Системата за управление на икономиката, утвърдена по време на конференцията

...
Системата за управление на икономиката, утвърдена по време на конференцията
Коментари Харесай

Бретън Удс на 75: заплахите за световното сътрудничество

Системата за ръководство на стопанската система, одобрена по време на конференцията в Бретън Удс през 1944-а, е подкопана от растящия протекционизъм и шовинизъм, написа основният стопански коментатор на "Файненшъл таймс " - Мартин Улф. Той обобщава най-важните акценти от развиването на света след Бретън Удс и в очерците на 50 видни политици и икономисти, написани особено в чест на 75-а годишнина от провеждането на форума.

"Осъзнахме, че най-умният и най-ефективен метод за отбрана на националните ни ползи е посредством интернационално съдействие или, с други думи - обединени старания за постигането на общи цели ". Това е споделил финансовият министър на Съединени американски щати - Хенри Моргентау в речта си при на закриването на конференцията в Бретън Удс на 22 юли 1944-а.

"Трябва да защитим границите си от набезите на другите страни, които създават нашите артикули, крадат нашите компании и унищожават нашите работни места. Протекцията ще докара до по-голямо благополучие и мощ ". Това пък е откъс от изявлението на президента Доналд Тръмп, направено по време на церемонията за встъпването му в служба на 20 януари 2017-а.



Откриването на конференцията в Бретън Удс през 1944-а

Конференцията в Бретън Удс, Ню Хемпшър, която поставя основите на по-голямата част от днешния международен стопански ред, се е провела преди 75 години, сред 1 и 22 юли 1944-а. Втората международна война към момента не е извоювана, само че западните сили отпред със Съединени американски щати към този момент са почнали да обмислят по какъв начин да провеждат нещата по друг метод за един по-добър свят в бъдеще.

Оттогава е изтекла доста вода и светът в действителност се е трансформирал радикално. Днес духът, въодушевил участниците в конференцията, е в кръгова защита, въпреки че е тъкмо толкоз настоящ колкото и през 1944-а. Тази годишнина е мотив за равносметка: кое се е оказало вярно, кое е било неправилно и какво би трябвало да се случи, в случай че духът на Бретън Удс, тогавашните съглашения продължат да образуват света през идващите десетилетия. Или създадениятот тях ред се провали тъкмо както Обществото на народите (ОН) сред двете международни войни.

Впечатляваща сбирка от 50 есета - "Възраждане на духа на Бретън Удс ", проведена от Комитет Бретън Удс във Вашингтон - изследва страховитите провокации пред света през днешния ден. Или, както обобщава Гейл Кели - някогашен основен изпълнителен шеф на Westpac, "През 2019-а Бретън Удс навършва 75 години. Много неща заслужават в действителност да бъдат отпразнувани. Но разрастващият се изострен шовинизъм, комбиниран с ревнив протекционизъм, вършат провокациите доста по-сериозни ".

Бившият ръководител на Федералния запас Пол Волкър обобщи духа на Бретън Удс по този начин: "Вяра в общия интерес при интернационалното сътрудничество; значимостта на някои съществени правила за честно държание, съобразено с валутните курсове; и нуждата за развиване на множеството разрастващи се народи ". След като Общото съглашение за митата и търговията влиза в действие през 1948-а като допълнение към системата на Бретън Удс, концепцията за "някои базови правила за честно държание " се разгръща и върху комерсиалния продан.

По отношение на икономическата политика на Бретън Удс се дължи разбирането за придържане към съдействието, договорните отговорности сред страните и ефикасни интернационалните институции - Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната комерсиална организация (СТО). В наши дни икономическото съдействие към този момент се институционализира от доста повече субекти с значима роля - районните банки за развиване, основани по модела на СБ, а в последно време - Азиатската банка за инфраструктурни вложения и Новата банка за развиване, спонсорирана от Китай. Съществено въздействие оказват и две групи от страни - Г-7, която включва седемте стопански системи с най-голям приход и от 2008-а - Г-20, която включва водещите разрастващи се стопанства и Европейският съюз.

Светът след Бретън Удс

Ако би трябвало да оценяваме епохата след конференцията в Бретън Удс от позиция на икономическото развиване, можем да заключим, че тя е триумфална. Световният приход на човек от популацията се е нараснал четирикратно от 1950-а до момента. А сред 1950-а и 2017-а комерсиалният продан на планетата е скочил 39 пъти.

Делът на международното население с приход под 2 щ. $ дневно е паднал от жестоко 75% през 1950-а до 10% през 2015-а. Глобалното неравноправие също се е свило, значително с помощта на скоростния напредък на огромните азиатски стопански системи, по-специално тези на Китай и Индия. Световното стопанство, от своя страна, е много по-стабилно, в сравнение с през първата половина на ХХ век.

Тези достижения не са се случили безметежно. режимът на закрепени, само че подлежащи на корекции валутни курсове, е анулиран през 1971-а откакто администрацията на тогавашния щатски президент Ричард Никсън прекъсва връзката сред щатския $ и златото. Следва внезапен скок на инфлацията през 70-е години на предишния век, чието усмиряване става на забележителна цена през 80-е години. Финансовата либерализация провокира талази от банкови и дългови шокове, чиято кулминационна точка е международната финансова и дълговата рецесия в еврозоната в интервала от 2007-а до 2013-а.

Не липсват и прояви на протекционизъм, още веднъж в Съединени американски щати - при започване на 80-е години на предишния век, в отговор на мощния американски долари на достиженията на Япония. Основаната на правилото на липса на дискриминация комерсиална система също се изражда в търговски съглашения с дискриминационен привкус.



Новите провокации

Като цяло идеалът на Бретън Удс за структурно съдействие работи извънредно добре.... До появяването на друга действителност. Може би най-съществен е завоят от западната и най-много от щатската преобладаваща позиция, откакто и Китай се издигна до статуса на суперсила. По някои индикатори азиатският исполин е даже най-големият в международно стопанство.

Съществено въздействие оказва и надигането на национализма и протекционизма, и последвалата опасност за фрагментация, освен в международен мащаб, само че и измежду западния свят. Идеята на Тръмп "Америка преди всичко " и буйната му религия в протекционизма са фундаментално отменяне на завладяващия дух и на институционалната конструкция на реда, основан най-много тъкмо от Вашингтон след втората международна война.

Възникването на това радикално друго мислене на собствен ред е разследване на икономическите промени и това подкопава доверието както в концепцията за отворено международно стопанство, по този начин и в хората и институциите, които го ръководят. Важен неочакван фактор в страните с висок приход е намалялото значение на промишления отрасъл за сметка на бранша на услугите, растящото неравноправие, спадът на продуктивността на труда и шоковете от неочакваните финансови рецесии. Днес, за разлика отпреди 40 години, жителите на развитите страни, а не на развиващия се свят, са най-подозрителни към международната икономическа интеграция.

Деглобализацията към този момент е в ход

Според някогашния основен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - Катрин Ман, една от аргументите за закъснение на растежа на продуктивността е ограничението на комерсиалната активност на растежа и разпадането на международните вериги за произвеждане и доставка на артикули и услуги след финансовата рецесия. Трансграничните финансови потоци също доближиха своя пик през 2007-а.

Другият завой е растящият напън върху околната среда, най-много климатичните промени. Светът към този момент минава от Холоцен към Антропоцен (епоха на човека) - планета, за положително или за зло завършена значително от човешката активност.

Към всичко това би трябвало да се прибавят и софтуерните промени, които в последно време подкопават корпоративното преимущество на развитите страни в производствата, разчитащи главно на човешкия труд. Те заплашват с огромен разпад конфигурацията на заетостта, основават нови трансгранични потоци главно от данни, трансформират системите за разплащания и евентуално ще имат още по-голям резултат върху паричните системи.



Кристин Лагард - Да преосмислим интернационалното съдействие

Как да се запази международния стопански ред на съдействие?

Този въпрос може да се насочи в по-тесни рамки към предназначението и архитектурата на институциите и по-широко - към интернационалните връзки.

Акцентът в есетата, които видни икономисти и политици посвещават на възраждането на духа на Бретън Удс във връзка на 75-а годишнина на съглашението, е върху първия аспект. Той обгръща ръководството на паричната и на финансовата система, бъдещето на политиката за развиване и вероятностите пред СТО и международния търговски продан - всичките част от дебатите в и към Бретън Удс. Тук се включват и по-новите области за съдействие, като корупция, климатични промени, неустойчиви страни, миграция и технологии.

- Традиционен въпрос е упованието на международната парична система в щатския $. Той остана забранен по време на конференцията в Бретън Удс, когато Джон Мейнард Кейнс предложи да се сътвори международна валута. Днес някогашният ръководител на Европейската централна банка - Жан-Клод Трише, твърди, че наднационална парична единица е невъзможна. Но по-голяма роля на Специалните права на тираж (валутната кошница на МВФ) е позволена. А следващото предизвикателство пред ръководството на световната парична система е повишаването на смисъла на китайския юан.

- Друга добре позната тематика е финансовата непоклатимост. За нея Марк Карни - ръководител на "Бенк ъф Инглънд " и някогашен началник на Борда за финансова непоклатимост, е като цяло оптимист. Защото "радикалната смяна от промени на Г-20 е направила световната финансова система по-сигурна, по-проста и по-справедлива ".

- Потискащо прочут проблем е бъдещето на комерсиалната система. Глобалната либерализация е спряна. Съединени американски щати освен се насочиха изрично към протекционизма, само че се опълчват и на смисъла и духа на СТО. Те желаят да отстранен и противоречивата система на организацията за споразумяване на различия, интерпретирайки я като неспособна да работи дейно.

- По отношение на развиването финансовият министър на Индонезия и някогашен действен шеф в СБ - Сри Муляни Индравати, подчертава върху нуждата от значителни вложения, с цел да се осъществят на процедура сегашните амбициозни "цели за устойчиво и природосъобразно развиване ".

- Дейвид Милибанд - ръководител на Международния избавителен комитет и някогашен финансов министър на Англия, акцентира, че "над 40% от извънредно бедните хора през днешния ден живеят в наранени от спорове или нестабилни страни ". Те са също и главният източник на световния миграционен напън. Което значи, че в случай че желаеме да се оправим с несъразмерната мизерия и с потоците бежанци, тези спорове би трябвало да бъдат решени. Милибанд прибавя, че това се отнася и за натиска върху относително бедните страни, които сега са подслонили 84% от търсещите леговище в света.

- Климатичните промени утежняват още повече изброените проблеми. Егоистичните богати страни, най-много Съединени американски щати, явно са решили да не обръщат внимание на това предизвикателство. Поради което би трябвало да се обмислят наказания за сходно държание.

- Друго значимо предизвикателство е корупцията, която дискутира в есето си Франк Вогъл - съосновател на "Прозрачност без граници ",коментира я и Уилям Роудс - някогашен старши съветник в "Ситигруп ". Те означават, че "официални представители на МВФ признават, че би трябвало да създадат повече като издигнат особено въпросите за противозаконното финансиране пред държавните управления на най-големите западни развити стопански системи, чиито финансови пазари обезпечават избавителни капиталови убежища за големи количества незаконен кеш ". Това се отнася преди всичко за Съединени американски щати и Англия.

Тези безусловно уместни въпроси за методите, по които да бъдат реформирани институциите и посредством които светът да се оправи с новите провокации, в това число нуждата да се отчетат измененията в международното владичество в институционалното ръководство, са до известна степен второстепенни. По-важният въпрос е дали въобще би трябвало да се резервира равнището на съдействие.



Професор Кю Дзин

Накъде оттук насетне?

Днешните стопански провокации се срещат с набиращ мощност шовинизъм. Но страните не са острови. И световното съдействие е по-важно през днешния ден в сравнение с преди 75 години. То обаче е станало и по-трудно осъществимо.

Реалистите биха споделили, че сходно съдействие е мираж: интернационалните връзки постоянно са били плод и на брутални политики, учредени на силата. Но пък дали системата е "реалистична ", в случай че води до пагубни резултати за всички? Това би било правилно единствено в случай че единствената позволена система е спорът. В наши дни, когато в света няма преобладаваща суперсила, остарялата, ръководена от Съединени американски щати йерархична скица към този момент е несъстоятелна. Но пък система на съдействие в някакъв тип въпреки всичко е витално значима и нужна.

Кю Дзин от Лондонското учебно заведение по стопанска система - една от двамата китайски участници в събитията по отбелязването на 75-а годишнина на Бретън Удс, показва реформаторски метод на мислене за това предизвикателство. Тя твърди, че икономическите мрежи могат да заменят връзките сред страните и да създадат непотребни обичайните показа за надмощие. Професор Дзин счита, че Китай може да не се трансформира в следващия хегемон, а да стане "световен мрежови водач ".

Същността на предлагането на госпожа Дзин е извънредно значима: тя пита по какъв начин да въдворим задоволително ред и съдействие, с цел да съхраним нашия комплициран, взаимнозависим и заплашен от климатичните промени свят без хегемон, който множеството страни биха желали да следват? Отговорът е - посредством мрежа от мрежи, основани в границите на световни договорености и единодушие.

Бретън Удс оформи ерата след втората международна война не толкоз с помощта на постигнатите характерни съглашения, а поради единодушието да се институционализира съдействието. То запази жизнеността си във времената на сривове и обрати през последвалите 75 години. Затова точно съдействието остава толкоз значимо, колкото е било постоянно.

Институциите в действителност би трябвало да търпят развиване. Нови провокации би трябвало да бъдат посрещани. Но в случай че светът е некадърен да запази и да развие основополагащите задължения за съдействие, световният напредък няма да се случи и провокациите може би няма да бъдат решени.

Навремето, след войната Моргентау е бил прав. Днес Доналд Тръмп бърка. Това е толкоз просто да бъде разбрано,но и толкоз мъчно да бъде признато, заключават коментаторите на бретънуудския празник..

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР