Родна футболистка пише история в Сан Марино
Симона Петкова е българската футболистка, която в последните сезони демонстрира най-голямо развиване. Миналата година бе трета в класацията за " Футболистка на годината ", а тази е любимец за първото място, написа GONG.BG.
26-годишното момиче потегли от Габрово, мина през Национална спортна академия и стигна до родината на футбола - първо в Лийдс, а по-късно в Уотфорд. След две години в Англия предприе и ново премеждие - в Италия. Подписа контракт с Бари, а това лято направи трансфер в Емполи - все тимове от женската Серия А.
Преди три седмици обаче Симона изненадващо се озова в отбора на Сан Марино, който се състезава в италианската Серия Б. Българката е единствената чужденка в тима и на нея се разчита доста в битката за промоция в Серия А. Ако Петкова и съотборничките ѝ го създадат, ще влязат в историята на клуба. В момента Сан Марино е втори в класирането, на три точки зад водача Наполи. Нашето момиче към този момент дебютира за новия си отбор - при успеха с 1:0 над Верона за Купата на Италия, а през февруари ще се изправи против Рома в 1/8-финал от конкуренцията.
" Много съм щастлива в Сан Марино. Това е единствения тим в страната и цялата федерация се грижи за него. Затова не е инцидентно, че към този момент е любимец за Серия А, а е основан единствено преди три години. От клуба бяха доста настоятелни, а и аз не желаех да оставам в Емполи. През лятото ме взеха с доста обещания, само че се оказа, че треньорът разчита на 11-те девойки, с които тимът се е изкачил в Серия А. Той даже не правеше смени. Пуска ме, играя добре, въвеждам гол и в идващия мач виждам от пейката. Не мога да заставам запаса, по тази причина и взех решение да отида в Сан Марино. Вече изиграх три срещи за новия си клуб и може да се каже, че се приспособих към тима. Очаквам на първия мач след Нова година, който е на 5-ти януари, да покажа цялостните си благоприятни условия ", изяснява Симона.
Българката разкрива, че футболистките в Италия нямат професионални контракти, само че получават задоволително пари за естествен метод на живот. На нея не ѝ се постанова да работи, отдала се е изцяло на футбола. Повечето тимове упражняват по един път дневно и някои девойки работят - като треньори в детските школи, в кафенета и магазини. Но всичко в организацията на Сан Марино е на равнище мъжки футбол - условия за подготовка, възобновяване, огромен треньорски екип.
" От есента на идната година в Италия се вкарват професионални контракти в женския футбол. Но аз и в този момент съм професионалистка - следобед упражнявам с тима, а заран самостоятелно. Работя доста за физическата си подготовка и съблюдавам режим - храня се здравословно, наложително дремя на обяд ", изяснява Петкова, а думите ѝ се удостоверяват от фотоси, на които доста мъже от професионалния футбол биха ѝ завидели.
Голямата ѝ болежка е отношението към женския футбол в България и замразяването на националния ни тим. Симона беше част от девическите обединения до 17 година и до 19 година, само че след това първият ни отбор се отхвърли от присъединяване в европейски и международни квалификации и 1-2 пъти в годината се събира за контроли. Парадокс - първият мач на женския ни народен тим е през далечната 1987 година, само че на процедура от 2001 година той съществува на един крайник. А от шест години го няма и на футболната карта - БФС извади тима от квалификациите след двете кошмарни загуби от Франция през 2013 година в рамките единствено на седмица - с 0:10 в Ловеч и с 0:14 в Париж. 20-годишната тогава Симона не беше част от състава на България.
" Все още у нас се гледа несериозно на него. Никой не желае да влага пари и по тази причина няма развиване. Тъжно ми е за дребните девойки, които играят и обичат футбола. Дано имат шанса да излязат на открито, с цел да се развиват. В Италия постоянно ме питат за какво нямаме женски народен тим и аз не знам какво да им отговоря. Не се ли промени нещо, не се ли намерят хора, които освен да обезпечават средства, само че и да имат отношение към женския футбол, нищо няма да се промени ", сигурна е Симона, която е в България единствено за няколко дни. След Коледа незабавно се връща в Сан Марино, защото има тренировки даже и на 30 декември. Затова и у нас не пропуща ден без занятие - би трябвало да е в оптимална форма за първия мач, който е на 5 януари.
Петкова има тапия за преподавател по физическо образование от Национална спортна академия, само че има упоритости да вземе лизенз и за треньор по футбол. Плановете ѝ са да играе още 6-7 години, а по-късно желае да работи с подрастващи. Защото обича футбола, обича и децата.
26-годишното момиче потегли от Габрово, мина през Национална спортна академия и стигна до родината на футбола - първо в Лийдс, а по-късно в Уотфорд. След две години в Англия предприе и ново премеждие - в Италия. Подписа контракт с Бари, а това лято направи трансфер в Емполи - все тимове от женската Серия А.
Преди три седмици обаче Симона изненадващо се озова в отбора на Сан Марино, който се състезава в италианската Серия Б. Българката е единствената чужденка в тима и на нея се разчита доста в битката за промоция в Серия А. Ако Петкова и съотборничките ѝ го създадат, ще влязат в историята на клуба. В момента Сан Марино е втори в класирането, на три точки зад водача Наполи. Нашето момиче към този момент дебютира за новия си отбор - при успеха с 1:0 над Верона за Купата на Италия, а през февруари ще се изправи против Рома в 1/8-финал от конкуренцията.
" Много съм щастлива в Сан Марино. Това е единствения тим в страната и цялата федерация се грижи за него. Затова не е инцидентно, че към този момент е любимец за Серия А, а е основан единствено преди три години. От клуба бяха доста настоятелни, а и аз не желаех да оставам в Емполи. През лятото ме взеха с доста обещания, само че се оказа, че треньорът разчита на 11-те девойки, с които тимът се е изкачил в Серия А. Той даже не правеше смени. Пуска ме, играя добре, въвеждам гол и в идващия мач виждам от пейката. Не мога да заставам запаса, по тази причина и взех решение да отида в Сан Марино. Вече изиграх три срещи за новия си клуб и може да се каже, че се приспособих към тима. Очаквам на първия мач след Нова година, който е на 5-ти януари, да покажа цялостните си благоприятни условия ", изяснява Симона.
Българката разкрива, че футболистките в Италия нямат професионални контракти, само че получават задоволително пари за естествен метод на живот. На нея не ѝ се постанова да работи, отдала се е изцяло на футбола. Повечето тимове упражняват по един път дневно и някои девойки работят - като треньори в детските школи, в кафенета и магазини. Но всичко в организацията на Сан Марино е на равнище мъжки футбол - условия за подготовка, възобновяване, огромен треньорски екип.
" От есента на идната година в Италия се вкарват професионални контракти в женския футбол. Но аз и в този момент съм професионалистка - следобед упражнявам с тима, а заран самостоятелно. Работя доста за физическата си подготовка и съблюдавам режим - храня се здравословно, наложително дремя на обяд ", изяснява Петкова, а думите ѝ се удостоверяват от фотоси, на които доста мъже от професионалния футбол биха ѝ завидели.
Голямата ѝ болежка е отношението към женския футбол в България и замразяването на националния ни тим. Симона беше част от девическите обединения до 17 година и до 19 година, само че след това първият ни отбор се отхвърли от присъединяване в европейски и международни квалификации и 1-2 пъти в годината се събира за контроли. Парадокс - първият мач на женския ни народен тим е през далечната 1987 година, само че на процедура от 2001 година той съществува на един крайник. А от шест години го няма и на футболната карта - БФС извади тима от квалификациите след двете кошмарни загуби от Франция през 2013 година в рамките единствено на седмица - с 0:10 в Ловеч и с 0:14 в Париж. 20-годишната тогава Симона не беше част от състава на България.
" Все още у нас се гледа несериозно на него. Никой не желае да влага пари и по тази причина няма развиване. Тъжно ми е за дребните девойки, които играят и обичат футбола. Дано имат шанса да излязат на открито, с цел да се развиват. В Италия постоянно ме питат за какво нямаме женски народен тим и аз не знам какво да им отговоря. Не се ли промени нещо, не се ли намерят хора, които освен да обезпечават средства, само че и да имат отношение към женския футбол, нищо няма да се промени ", сигурна е Симона, която е в България единствено за няколко дни. След Коледа незабавно се връща в Сан Марино, защото има тренировки даже и на 30 декември. Затова и у нас не пропуща ден без занятие - би трябвало да е в оптимална форма за първия мач, който е на 5 януари.
Петкова има тапия за преподавател по физическо образование от Национална спортна академия, само че има упоритости да вземе лизенз и за треньор по футбол. Плановете ѝ са да играе още 6-7 години, а по-късно желае да работи с подрастващи. Защото обича футбола, обича и децата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ