Синьото или червеното хапче? Илюзията и пасивно присъствие в живота

Синьото или аленото хапче? Илюзията и пасивно наличие в живота или потапянето в действителността с всички последици от това. Тази алтернатива постоянно е съществувала, само че през 1999 година " Матрицата " я пресъздава.

" Червеното хапче " е избор, който можем да създадем и в действителността.

От едната страна, са новите замъгляващи съзнанието и и отвличащи вниманието средства на актуалния живот – опиати, обществени медии, смарт телефони.

От другата е аленото хапче, което ни изправя пред от време на време суровата действителност – навзаимоотношенията ни с близките, работата ни, опциите пред нас, в това число истината за нас това, кои сме ние самите, с която може би избираме да не се сблъскваме.

Когато избираме синьото хапче – което е постоянно – имаме вяра, че сме съвършени такива, каквито сме. Смятаме, че сме почтени да бъдем обичани и рядко подлагаме дейностите си на подозрение.

Червеното хапче е неговата диаметралност – то демонстрира какъв брой несъвършени сме, може би сложни за обичане, заслужаващи обвиняванията към, невежи, арогантни.

Това алено хапче, което ни разрешава да се забележим такива, каквито сме в реалност, съществува. То се назовава примирение.

Смирение не е елементарно лекарство и не става с една доза. Но в случай че сме подготвени да одобряваме това хапче още веднъж и още веднъж, ни чакат невероятни награди.

Приемът му в никакъв случай не е прелестен и еднократен. Но в случай че сме подготвени да взимаме това хапче още веднъж и още веднъж, ни чакат невероятни благини.

Смирението съставлява невзискателност във връзка с личната ни значителност или експертиза. Това може да се отнася до съответно деяние – да вземем за пример да отстъпим мястото си на различен, положение – да живеем по ненатрапчив метод или до отличителна линия – да заобикаляме презумпцията, че постоянно сме прави.

То може да се практикува в интелектуален проект - като идея, да вземем за пример за религията или политиката. Може да се реализира и в обществен проект - във взаимоотношенията ни с другите.

Самата дума с-мирение значи да бъдеш в мир със света. Да бъдеш еднакъв на всичко - не по-високо, само че и не по-ниско.

Това кара някои мислители да преглеждат смирението като най-честния метод да се подхожда към живота.

В християнстово то в висша благодател. Исус учи, че кротките ще наследят земята и че небесното царство чака бедните духом.

Може би най-ползотворният метод да погледнем към смирението обаче се крие в съвета на мистичност от XI век Бернар от Клерво.

" Ако се изследваш вътрешно в светлината на истината, ще се смириш в личните си очи ", написа той.

С други думи - смирението е чист натурализъм, алено хапче.

Това не значи, че би трябвало да приемем някаква метафизична доктрина за личната ни цялостна безнравственост.

По-скоро би трябвало да признаем емпиричния факт, че оставени в обстановка сами да слагаме оценка на себе си, хората сме склонни да надценяваме силите си и да подценяваме слабостите си.

Смирението е цялостното приемане на истината за нас самите.

Причината, заради която не одобряваме с подготвеност това алено хапче, е, че то е мъчно за преглъщане.

Но в случай че подходим към смирението като на стратегия за физическа подготовка, напъните ще се възнаградят - упражненията изискват реалистична преценка на физическите ни ограничавания и подготвеност да приемем известна болежка. В началото интензивната подготовка е неестествена и даже носи дискомфорт, само че когато се появят позитивните резултати за здравето, разбирате, че си е коствало.

Още един мотив в интерес на опитите да бъдем по-смирени е, че по този начин сме по-привлактелни.

Според изследване на запознанства множеството хора намират смирените евентуални сътрудници за по-привлекателни от тези, които са арогантни.

Смирилите се също по този начин са склонни да имат по-успешни връзки на дълги дистанции и са по-ефективни водачи.

Има много явни препоръки в посока примирение, като да вземем за пример " говорете по-малко за себе си " и " спорете по-малко, слушайте повече ". Но Брукс конкретизира три значими насоки за искащите смяна.

1. Проучете слабите си страни

Много стратегии за самоусъвършенстване предлагат да разберете мощните си страни, с цел да можете да ги развиете и употребявате пълноценно. Но доста по-малко стратегии ви оказват помощ да схванете слабите си страни - освен, с цел да ви оказват помощ да се справите с тях, само че и с цел да не се изкушавате да си мислите, че сте прекомерно положителни.

Така че изследвайте себе си.

2. Помолете другар да се увери, че не пропускате да приемете хапчето

Трудно е да открием смирението в нас самите, само че е много елементарно да го видим в другите. Очевиден образец за това е скромното фукане или преструвката, че сме скромни, а в това време се надуваме.

Като да вземем за пример милиардер, който разгласява в обществените мрежи фотография на скъпата си облага, съпроводена с текст " не заслужавам да имам този частен аероплан ".

Учените откриват, че другите хора виждат в скромните хвалби това, което са, и мислят за тях даже по-малко, в сравнение с в случай че се хвалеха намерено.

Затова помолете някой другар да ви държи виновни за това да бъдете същински скромни. И да ви прави забележки, когато не сте.

3. Една лъжица захар оказва помощ на лекарството да се усвои.

Не е наложително аленото хапче да е изцяло горчиво. Вместо да се възприемате като „ по-малки “ в устрема си да бъдете по-смирени, пробвайте да признаете, че светът е по-мащабен от фокуса върху мен самия.

През 2018 година откриватели откриват, че когато хората са изложени на вдъхващи благоговение феномени като хубостта на природата, равнищата им на примирение автоматизирано се покачват.

Те имат по-балансиран взор върху своите мощни и слаби страни и са по-склонни да признаят приноса на външни сили в персоналните си достижения.

Следващият път, когато се изкушите да се похвалите пред другар или в обществените мрежи, замислете се.

Вместо това, погледнете някоя невероятна фотография на пейзаж или прекарайте момент в съзерцаване на живота на човек, на който се възхищавате.

Смирението, не като себеомраза, а като себепознание и приемане, ви разрешава да свалите маската си.

Преструването и поддържането на имидж са извънредно натоварваща работа и изискват доста сила.

Да признаете, че не знаете всичко, да не се състезавате за първото място във всяка обществена сфера и просто да бъдете своето несъвършено аз може да бъде голям товар, който да свалите от раменете си.

Много хора одобряват хапчета, които им оказват помощ да се провиснал. Червеното хапче на смирението в действителност може да се окаже най-ефективното лекарство. Не се изисква рецепта.

Артър Брукс води един от най-популярните курсове в Харвард с " доста, доста дълъг лист " от хора, нетърпеливи да бъдат записани при него.

Водещ е на подкаст, озаглавен " Как да изградим благополучен живот ", взе участие в един от най-популярните документални филми по Netflix " The Pursuit ", има и лична седмична графа в The Atlantic.