Парламентът има едва 20% положителен рейтинг сред народа
Скандалите през месец август и високият градус на политическо напрежение дават отражение на главните знаци, които проучвателен център „ Тренд “, по поръчка на „ 24 часа “, залага в ежемесечните си изследвания. Никоя институция не остава незасегната от публичното неодобрение.
В упованията за бъдещето на страната се регистрира динамичност, макар че оптимистите не престават да са повече (47%) от песимистите (43%).
Положителната оценка за работата на Народното събрание ерозира в последните четири месеца с по няколко процентни пункта всеки месец, като през септември 20% от интервюираните заявяват, че имат позитивна оценка за работата на институцията против 69%, които не я утвърждават. Спад има и в оценката по отношение на държавното управление, само че тук се вижда спад единствено през този месец, без да се регистрира отрицателна наклонност за няколко месеца.
В оценката за работата на президента също се отбелязва отрицателна динамичност, като негативните оценки се покачват с 5%, а позитивните падат с 3%.
Въпреки отрицателния тренд и на знака за нужда от предварителни парламентарни избори, половината българи към момента считат, че нов избор не е нужен, а 53% са на мнение, че държавното управление ще изкара цялостен мандат.
Независимо от отрицателната наклонност по отношение на оценката на главните институции, партийните желания на българите се резервират сходни с предходните месеци. Дистанцията сред двете съществени партии се резервира на към 3%. Движение за права и свободи и Обединени патриоти остават с разлика в границите на 1%. В относителен проект, с предходните месеци, разликите са в границите на статистическата неточност.
Според 55% от всички запитани, оставките на министрите на вътрешните работи, районното развиване и превоза няма да внесат смяна в работата на кабинета. 15% считат, че държавното управление ще се усъвършенства след кадровите смени, а 9% остават скептични.
Проучването на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа “, отдадено на настройките на българите по отношение на партиите и работата на главните институции. Проучването е осъществено в интервала 4-11.09.2018 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1006 души на възраст над 18 години. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
В упованията за бъдещето на страната се регистрира динамичност, макар че оптимистите не престават да са повече (47%) от песимистите (43%).
Положителната оценка за работата на Народното събрание ерозира в последните четири месеца с по няколко процентни пункта всеки месец, като през септември 20% от интервюираните заявяват, че имат позитивна оценка за работата на институцията против 69%, които не я утвърждават. Спад има и в оценката по отношение на държавното управление, само че тук се вижда спад единствено през този месец, без да се регистрира отрицателна наклонност за няколко месеца.
В оценката за работата на президента също се отбелязва отрицателна динамичност, като негативните оценки се покачват с 5%, а позитивните падат с 3%.
Въпреки отрицателния тренд и на знака за нужда от предварителни парламентарни избори, половината българи към момента считат, че нов избор не е нужен, а 53% са на мнение, че държавното управление ще изкара цялостен мандат.
Независимо от отрицателната наклонност по отношение на оценката на главните институции, партийните желания на българите се резервират сходни с предходните месеци. Дистанцията сред двете съществени партии се резервира на към 3%. Движение за права и свободи и Обединени патриоти остават с разлика в границите на 1%. В относителен проект, с предходните месеци, разликите са в границите на статистическата неточност.
Според 55% от всички запитани, оставките на министрите на вътрешните работи, районното развиване и превоза няма да внесат смяна в работата на кабинета. 15% считат, че държавното управление ще се усъвършенства след кадровите смени, а 9% остават скептични.
Проучването на проучвателен център „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа “, отдадено на настройките на българите по отношение на партиите и работата на главните институции. Проучването е осъществено в интервала 4-11.09.2018 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1006 души на възраст над 18 години. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ