Подсъдими босове перат имидж с поръчкови доклади за мафията
Синхронна офанзива, спретната по всички правила на ченгеджийското изкуство, организираха подсъдими босове, криещи се зад маските на издатели у нас.
Синхронна офанзива, спретната по всички правила на ченгеджийското изкуство, организираха подсъдими босове, криещи се зад маските на издатели у нас. В опит да преперат имиджа си те си уредиха да се разгласяват два отчета от организации, които на пръв взор нямат нищо общо една с друга - Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост и „ Репортери без граници “. Анализите са сякаш против мафията, само че в тях въобще не се приказва за мафията у нас. Причината е прозаична. С тях поръчителите им Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Цветан Василев по едно и също време се пробват да се отърват от етикета „ олигарси “, да се изкарат борци против мафията и- депутата от Движение за права и свободи и наш издател Делян Пеевски. При това развявайки като медийно знаме против проведената престъпност не различен, а подсъдимия Иво Прокопиев.
Атаката е толкоз срамна, че организациите си служат с брутални неистини, преповтаряйки опорните точки на олигарсите. В отчета на „ Репортери без граници “ да вземем за пример написа без грам доказателства, че Пеевски бил „ водещ производител на цигари “ у нас. И още веднъж се пробва да му метне фиктивната връзка с „ Булгартабак “, като развява и опорката за имагинерен тютюнев монополист. Доказателства няма и по какъв начин да има, тъй като Пеевски в никакъв случай не имал мажоритарен дял в тютюневата компания, а преди 2 години продаде и миноритарния си дял от сдружението. Това е елементарно проверимо при обикновена инспекция в регистрите. Но репортерите очевидно, вместо да създадат такава, се доверяват на лъжите на подсъдими босове и техните перодръжки. Също толкоз елементарно проверимо е, че „ Булгартабак “ продаде всичките си марки на интернационалния тютюнев колос BAT. Но този факт също комфортно се премълчава, тъй като не е комфортен за офанзивите против Пеевски.
Докладите не са инцидентни, още повече че са оповестени по едно и също време – на 27 ноември. Те издават паниката на олигарсите и техните наемници, че в последно време маските им на публични благодетели заплашително започнаха да падат. И към този момент мъчно могат да оправдават следствията против тях като „ напън против свободното слово “. Затова си поръчват разбори от чужбина, които след това завъртат през медиите си у нас. За да ударят този, който през медиите и законодателните си начинания
стартира да осветлява същинското
лице на олигархията
у нас – Делян Пеевски.
Анализите се допълват и в задачите си – до момента в който единият желае Европа да дава повече пари за „ самостоятелна “ публицистика (отколешна фантазия на кръга „ Капитал “, който от години не съумява да устоя медиите си на пазарен принцип, защото никой не желае да ги купува – б.а.), другият недвусмислено демонстрира на публиката, че Пеевски е „ неприятният “, а медиите на олигарсите са „ положителните “. А истината е, че медиите от нашата издателска група са единствените, които не се устоят от грантове, непознати фондации и европари. За разлика от изданията на олигарсите, които са със сринати тиражи поради лъжите им, ние разчитаме на напълно пазарни правила за финансиране – продажби от висок тираж и реклама. А фактът, че вестник „ Телеграф “ е най-четеният, а „ Монитор “ е измежду най-влиятелните, демонстрира, че на нас читателите ни имат доверие.
Именно поради сринатия тираж на изданията си и тези на неговите приятели олигарси Иво Прокопиев се възползва от обстоятелството, показан и от отчета на Комисия за защита на конкуренцията, че вестниците имат едвам 5% дял в новинарския поток. Останалите 95% се държат от електронните медии, чийто мейнстрийм той е овладял през доближени основни тв лица. Последното лъсна и от стенограмите „ АРГО-гейт “, в които той самичък си признава, че може да реди „ дневния ред на новините “ в огромните малките екрани. В това той е подпомаган от индивида, който безусловно му подари първия милион – Фетхуллах Иван Костов. Командира, който му даде „ Каолин “ и „ Дамяница “ за без пари, сътвори матрицата от медии и НПО-та, с цел да може да управлява публичното мнение и след рухването му от власт. Именно тази матрица сега употребяват Прокопиев и останалите отрочета на Костов.
Кой приказва?
НПО-тата, които стоят зад двата отчета, въпреки видимо да наподобяват авторитетни европейски организации, в действителност имат съществени обвързаности с избрани политико-икономически кръгове у нас. Или най-малко екипите им от българска страна, които стоят зад проучванията като създатели или източници на информация.
Първият разбор е озаглавен „ Мониторинг за медиен плурализъм “ и частта му за България е писана от три пера на кръга „ Капитал “ - обичаната юристка на Командира и сегашен специалист по медийно право Нели Огнянова, шефа на спонсорираната от Иво Прокопиев фондация „ Медийна народна власт “ Орлин Спасов и активистката на Асоциацията на европейските публицисти у нас (която също се зарежда с фрагменти и освен от разградския необут – б.а.) Николета Даскалова. В същия ден различен план, в който взе участие тя - „ Вестник за вестника “ на АЕЖ, пък излезе с хвалебствено слово за Прокопиевия флагман „ Капитал “. Задграничното Неправителствени организации и различен път е употребено за офанзиви против Пеевски и тогава стана ясно, че в него се труди и подопечна на мераклията за властови постове и сегашен водач на „ Да, България “ Христо Иванов.
Във втория отчет - „ Журналистите под прицела на проведената престъпност ", за източници са употребени така наречен проверяващи публицисти от „ Бивол “. Пред „ Репортери без граници “ от уеб страницата, прочут с рекета си над кметове и предприемачи, се оплакали, че били обект на тормоз поради „ разкритията “ си. Всъщност за истинността на отчета може да се съди и по друго – в него грубо убитата тв водеща Виктория Маринова е подредена в лист на публицисти, починали поради работата си. Преди няколко месеца, когато стана ясно, че опитите на „ Бивол “ да си направи реклама със гибелта на Маринова не почиват на доказателства, от „ Репортери без граници “ сами извадиха България от листата с убити публицисти. Въпреки че и до през днешния ден страната ни не попада в този лист обаче, НПО-то не се е посвенило още веднъж да претопли „ биволските манджи “ за гибелта й.
Медиите, които разпространиха лъжите: „ Фрогнюз “, зад който стои банкерът дезертьор Цветан Василев, и „ Сега “ на газовия олигарх Сашо Дончев
Синхронна офанзива, спретната по всички правила на ченгеджийското изкуство, организираха подсъдими босове, криещи се зад маските на издатели у нас. В опит да преперат имиджа си те си уредиха да се разгласяват два отчета от организации, които на пръв взор нямат нищо общо една с друга - Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост и „ Репортери без граници “. Анализите са сякаш против мафията, само че в тях въобще не се приказва за мафията у нас. Причината е прозаична. С тях поръчителите им Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Цветан Василев по едно и също време се пробват да се отърват от етикета „ олигарси “, да се изкарат борци против мафията и- депутата от Движение за права и свободи и наш издател Делян Пеевски. При това развявайки като медийно знаме против проведената престъпност не различен, а подсъдимия Иво Прокопиев.
Атаката е толкоз срамна, че организациите си служат с брутални неистини, преповтаряйки опорните точки на олигарсите. В отчета на „ Репортери без граници “ да вземем за пример написа без грам доказателства, че Пеевски бил „ водещ производител на цигари “ у нас. И още веднъж се пробва да му метне фиктивната връзка с „ Булгартабак “, като развява и опорката за имагинерен тютюнев монополист. Доказателства няма и по какъв начин да има, тъй като Пеевски в никакъв случай не имал мажоритарен дял в тютюневата компания, а преди 2 години продаде и миноритарния си дял от сдружението. Това е елементарно проверимо при обикновена инспекция в регистрите. Но репортерите очевидно, вместо да създадат такава, се доверяват на лъжите на подсъдими босове и техните перодръжки. Също толкоз елементарно проверимо е, че „ Булгартабак “ продаде всичките си марки на интернационалния тютюнев колос BAT. Но този факт също комфортно се премълчава, тъй като не е комфортен за офанзивите против Пеевски.
Докладите не са инцидентни, още повече че са оповестени по едно и също време – на 27 ноември. Те издават паниката на олигарсите и техните наемници, че в последно време маските им на публични благодетели заплашително започнаха да падат. И към този момент мъчно могат да оправдават следствията против тях като „ напън против свободното слово “. Затова си поръчват разбори от чужбина, които след това завъртат през медиите си у нас. За да ударят този, който през медиите и законодателните си начинания
стартира да осветлява същинското
лице на олигархията
у нас – Делян Пеевски.
Анализите се допълват и в задачите си – до момента в който единият желае Европа да дава повече пари за „ самостоятелна “ публицистика (отколешна фантазия на кръга „ Капитал “, който от години не съумява да устоя медиите си на пазарен принцип, защото никой не желае да ги купува – б.а.), другият недвусмислено демонстрира на публиката, че Пеевски е „ неприятният “, а медиите на олигарсите са „ положителните “. А истината е, че медиите от нашата издателска група са единствените, които не се устоят от грантове, непознати фондации и европари. За разлика от изданията на олигарсите, които са със сринати тиражи поради лъжите им, ние разчитаме на напълно пазарни правила за финансиране – продажби от висок тираж и реклама. А фактът, че вестник „ Телеграф “ е най-четеният, а „ Монитор “ е измежду най-влиятелните, демонстрира, че на нас читателите ни имат доверие.
Именно поради сринатия тираж на изданията си и тези на неговите приятели олигарси Иво Прокопиев се възползва от обстоятелството, показан и от отчета на Комисия за защита на конкуренцията, че вестниците имат едвам 5% дял в новинарския поток. Останалите 95% се държат от електронните медии, чийто мейнстрийм той е овладял през доближени основни тв лица. Последното лъсна и от стенограмите „ АРГО-гейт “, в които той самичък си признава, че може да реди „ дневния ред на новините “ в огромните малките екрани. В това той е подпомаган от индивида, който безусловно му подари първия милион – Фетхуллах Иван Костов. Командира, който му даде „ Каолин “ и „ Дамяница “ за без пари, сътвори матрицата от медии и НПО-та, с цел да може да управлява публичното мнение и след рухването му от власт. Именно тази матрица сега употребяват Прокопиев и останалите отрочета на Костов.
Кой приказва?
НПО-тата, които стоят зад двата отчета, въпреки видимо да наподобяват авторитетни европейски организации, в действителност имат съществени обвързаности с избрани политико-икономически кръгове у нас. Или най-малко екипите им от българска страна, които стоят зад проучванията като създатели или източници на информация.
Първият разбор е озаглавен „ Мониторинг за медиен плурализъм “ и частта му за България е писана от три пера на кръга „ Капитал “ - обичаната юристка на Командира и сегашен специалист по медийно право Нели Огнянова, шефа на спонсорираната от Иво Прокопиев фондация „ Медийна народна власт “ Орлин Спасов и активистката на Асоциацията на европейските публицисти у нас (която също се зарежда с фрагменти и освен от разградския необут – б.а.) Николета Даскалова. В същия ден различен план, в който взе участие тя - „ Вестник за вестника “ на АЕЖ, пък излезе с хвалебствено слово за Прокопиевия флагман „ Капитал “. Задграничното Неправителствени организации и различен път е употребено за офанзиви против Пеевски и тогава стана ясно, че в него се труди и подопечна на мераклията за властови постове и сегашен водач на „ Да, България “ Христо Иванов.
Във втория отчет - „ Журналистите под прицела на проведената престъпност ", за източници са употребени така наречен проверяващи публицисти от „ Бивол “. Пред „ Репортери без граници “ от уеб страницата, прочут с рекета си над кметове и предприемачи, се оплакали, че били обект на тормоз поради „ разкритията “ си. Всъщност за истинността на отчета може да се съди и по друго – в него грубо убитата тв водеща Виктория Маринова е подредена в лист на публицисти, починали поради работата си. Преди няколко месеца, когато стана ясно, че опитите на „ Бивол “ да си направи реклама със гибелта на Маринова не почиват на доказателства, от „ Репортери без граници “ сами извадиха България от листата с убити публицисти. Въпреки че и до през днешния ден страната ни не попада в този лист обаче, НПО-то не се е посвенило още веднъж да претопли „ биволските манджи “ за гибелта й.
Медиите, които разпространиха лъжите: „ Фрогнюз “, зад който стои банкерът дезертьор Цветан Василев, и „ Сега “ на газовия олигарх Сашо Дончев
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ