Плъхове, червеи и осем сантиметра течност: Шокиращата история със 190 трупа
Синът ми Дейвид Джаксън Пейдж беше на 20 години, когато беше погубен по време на пукотевица с присъединяване на служител на реда, до момента в който беше в психологична рецесия.
Беше септември 2019 година Използвахме погребалния дом " Завръщане към природата " ( " Return To Nature " ) в Колорадо Спрингс, с цел да го кремираме, тъй като това е брошурата, която ни дадоха, когато полицията пристигна, с цел да направи формалното известяван и разпит.
Няколко дни по-късно попитах дали мога да разпознавам сина си, изключително поради събитията на гибелта му. От " Завръщане към природата " ми дадоха отговор, че не мога, тъй като към този момент са го кремирали.
В продължение на четири години оплаквах сина си и се борих за него в дело за ликвидиране против полицията, като мислех, че той е умрял скоро след гибелта си.
Тогава, на 24 октомври 2023 година, ми се обадиха от ФБР и споделиха, че Дейвид е разпознат като едно от 190-е тела, открити в погребалното бюро " Завръщане в природата " в Пенроуз.
" I thought they cremated my son until I learned the devastating truth. "
— Newsweek (@Newsweek)
Това беше изцяло съкрушително. Не знам по какъв начин да обясня какво е чувството; да знам, че освен синът ми е бил похитен, само че и тялото му е било осквернено. Повечето хора не могат да осъзнаят тежестта на това.
През месеците, в които се занимавахме с тази тематика, тя ставаше все по-интензивна, комплицирана и многопластова. Не се усъвършенства, а единствено се утежнява.
Когато от ФБР ме уведомиха, попитах какво е положението на Дейвид, а те ми споделиха, че синът ми е останал гол и изложен на заплаха. Той даже не е имал чувал за тялото. Не е бил завит в чаршаф. Нямаше никакво достолепие в това.
В съда разбрахме, че синът ми евентуално е бил в по този начин наречената " стая L ". В нея са били множеството от по-старите тела и е имало неработеща хладилна система.
Под неработещи имам поради, че не сме видели никакви доказателства, че тези хладилници в миналото са работили. В цялата постройка имаше плъхове, червеи и осем сантиметра течност, а 190 тела бяха открити в сходно положение.
Преди няколко месеца отидохме в съда за чуване и до момента в който седяхме там, една жена се приближи до нас и сподели: " Ето, това ще ви би трябвало. "
Тя ни подаде половин кутия носни кърпички и си потегли.
В рамките на 90 секунди на екрана на проектора се появиха фотоси от мястото на закононарушението. Преди това имах нощни страхове за плъхове и буболечки, които ядат лицето на сина ми, и тела, подредени едно върху друго кожа до кожа.
Виждайки тези фотоси, разбрах действителността на обстановката. И разбрах, че множеството от телата там не са били оставени в това състояние; доста от тях са били в чували за трупове или са били увити с чаршафи.
Успокояващо беше да знам, че действителността за всички не е такава, каквато си мислех, само че въпреки всичко беше ужасяваща.
Все още има 948 души, които са в неопределеност, а телата им към момента не са разпознати или открити. Това е най-трудната част от всичко това, да знам, че по някакъв метод съм късметлия.
Когато за първи път получих уведомлението от ФБР, отидох в обществените мрежи, с цел да схвана дали към този момент има група за поддръжка.
Работя с хора в психологична рецесия. Знаех, че в случай че на мен ми е толкоз мъчно, то на хората, които не са претърпели контузия или не са привикнали да се оправят с сходни неща, ще им е още по-трудно.
Затова се обърнах към него. Не разбрах, че към този момент има образувана група, по тази причина продължих и сътворих няколко групи във Фейсбук - за фамилиите, общността и специалистите от сектора, с цел да разпространим вярната информация.
Има стотици от нас. Това ни оказа помощ да изградим инфраструктура за поддръжка, каквато в сходна обстановка в действителност няма. Нямаме опция за поддръжка. Такива неща не се случват, тъй че няма нищо разполагаем, когато това се случи.
Така да вземем за пример първите чекове за финансова отплата на жертвите бяха издадени едвам на 1 февруари 2024 година В този случай не става въпрос за пари, само че всички ние сме имали нужни разноски.
Не се считаме за жертви заради метода, по който са написани законите на Колорадо. Жертвите в този случай към този момент са мъртви, тъй че няма по какъв начин да им бъде препоръчана поддръжка. Обединяването ни като група жертви, с цел да се поддържаме взаимно, беше благословия от това.
В престъпен проект сега водим две каузи против Джон и Кари Халфорд, съпрузите притежатели на " Return To Nature ". Водим и няколко цивилен каузи, за които знаем, че няма да получим никакво обезщетение, само че ги водим по принцип.
Извън съдилищата фамилията ни организира лично следствие, пробвайки се да разберем повече за Джон и тяхната история, с цел да разберем претекста. Както можете да си визиите при всеки случай, осъществен против непосредствен човек, желаете да разберете: Защо?
Изглежда, че просто не можем да разберем за какво.
Беше септември 2019 година Използвахме погребалния дом " Завръщане към природата " ( " Return To Nature " ) в Колорадо Спрингс, с цел да го кремираме, тъй като това е брошурата, която ни дадоха, когато полицията пристигна, с цел да направи формалното известяван и разпит.
Няколко дни по-късно попитах дали мога да разпознавам сина си, изключително поради събитията на гибелта му. От " Завръщане към природата " ми дадоха отговор, че не мога, тъй като към този момент са го кремирали.
В продължение на четири години оплаквах сина си и се борих за него в дело за ликвидиране против полицията, като мислех, че той е умрял скоро след гибелта си.
Тогава, на 24 октомври 2023 година, ми се обадиха от ФБР и споделиха, че Дейвид е разпознат като едно от 190-е тела, открити в погребалното бюро " Завръщане в природата " в Пенроуз.
" I thought they cremated my son until I learned the devastating truth. "
— Newsweek (@Newsweek)
Това беше изцяло съкрушително. Не знам по какъв начин да обясня какво е чувството; да знам, че освен синът ми е бил похитен, само че и тялото му е било осквернено. Повечето хора не могат да осъзнаят тежестта на това.
През месеците, в които се занимавахме с тази тематика, тя ставаше все по-интензивна, комплицирана и многопластова. Не се усъвършенства, а единствено се утежнява.
Когато от ФБР ме уведомиха, попитах какво е положението на Дейвид, а те ми споделиха, че синът ми е останал гол и изложен на заплаха. Той даже не е имал чувал за тялото. Не е бил завит в чаршаф. Нямаше никакво достолепие в това.
В съда разбрахме, че синът ми евентуално е бил в по този начин наречената " стая L ". В нея са били множеството от по-старите тела и е имало неработеща хладилна система.
Под неработещи имам поради, че не сме видели никакви доказателства, че тези хладилници в миналото са работили. В цялата постройка имаше плъхове, червеи и осем сантиметра течност, а 190 тела бяха открити в сходно положение.
Преди няколко месеца отидохме в съда за чуване и до момента в който седяхме там, една жена се приближи до нас и сподели: " Ето, това ще ви би трябвало. "
Тя ни подаде половин кутия носни кърпички и си потегли.
В рамките на 90 секунди на екрана на проектора се появиха фотоси от мястото на закононарушението. Преди това имах нощни страхове за плъхове и буболечки, които ядат лицето на сина ми, и тела, подредени едно върху друго кожа до кожа.
Виждайки тези фотоси, разбрах действителността на обстановката. И разбрах, че множеството от телата там не са били оставени в това състояние; доста от тях са били в чували за трупове или са били увити с чаршафи.
Успокояващо беше да знам, че действителността за всички не е такава, каквато си мислех, само че въпреки всичко беше ужасяваща.
Все още има 948 души, които са в неопределеност, а телата им към момента не са разпознати или открити. Това е най-трудната част от всичко това, да знам, че по някакъв метод съм късметлия.
Когато за първи път получих уведомлението от ФБР, отидох в обществените мрежи, с цел да схвана дали към този момент има група за поддръжка.
Работя с хора в психологична рецесия. Знаех, че в случай че на мен ми е толкоз мъчно, то на хората, които не са претърпели контузия или не са привикнали да се оправят с сходни неща, ще им е още по-трудно.
Затова се обърнах към него. Не разбрах, че към този момент има образувана група, по тази причина продължих и сътворих няколко групи във Фейсбук - за фамилиите, общността и специалистите от сектора, с цел да разпространим вярната информация.
Има стотици от нас. Това ни оказа помощ да изградим инфраструктура за поддръжка, каквато в сходна обстановка в действителност няма. Нямаме опция за поддръжка. Такива неща не се случват, тъй че няма нищо разполагаем, когато това се случи.
Така да вземем за пример първите чекове за финансова отплата на жертвите бяха издадени едвам на 1 февруари 2024 година В този случай не става въпрос за пари, само че всички ние сме имали нужни разноски.
Не се считаме за жертви заради метода, по който са написани законите на Колорадо. Жертвите в този случай към този момент са мъртви, тъй че няма по какъв начин да им бъде препоръчана поддръжка. Обединяването ни като група жертви, с цел да се поддържаме взаимно, беше благословия от това.
В престъпен проект сега водим две каузи против Джон и Кари Халфорд, съпрузите притежатели на " Return To Nature ". Водим и няколко цивилен каузи, за които знаем, че няма да получим никакво обезщетение, само че ги водим по принцип.
Извън съдилищата фамилията ни организира лично следствие, пробвайки се да разберем повече за Джон и тяхната история, с цел да разберем претекста. Както можете да си визиите при всеки случай, осъществен против непосредствен човек, желаете да разберете: Защо?
Изглежда, че просто не можем да разберем за какво.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ