и непрекъснато напушен другар Денис (Пилоу Асбек, постоянно съм го харесвал), който обаче е търпелив, добър и житейски умен.
Ще прекарат два дни дружно, дружно със фамилната другарка Лисбет (Вига Бро), белокоса непокътната симпатична и чаровна жена, след което в неделя Естер ще се самоубие с хапчета под наблюдението на Поул, тъй като е болна от множествена склероза и бързо ще се утежни, с цел да се трансформира в жив мъртвец. Винаги съм казвал, че благите и великодушни хора не желаят да са в тежест на обичаните си същества (подобна история разказваше най-хубавият немски филм на годината " Издухан ".
Първоначално всички са приели единомислещо решението на майката (това е било наложително нейно изискване, преди да се реши на окончателния и необратим жест), само че в този момент, когато излизат на повърхността затаени спорове и обиди, двете сестри, радикално разнообразни, едната мощна и преобладаваща, другата чуплива и неуверена, са срещу, като аргументите за несъгласието им също се разминават. Нещо като ненавременна лятна гръмотевична стихия в региона на възприятията, съпроводена с викове, обвинявания и кавги, прочиства въздуха и сдобрява и сплотява фамилията преди упования край...
Когато обичаш някого ужасно доста, не можеш да си представиш, че към този момент не съществува (обхващат те тръпки на леден праисторически ужас), че Гражданско отделение НЯМА ДО ТЕБ, бунтуваш се, плачеш, крещиш, търсиш излаз и провинен. Това е егоистично възприятие - нужна ти е обич, поддръжка, сигурност, дори, жестоко казано, житейска патерица, на която да се подпреш в мрачни и тъжни моменти, необходим ти е слушател и приятел. Искаш го не поради него, а поради себе си. В което няма нищо неприятно, всички сме слаби, комплицирани и изплашени. Но пък би трябвало да се съобразиш с неговото умишлено и премислено предпочитание да си отиде с достолепие, в случай че знае, че ще се трансформира в нещо прекомерно друго от себе си, и желае да си спести съжалението на обичаните и унижението...
Тази алтернатива (и аз съм я изживявал) е доста дълбока и няма лесни решения. Ала въпреки всичко се постанова да уважиш решението на обичания човек, даже да не ти харесва, даже да те наранява и травмира!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ