Освободители или окупатори? Искаха да стане добре, но стана както винаги
Скандалът към изложбата „ 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма “ в софия, органиирана от съветското посолство, се разраства. От дипломатическата задача на Москва у нас реагираха на заявката на Външно министерство, което заявява, че такова мероприятие е несвоевременно, с изказване, че става дума за незнайни фотографии и документи, свързани с освобождението ни от фашизма на 9 септември 1944 година
От посолството желали всичко да е както би трябвало и добре, само че се получи както постоянно – скандал.
Руските служби и съветската страна изобщо отстоява свои идеологически разбирания, които се пробва да „ входира “ в дневния ред на страните, където има ползи. Крайно време е да свикнем с това и да реагираме невъзмутимо и аргументирано. Бяхме в социалистическия блок, Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, а в този момент сме в НАТО и Европейски Съюз. Русия към момента не приема това решение на България и се пробва да върне нещата или най-малко да употребява пропагандни похвати и хибридна война, с цел да прокара ползите си. Така постъпват по принцип огромните и мощни страни.
Реакцията на българското външно министерство бе на равнището на съветския агитационен опит: липса на такт и дипломация. И в Министерство на външните работи някой е желал да се получи нещо по-така, само че се получи както винаги…
Ето едно мнение по тематиката на съветския историк и публицист Борис Соколов:
Пропагандата твърди, че Червената войска е донесла на народите на Източна Европа избавление от немския нацизъм, а на народите на Източна Азия – от японския милитаризъм. Това са били освободителни задачи, които са коствали на Русия живота на стотици хиляди воини. В едно изявление за френския вестник „ Фигаро “ президентът Владимир Путин декларира: „ След като през 1944 година бе освободена нашата територия, Съветската войска мина границата на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да избави от нацисткото зло още 11 европейски страни. И поради това починаха над един милион наши бойци и офицери… Сражавайки се с нацизма, нашият народ освен донесе свободата на други, само че и изправяше растеж и укрепваше вътрешното си достолепие “.
Какво се случи в реалност?
Червената войска донесе на народите от Източна Европа освен избавление, само че и ново иго, тъй като оказа помощ властта там да се вземе от марионетни комунистически режими. Същото се случваше и в Източна Азия, където влязоха руски воски. Та те окупираха Манджурия и Северна Корея… Известна разлика имаше в Китай, където комунистите участваха в партизанско придвижване и имаха своя платформа за ръководство. Подобна бе обстановката в Югославия и Албания.
В останалите страни от Източна Европа, където бяха открити марионетни режими, незабавно започнаха политически репресии по руски модел. Така да вземем за пример в Полша, с изключение на всеобщите разстрели в Катин, където бяха избити към 25 хиляди офицери и цивилни жители, започнаха репресии против членове на Армия Крайова, която се подчиняваше на полското държавно управление в заточение. Съветските войски не помогнаха на Варшавското въстание, проведено от Армия Крайова срещу хитлеристите, което завладя Варшава пре август 1944 година Ако Червената войска бе помогнала войната щеше да завърши доста по-рано, само че не го направи.
(Много обстоятелства за този интервал са разказани в книгата на съветския историк Н.В. Петров „ По сюжета на Сталин: ролята на органите на НКВД-МТБ на Съюз на съветските социалистически републики за съветизацията на страни от Централна и Източна Европа. 1945 – 1953 г “)
Съветските войски в последната година от войната и незабавно след нея сееха гибел и репресии на освободените територии, аргументирайки се, че санкционират „ експлоататорите “ служители, офицери, полицейски чиновници и локалната интелигенция. Например в България още на 6 октомври 1944 година, по-малко от месец след комунистическия прелом, беше подписан указ за основаване на „ национален съд “. През март 1945 година този арбитражен съд към този момент бе подготвен и произнесе 10 897 присъди по 131 правосъдни процеси. На гибел бяха наказани 2138 души, измежду които членове на регентския съвет, браа на цар Борис III – принц Кирил, доста народни представители, висши военни чинове, учени, съдии, индустриалци, публицисти. По същото време продължаваха и така наречен „ стихийни разстрели “ по места, като общия брой на жертвите е достигнал 30-40 хиляди души. Преди изборите на 27 ноември 1946 година са били убити 24 деятели на Българския аграрни национален съюз с водач Никола Петков. Той бил задържан, упрекнат в „ скрит план “ по руски модел и обесен през септември 1947 година
В нито една страна от Източна Европа, с изключение на Югославия и Албания, комунистите не са били в положение да завоюват властта без поддръжката на руската войска.
Съветските окупационни управляващи предали под контрола на комунистите локалните силови структури, които по това време са работили при директната интервенция и диктовка на съветници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и други секрети служби на Москва. Изборите, които са били извоювани от комунистите, по предписание са били фалшифицирани от руски специалисти по сходни операции.
Един ръководителите на руските секрети служби, Иван Серов, в книгата „ Записки от куфара “ написа: „ През 1945 година, беше взето решение да бъдат притискани поляците с публичен престиж и подкрепящи държавното управление на Миколайчик. За задачата бе предоставено на отдел „ Д “ на нашите служби да се заеме с подправянето на документи и почерци. Този отдел единствено с такива неща се занимаваше и ги пращаха в Източна Европа по изборите да оказват помощ на „ братските партии “ “.
Изборите, където въпреки всичко спечелили ставаха некомунистически партии, по-късно техни деятели и ръководители бяха подлагани на гонене и репресии.
Друг съветски историк – Александър Гогун, в изявление за радио „ Ехото на Москва “ декларира :
Съветските войски в края на войната не са просто окупатори, а поробители. Защото този държавен строй, който наложи Сталин в Източна Европа бе създаван от него още през 20-те години на ХХ век. Това е азиатски тираничен модел, съвсем робовладелски строй, при който обособения човек губи свободата си, няма право даже на предвижване, нито на лично мнение и позиция. Човекът бе трансфорат във винтче от една гигантска послушна машина. От последния служащ до най-първите хора в Централния комитет са били подвластни от индивида в Кремъл.
Сталин е почнал подготовката за война в Европа още през 20-те години. След гибелта на Ленин през 1923 година той получава не просто цялата власт, а контролния пакет на комунистическия модел, по този начин да се каже. И в случай че Хитлер не беше нападнал Съветския съюз на 22 юни 1941 година то Сталин щеше да нападне Хитлер до края на юли. Има документи и негови изявления по този въпрос.
След края на войната той основава социалистически лагер, с цел да противодейства на капиталистическия мир. Дори през 1952 година на XIX конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз той декларира, че доста скоро френската и италианската компартии ще вземат властта. Те имат поддръжката на Москва и социалистическият лагер ще се разшири.
***
Това са единствено две отзиви на съветски историци и създатели на доста книги, преведени в редица страни. Техни съперници обаче твърят противоположното - че точно Червената войска е освободила част от Европа и този акт заслужава признателност и благодарност от съответните страни и нации. Те по този начин и не схващат обаче, че това не може да се натяква непрекънато и да се търси признателност во веки веков. В Русия се води спор по тази и други тематики, свързани с Втората международна война. Времето ще покаже кой прав и кой – не. Важнто е нещата да се изговарят, а времето ще е съдник. У нас нещата обаче не престават да се намират в две противоположни страни, които изрично отхвърлят всяко несъвпадащо в с тяхното мнение.
Пропагандните опити на Русия в това отношение няма да спрат. Още повече, че намират почва в някои среди у нас. По-важно е да се провокира спор, дано има разногласия, само че да се чуят и видят причините и обстоятелствата. На някои няма да им харесат, само че подобен е животът.
Фрог нюз
От посолството желали всичко да е както би трябвало и добре, само че се получи както постоянно – скандал.
Руските служби и съветската страна изобщо отстоява свои идеологически разбирания, които се пробва да „ входира “ в дневния ред на страните, където има ползи. Крайно време е да свикнем с това и да реагираме невъзмутимо и аргументирано. Бяхме в социалистическия блок, Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, а в този момент сме в НАТО и Европейски Съюз. Русия към момента не приема това решение на България и се пробва да върне нещата или най-малко да употребява пропагандни похвати и хибридна война, с цел да прокара ползите си. Така постъпват по принцип огромните и мощни страни.
Реакцията на българското външно министерство бе на равнището на съветския агитационен опит: липса на такт и дипломация. И в Министерство на външните работи някой е желал да се получи нещо по-така, само че се получи както винаги…
Ето едно мнение по тематиката на съветския историк и публицист Борис Соколов:
Пропагандата твърди, че Червената войска е донесла на народите на Източна Европа избавление от немския нацизъм, а на народите на Източна Азия – от японския милитаризъм. Това са били освободителни задачи, които са коствали на Русия живота на стотици хиляди воини. В едно изявление за френския вестник „ Фигаро “ президентът Владимир Путин декларира: „ След като през 1944 година бе освободена нашата територия, Съветската войска мина границата на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да избави от нацисткото зло още 11 европейски страни. И поради това починаха над един милион наши бойци и офицери… Сражавайки се с нацизма, нашият народ освен донесе свободата на други, само че и изправяше растеж и укрепваше вътрешното си достолепие “.
Какво се случи в реалност?
Червената войска донесе на народите от Източна Европа освен избавление, само че и ново иго, тъй като оказа помощ властта там да се вземе от марионетни комунистически режими. Същото се случваше и в Източна Азия, където влязоха руски воски. Та те окупираха Манджурия и Северна Корея… Известна разлика имаше в Китай, където комунистите участваха в партизанско придвижване и имаха своя платформа за ръководство. Подобна бе обстановката в Югославия и Албания.
В останалите страни от Източна Европа, където бяха открити марионетни режими, незабавно започнаха политически репресии по руски модел. Така да вземем за пример в Полша, с изключение на всеобщите разстрели в Катин, където бяха избити към 25 хиляди офицери и цивилни жители, започнаха репресии против членове на Армия Крайова, която се подчиняваше на полското държавно управление в заточение. Съветските войски не помогнаха на Варшавското въстание, проведено от Армия Крайова срещу хитлеристите, което завладя Варшава пре август 1944 година Ако Червената войска бе помогнала войната щеше да завърши доста по-рано, само че не го направи.
(Много обстоятелства за този интервал са разказани в книгата на съветския историк Н.В. Петров „ По сюжета на Сталин: ролята на органите на НКВД-МТБ на Съюз на съветските социалистически републики за съветизацията на страни от Централна и Източна Европа. 1945 – 1953 г “)
Съветските войски в последната година от войната и незабавно след нея сееха гибел и репресии на освободените територии, аргументирайки се, че санкционират „ експлоататорите “ служители, офицери, полицейски чиновници и локалната интелигенция. Например в България още на 6 октомври 1944 година, по-малко от месец след комунистическия прелом, беше подписан указ за основаване на „ национален съд “. През март 1945 година този арбитражен съд към този момент бе подготвен и произнесе 10 897 присъди по 131 правосъдни процеси. На гибел бяха наказани 2138 души, измежду които членове на регентския съвет, браа на цар Борис III – принц Кирил, доста народни представители, висши военни чинове, учени, съдии, индустриалци, публицисти. По същото време продължаваха и така наречен „ стихийни разстрели “ по места, като общия брой на жертвите е достигнал 30-40 хиляди души. Преди изборите на 27 ноември 1946 година са били убити 24 деятели на Българския аграрни национален съюз с водач Никола Петков. Той бил задържан, упрекнат в „ скрит план “ по руски модел и обесен през септември 1947 година
В нито една страна от Източна Европа, с изключение на Югославия и Албания, комунистите не са били в положение да завоюват властта без поддръжката на руската войска.
Съветските окупационни управляващи предали под контрола на комунистите локалните силови структури, които по това време са работили при директната интервенция и диктовка на съветници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и други секрети служби на Москва. Изборите, които са били извоювани от комунистите, по предписание са били фалшифицирани от руски специалисти по сходни операции.
Един ръководителите на руските секрети служби, Иван Серов, в книгата „ Записки от куфара “ написа: „ През 1945 година, беше взето решение да бъдат притискани поляците с публичен престиж и подкрепящи държавното управление на Миколайчик. За задачата бе предоставено на отдел „ Д “ на нашите служби да се заеме с подправянето на документи и почерци. Този отдел единствено с такива неща се занимаваше и ги пращаха в Източна Европа по изборите да оказват помощ на „ братските партии “ “.
Изборите, където въпреки всичко спечелили ставаха некомунистически партии, по-късно техни деятели и ръководители бяха подлагани на гонене и репресии.
Друг съветски историк – Александър Гогун, в изявление за радио „ Ехото на Москва “ декларира :
Съветските войски в края на войната не са просто окупатори, а поробители. Защото този държавен строй, който наложи Сталин в Източна Европа бе създаван от него още през 20-те години на ХХ век. Това е азиатски тираничен модел, съвсем робовладелски строй, при който обособения човек губи свободата си, няма право даже на предвижване, нито на лично мнение и позиция. Човекът бе трансфорат във винтче от една гигантска послушна машина. От последния служащ до най-първите хора в Централния комитет са били подвластни от индивида в Кремъл.
Сталин е почнал подготовката за война в Европа още през 20-те години. След гибелта на Ленин през 1923 година той получава не просто цялата власт, а контролния пакет на комунистическия модел, по този начин да се каже. И в случай че Хитлер не беше нападнал Съветския съюз на 22 юни 1941 година то Сталин щеше да нападне Хитлер до края на юли. Има документи и негови изявления по този въпрос.
След края на войната той основава социалистически лагер, с цел да противодейства на капиталистическия мир. Дори през 1952 година на XIX конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз той декларира, че доста скоро френската и италианската компартии ще вземат властта. Те имат поддръжката на Москва и социалистическият лагер ще се разшири.
***
Това са единствено две отзиви на съветски историци и създатели на доста книги, преведени в редица страни. Техни съперници обаче твърят противоположното - че точно Червената войска е освободила част от Европа и този акт заслужава признателност и благодарност от съответните страни и нации. Те по този начин и не схващат обаче, че това не може да се натяква непрекънато и да се търси признателност во веки веков. В Русия се води спор по тази и други тематики, свързани с Втората международна война. Времето ще покаже кой прав и кой – не. Важнто е нещата да се изговарят, а времето ще е съдник. У нас нещата обаче не престават да се намират в две противоположни страни, които изрично отхвърлят всяко несъвпадащо в с тяхното мнение.
Пропагандните опити на Русия в това отношение няма да спрат. Още повече, че намират почва в някои среди у нас. По-важно е да се провокира спор, дано има разногласия, само че да се чуят и видят причините и обстоятелствата. На някои няма да им харесат, само че подобен е животът.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ