Символизира чистотата на душата ни, защото е направена от чист

Символизира чистотата на душата ни, тъй като е направена от чист восък.
Мекотата на душата, върху която можем да напишем нещо.
Божията берекет, тъй като восъкът идва от ароматни цветя.

Поклонението, което би трябвало да реализираме, тъй като тя свети с огън и го храни.
Светлината Христова, която гори и осветява тъмнината.
Любовта и мира, характерности на всеки християнин, тъй като, до момента в който гори, тя със своята светлина просвещава и утешава човек, който е в мрачевина.

Запалената свещ би трябвало да ни напомни, че би трябвало да живеем в светлината, която сме получили посредством кръщението (просветление).
Восъкът от който се вършат свещите би трябвало да бъде чист, а се получава от пчелите, които събират единствено положителния прашец от цветята. Свещта символизира и метода, по който Огънят, т.е. Божеството, се съединява с душата и омекотява и просветлява нея и тези, които са в нейната среда. Свещта, като гори, осветява покрайнината. Така съзнателният християнин, когато се жертва за Божията обич, просвещава хората и им демонстрира пътя на спасението.

Когато отива в храма, вярващият би трябвало да възпламени свещи за живите и за починалите. Това би трябвало да бъде последвано от молитва за живите, да търсим благосклонност и протекция, а за починалите утешение и избавление на душите.

Свещта на Кръщението символизира духовната светлина, която получава новопросветеният и която би трябвало да даде инструкции и демонстрира пред хората. Свещите на погребението, гроба и възпоменателна работа символизират светлината Христова, която се молим да освети починалия и заспива на място със светлина, блажено, където няма горест, нито въздишка, само че живот безконечен. Полиелеят в храма символизира небесната черква, където свещите и кандилата съставляват светците. Ето за какво, в манастирите, в несъмнено време на богослужението, полиелеите се подвигат, с цел да се покаже по какъв начин и небесния свят взе участие в възхвала на Бога.