Най-самотният кит на света
Сините китове са неповторими създания на природата. С размери от близо 30 метра и тегло от почти 173 тона, това животно може да се похвали като едно от най-интелигентните животни в природата. Като всяко друго животно в света, сините китове споделят с издаването на звуци на малко по-висока периодичност.
Бозайниците пътуват през океана и могат да доближат скорост от 30 км/ч, само че това надали е толкоз забавна част от тяхната природа. Интересен факт е, че нормално сините китове са моногамни животни и най-често плуват по двойки. Използвайки ниско честотни звуци, те могат да се чуят на разстояние от 1600 километра.
Макар и доста пъти да не могат да се чуят, някои учени ги назовават „ едни от най-шумните жители на планетата “. Сред всички сини китове се намира и по този начин наречения „ най-самотен кит “ на планетата. През 1989 година американската военноморска база съумява да засече тъжната ария на въпросния бозайник. Китовете споделят на периодичност от 15-20 херца. И все пак моряците съумяват да засекат звука със своята аудио система за прихваще на противников подводници.
Обикновено издаваните звуци оказват помощ за търсенето на партньорка, откриването на храна и още доста други. В случая на този кит, обстановката е по-различна. Докато множеството могат да споделят, никой не може да чуе този. Плува до Аляска и се връща към Мексико всяка година. Плава самичък, тъй като никой не го чува, откакто повтаря традицията няколко пъти, откривателите го назовават 52 Синьо.
Уудс Хол ще напише в рапорта си, че за първи път улавя подводни звуци с такава периодичност. Архивите демонстрират, че единствено един кит комуникира и никой не му отвръща. Много скоро историята за самотния наследник кит в огромния океан ще притегли вниманието на доста други хора. Съчувствието е голямо и Кейт Стафорд ще оприличи аномалията като човек, който непрекъснато е вкъщи, изпраща писма на всички свои другари и все пак никой не му се обажда назад. Много скоро историята се трансформира в шлагер и редица създатели посвещават песни на господин 52 херца.
Някои хора изкупуват аудио касети, с цел да могат да запишат песните на самотника. Някои даже основават туитър акаунт на кита с името 52_Hz_Whale. И тук идва най-интересната част от историята – никой не е виждал кита. Очевидно е, че моряците са успявали да го чуят най-малко един път, до момента в който плават, само че никой не е съумял да се приближи до него и да успее да го фотографира. Самотникът обикаля и се пробва да откри своята половинка и явно не се предава, просто никой още не му е дал отговор или най-малко по този начин можем да позволяваме.
Ейдриян Грениър и Джош Земан са събрали повече от 400 000 $, с цел да съумеят да открият най-самотния кит на света, както всички го назовават. Има и друга страна на историята, която не е наложително да попада в толкоз тъжните категории. Някои морски биолози като Кристофър Кларк считат, че 52 не е единственият употребяващ сходни честоти. Според него това е опция за връзка, която може да се счита за диалектна.
През 2009 година се появява изказванието, че китовете трансформират своята периодичност, с цел да може да изпъкват по отношение на всички останали, затова е малко мъчно да се реши дали 52 е в действителност отшелник или се пробва да изпъкне по отношение на останалите китове. Уникалното животно към момента не е намерено, филмът с историята е приключен и сега се доработва. Мнозина се надяват, че китът е намерил своя половинка. Представете си, че може да обикаляте света и все пак никой не може да ви чуе и не желае да се социализира. Китовете са тъкмо толкоз обществени, колкото и хората, затова това може да е един доста уединен образец.
