КТ Подкрепа ще поиска минималната работна заплата за 2020 година да стане 1000 лева
Синдикалната организация КТ "Подкрепа " ще изиска в бюджета за 2020 година да бъде заложена минимална работна заплата от 1000 лв., защото това минимално заплащане все още дава отговор почти на продуктивността на труда. Това съобщи пред публицисти икономическият консултант на синдиката Ваня Григорова, която взе участие във конгрес за правата на командированите служащи, проведен от синдиката.
"Ние ще желаяме по-висока минимална заплата и знаем, че ръководещите няма да одобряват по-висока от тази, която са записали ", добави Григорова.
Според нея ръководещите няма да се съгласят с сходно предложение, тъй като преди последните парламентарни избори даже е било записано заледяване на минималната работна заплата и единствено изключителните избори са били мотив държавното управление да промени желанията, с цел да "съблазнява българските служащи ".
Според европейските съпоставения заплатите в България са към една четвърт от средноевропейските, а продуктивността на труда в страната е към 50 % от средноевропейската, добави Григорова.
По мотив декларираното желание от страна на министър Бисер Петков да се върви към минимални заплати по стопански браншове, а да отпаднат договарянията за минимални осигурителни приходи, които още веднъж бяха бойкотирани от бизнеса, Григорова сподели, че да се премине към минимални заплати по стопански браншове е предложение на КТ "Подкрепа " от най-малко 10 години, само че за синдиката е недопустимо настояването на бизнеса да няма национална минимална заплата. "Когато работим с минимални осигурителни приходи подсигуряваме единствено равнищата на обезпечаване на служащите, само че не и заплащането и чисто теоретично е допустимо да ни обезпечават на по-висока заплата, а да получаваме по-ниска ", разяснява още Ваня Григорова в поддръжка на настояването за минимални заплати по браншове.
Искането на работодателите обаче да няма национална минимална заплата, а единствено минимални заплати по сектори е недопустимо, тъй като това би разрешило в обособени сектори заплатата да бъде даже по-ниска от актуалната, защото няма да има най-малко, от който да отскачат договарянията и тогава всичко би било разрешено, сподели още специалистът.
Григорова заключи, че Конфедерацията желае минимални заплати по сектори, само че единствено в случай че се резервира националната минимална работна заплата. "По механизма за минималната работна заплата нищо не се случва, тъй като работодателите потвърдиха с дълготраен протест, че могат да замразят минималните осигурителни приходи, посредством отдръпване от договаряния да бойкотират и замразяват заплащания ", сподели Григорова в отговор на запитване до къде са договарянията по механизма. Тя напомни, че за идващите две години в средносрочната прогноза е планувано нарастване на минималната работна заплата.
Григорова изрази вяра българските ръководещи, които и да са те, през идващия мандат да заложат още веднъж възходящо увеличение на минималната работна заплата, защото даже и да изпълнят актуалните си планове, тя към момента ще е фрапантно по-ниска от най-ниската в Европейски Съюз. Синдикатът не е канен на договаряния по плана на бюджет на Държавното публично обезпечаване.
По отношение на болничните от КТ "Подкрепа " ще упорстват никога да не се приказва за това българският служащ да не получава обезщетение за първите три дни. "Нека да го заплащат работодатели, да го заплаща Национален осигурителен институт, няма значение кой, за нас е значимо българският служащ да има средства, с които да може да оживее той и фамилията му, изключително в първите дни, в които се постанова да прави разноски за медикаменти ", сподели Григорова.
Според нея работа на страната и контролните органи е да лимитират злоупотребите, а не да се лишават обезпечените от права, тъй като българският служащ заплаща, с цел да може да бъде обезпечен в тези случаи.
"Ние ще желаяме по-висока минимална заплата и знаем, че ръководещите няма да одобряват по-висока от тази, която са записали ", добави Григорова.
Според нея ръководещите няма да се съгласят с сходно предложение, тъй като преди последните парламентарни избори даже е било записано заледяване на минималната работна заплата и единствено изключителните избори са били мотив държавното управление да промени желанията, с цел да "съблазнява българските служащи ".
Според европейските съпоставения заплатите в България са към една четвърт от средноевропейските, а продуктивността на труда в страната е към 50 % от средноевропейската, добави Григорова.
По мотив декларираното желание от страна на министър Бисер Петков да се върви към минимални заплати по стопански браншове, а да отпаднат договарянията за минимални осигурителни приходи, които още веднъж бяха бойкотирани от бизнеса, Григорова сподели, че да се премине към минимални заплати по стопански браншове е предложение на КТ "Подкрепа " от най-малко 10 години, само че за синдиката е недопустимо настояването на бизнеса да няма национална минимална заплата. "Когато работим с минимални осигурителни приходи подсигуряваме единствено равнищата на обезпечаване на служащите, само че не и заплащането и чисто теоретично е допустимо да ни обезпечават на по-висока заплата, а да получаваме по-ниска ", разяснява още Ваня Григорова в поддръжка на настояването за минимални заплати по браншове.
Искането на работодателите обаче да няма национална минимална заплата, а единствено минимални заплати по сектори е недопустимо, тъй като това би разрешило в обособени сектори заплатата да бъде даже по-ниска от актуалната, защото няма да има най-малко, от който да отскачат договарянията и тогава всичко би било разрешено, сподели още специалистът.
Григорова заключи, че Конфедерацията желае минимални заплати по сектори, само че единствено в случай че се резервира националната минимална работна заплата. "По механизма за минималната работна заплата нищо не се случва, тъй като работодателите потвърдиха с дълготраен протест, че могат да замразят минималните осигурителни приходи, посредством отдръпване от договаряния да бойкотират и замразяват заплащания ", сподели Григорова в отговор на запитване до къде са договарянията по механизма. Тя напомни, че за идващите две години в средносрочната прогноза е планувано нарастване на минималната работна заплата.
Григорова изрази вяра българските ръководещи, които и да са те, през идващия мандат да заложат още веднъж възходящо увеличение на минималната работна заплата, защото даже и да изпълнят актуалните си планове, тя към момента ще е фрапантно по-ниска от най-ниската в Европейски Съюз. Синдикатът не е канен на договаряния по плана на бюджет на Държавното публично обезпечаване.
По отношение на болничните от КТ "Подкрепа " ще упорстват никога да не се приказва за това българският служащ да не получава обезщетение за първите три дни. "Нека да го заплащат работодатели, да го заплаща Национален осигурителен институт, няма значение кой, за нас е значимо българският служащ да има средства, с които да може да оживее той и фамилията му, изключително в първите дни, в които се постанова да прави разноски за медикаменти ", сподели Григорова.
Според нея работа на страната и контролните органи е да лимитират злоупотребите, а не да се лишават обезпечените от права, тъй като българският служащ заплаща, с цел да може да бъде обезпечен в тези случаи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ