Синьото момче става на сто години, но остава вечно млад
" Синьото момче ", както остава в българската лирика Александър Вутимски, не доживява да остарее. Отива си на 24, покосено от туберкулоза .
На 30 юли се навършва век от рождението на Вутимски и издателство " Лист " отбелязва годишнината с елегантен том с твърди корици, в който са събрани шестнайсет описа и петнайсет есета, останали непубликувани приживе.
Изданието е измежду акцентите в каталога на " Лист " на Пролетния базар на книгата в НДК и ще се предлага с 20 % отстъпка.
" Ние живеем в най-чудната страна. Приказната страна със старинни затънтени градове - това комбиниране от тишина и тъмно безумство, след фантастичните несгоди, които ние, българите, се научихме да крием като динамит в дълбочините. Безкрайно свързани със земята, участвайки в нейния живот, ние сме се доближили до ритъма на Вселената. Затова космичната бурност на българската душа знае да намира своето равновесие, чудесния си порядък в безмълвния труд на селяни на, този незаместим деятел и по едно и също време съзерцател. ", написа Александър Вутимски в " Един малко заплеснат пролог ", с който стартира книгата.
Биографията на поезия е цялостна с трагизъм, а творбите му преливат от съзерцаване, потиснатост и подозрения. Няма друга такава фигура в българската културна реалност през 30-те и 40-те години. Вутимски е друг и уединен. Високата му слаба фигура кръстосва Докторската градина, където е бил надзирател, или застива унесено в съзерцаване на залеза от моста на " Сливница ". На юношески сбирки в пролетарския квартал " Хаджи Димитър " страни от девойките и танцува самичък със себе си.
" Александър Вутимски, роден като Вутов, единствено за една календарна година губи от туберкулоза майка, татко и двамата си братя . Това го принуждава да напусне родния си град Своге и да се пресели в София при сестра си, която също умира. Остава самичък с брат си. Почва - и единствено след година се постанова да прекъсне поради здравето си следването на класическа лингвистика. В творчеството му се появява обликът на Синьото момче. Дали това е самият Вутимски? Дали това е индивидът, от който той изпитва гореща нужда? Синьото момче е нещастно и щастливо едноевременно. И Вутимски си отива изцяло самичък в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та, Европа е все по-стръвна хищница. ", отбелязва в послеслова към книгата поетът Марин Бодаков.
Според него моралните есета на Вутимски, включени в актуалното издание са " отрезвяване след опиянението - замайване, с цел да забравиш безпомощността си в свят, който не те харесва, само че който и ти самият не харесваш ... Развратен свят, който теб самия счита за блудник, а ти просто си погнусен и доста изтощен от него. За мен тези дребни есета са освен рицарска броня - те са път към смирението, простотата, спокойствието. .. "
Корицата и оформлението на книгата са на Надежда Ляхова .
На 30 юли се навършва век от рождението на Вутимски и издателство " Лист " отбелязва годишнината с елегантен том с твърди корици, в който са събрани шестнайсет описа и петнайсет есета, останали непубликувани приживе.
Изданието е измежду акцентите в каталога на " Лист " на Пролетния базар на книгата в НДК и ще се предлага с 20 % отстъпка.
" Ние живеем в най-чудната страна. Приказната страна със старинни затънтени градове - това комбиниране от тишина и тъмно безумство, след фантастичните несгоди, които ние, българите, се научихме да крием като динамит в дълбочините. Безкрайно свързани със земята, участвайки в нейния живот, ние сме се доближили до ритъма на Вселената. Затова космичната бурност на българската душа знае да намира своето равновесие, чудесния си порядък в безмълвния труд на селяни на, този незаместим деятел и по едно и също време съзерцател. ", написа Александър Вутимски в " Един малко заплеснат пролог ", с който стартира книгата.
Биографията на поезия е цялостна с трагизъм, а творбите му преливат от съзерцаване, потиснатост и подозрения. Няма друга такава фигура в българската културна реалност през 30-те и 40-те години. Вутимски е друг и уединен. Високата му слаба фигура кръстосва Докторската градина, където е бил надзирател, или застива унесено в съзерцаване на залеза от моста на " Сливница ". На юношески сбирки в пролетарския квартал " Хаджи Димитър " страни от девойките и танцува самичък със себе си.
" Александър Вутимски, роден като Вутов, единствено за една календарна година губи от туберкулоза майка, татко и двамата си братя . Това го принуждава да напусне родния си град Своге и да се пресели в София при сестра си, която също умира. Остава самичък с брат си. Почва - и единствено след година се постанова да прекъсне поради здравето си следването на класическа лингвистика. В творчеството му се появява обликът на Синьото момче. Дали това е самият Вутимски? Дали това е индивидът, от който той изпитва гореща нужда? Синьото момче е нещастно и щастливо едноевременно. И Вутимски си отива изцяло самичък в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та, Европа е все по-стръвна хищница. ", отбелязва в послеслова към книгата поетът Марин Бодаков.
Според него моралните есета на Вутимски, включени в актуалното издание са " отрезвяване след опиянението - замайване, с цел да забравиш безпомощността си в свят, който не те харесва, само че който и ти самият не харесваш ... Развратен свят, който теб самия счита за блудник, а ти просто си погнусен и доста изтощен от него. За мен тези дребни есета са освен рицарска броня - те са път към смирението, простотата, спокойствието. .. "
Корицата и оформлението на книгата са на Надежда Ляхова .
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ