Китайския хиперзвук – аларма за САЩ
Синкун-2 („ Звездно небе-2 “), китайският аналог на съветския „ Циркон “, може да бъде сериозна опасност за Военноморски сили на Съединени американски щати. Възможностите на ракетата да поразява даже високозащитени военноморски формирования са страхотни, написа pogled.info.
Днес и в средносрочен проект Съединени американски щати няма да разполагат с ефикасни средства за битка с тези оръжия. Използването му обаче ще изисква високоефективен програмен продукт.
Известни са някои от характерностите на тази ракета. При тестванията е достигната скорост от 5–6 пъти скоростта на звука, т.е. към 1500–1800 метра в секунда. Отбелязва се, че хиперзвуковият летателен уред (ХЗЛА) е прелетял хиляда километра на надморска височина от 30 хиляди метра.
Въз основа на материали в Интернет, човек може да добие визия за външния тип на системата, евентуално подготвена за приемане от Народноосвободителната войска на Китай като сериен модел.
Естествено, нашите догатки имат известна степен на акуратност, защото ще разчитат на задграничния опит в създаването на такива системи, както и на основно качествени оценки на научно-техническо равнище и капацитет на китайската отбранителна индустрия.
„ Синкун-2 “ е точно ракета, а не планиращ блок, сходно на „ Авангард “. Според откритите китайски източници, хиперзвуковият мотор е бил включен след нанагорнище на височина от 30 километра (за което е била употребена първата степен на изстрелване) и е ускорил ХЗЛА до 5,5–6 пъти скоростта на звука.
Фактът, че КНР натъртва на потреблението против американските военноморски групи, дава съображение да се счита, че това е многоцелева ракета, която може да се употребява против наземни цели.
Траекторията на провалянето на самолетоносачите
Анализ на фотосите, оповестени в Интернет, накара няколко специалисти да заключат, че ХЗЛА е основан за потребление от съществена отвесна пускова установка (ВПУ), употребена на повърхностните кораби на Военноморски сили на НОАК. Тоест след приемането, „ Синкун-2 “ може да се трансформира в главния ударен комплекс на военноморските сили. В бъдеще те ще бъдат оборудвани на подводници и щурмови самолети, по-специално на крайбрежните N-6 и палубния J-15.
Ние оценяваме хипотетичните експлоатационни характерности на „ Синкун-2 “. На първо място, обсегът на стрелбата. Тъй като ракетите-носители на ХЗЛА са изстреляни на височина 30 километра и получиха съответната скорост, може да се допусна, че изстрелващият уред е много мощен и надлежно огромен. А на корабна ВПУ такава, дружно със самия „ Синкун-2 “, няма да се разположи.
Това значи, че стартовият ускорител дава на устройството минималната скорост и височина, нужни за работата на личния му мотор. Достъпът до маршовия сектор към този момент се пада на ресурса на ракетата.
Това значи, че практическият обсег ще бъде доста по-нисък. Дори съгласно най-оптимистичните оценки е малко евентуално да надвиши 300-400 километра. Тоест, малко повече от общоприетата противокорабна ракета а Китай YJ-62.
Скоростта, реализирана при тестванията, като предписание е доста по-висока от тази на серийните проби. Това се дължи на неизбежните отклонения от идеалната аеродинамика заради разположението на съставни елементи върху ракетата, които я вършат бойна. Максималната скорост, на която може да разчита серийният „ Синкун-2 “, е скорост 3,5–4,5 от тази на звука (1200–1500 м/с). Това е доста по-малко от съветските мостри, показани от нашия президент.
При такива характерности на тежестта и размера, скоростта и обсега на стрелбата, като се вземе поради научното и техническото равнище на китайската отбранителна индустрия, тежестта на бойната глава е малко евентуално да надвиши 200 кг. За унищожаването или потопяването на огромни военни кораби (като самолетоносачи и крайцери) ще е нужен повишен брой попадения.
Насочването на такава ракета, с цел да може да поразява надводни кораби, би трябвало да бъде радарно. Това обезпечава ориентиране на ракети при всевъзможни метеорологични условия.
Отново, като се вземе поради техническото равнище на китайската отбранителна индустрия, препоръчаните експлоатационни характерности, добре познатите характерности на насочването на другите ракети в арсенала на НОАК, заключаваме, че обсегът на прихващане на задачите, вид самолетоносач, крайцер или унищожител, на „ Синкун-2 “ надали ще надвиши 30 километра.
Някои специалисти акцентират, че китайците въобще няма да могат да разработят радар за търсене по време хиперзвуковата част на полета, защото, когато ракета доближи скорост от четири пъти скоростта на звука в атмосферата, към нея се появява плазмен облак, блокиращ проникването на радиосигнали.
Въпреки това, ние означаваме, че подкалибрен танков снаряд се изстрелва от цевта на оръдието със скорост 1600–1800 метра в секунда или 5,3–6,1 пъти тази на звука и към момента никой не е виждал плазмен облак към него, макар че боеприпасите летят в повърхностния пласт на атмосферата, а не на надморска височина от 30-40 километра.
Освен това е малко евентуално серийният „ Синкун-2 “ да развие повече от 4 пъти скоростта на звука или при доближаване към задачата скоростта може да намалее до равнище, което не пречи на работата на насочването. Същото може да се каже и за прегряване на обвивката. Китайската отбранителна промишленост е в положение да сътвори нужните материали.
Траекторията на полета на „ Синкун-2 “ се дефинира от характерностите на ракетата като хиперзвукова. Това е стартовият сектор, където ХЗЛА ще получи мечтаната височина с последвалата офанзива на задачата най-вероятно с пикиране към нея.
Отбелязваме, че „ Синкун-2 “ може да се трансформира в пълноценна хиперзвукова оръжейна система на НОАК в средносрочен проект или даже по-рано.
По-лесно е да свалите спътник
За да преценим какъв брой рискови са „ Синкун-2 “ за корабните групировки, ще разгледаме опциите на най-модерната и мощна система за противовъздушна защита, употребена на американските крайцери „ Тикондерога “ и ракетните разрушители „ Харли Бърк “, основани на Aegis BIUS с ракетната система Standard-6. Тази ракета (пълно име RIM-174 SM-6 ERAM) е призната от Военноморски сили на Съединени американски щати през 2013 година.
Основната ѝ разлика от предходните версии е интензивният радар-търсач, който разрешава дейно да се поразяват цели, в това число ниско летящи, на правилото „ изстреляй и не помни “. Със стартово тегло от един звук и половина, Standard-6 има обхват на пукотевица от 240 километра, а оптималната височина за поразяване на въздушни цели е 33 километра. Скоростта на полета на ракетата - 3,5 пъти на звука е към хиляда метра в секунда.
Максималното претоварване по време на маневриране е към 50 единици. Бойната глава е кинетична (за поразяване на балистични цели) или фрагментираща (за аеродинамични) с тегло 125 кг, два пъти повече, в сравнение с в предходните серии. Максималната скорост на засегнатите аеродинамични цели е в границите на 800 метра в секунда. Вероятността за осъществяване на задача с една ракета в полигонни условия се дефинира като 0,95.
Сравнение на експлоатационните характерности на „ Синкун-2 “ и Standard-6 демонстрира, че китайската ракета попада в обсега на зоната на поразяване на американската система и надвишава оптималната скорост на аеродинамичните цели с един и половина до два пъти. Тоест, теоретичните калкулации не са в интерес на Съединени американски щати. Свалянето на „ Синкун-2 “ няма да работи.
Въпреки това, Aegis е в положение да открие цел за скорост и да даде означение на задачата. Системата обезпечава опция за решение на проблеми с противоракетната защита и даже бойни спътници. Следователно, ще се организира пукотевица от ракети Standard-6 при атакуващи китайски ракети. Остава да преценим какви са възможностите за триумф.
Обърнете внимание, че вероятностите за поразяване на цели, заложени в тактическите и техническите данни, са дадени като предписание за полигонни условия. Тоест, когато обектът не маневрира и се движи със скорост, оптимална за SAM.
В действителния пердах вероятността е доста по-малка. Без да навлизаме в детайлности по отношение на механизма за ориентиране на ракетите, означаваме, че Standard-6 ще бъде повлиян от обсега на разкриване на дейния локатор и точността на постигане на целевата точка на хващане, допустимото претоварване по време на маневриране и атмосферната компактност, както и грешките при позициониране съгласно обозначението на задачата и радарите.
Няма открити данни за обсега на дейните ракети GSN Standard-6. Въз основа на общите размери може да се допусна, че тя „ вижда “ бойна цел от към пет квадратни метра на разстояние 15-20 километра. Съответно, за ракета, сходна на „ Синкун-2 “, този индикатор от към 0,5 квадратни метра, обсегът на Standard-6 ще бъде 8-12 километра.
Стрелба по време на отбиване на атакуващите противокорабни ракети ще се води, естествено, на противоположните курсове. При скорост на доближаване на ракетата от 2300–2500 метра в секунда за маневриране, на ракетите остават три до пет секунди.
При такива условия е нереалистично да се понижат пропуснатите ракети. Особено когато става дума за прихващане на границата на оптималната височина, където разредената атмосфера доста понижава опцията за маневриране.
Тоест, в действителност ракетите Standard-6, с цел да съумеят да поразят цел като „ Синкун-2 “, би трябвало да бъдат ориентирани към задачата с неточност, не по-голяма от 30-40 метра. При пукотевица по пикираща в плътните пластове на атмосферата ракета, опциите да се порази също не са огромни заради късото време на пътешестване до осъществяване на задачата - към 20 секунди.
Изчисленията, основаващи се на тези фактори, демонстрират, че вероятността ракета „ Синкун-2 “ да бъде унищожена от една ракета „ Стандарт-6 “ дребна и е малко евентуално да надвиши 0,06–0,09 при най-благоприятните условия.
При пукотевица с външно ориентиране към задачата, да вземем за пример, от аероплан AWACS или различен транспортен съд, като се вземат поради грешките при установяване на относителното местонахождение, както и времето за забавяне за обмена на информация, грешката в изхода на ракети към задачата ще бъде по-голяма и вероятността за нейното заличаване е още по-малка, и то доста - до 0,02-0.03.
Като цяло може да се твърди, че Стандарт-6, най-ефективната система за противоракетна защита в Западния свят, има пренебрежими шансове да спре офанзивата със „ Синкун-2 “.
Предвиждам несъгласие: американците с крайцера си клас „ Тикондерога “ съумяха да поразят сателит, летящ със скорост 27 хиляди километра в час и на надморска височина от към 240 километра.
Но той не е маневрирал и местоположението му е несъмнено вследствие на дълготрайно наблюдаване с извънредно висока акуратност, което дава опция да се изведе противоракетната защита до задачата съвсем без пропускане. Отбраняващата се страна няма да има такива благоприятни условия при отбиване на офанзивата със „ Синкун-2 “.
Днес и в средносрочен проект Съединени американски щати няма да разполагат с ефикасни средства за битка с тези оръжия. Използването му обаче ще изисква високоефективен програмен продукт.
Известни са някои от характерностите на тази ракета. При тестванията е достигната скорост от 5–6 пъти скоростта на звука, т.е. към 1500–1800 метра в секунда. Отбелязва се, че хиперзвуковият летателен уред (ХЗЛА) е прелетял хиляда километра на надморска височина от 30 хиляди метра.
Въз основа на материали в Интернет, човек може да добие визия за външния тип на системата, евентуално подготвена за приемане от Народноосвободителната войска на Китай като сериен модел.
Естествено, нашите догатки имат известна степен на акуратност, защото ще разчитат на задграничния опит в създаването на такива системи, както и на основно качествени оценки на научно-техническо равнище и капацитет на китайската отбранителна индустрия.
„ Синкун-2 “ е точно ракета, а не планиращ блок, сходно на „ Авангард “. Според откритите китайски източници, хиперзвуковият мотор е бил включен след нанагорнище на височина от 30 километра (за което е била употребена първата степен на изстрелване) и е ускорил ХЗЛА до 5,5–6 пъти скоростта на звука.
Фактът, че КНР натъртва на потреблението против американските военноморски групи, дава съображение да се счита, че това е многоцелева ракета, която може да се употребява против наземни цели.
Траекторията на провалянето на самолетоносачите
Анализ на фотосите, оповестени в Интернет, накара няколко специалисти да заключат, че ХЗЛА е основан за потребление от съществена отвесна пускова установка (ВПУ), употребена на повърхностните кораби на Военноморски сили на НОАК. Тоест след приемането, „ Синкун-2 “ може да се трансформира в главния ударен комплекс на военноморските сили. В бъдеще те ще бъдат оборудвани на подводници и щурмови самолети, по-специално на крайбрежните N-6 и палубния J-15.
Ние оценяваме хипотетичните експлоатационни характерности на „ Синкун-2 “. На първо място, обсегът на стрелбата. Тъй като ракетите-носители на ХЗЛА са изстреляни на височина 30 километра и получиха съответната скорост, може да се допусна, че изстрелващият уред е много мощен и надлежно огромен. А на корабна ВПУ такава, дружно със самия „ Синкун-2 “, няма да се разположи.
Това значи, че стартовият ускорител дава на устройството минималната скорост и височина, нужни за работата на личния му мотор. Достъпът до маршовия сектор към този момент се пада на ресурса на ракетата.
Това значи, че практическият обсег ще бъде доста по-нисък. Дори съгласно най-оптимистичните оценки е малко евентуално да надвиши 300-400 километра. Тоест, малко повече от общоприетата противокорабна ракета а Китай YJ-62.
Скоростта, реализирана при тестванията, като предписание е доста по-висока от тази на серийните проби. Това се дължи на неизбежните отклонения от идеалната аеродинамика заради разположението на съставни елементи върху ракетата, които я вършат бойна. Максималната скорост, на която може да разчита серийният „ Синкун-2 “, е скорост 3,5–4,5 от тази на звука (1200–1500 м/с). Това е доста по-малко от съветските мостри, показани от нашия президент.
При такива характерности на тежестта и размера, скоростта и обсега на стрелбата, като се вземе поради научното и техническото равнище на китайската отбранителна индустрия, тежестта на бойната глава е малко евентуално да надвиши 200 кг. За унищожаването или потопяването на огромни военни кораби (като самолетоносачи и крайцери) ще е нужен повишен брой попадения.
Насочването на такава ракета, с цел да може да поразява надводни кораби, би трябвало да бъде радарно. Това обезпечава ориентиране на ракети при всевъзможни метеорологични условия.
Отново, като се вземе поради техническото равнище на китайската отбранителна индустрия, препоръчаните експлоатационни характерности, добре познатите характерности на насочването на другите ракети в арсенала на НОАК, заключаваме, че обсегът на прихващане на задачите, вид самолетоносач, крайцер или унищожител, на „ Синкун-2 “ надали ще надвиши 30 километра.
Някои специалисти акцентират, че китайците въобще няма да могат да разработят радар за търсене по време хиперзвуковата част на полета, защото, когато ракета доближи скорост от четири пъти скоростта на звука в атмосферата, към нея се появява плазмен облак, блокиращ проникването на радиосигнали.
Въпреки това, ние означаваме, че подкалибрен танков снаряд се изстрелва от цевта на оръдието със скорост 1600–1800 метра в секунда или 5,3–6,1 пъти тази на звука и към момента никой не е виждал плазмен облак към него, макар че боеприпасите летят в повърхностния пласт на атмосферата, а не на надморска височина от 30-40 километра.
Освен това е малко евентуално серийният „ Синкун-2 “ да развие повече от 4 пъти скоростта на звука или при доближаване към задачата скоростта може да намалее до равнище, което не пречи на работата на насочването. Същото може да се каже и за прегряване на обвивката. Китайската отбранителна промишленост е в положение да сътвори нужните материали.
Траекторията на полета на „ Синкун-2 “ се дефинира от характерностите на ракетата като хиперзвукова. Това е стартовият сектор, където ХЗЛА ще получи мечтаната височина с последвалата офанзива на задачата най-вероятно с пикиране към нея.
Отбелязваме, че „ Синкун-2 “ може да се трансформира в пълноценна хиперзвукова оръжейна система на НОАК в средносрочен проект или даже по-рано.
По-лесно е да свалите спътник
За да преценим какъв брой рискови са „ Синкун-2 “ за корабните групировки, ще разгледаме опциите на най-модерната и мощна система за противовъздушна защита, употребена на американските крайцери „ Тикондерога “ и ракетните разрушители „ Харли Бърк “, основани на Aegis BIUS с ракетната система Standard-6. Тази ракета (пълно име RIM-174 SM-6 ERAM) е призната от Военноморски сили на Съединени американски щати през 2013 година.
Основната ѝ разлика от предходните версии е интензивният радар-търсач, който разрешава дейно да се поразяват цели, в това число ниско летящи, на правилото „ изстреляй и не помни “. Със стартово тегло от един звук и половина, Standard-6 има обхват на пукотевица от 240 километра, а оптималната височина за поразяване на въздушни цели е 33 километра. Скоростта на полета на ракетата - 3,5 пъти на звука е към хиляда метра в секунда.
Максималното претоварване по време на маневриране е към 50 единици. Бойната глава е кинетична (за поразяване на балистични цели) или фрагментираща (за аеродинамични) с тегло 125 кг, два пъти повече, в сравнение с в предходните серии. Максималната скорост на засегнатите аеродинамични цели е в границите на 800 метра в секунда. Вероятността за осъществяване на задача с една ракета в полигонни условия се дефинира като 0,95.
Сравнение на експлоатационните характерности на „ Синкун-2 “ и Standard-6 демонстрира, че китайската ракета попада в обсега на зоната на поразяване на американската система и надвишава оптималната скорост на аеродинамичните цели с един и половина до два пъти. Тоест, теоретичните калкулации не са в интерес на Съединени американски щати. Свалянето на „ Синкун-2 “ няма да работи.
Въпреки това, Aegis е в положение да открие цел за скорост и да даде означение на задачата. Системата обезпечава опция за решение на проблеми с противоракетната защита и даже бойни спътници. Следователно, ще се организира пукотевица от ракети Standard-6 при атакуващи китайски ракети. Остава да преценим какви са възможностите за триумф.
Обърнете внимание, че вероятностите за поразяване на цели, заложени в тактическите и техническите данни, са дадени като предписание за полигонни условия. Тоест, когато обектът не маневрира и се движи със скорост, оптимална за SAM.
В действителния пердах вероятността е доста по-малка. Без да навлизаме в детайлности по отношение на механизма за ориентиране на ракетите, означаваме, че Standard-6 ще бъде повлиян от обсега на разкриване на дейния локатор и точността на постигане на целевата точка на хващане, допустимото претоварване по време на маневриране и атмосферната компактност, както и грешките при позициониране съгласно обозначението на задачата и радарите.
Няма открити данни за обсега на дейните ракети GSN Standard-6. Въз основа на общите размери може да се допусна, че тя „ вижда “ бойна цел от към пет квадратни метра на разстояние 15-20 километра. Съответно, за ракета, сходна на „ Синкун-2 “, този индикатор от към 0,5 квадратни метра, обсегът на Standard-6 ще бъде 8-12 километра.
Стрелба по време на отбиване на атакуващите противокорабни ракети ще се води, естествено, на противоположните курсове. При скорост на доближаване на ракетата от 2300–2500 метра в секунда за маневриране, на ракетите остават три до пет секунди.
При такива условия е нереалистично да се понижат пропуснатите ракети. Особено когато става дума за прихващане на границата на оптималната височина, където разредената атмосфера доста понижава опцията за маневриране.
Тоест, в действителност ракетите Standard-6, с цел да съумеят да поразят цел като „ Синкун-2 “, би трябвало да бъдат ориентирани към задачата с неточност, не по-голяма от 30-40 метра. При пукотевица по пикираща в плътните пластове на атмосферата ракета, опциите да се порази също не са огромни заради късото време на пътешестване до осъществяване на задачата - към 20 секунди.
Изчисленията, основаващи се на тези фактори, демонстрират, че вероятността ракета „ Синкун-2 “ да бъде унищожена от една ракета „ Стандарт-6 “ дребна и е малко евентуално да надвиши 0,06–0,09 при най-благоприятните условия.
При пукотевица с външно ориентиране към задачата, да вземем за пример, от аероплан AWACS или различен транспортен съд, като се вземат поради грешките при установяване на относителното местонахождение, както и времето за забавяне за обмена на информация, грешката в изхода на ракети към задачата ще бъде по-голяма и вероятността за нейното заличаване е още по-малка, и то доста - до 0,02-0.03.
Като цяло може да се твърди, че Стандарт-6, най-ефективната система за противоракетна защита в Западния свят, има пренебрежими шансове да спре офанзивата със „ Синкун-2 “.
Предвиждам несъгласие: американците с крайцера си клас „ Тикондерога “ съумяха да поразят сателит, летящ със скорост 27 хиляди километра в час и на надморска височина от към 240 километра.
Но той не е маневрирал и местоположението му е несъмнено вследствие на дълготрайно наблюдаване с извънредно висока акуратност, което дава опция да се изведе противоракетната защита до задачата съвсем без пропускане. Отбраняващата се страна няма да има такива благоприятни условия при отбиване на офанзивата със „ Синкун-2 “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ