Тайната на тайванската икономика и защо изпреварва Южна Корея
Сингапур нормално се съпоставя с Хонконг, Съединени американски щати с Канада, Китай с Индия. А Тайван, несъмнено, с Южна Корея. Икономиките на двете страни в действителност са доста сходни. И в двата случая сполучливите земеделски промени служат като причина за бърз напредък. И в двата случая главният мотор на развиването беше насърчаването на износа.
И двете страни са на върха на класациите на TIMSS и PISA на интернационалните проби за възпитаници. И двете имат сходна демография - популацията застарява бързо. И двете нямат обилни естествени запаси. И двете страни минаха към народна власт съвсем по едно и също време.
Източник:
И двете страни демонстрират приказен напредък от 1960 година насам
брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията е повишен към двадесет и пет пъти!.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Сингапур е повишен деветнадесет пъти, на Китай петнадесет, на Ирландия девет пъти, на Испания шест пъти, а на Япония шест пъти (четиринадесет пъти от 1946 г.). И тези стопански системи са измежду най-успешните в света.
Сега дано разгледаме съотношението на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на самата Република Корея и Тайван. През 1960 година Тайван е с 40% по-богат. През 70-те и 80-те години съотношението остава почти същото. Но още през 1990 година тя падна до 14%, а през 2002 година разликата стана минимална: 8%. Но по-късно пропастта още веднъж се уголемява. През 2016 година тя доближи 17%. След това завършват данните от плана Maddison, само че Международният валутен фонд счита, че през 2021 година Тайван е бил с 29% по-богат (оценката на Фонда за 2016 година е разлика от 19%).
Малко евентуално е такива слайдове да бъдат обяснени инцидентно. Така че, би трябвало да се опитате да потърсите тяхната причина. Защо разликата се е свила за повече от двадесет години от 1980 година насам и по-късно още веднъж е почнала да пораства?
Почти всеки гражданин на света е чувал за марките Hyundai и Samsung. Тези марки са известни по целия свят. Но в случай че попитате инцидентен човек на улицата, какъв брой тайвански марки ще назоват? Читателят на тези редове най-вероятно е чувал за HTC, Acer и Asus, които работят в региона на електроника, незабавно ще се сети за TSMC, само че е неуместно да се твърди, че тяхното различаване е сравнимо с признанието на Samsung.
Може би тъй като тайванците не знаят по какъв начин да вършат добра електроника? Разбира се, че могат. Въпросът е различен. В Уикипедия, на страницата за " производители на електроника на Тайван ", са изброени повече от петдесет компании. За Южна Корея те са единствено пет.
Както към този момент споменахме, както Тайван, по този начин и Южна Корея разчитаха главно на износа за своето развиване. Страните не забогатяват посредством заменяне на вноса - просто няма такива образци в икономическата история. Страните забогатяват, когато техните механически усъвършенствани артикули станат конкурентоспособни на международните пазари. И с цел да стане конкурентоспособен, е належащо да се насърчат по всевъзможен метод тези компании, които съумеят да вземат важен дял на международния пазар.
Източник:
Но Тайван и Република Корея действаха по друг метод
Властите в Тайван подтикнаха износа като цяло, като подценяваха националната валута, даваха дотации на всички компании, които са съумели да намерят експортни пазари, само че другояче не се намесва прекалено много в пазарните връзки.
Авторитарният президент Парк Чун-хи (1961-до убийството му през 1979 г.) " направи първенци " в Корея. На фирмите бяха дадени строги условия за обмисляне: какъв брой продукта би трябвало да бъдат изнесени за какъв брой години. Тези, които съумяха, бяха обсипани със дотации, заеми с негативна действителна рента и всички други типове държавна поддръжка. Тези компании (chaebols), които не бяха толкоз сполучливи, бяха целеустремено " задушени " от държавното управление. Всеки знае за Hyundai, само че съвсем никой (дори в самата Корея) не знае имената на конкурентните марки - от тези марки не е останала и диря.
В резултат на това в Южна Корея се появиха няколко великански компании. Hyundai е освен Hyundai и Kia, само че и една от най-големите корабостроителни компании в света. Samsung в действителност е единствената компания, която съумя изцяло да затвори софтуерния цикъл, от създаването на микропроцесор до продажбата на приключен смарт телефон. (Apple също употребява лични силициеви процесори на Apple, само че те се създават в тайванските заводи на TSMC.).
Азиатската страна, която се подрежда до най-големите играчи, търгуващи с оръжия
Благодарение на Полша
Samsung да вземем за пример сътвори пълностоен военно-промишлен комплекс, произвеждащ най-съвременни танкове " Черната пантера ", самоходни оръдия, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата и така нататък Южна Корея даже съумя да навлезе на международния пазар на бойни самолети със своя " Златен орел " (освен петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, единствено Швеция и Италия съумяха да навлязат на този пазар). Правителството на Тайван работи по друг метод. Дори през 1985 година две трети от износа на Тайван отива в компании с по-малко от 300 чиновници.
По това време описът на Fortune 500 (най-големите компании в света) включваше 10 южнокорейски компании и единствено две тайвански компании. Тайванските индустриалци нормално действаха като реализатори, ангажирани в интернационалните индустриални вериги на западните компании, и съвсем не произвеждаха артикули под личните си марки с високи облаги. В доста връзки тази обстановка е оживяла и до през днешния ден.
Най-яркият образец е към този момент упоменатият TSMC
Тази компания съставлява повече от 50% от производството на микрочипове на планетата. Но самата TSMC (почти) не създава лични чипове, действайки като реализатор за западни компании (AMD, Apple, Qualcomm, Nvidia и други). Най-сложното съоръжение за фабриките на TSMC (предимно за фотолитография) се създава в Съединени американски щати, Холандия и Япония. И тогава има ARM процесорна архитектура, компютърно подпомаган дизайн, произвеждане на силициеви пластини и други Без нови западни разработки и съоръжение, което не се създава в Тайван, фабриките на TSMC няма да могат да създават никакви " ултрамодерни " чипове).
Защо немски компании влагат милиарди в тази островна страна?
С каква цел?
Тайванските компании постоянно са се сблъсквали с по този начин наречения " проблем с усмивката ". В индустриалните вериги най-високата доходност беше показана от компании, които бяха или първоначално - в левия ъгъл на устата (ангажирани с фундаментално развитие), или в края - в десния ъгъл (произвеждащи подготвен артикул под личната си марка). Изпълнителите, които се оказаха в средата на индустриалната верига (в средата на усмивка), не можеха да разчитат на супер облаги. Изглеждаше, че политиката на Корея за дейна интервенция в пазарния детайл, поощряване на концентрацията и основаване на шампионски компании се оказа доста по-ефективна от политиката на Тайван " дано цъфтят 100 цветя ".
След 2002 година пропастта сред двете страни още веднъж стартира да пораства. Защо?
Най-разумното пояснение ни се коства следното. В ранните стадии на развиване, когато и двете страни бяха към момента относително небогати, задачите за развиване бяха явни, конкуренцията вътре в страната не беше забележителна спрямо конкуренцията на външните пазари, а ръката на стоманения деспот Парк беше задоволително мощна, с цел да дисциплинира чаеболите, корейският модел работеше по-добре. След като съумяха да отглеждат колоси със лични марки, които построиха пълностоен индустриален цикъл - от създаването на процесор до смарт телефон, от цилиндър до кола, от ризница до танк - корейците в началото действаха по-успешно от тайванците.
Най-големият производител на чипове в света регистрира рекордна за цялата си история облага
Компанията е е един от главните снабдители на американската Apple
Докато и Корея, и Тайван бяха надалеч от софтуерната граница (т.е. произвеждаха не най-сложните артикули в света), моделът на гигантските компании работеше по-успешно. Но в този момент и двете страни са станали богати. В същото време Тайван към момента има голям брой дребни компании - гъвкави, способни бързо да се приспособяват към бързо изменящата се среда, привикнали с яростна конкуренция. Тези компании непрекъснато изчезват, не могат да устоят на конкуренцията, те се заменят с други - също дребни и гъвкави.
Междувременно корейската стопанска система към момента е доминирана от дузина великански, тромави чаеболи. Без желязната ръка, която ги принуждаваше да бъдат ефикасни от самото начало, те имаха тласъци не да усилват продуктивността на труда, а да реализират монополно състояние за себе си, да получат преференции и държавни контракти, да корумпират политици и така нататък Въпреки това корейската стопанска система остава ефикасна, напреднала и динамична. Samsung остава изключителна компания, корейските коли не престават да превземат света, Финландия и Норвегия избират корейските бронирани транспортни средства пред немските. Проблемът е, че
Икономиката на Южна Корея е по-малко ефикасна и динамична от тази на Тайван
Цялата тази история е още един образец за общия принцип, че политиките, които са ефикасни на един стадий от икономическото развиване, може да не работят на идващия. Защо Германия, известна със следвоенното си икономическо знамение и дълги години стопански локомотив на Европейски Съюз, в този момент се трансформира в " болния човек на Европа ". Защо Япония, известна и с феноменалния си след боен икономическия си триумф, в никакъв случай не се възвърне от рецесията от 1991 година?
Историята на Корея и Тайван дава ключа към отговора на тези въпроси.
И двете страни са на върха на класациите на TIMSS и PISA на интернационалните проби за възпитаници. И двете имат сходна демография - популацията застарява бързо. И двете нямат обилни естествени запаси. И двете страни минаха към народна власт съвсем по едно и също време.
Източник:
И двете страни демонстрират приказен напредък от 1960 година насам
брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията е повишен към двадесет и пет пъти!.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Сингапур е повишен деветнадесет пъти, на Китай петнадесет, на Ирландия девет пъти, на Испания шест пъти, а на Япония шест пъти (четиринадесет пъти от 1946 г.). И тези стопански системи са измежду най-успешните в света.
Сега дано разгледаме съотношението на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на самата Република Корея и Тайван. През 1960 година Тайван е с 40% по-богат. През 70-те и 80-те години съотношението остава почти същото. Но още през 1990 година тя падна до 14%, а през 2002 година разликата стана минимална: 8%. Но по-късно пропастта още веднъж се уголемява. През 2016 година тя доближи 17%. След това завършват данните от плана Maddison, само че Международният валутен фонд счита, че през 2021 година Тайван е бил с 29% по-богат (оценката на Фонда за 2016 година е разлика от 19%).
Малко евентуално е такива слайдове да бъдат обяснени инцидентно. Така че, би трябвало да се опитате да потърсите тяхната причина. Защо разликата се е свила за повече от двадесет години от 1980 година насам и по-късно още веднъж е почнала да пораства?
Почти всеки гражданин на света е чувал за марките Hyundai и Samsung. Тези марки са известни по целия свят. Но в случай че попитате инцидентен човек на улицата, какъв брой тайвански марки ще назоват? Читателят на тези редове най-вероятно е чувал за HTC, Acer и Asus, които работят в региона на електроника, незабавно ще се сети за TSMC, само че е неуместно да се твърди, че тяхното различаване е сравнимо с признанието на Samsung.
Може би тъй като тайванците не знаят по какъв начин да вършат добра електроника? Разбира се, че могат. Въпросът е различен. В Уикипедия, на страницата за " производители на електроника на Тайван ", са изброени повече от петдесет компании. За Южна Корея те са единствено пет.
Както към този момент споменахме, както Тайван, по този начин и Южна Корея разчитаха главно на износа за своето развиване. Страните не забогатяват посредством заменяне на вноса - просто няма такива образци в икономическата история. Страните забогатяват, когато техните механически усъвършенствани артикули станат конкурентоспособни на международните пазари. И с цел да стане конкурентоспособен, е належащо да се насърчат по всевъзможен метод тези компании, които съумеят да вземат важен дял на международния пазар.
Източник:
Но Тайван и Република Корея действаха по друг метод
Властите в Тайван подтикнаха износа като цяло, като подценяваха националната валута, даваха дотации на всички компании, които са съумели да намерят експортни пазари, само че другояче не се намесва прекалено много в пазарните връзки.
Авторитарният президент Парк Чун-хи (1961-до убийството му през 1979 г.) " направи първенци " в Корея. На фирмите бяха дадени строги условия за обмисляне: какъв брой продукта би трябвало да бъдат изнесени за какъв брой години. Тези, които съумяха, бяха обсипани със дотации, заеми с негативна действителна рента и всички други типове държавна поддръжка. Тези компании (chaebols), които не бяха толкоз сполучливи, бяха целеустремено " задушени " от държавното управление. Всеки знае за Hyundai, само че съвсем никой (дори в самата Корея) не знае имената на конкурентните марки - от тези марки не е останала и диря.
В резултат на това в Южна Корея се появиха няколко великански компании. Hyundai е освен Hyundai и Kia, само че и една от най-големите корабостроителни компании в света. Samsung в действителност е единствената компания, която съумя изцяло да затвори софтуерния цикъл, от създаването на микропроцесор до продажбата на приключен смарт телефон. (Apple също употребява лични силициеви процесори на Apple, само че те се създават в тайванските заводи на TSMC.).
Азиатската страна, която се подрежда до най-големите играчи, търгуващи с оръжия
Благодарение на Полша
Samsung да вземем за пример сътвори пълностоен военно-промишлен комплекс, произвеждащ най-съвременни танкове " Черната пантера ", самоходни оръдия, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата и така нататък Южна Корея даже съумя да навлезе на международния пазар на бойни самолети със своя " Златен орел " (освен петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, единствено Швеция и Италия съумяха да навлязат на този пазар). Правителството на Тайван работи по друг метод. Дори през 1985 година две трети от износа на Тайван отива в компании с по-малко от 300 чиновници.
По това време описът на Fortune 500 (най-големите компании в света) включваше 10 южнокорейски компании и единствено две тайвански компании. Тайванските индустриалци нормално действаха като реализатори, ангажирани в интернационалните индустриални вериги на западните компании, и съвсем не произвеждаха артикули под личните си марки с високи облаги. В доста връзки тази обстановка е оживяла и до през днешния ден.
Най-яркият образец е към този момент упоменатият TSMC
Тази компания съставлява повече от 50% от производството на микрочипове на планетата. Но самата TSMC (почти) не създава лични чипове, действайки като реализатор за западни компании (AMD, Apple, Qualcomm, Nvidia и други). Най-сложното съоръжение за фабриките на TSMC (предимно за фотолитография) се създава в Съединени американски щати, Холандия и Япония. И тогава има ARM процесорна архитектура, компютърно подпомаган дизайн, произвеждане на силициеви пластини и други Без нови западни разработки и съоръжение, което не се създава в Тайван, фабриките на TSMC няма да могат да създават никакви " ултрамодерни " чипове).
Защо немски компании влагат милиарди в тази островна страна?
С каква цел?
Тайванските компании постоянно са се сблъсквали с по този начин наречения " проблем с усмивката ". В индустриалните вериги най-високата доходност беше показана от компании, които бяха или първоначално - в левия ъгъл на устата (ангажирани с фундаментално развитие), или в края - в десния ъгъл (произвеждащи подготвен артикул под личната си марка). Изпълнителите, които се оказаха в средата на индустриалната верига (в средата на усмивка), не можеха да разчитат на супер облаги. Изглеждаше, че политиката на Корея за дейна интервенция в пазарния детайл, поощряване на концентрацията и основаване на шампионски компании се оказа доста по-ефективна от политиката на Тайван " дано цъфтят 100 цветя ".
След 2002 година пропастта сред двете страни още веднъж стартира да пораства. Защо?
Най-разумното пояснение ни се коства следното. В ранните стадии на развиване, когато и двете страни бяха към момента относително небогати, задачите за развиване бяха явни, конкуренцията вътре в страната не беше забележителна спрямо конкуренцията на външните пазари, а ръката на стоманения деспот Парк беше задоволително мощна, с цел да дисциплинира чаеболите, корейският модел работеше по-добре. След като съумяха да отглеждат колоси със лични марки, които построиха пълностоен индустриален цикъл - от създаването на процесор до смарт телефон, от цилиндър до кола, от ризница до танк - корейците в началото действаха по-успешно от тайванците.
Най-големият производител на чипове в света регистрира рекордна за цялата си история облага
Компанията е е един от главните снабдители на американската Apple
Докато и Корея, и Тайван бяха надалеч от софтуерната граница (т.е. произвеждаха не най-сложните артикули в света), моделът на гигантските компании работеше по-успешно. Но в този момент и двете страни са станали богати. В същото време Тайван към момента има голям брой дребни компании - гъвкави, способни бързо да се приспособяват към бързо изменящата се среда, привикнали с яростна конкуренция. Тези компании непрекъснато изчезват, не могат да устоят на конкуренцията, те се заменят с други - също дребни и гъвкави.
Междувременно корейската стопанска система към момента е доминирана от дузина великански, тромави чаеболи. Без желязната ръка, която ги принуждаваше да бъдат ефикасни от самото начало, те имаха тласъци не да усилват продуктивността на труда, а да реализират монополно състояние за себе си, да получат преференции и държавни контракти, да корумпират политици и така нататък Въпреки това корейската стопанска система остава ефикасна, напреднала и динамична. Samsung остава изключителна компания, корейските коли не престават да превземат света, Финландия и Норвегия избират корейските бронирани транспортни средства пред немските. Проблемът е, че
Икономиката на Южна Корея е по-малко ефикасна и динамична от тази на Тайван
Цялата тази история е още един образец за общия принцип, че политиките, които са ефикасни на един стадий от икономическото развиване, може да не работят на идващия. Защо Германия, известна със следвоенното си икономическо знамение и дълги години стопански локомотив на Европейски Съюз, в този момент се трансформира в " болния човек на Европа ". Защо Япония, известна и с феноменалния си след боен икономическия си триумф, в никакъв случай не се възвърне от рецесията от 1991 година?
Историята на Корея и Тайван дава ключа към отговора на тези въпроси.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ