Науката обяснява защо умираме
Сива коса, бръчки, увиснала кожа – това е нашата биологична орис. Без значение какъв брой гневно се опитваме да избягаме от нея с кремове срещу състаряване, нашите тела са програмирани по този начин, че да остареят и в края на краищата – да умрат.
Приложеният по-долу видео клип на ASAP Science преглежда точно тази научна истина.
Съществуват най-различни външни фактори, като да вземем за пример диета, физически извършения и стрес, които засягат степента на стареене, като повреждат клетките ни. Наред с това обаче тялото ни разполага и с биологически часовник, заровен в нашите гени. Той, естествено, не може да работи безпределно.
С други думи – програмирани сме да умрем.
Тялото ви е основано от трилиони кафези, които непрекъснато се разделят. Всеки път, когато създадат това, те основават копие и на своята ДНК. Тази ДНК е поместена в структури, наречени хромозоми (хората разполагат с 23 двойки от тях). Проблемът е, че репликацията на ДНК не е идеален развой. В края на всяка хромозома има пропуски. За да попречи на загубата на значима ДНК информация, тялото ни разполага с теломери, ситуирани в окончанията на всяка една хромозома. На процедура това са ДНК повторения, които можем да си позволим да изгубим.
Всеки път обаче, когато клетките се разделят, тези теломери стават все по-кратки. В края на краищата изчезват изцяло. В този миг клетките към този момент не минават през процеса на клетъчно разделяне.
Някои червеи са способни да регенерират своите теломери до безспир – това ги прави на процедура безсмъртни от биологична позиция. Дълготрайността на живота им обаче варира и те въпреки всичко са податливи на болести, което подсказва, че остаряването съставлява комбинация от фактори, свързани както с обкръжаващата ни среда, по този начин и с генетиката.
Защо обаче нашите кафези не вършат това?
Неконтролираното дупликиране на кафези стои в основата на рака и фактът, че нашите кафези не могат да се разделят до безспир, действително ни оказва помощ в борбата с това извънредно заболяване. Моментът, в който клетките престанат да се разделят, е прочут като клетъчно остаряване. При хората този предел на дупликиране е почти 50 пъти. Веднъж щом бъде доближат, клетките последователно стартират да губят своите функционалности и да умират (което води до първите признаци на остаряването). Това ни оказва помощ и да разбираем за какво хипотетичният брой години, които ще живеем, е общо взето наследствена характерност – въпреки всичко първичната дължина на теломерите е пристигнала точно от вашите родители.
