Сингапур е номер едно в битката с вируса
Сингапур е златният стандарт в битката против ковид, до момента в който съществуващите неравенства се изострят в България и Колумбия, пишат за International Politics and Society Мирко Гюнтер, Хелен Кортландер, Кристина Бирке Даниелс.
Европейските трендове постоянно постепенно идват в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваха, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
В историята на България с ковид някои елементи просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи. Първоначално българското държавно управление закупи 2000 теста - за интернационално пътуващо население от седем милиона.
Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - към момента прекомерно малко, с цел да се получи даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Когато всички български сезонни служащи се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи евентуално ще бъде голям.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкоз по-малко неща могат да се дават. В най-бедната страна в Европейски Съюз две седмици на карантина значат банкрут за доста дребни предприятия и неплатен отпуск за безчет чиновници. Със междинен приход от 671 евро на месец, междинната класа също няма запаси за тази обстановка.
Въпреки че на всички места има предизвестия за суматоха, никой не наподобява да изпада в суматоха. Но хората са загрижени. Мнозина в България към момента си спомнят усложненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на предишния век.
Увереността на държавното управление, че складирането на артикули от потребителите не е належащо, е по-скоро въпрос на трезво пресмятане, в сравнение с бягство от боязън. Повечето хора разчитат, че ще съумеят да устоят на рецесията вкъщи, без значение дали са заболели или здрави.
Европейските трендове постоянно постепенно идват в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваха, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
В историята на България с ковид някои елементи просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи. Първоначално българското държавно управление закупи 2000 теста - за интернационално пътуващо население от седем милиона.
Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - към момента прекомерно малко, с цел да се получи даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Когато всички български сезонни служащи се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи евентуално ще бъде голям.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкоз по-малко неща могат да се дават. В най-бедната страна в Европейски Съюз две седмици на карантина значат банкрут за доста дребни предприятия и неплатен отпуск за безчет чиновници. Със междинен приход от 671 евро на месец, междинната класа също няма запаси за тази обстановка.
Въпреки че на всички места има предизвестия за суматоха, никой не наподобява да изпада в суматоха. Но хората са загрижени. Мнозина в България към момента си спомнят усложненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на предишния век.
Увереността на държавното управление, че складирането на артикули от потребителите не е належащо, е по-скоро въпрос на трезво пресмятане, в сравнение с бягство от боязън. Повечето хора разчитат, че ще съумеят да устоят на рецесията вкъщи, без значение дали са заболели или здрави.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ