Синдромът на отложения живот според психолозите засяга всеки съвременен човек,

Синдромът на отсрочения живот съгласно психолозите визира всеки актуален човек, а по какъв начин да се оправим с него е супер значим за здравето и щастието ни. Огромният проблем е поколенчески – медийно ни е формирана просвета на празника. Но в композиция с непрекъснат стрес поради повишаване на летвата на щастието.

Тази скица основава инфантилност в обществото като цяло и във всеки от нас по логиката, че с цел да имаме нещо, би трябвало още да пораснем. Така все чакаме нещо: да приключим учебно заведение, универститет, да станем милионери и така нататък – по този начин се основава мисленето да живеем за/в бъдещето.

Комплексът е за непрекъсната непълнота. Най-често тя е обвързвана с съществуването на пари, което пък във времена на инфлация е още по-сложно, защото границата на „ достатъка ” непрекъснато се подвига. Казваме си: „ Когато стартира да спечелвам в действителност доста:

се бракосъчетавам

имам дете/деца

закупувам това, това и това

пътувам,

въобще

ЖИВЕЯ

Правим това не, тъй като не можем да си позволим мечтаното/желаното, а тъй като го отлагаме за след това.

Родителите възпитават това с криворазбрана мотивация вид: изкарваш шестица по математика за годината и получаваш колело. Това стартира от напълно ранна и незряла, заради което не до дъно осъзната, възраст и основава просвета на отлагането като нещо обикновено и като схващане за живота по принцип. Все нещо чакаме, нищо не протягаме ръце да вземем. Точно противоположното на логиката на системата, в която живеем. Това развива и Синдрома на  отсрочения живот.

Психолозите го назовават също Парализа на перфекционизма. В по-обикновения вид е просто нищо не-правене, тъй като не е пристигнал моментът. Така сами стопираме развиването си и посе се сърдим на себе си, когато осъзнаем, че сме го сторили, обвинявайки другите и създавайки си нови и нови комплекси за недостойност и непълнота.

Изразява се освен на мисловно ниво, само че и на битово:

Имаме специфични дрехи/обувки/аксесоари, които гледаме да не носим в очакване на Онзи Ден Х, вместо да им се радваме, до момента в който са носими

Имаме прелестни сервизи, които не използваме по същата причина, вместо да свързваме с тях прелестни мемоари от сподолени с обичаните хора моменти

Култът към празника, който все не идва, който все не сме заслужили, който все отлагаме ли отлагаме.

Това е детско.

Лайфхакът е елементарен – постъпвайте като възрастни хора.

Възрастните хора вземат решения!

Как можем да упражним това: психолозите като Карине Аванесян поучават да „ херметизираме ”. Как?

В съзнанието си отделяме предишното, сегашното и бъдещето и своето място в тях. Звучи смешно, само че постоянно не е елементарно.

Когато сме разделили трите проекта, избираме СЕГАШНОТО, като че ли въображаемо сме го отрязали.

По този метод упражняваме съзнанието си да не жертва днешния ден, да не планираме непрестанно, да не отлагаме, да не чакаме.

НАЙ-ДОБРИЯТ ДЕН Е ДНЕС! БЪДЕЩЕТО НЕ НИ ПРИНАДЛЕЖИ.

ПАСИВНОСТТА ПОРАЖДА ПОВЕЧЕ ПАСИВНОСТ И КОМПЛЕКСА ЗА ЛИПСА НА УВЕРЕНОСТ, ОТРАЗЯВА съдебна експертиза В НЕГАТИВИЗЪМ, ХЕЙТ, ЗАВИСТ, ЗЛОБА, ВОДИ ДО ДЕПРЕСИЯ И ДЕГРАДАЦИЯ.

Хората, които са преживявали големи контузии – включително психически – сами, незабелязано и безсъзнателно го вършат и елементарно могат да опишат по какъв начин им е пристигнало. След тежки произшествия, интервенции, раждания, загуби, те сами схващат кое си коства и не се отсрочва никога. Те най-добре знаят каква е полезността на деня и на момента – живеят дейно и пълноценно, даже и да са потърпевши.

Психолозите оферират следните формули, които би трябвало да приемем:

НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ, КАКТО Е БИЛО, да не се идеализира предишното!

НОСТАЛГИЯТА Е ВРЕДНА, за момент – да, потапянето в нея обаче е пагубно.

Как се лекува всичко това по елементарен метод:

Сядаме, представяме си, че ни остава една година живот, записваме какво желаеме непременно да създадем!

После го вършим за половин година живот пред нас.

За месец живот пред нас.

За седмица живот пред нас.

Преди да сме стигнали до записването на нещата, които да създадем, в случай че имаме единствено,1 ден пред нас, нормално към този момент сме прживели духовно прераждане, насълзени или засмени, осъзнаваме настъпила вътрешна смяна.

Ценно е да се провокират страсти, тъй като НИЕ ПОМНИМ ЧРЕЗ ЕМОЦИИ.

Това упражнение е малко естремно, въпреки и много дейно, а още по-лесното е просто да си вършим равносметка, най-добре писмена, всяка година, всяко полугодие, всеки месец, всяка седмица, всеки ден – всеки съгласно основния си запас – времето.

Започваме наложително с Добър ден/седмица/месец/година и БЛАГОДАРЯ!

Утре описваме що е то усмихваща се меланхолия – нещо тясно обвързвано с това, за което говорихме през днешния ден.
създател: СЛАВА
...