Освободиха Методи Лалов като съдия
Скандалният магистрат Методи Лалов към този момент не е арбитър. Това реши Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, с което постави завършек на сагата, траяла над месец, и му даде зелена светлина да се впусне в политиката, заяви „ Правен свят “.
Точката беше включена като спомагателна в дневния ред на кадровиците. Членове на Колегията, които са срещу освобождението, въпреки всичко имаше. Това бяха Стефан Гроздев, Севдалин Мавров, Боян Магдалинчев и Вероника Имова.
" Ще гласоподавам срещу. Ние нямаме право да обсъждаме претекстовете за оставката, само че Закон за съдебната власт вкарва условие магистратът да е изписал всички правосъдни актове. В съответния случай от материалите е видно, че арбитър Лалов не се е произнесъл по две ограничения за неотклонение. Когато той ги изпише, аз съм подготвен да гласоподавам " за " оставката му. Освен това решение на Конституционен съд, което непрекъснато се цитира в тази ситуация на Методи Лалов, има и друго решение, с други причини ", съобщи представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев.
Георги Чолаков опонира. " Той в никакъв случай няма да напише тези две избрания, не можем да го държим принудително в правосъдната система ".
" Ние не подтикваме ли недобросъвестните сътрудници да не престават, да си получават на 100% възнагражденията и най-после делата им да бъдат разпределени на други сътрудници, които правят съзнателно отговорностите си ", възрази Магдалинчев.
След като болшинството в Колегията утвърди оставката му, Лалов, към този момент публично може да стане лидер на листата на обединението от " Да, България ", ДСБ и Зелено придвижване. В началото на съвещанието на Съдийската гилдия, което бе обагрено от няколко проблема, свързани с към този момент някогашния областен арбитър, той се изяви с поредна провокация към кадровиците и опита да ги накара да нарушат закона, с цел да му обезпечат естрада за политическа пропаганда още преди да е пристигнал редът за гласоподаване на оставката му.
Историята към Методи Лалов е към този момент добре известна. Той е обект на две дисциплинарни производства, които по-късно бяха обединени в едно дело, по което към този момент има резултат. Отделно на 1 август, директно след старта на отпуските на членовете на Съдийската гилдия, Лалов изиска да бъде освободен от правосъдната система, с цел да се впусне регламентирано в политическия живот на страната. Междувременно, ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на три пъти, в нарушаване на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), настойчиво настояваше районният арбитър скорострелно да бъде освободен. " Режимът на неотложност " се оказа толкоз огромен, че Панов " пропусна " и при трите насрочвания на изключителни съвещания на Колегията през лятото да внесе оставката на Лалов в отрасловата Комисия по атестирането и състезанията (КАК), както повелява законът. Все отново Съдийската гилдия регистрира пропуща на ръководителя на Върховен касационен съд и изпрати оставката на Лалов в КАК. През това време обаче районният арбитър, който уточни, че с или без утвърждението на кадровиците, към този момент се усеща свободен от системата, се яви в студиото на една от националните малките екрани и към момента в качеството си на магистрат обществено пропагандира жителите да поддържат съответна политическа мощ при идния локален избор. Това стимулира представители на Вътрешна македонска революционна организация да изпратят сигнал до кадровия орган за нарушавания в Изборния кодекс, защото Лалов към момента е арбитър.
Всички тези събития към Методи Лалов влязоха в дневния ред на Съдийската гилдия към Висш съдебен съвет във вторник и макар, че гласуването на оставката му бе на една ръка разстояние, районният арбитър още веднъж се изкуши да предизвика кадровиците. Той даже се яви персонално в постройката на Висш съдебен съвет във връзка дисциплинарката против него и преди съвещанието на Колегията заплаши членовете й с кавга в съда.
Още преди гласуването на дневния ред на Колегията, в самото начало на съвещанието, представителят на Методи Лалов в правосъдната система – Лозан Панов – рапортува, че съдията е изискал включеното като 1-ва точка в дневния ред разискване на решението по дисциплинарното произвеждане против него да бъде излъчено обществено. Макар че, Панов е началник не на какъв да е орган на правосъдната власт, а точно на Върховен касационен съд, явно се оказа належащо сътрудниците му да му припомнят, че такава опция в закона не попада.
Георги Чолаков пръв разясни, че законът и правилникът за активността на Съдийската гилдия не позволяват сходна опция. " По нито едно дисциплинарно дело не сме заседавали при включени монитори, не считам, че по това дело би трябвало да вършим изключение ", разясни Чолаков. Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева и Боян Магдалинчев се причислиха към тази теза.
Все отново Пашкунова направи един финален опит да обслужи ползите на Лалов и предложи – дневният ред да бъде дислокиран, първо да бъде прегледан въпросът с оставката на съдията, той да бъде освободен, а по-късно да се реши да се дебатира ли по дисциплинарното му произвеждане. Предложението на Пашкунова наподобява необичайно по две аргументи. Първо – в случай че Съдийската гилдия освободи Лалов, то роба се обезмисля дебатирането и взимането на решение по дисциплинарката против него. Второ – налагането на дисциплинарно наказване на Лалов, по дело с предложение за дисциплинарно уволняване, има заплаха да го лиши от обезщетение от близо 100 000 лева за 16 години стаж и неизползвани 395 дни отпуск.
Мнозинството в Съдийската гилдия отхвърли настояването на Пашкунова, както и това на Лалов, след което стартира да заседава по авансово оповестения дневен ред – първо дисциплинарното произвдоство, след което предлагането на Вътрешна македонска революционна организация, а най-после – мечтаната оставка.
Припомняме, че предлагането на дисциплинарния състав по делото против Лалов бе за едното му нарушение – несъблюдение на служебните му отговорности като ръководител на Софийски областен съд наказване - " намаление в сан за период от 1 година ", a за второто - поради унизителното отношение на Лалов по отношение на служителката от съда Ганка Иванова, на която бе крещял и заплашвал, че ще я снима в неокосената трева край постройката на съда на бул. " Цар Борис III " – " забележка ".
След траяло близо 6 часа чуване и спор по отношение на дисциплинарката на Лалов, Съдийската гилдия реши, че ще го накаже с две " забележки ".
Точката беше включена като спомагателна в дневния ред на кадровиците. Членове на Колегията, които са срещу освобождението, въпреки всичко имаше. Това бяха Стефан Гроздев, Севдалин Мавров, Боян Магдалинчев и Вероника Имова.
" Ще гласоподавам срещу. Ние нямаме право да обсъждаме претекстовете за оставката, само че Закон за съдебната власт вкарва условие магистратът да е изписал всички правосъдни актове. В съответния случай от материалите е видно, че арбитър Лалов не се е произнесъл по две ограничения за неотклонение. Когато той ги изпише, аз съм подготвен да гласоподавам " за " оставката му. Освен това решение на Конституционен съд, което непрекъснато се цитира в тази ситуация на Методи Лалов, има и друго решение, с други причини ", съобщи представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев.
Георги Чолаков опонира. " Той в никакъв случай няма да напише тези две избрания, не можем да го държим принудително в правосъдната система ".
" Ние не подтикваме ли недобросъвестните сътрудници да не престават, да си получават на 100% възнагражденията и най-после делата им да бъдат разпределени на други сътрудници, които правят съзнателно отговорностите си ", възрази Магдалинчев.
След като болшинството в Колегията утвърди оставката му, Лалов, към този момент публично може да стане лидер на листата на обединението от " Да, България ", ДСБ и Зелено придвижване. В началото на съвещанието на Съдийската гилдия, което бе обагрено от няколко проблема, свързани с към този момент някогашния областен арбитър, той се изяви с поредна провокация към кадровиците и опита да ги накара да нарушат закона, с цел да му обезпечат естрада за политическа пропаганда още преди да е пристигнал редът за гласоподаване на оставката му.
Историята към Методи Лалов е към този момент добре известна. Той е обект на две дисциплинарни производства, които по-късно бяха обединени в едно дело, по което към този момент има резултат. Отделно на 1 август, директно след старта на отпуските на членовете на Съдийската гилдия, Лалов изиска да бъде освободен от правосъдната система, с цел да се впусне регламентирано в политическия живот на страната. Междувременно, ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на три пъти, в нарушаване на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), настойчиво настояваше районният арбитър скорострелно да бъде освободен. " Режимът на неотложност " се оказа толкоз огромен, че Панов " пропусна " и при трите насрочвания на изключителни съвещания на Колегията през лятото да внесе оставката на Лалов в отрасловата Комисия по атестирането и състезанията (КАК), както повелява законът. Все отново Съдийската гилдия регистрира пропуща на ръководителя на Върховен касационен съд и изпрати оставката на Лалов в КАК. През това време обаче районният арбитър, който уточни, че с или без утвърждението на кадровиците, към този момент се усеща свободен от системата, се яви в студиото на една от националните малките екрани и към момента в качеството си на магистрат обществено пропагандира жителите да поддържат съответна политическа мощ при идния локален избор. Това стимулира представители на Вътрешна македонска революционна организация да изпратят сигнал до кадровия орган за нарушавания в Изборния кодекс, защото Лалов към момента е арбитър.
Всички тези събития към Методи Лалов влязоха в дневния ред на Съдийската гилдия към Висш съдебен съвет във вторник и макар, че гласуването на оставката му бе на една ръка разстояние, районният арбитър още веднъж се изкуши да предизвика кадровиците. Той даже се яви персонално в постройката на Висш съдебен съвет във връзка дисциплинарката против него и преди съвещанието на Колегията заплаши членовете й с кавга в съда.
Още преди гласуването на дневния ред на Колегията, в самото начало на съвещанието, представителят на Методи Лалов в правосъдната система – Лозан Панов – рапортува, че съдията е изискал включеното като 1-ва точка в дневния ред разискване на решението по дисциплинарното произвеждане против него да бъде излъчено обществено. Макар че, Панов е началник не на какъв да е орган на правосъдната власт, а точно на Върховен касационен съд, явно се оказа належащо сътрудниците му да му припомнят, че такава опция в закона не попада.
Георги Чолаков пръв разясни, че законът и правилникът за активността на Съдийската гилдия не позволяват сходна опция. " По нито едно дисциплинарно дело не сме заседавали при включени монитори, не считам, че по това дело би трябвало да вършим изключение ", разясни Чолаков. Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева и Боян Магдалинчев се причислиха към тази теза.
Все отново Пашкунова направи един финален опит да обслужи ползите на Лалов и предложи – дневният ред да бъде дислокиран, първо да бъде прегледан въпросът с оставката на съдията, той да бъде освободен, а по-късно да се реши да се дебатира ли по дисциплинарното му произвеждане. Предложението на Пашкунова наподобява необичайно по две аргументи. Първо – в случай че Съдийската гилдия освободи Лалов, то роба се обезмисля дебатирането и взимането на решение по дисциплинарката против него. Второ – налагането на дисциплинарно наказване на Лалов, по дело с предложение за дисциплинарно уволняване, има заплаха да го лиши от обезщетение от близо 100 000 лева за 16 години стаж и неизползвани 395 дни отпуск.
Мнозинството в Съдийската гилдия отхвърли настояването на Пашкунова, както и това на Лалов, след което стартира да заседава по авансово оповестения дневен ред – първо дисциплинарното произвдоство, след което предлагането на Вътрешна македонска революционна организация, а най-после – мечтаната оставка.
Припомняме, че предлагането на дисциплинарния състав по делото против Лалов бе за едното му нарушение – несъблюдение на служебните му отговорности като ръководител на Софийски областен съд наказване - " намаление в сан за период от 1 година ", a за второто - поради унизителното отношение на Лалов по отношение на служителката от съда Ганка Иванова, на която бе крещял и заплашвал, че ще я снима в неокосената трева край постройката на съда на бул. " Цар Борис III " – " забележка ".
След траяло близо 6 часа чуване и спор по отношение на дисциплинарката на Лалов, Съдийската гилдия реши, че ще го накаже с две " забележки ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ