Мъжът, возил сина на Ботьо Ботев, разкри цялата истина за касапницата
Синът на топкриминалиста Ботьо Ботев - Божидар почина месец след жестока злополука край софийското село Железница на 18 юни. Днес пред Блиц проговори неговия другар Владимир Мичев, който е карам джипа "Сузуки ", в който с над 150 км/ч се е врязал 28-годишният Кристиян Зафиров.
Разказът му е поразителен. Ето цялостното изявление:
- Г-н Мичев, какво се случи на 18 юни, когато пътувахте дружно с Божидар Ботев?
- С Божидар отивахме да създадем една дивечова равнища в село Ярековица. Искахме да сложим малко царевица в хранилките на животните, защото имахме свободно време. Взехме джипа "Сузуки " на един мой сътрудник. Качихме се горе, сипахме царевица и тръгнахме да се прибираме. Ръмеше лек дъжд и карахме супер постепенно с към 40 км/ч.
Излизаме на правата преди село Железница, където е отбивката за Плана. Продължихме и на 30 метра след отбивката за Плана. Тогава видях против мен да кара "Хонда Сивик ". Движеше се с над 100 км/ч. Летеше внезапно против нас!
През това време Дари (Божидар Ботев) си беше пуснал на телефона мач от международното и следеше резултата. Аз съумях единствено да кажа: "Какво прави тоя? ". Излязох вдясно на пътя, на банкета, с цел да избегна удара. Зад нас имаше бетонна канавка, която е доста дълбока.
- Какво се случи по-късно?
- Спрях пред канавката. В първия миг помислих, че този, който лети против мен или се е загледал в GSM или в радиото на колата си. Очаквах, че откакто освободя моето платно ще се разминем или ще се ожулим. Но той се заби с цялостна газ в нас. Имаше доста очевидци на обстановката, който споделиха, че след удара нашият джип се е вдигнал един метър и половина във въздуха. Сузукито се завъртя и падна до канавката.
- Успяхте ли да излезете от Сузукито?
- Не. Ние бяхме вързани с коланите. От удара тялото на Божидар отиде сред двете седалки, подпря се на мен, а главата му увисна. Започнах да крещя: "Дари, Дари, Дари ". След към 5 секунди той се освести и ми вика: "Как си? ". Казах му, че ме боли кръста и той сподели, че също доста го боли кръста. Каза ми, че го болят ръцете и че те са му счупени.
Сигурно на 20 секунда от злополуката при нас се струпаха доста хора и ни попитаха дали да ни вадят от джипа. Аз им споделих да извикат кола за спешна помощ.
Първо пристигна патрулка и служителите на реда ни записаха данните. После пристигна пожарна и пожарникарите започнаха да режат ламарините на сузукито. Срязаха вратата откъм Дари и го извадиха. Първата кола за спешна помощ го откара в Окръжна болница. След това ме извадиха мен и също ме закараха в болничното заведение. В Окръжна болница попаднахме на неповторим екип доктори. Уникални доктори. Повечето от тях са работили преди този момент в травматологията на "Пирогов ". Това са докторите Асьо, Нешев, Милев, Николаков, който е превъзходен експерт от Реанимацията и Станоевски. Страхотни експерти, които доста се грижиха за нас. Благодаря им от сърце!
След това пристигнаха служителите на реда в болничното заведение и ми взеха кръвна проба за алкохол. След това лекарите ни срязаха облеклата, с цел да ни обработят раните. Само 30 минути по-късно в болничната стая пристигнаха трима служители на реда. Единият от служителите на реда ми сподели, че би трябвало да направи и проба с дрегер. Обясних му, че към този момент са ми взели кръвна проба, а той сподели, че в случай че желая единствено кръвна проба, би трябвало да си я платя.
После ми сподели да надуя дрегера. Проверката сподели 0.00. Полицаят обърна тестът към сътрудниците си и към лекарите, с цел да видят и те, че не съм използвал алкохол. Тогава попитах по какъв начин е момчето, което ни блъсна. И знаеш ли какво ми сподели?
- Не.
- Каза ми, че момчето е тръгнало да се самоубива. В следствие разбрах, че това му е вторият опит за самоубийство. След това с Дари ни вкараха в Травматологията на Окръжна болница и се стартира с интервенциите. Това е цялата истина за злополуката!
Разказът му е поразителен. Ето цялостното изявление:
- Г-н Мичев, какво се случи на 18 юни, когато пътувахте дружно с Божидар Ботев?
- С Божидар отивахме да създадем една дивечова равнища в село Ярековица. Искахме да сложим малко царевица в хранилките на животните, защото имахме свободно време. Взехме джипа "Сузуки " на един мой сътрудник. Качихме се горе, сипахме царевица и тръгнахме да се прибираме. Ръмеше лек дъжд и карахме супер постепенно с към 40 км/ч.
Излизаме на правата преди село Железница, където е отбивката за Плана. Продължихме и на 30 метра след отбивката за Плана. Тогава видях против мен да кара "Хонда Сивик ". Движеше се с над 100 км/ч. Летеше внезапно против нас!
През това време Дари (Божидар Ботев) си беше пуснал на телефона мач от международното и следеше резултата. Аз съумях единствено да кажа: "Какво прави тоя? ". Излязох вдясно на пътя, на банкета, с цел да избегна удара. Зад нас имаше бетонна канавка, която е доста дълбока.
- Какво се случи по-късно?
- Спрях пред канавката. В първия миг помислих, че този, който лети против мен или се е загледал в GSM или в радиото на колата си. Очаквах, че откакто освободя моето платно ще се разминем или ще се ожулим. Но той се заби с цялостна газ в нас. Имаше доста очевидци на обстановката, който споделиха, че след удара нашият джип се е вдигнал един метър и половина във въздуха. Сузукито се завъртя и падна до канавката.
- Успяхте ли да излезете от Сузукито?
- Не. Ние бяхме вързани с коланите. От удара тялото на Божидар отиде сред двете седалки, подпря се на мен, а главата му увисна. Започнах да крещя: "Дари, Дари, Дари ". След към 5 секунди той се освести и ми вика: "Как си? ". Казах му, че ме боли кръста и той сподели, че също доста го боли кръста. Каза ми, че го болят ръцете и че те са му счупени.
Сигурно на 20 секунда от злополуката при нас се струпаха доста хора и ни попитаха дали да ни вадят от джипа. Аз им споделих да извикат кола за спешна помощ.
Първо пристигна патрулка и служителите на реда ни записаха данните. После пристигна пожарна и пожарникарите започнаха да режат ламарините на сузукито. Срязаха вратата откъм Дари и го извадиха. Първата кола за спешна помощ го откара в Окръжна болница. След това ме извадиха мен и също ме закараха в болничното заведение. В Окръжна болница попаднахме на неповторим екип доктори. Уникални доктори. Повечето от тях са работили преди този момент в травматологията на "Пирогов ". Това са докторите Асьо, Нешев, Милев, Николаков, който е превъзходен експерт от Реанимацията и Станоевски. Страхотни експерти, които доста се грижиха за нас. Благодаря им от сърце!
След това пристигнаха служителите на реда в болничното заведение и ми взеха кръвна проба за алкохол. След това лекарите ни срязаха облеклата, с цел да ни обработят раните. Само 30 минути по-късно в болничната стая пристигнаха трима служители на реда. Единият от служителите на реда ми сподели, че би трябвало да направи и проба с дрегер. Обясних му, че към този момент са ми взели кръвна проба, а той сподели, че в случай че желая единствено кръвна проба, би трябвало да си я платя.
После ми сподели да надуя дрегера. Проверката сподели 0.00. Полицаят обърна тестът към сътрудниците си и към лекарите, с цел да видят и те, че не съм използвал алкохол. Тогава попитах по какъв начин е момчето, което ни блъсна. И знаеш ли какво ми сподели?
- Не.
- Каза ми, че момчето е тръгнало да се самоубива. В следствие разбрах, че това му е вторият опит за самоубийство. След това с Дари ни вкараха в Травматологията на Окръжна болница и се стартира с интервенциите. Това е цялата истина за злополуката!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ