Син Кит
Синият Кит е най-голямото животно измежду бозайниците и е приет също по този начин за най-едрото животно на планетата. Син Кит е величествено творение, което вълнува учените от епохи.
История на Син Кит
Смята се, че Син Кит се е появил на планетата ни преди към 200 милиона години. Въпреки че наподобява извънредно доста на риба, Син Кит на процедура е най-големият морски бозайник, както и най-големият бозайник и въобще животно, съществувало в миналото. От началото на ХХ век Син Кит е бил избиван без надзор. Размерът на това огромно животно привличал китоловците. През 60-те години на ХХ век Син Кит е съвсем липсващ - останали са живи единствено 5000 бройки от това величествено животно.
Днес, макар засилените ограничения за запазване на типа, Син Кит се среща рядко - потвърдено е съществуването единствено на 10 000 бройки, което слага Син Кит на границата на изгубването на типа. Днес ловът на Син Кит е неразрешен, само че замърсяването на моретата и океаните се отразява пагубно върху тези големи животни. Бавният размножителен развой също е огромна спънка за поддържане на полулацията на Син Кит в рамки, които не заплашват типа от изгубване.
Как наподобява Син Кит
Син Кит може да тежи до 160 тона и доближава дължина към 33 метра. Женските са по-дребни, те доближават до 150 тона. Когато отвори устата си, Син Кит показва специфична цедилка, която се състои от пластини. Тези пластини са направени от по този начин наречените китови мустаци, като всяка пластина тежи по 90 кг, е броят им надвишава 400. Син Кит наподобява голям, само че има издължено тяло.
Голямата глава на Син Кит има дребни очички и леко заострена зурла с доста необятна долна челюст. На гърба си Син Кит има специфичен отвор, през който излиза водата. Фонтанът, който изстрелва във въздуха Син Кит през този отвор, доближава до 10 метра височина.
Върху главата си, наоколо до отвора за изхвърляне на вода, Син Кит има огромен гребен, който е прочут измежду експертите като вълнолом. Син Кит има шия, която е съвсем неподвижна, той не може да завърта главата си. Мозъкът на Син Кит е много наедрял, това е обусловено от нуждата от повишен слухов уред, който дава отговор за ехолокацията. Син Кит има гръбна перка, която е изместена доста обратно и е доста дребна. Тя наподобява на триъгълник.
Задният завършек на тази перка е затрупан с драскотини, които са самостоятелни за всеки Син Кит и по тях експертите могат да разграничават обособените представители на типа. Дължината на тази перка е към 35 сантиметра. Гръдните перки на Син Кит са дълги по 4 метра, а опашната му перка е с дължина към 8 метра, което му оказва помощ да преодолява огромни дистанции с лекост.
Върху долната част на главата си Син Кит има доста надлъжни линии, които не престават към гърлото и корема. Тези линии са формирани от гънки на кожата на Син Кит и разрешават на кожата да се разтяга, когато животното погълне огромно количество вода. Кожата на Син Кит е синя, покрита със сиви петна.
С какво се храни Син Кит
Син Кит се храни по доста забавен метод. Той влиза под водата, където остава повече от половин час, за с цел да може да погълне голямо количество вода. При хранене Син Кит се гмурка на повече от 60 метра дълбочина. Когато безрезултатно търси храна, Син Кит употребява ехолокацията като способ - той издава ултразвук, който се връща като ехтене при него и му доставя информация за това на какво разстояние се намира търсената от него храна. Само езикът на Син Кит тежи над 4 тона. Затова пък отворът, който му оказва помощ да глътне храната си, е стеснен - едвам 10 сантиметра в диаметър.
Син Кит се храни с крил, който е обичаната му храна. По-рядко Син Кит хапва дребни рибки, ракообразни и мекотели. За да се нахрани, Син Кит гълтам огромно количество вода. С помощта на езика си Син Кит избутва водата назад през пластините в устата си, а каквото се закрепи за долната им част, пада в долната му челюст и по-късно се гълтам. Понякога количеството на храната е толкоз огромно, че Син Кит е заставен да легне встрани, с цел да успее да затвори устата си.
Размножаване на Син Кит
Женският Син Кит ражда единствено по едно малко. Бременността на Син Кит трае 11 месеца. След като се роди, дребното остава дълго време с майката, от която в никакъв случай не се отделя, до момента в който не се трансформира във възрастен образец. Когато настъпят топлите месеци, майката води дребното към студени води, които са с обилие от храна. Когато се роди, дребното на Син Кит е дълго към 7 метра. То се храни с кърма в продължение на повече от 7 месеца. Кърмата на женския Син Кит е толкоз хранителна, че дребното наддава с по към 100 кг на ден.
Любопитни обстоятелства за Син Кит
Син Кит употребява за другарство с останалите представители на типа си ултразвук на правилото на ехолокацията. Когато желае да показа някаква информация, да открие представители на типа си или дребното си, Син Кит издава ултразвук, който при връщането си към животното му подсказва къде се намира това, което търси.
Тялото на Син Кит съдържа 8000 литра кръв, а сърцето му е най-голямо по мярка в целия свят - към един звук. То бие с 10 до 20 удара в минута. Син Кит може да се потапя на повече от 500 метра дълбочина и да престоява под водата съвсем час.
Известни са три разновидности на Син Кит - северен, южен и Син Кит-джудже, който е доста друг заради размера си. Син Кит води уединен метод на живот, доста рядко се движи на групи от по два или три екземпляра.
Продължителността на живота на Син Кит е към 90 години. За страдание обаче макар неналичието на естествени врагове възрастните представители на типа от време на време стават жертви на конфликт с огромни кораби. Освен това доста Сини Китове умират, като вършат нещо като групови самоубийства. Всяка година природозащитници от целия свят се пробват да връщат във водата Сини Китове, които всеобщо са излезли на брега, с цел да умрат.
Животните, които са на брега, надалеч не постоянно са остарели или заболели. Понякога даже откакто са върнати във водата, Сините Китово още веднъж излизат на брега, където умират. Има доктрина, съгласно която Сините Китове излизат на брега, тъй като прекомерното обилие от радиосигнали ги обърква и те излизат на брега, вместо да прекарват живота си във водата.
