Мерките срещу коронавируса в България не се връзват, пише авторитетно издание
Сингапур е златният стандарт в битката против ковид, до момента в който съществуващите неравенства се изострят в България и Колумбия, пишат за International Politics and Society Мирко Гюнтер, Хелен Кортландер, Кристина Бирке Даниелс.
Европейските трендове постоянно постепенно идват в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваха, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно до каква степен българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна приложимост са разпродадени, преди да има даже един доказан случай в България.
България публично не заяви първите четири жертви на ковид до 8 март - в отдалечените градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена; случаите наподобява са пристигнали от нищото . Училищата в цялата страна към този момент бяха затворени, сякаш заради чести грипни инфекции. В средата на март е оповестена национална изключителна обстановка. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, публични здания и уреди.
В историята на България с ковид някои елементи просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи . Първоначално българското държавно управление закупи 2000 теста - за интернационално пътуващо население от седем милиона. Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - към момента прекомерно малко, с цел да се получи даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Когато всички български сезонни служащи се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи евентуално ще бъде голям.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкоз по-малко неща могат да се дават. В най-бедната страна в Европейски Съюз две седмици на карантина значат банкрут за доста дребни предприятия и неплатен отпуск за безчет чиновници. Със междинен приход от 671 евро на месец, междинната класа също няма запаси за тази обстановка.
Президентът Румен Радев неотдавна предизвести, че рецесията може да сложи стотици хиляди българи на ръба на оцеляването: " Гладът ще бъде по-голям от страха и последствията ще бъдат пагубни. "
Реакцията на българите е частично цинична - разбиране, че държавното управление просто чака европейски фонд за помощ, преди да разгласи първите си случаи - и частично с характерен предразсъдък, виждайки още една рецесия в дългата поредност от български произшествия. В момента има малко доверие, защото е два ли някой фактически има вяра, че държавното управление или здравната система могат да ръководят рецесията. Доверието в българските институции е ниско: подправените вести и теории на конспирацията процъфтяват, само че над всичко това е българското разбиране, че всеки би трябвало да разчита само и единствено на себе си.
Въпреки че на всички места има предизвестия за суматоха, никой не наподобява да изпада в суматоха. Но хората са загрижени. Мнозина в България към момента си спомнят усложненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на предишния век. Увереността на държавното управление, че складирането на артикули от потребителите не е належащо, е по-скоро въпрос на трезво пресмятане, в сравнение с бягство от боязън. Повечето хора разчитат, че ще съумеят да устоят на рецесията вкъщи, без значение дали са заболели или здрави.
Дори при естествени условия здравната система е с недостиг във връзка с съоръжение и личен състав . Хората споделят: " Ако нямаш пари, би трябвало да умреш.
" Това, което преди бе корупция, в този момент е приватизация - държавното здравно обезпечаване надали покрива главния най-малко. Останалото идва от частни услуги, които би трябвало да можете да си позволите.
Европейските трендове постоянно постепенно идват в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваха, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените.
Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно до каква степен българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна приложимост са разпродадени, преди да има даже един доказан случай в България.
България публично не заяви първите четири жертви на ковид до 8 март - в отдалечените градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена; случаите наподобява са пристигнали от нищото . Училищата в цялата страна към този момент бяха затворени, сякаш заради чести грипни инфекции. В средата на март е оповестена национална изключителна обстановка. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, публични здания и уреди.
В историята на България с ковид някои елементи просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи . Първоначално българското държавно управление закупи 2000 теста - за интернационално пътуващо население от седем милиона. Междувременно частни донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - към момента прекомерно малко, с цел да се получи даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Когато всички български сезонни служащи се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи евентуално ще бъде голям.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкоз по-малко неща могат да се дават. В най-бедната страна в Европейски Съюз две седмици на карантина значат банкрут за доста дребни предприятия и неплатен отпуск за безчет чиновници. Със междинен приход от 671 евро на месец, междинната класа също няма запаси за тази обстановка.
Президентът Румен Радев неотдавна предизвести, че рецесията може да сложи стотици хиляди българи на ръба на оцеляването: " Гладът ще бъде по-голям от страха и последствията ще бъдат пагубни. "
Реакцията на българите е частично цинична - разбиране, че държавното управление просто чака европейски фонд за помощ, преди да разгласи първите си случаи - и частично с характерен предразсъдък, виждайки още една рецесия в дългата поредност от български произшествия. В момента има малко доверие, защото е два ли някой фактически има вяра, че държавното управление или здравната система могат да ръководят рецесията. Доверието в българските институции е ниско: подправените вести и теории на конспирацията процъфтяват, само че над всичко това е българското разбиране, че всеки би трябвало да разчита само и единствено на себе си.
Въпреки че на всички места има предизвестия за суматоха, никой не наподобява да изпада в суматоха. Но хората са загрижени. Мнозина в България към момента си спомнят усложненията в доставките на храни, съществували до 90-те години на предишния век. Увереността на държавното управление, че складирането на артикули от потребителите не е належащо, е по-скоро въпрос на трезво пресмятане, в сравнение с бягство от боязън. Повечето хора разчитат, че ще съумеят да устоят на рецесията вкъщи, без значение дали са заболели или здрави.
Дори при естествени условия здравната система е с недостиг във връзка с съоръжение и личен състав . Хората споделят: " Ако нямаш пари, би трябвало да умреш.
" Това, което преди бе корупция, в този момент е приватизация - държавното здравно обезпечаване надали покрива главния най-малко. Останалото идва от частни услуги, които би трябвало да можете да си позволите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ