Синди Крауфорд, Брад Пит, Шон Пен и всемогъщият холивудски продуцент

Синди Крауфорд, Брад Пит, Шон Пен и всемогъщият холивудски продуцент Браян Грейзър са измежду ВИП гостите на представянето на Surrender, записките на вокала на ирландската четворка U2 Боно в Лос Анджелис. Някои от датите, включени в международното турне на Surrender, имат като бонус мини концерти, в които Боно употребява песни от дискографията на бандата си, с цел да свърже в самобитна рамка най-важните моменти от биографията си.На 576 страници 62-годишният Пол Дейвид Хюсън, каквото е същинското име на музиканта, се отдава на спомените си, приказва за прошката и страховете, за фантазиите и благословията да има до себе си своята вярна половинка от 40 години Али Хюсън, четирите си деца и милиони фенове по света.„ Роден съм с мелодии в главата и постоянно съм търсил метод те да стигнат до ушите на публиката по света! “, споделя в изявление за списание Rolling Stone Боно и дава алена нишка за разгадаването на лабиринта, в който са подредени главите на книгата. Мемоарите са разграничени на три секции и 40 глави, носещи заглавия на песни от албумите на групата. Първата глава, озаглавена „ Светлините на дома “, връща стрелките на времето в детството на Пол Хюсън към трагичния спомен за гибелта на майка му Айрис, която напуща този свят ненадейно, когато той е единствено на 14 години. Причината е мозъчен аневризъм, а гибелта ѝ поставя завършек на почтените детски години. Баща му Брендън, недопечен и горделив ирландец, остава вдовец с две момчета в сложната възраст на възмъжаването. Опитва се да им дава образец в оцеляването и оправянето с пристягащата болежка с тотално отменяне на загатна за красивата Айрис.„ След гибелта ѝ в никакъв случай повече не споменахме името ѝ, не говорехме за нея, като че ли вечно затворихме една врата! “, разяснява в изявление за вестник Irish Times музикантът. Липсата на майката се усеща и в протеста на Боно против разпоредбите вкъщи, поради който постоянно отнасял плесници и бил наказван да не излиза с другари. За разлика от тягостната тишина тогава, изговарянето на спомените в книгата има лечебен резултат.Покрай премиерата на записките си вокалът на U2 изненада феновете си с новината, че братовчед му Скот Ранкин е в действителност негов полубрат. Истината разкрил татко му преди гибелта си. След загубата на брачната половинка си Брендън „ съгрешил “ с нейна братовчедка, само че любовната им връзка и плодът от нея потънали в дълбока загадка. До деня, в който, предусещайки края си, Хюсън-старши се изповядал за предишното си. Присъствието на бащината фигура се усеща в доста от песните на групата, само че една от тях, записана няколко месеца след гибелта на Брендън – You Can’t Make It On Your Own, e в памет на мъжа, който като горделив ирландец признава слабостта си едвам на финала. Тази неточност обаче Боно не счита да повтаря и не пропуща нито ден, нито момент, нито ария, без да покаже на брачната половинка си Али, че е неговата муза и избавителен остров. Най-красивото доказателство за фамилната им естетика са четирите им деца – политическият деятел и предприемач Джордан (33 г.), актрисата Ийв (31 г.), вокалът и китарист на самостоятелната група Inhaler Илайджа (23 г.) и спортистът Джон (21 г.), който е младата вяра на тим по ръгби.„ Али е моят дом, моят избавителен остров. Книгата е любовно писмо, написано за нея с доста любов и признателност, само че също по този начин е и опция децата ми да научат повече за моя персонален живот, за нещата, които са се случвали, за нещата, през които съм минал. Имах шанса да пътувам със фамилията си по време на многочислените турнета с групата и не мисля, че има огромни пропуски в живота ни, само че все пак написах тази книга и с цел да имат изясненост за моменти, на които не са били очевидци! “, разкрива концепцията си като създател музикантът.Първата глава на книгата е връщане към предишното, само че и към загатна за една близка среща със гибелта. Преди осем години, в Ню Йорк, аневризъм на аортата вкарва Боно в незабавното поделение. Рисковата интервенция продължава шест часа. „ Това беше като събуждане за мен. Винаги съм желал простоват живот, само че самият той, животът, ми подсети, че до тогава като че ли не го осъзнавах. Ритъмът ми бе смъртоносен – турнета, записи, писане на музика за филми, видеоклипове, мощна гражданска и политическа интензивност. И тогава проумях, че тази серпантина от действия запълва в действителност празнината, оставена от гибелта на майка ми. Запълних я с музика и не стопирах дотук. Спирачките пристигнаха от заплахата за съдбовното прекъсване на сърцето ми. “Откъси от изповедта му Surrender към този момент се появиха по страниците на вестници и списания по целия свят, уловили друг интервал от персоналния му и професионален живот. Сред тях са срещите с значими фигури, трансформирали се в огромни другарства, както и разочарованията по пътя, трансформирали се в значими учители.Списание New Yorker обаче получава черешката на тортата с фрагмента, отдаден на първата среща с Али, неговото момиче, неговия Север. Запознават се в учебно заведение, когато са единствено на 12 години, съвсем притиснати от нейната най-хубава другарка, която седмица по-рано я изненадала с думите, че ще я запознае с бъдещия ѝ брачен партньор. Алисън Стюарт, каквото е същинско име на Али, демонстрира цялостна незаинтересуваност, когато подават ръка един на различен, само че по-късно му признава, че броила часовете до формалната им среща. Първата целувка в една петъчна нощ Боно помни и до през днешния ден.„ Чиста наслада, макар моя обезверен опит да я направя като хората. След като отделихме устните си, Алисън ми призна, че има накъде да се модернизирам. “Али е момичето, което въодушевява Пол да се впусне в музикалното премеждие на живота си, наречено U2. Тя е музата, която лекува раните от детството му и му дава силата да продължава напред.В Surrender мъжът на име Пол Хюсън отдава респект на момчето, което е бил, на музикалната легенда Боно и, несъмнено, на Али с посвещението, че всичко значимо в живота се случва в името на любовта.