Украйна провокира конфликта в Керченския проход
Симеон Николов е посланик, шеф е на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки. Зам.-министър на защитата в интервала 2005-2008 година Завършил е Техническия университет, Дрезден, Германска демократична република. Работил е в Министерството на външните работи - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Член е на УС на Българското дипломатическо сдружение. Член е на Атлантическия клуб.
- Може ли да се стигне до действителна война сред Русия и Украйна, или ще се разминем единствено с дрънчене на оръжие?
- Не. До огромна война няма да се стигне, само че рисковете от нови провокации от страна на Украйна са доста огромни. Реакциите на съветската страна са предвидими. Москва изрично няма да отстъпи нито Крим, нито контрола над Керченския проток - обекти от геостратегическа значимост, вратата към Черно и Средиземно море. От това зависи бъдещето на Русия.
- Чия е по-голямата виновност за спора?
- Има безапелационни доказателства за това, че провокацията е от страна на Украйна. Според отчет на американската фондация „ Джеймстаун ” предписание на президента Петро Порошенко цели да се ревизира по какъв начин Русия ще реагира на прекачване на военни кораби от Черно в Азовско море. Появиха се и още доказателства за готвен сюжет - най-малко 7-8, в това число в документи, открити на арестуваните украински кораби. А и някои от задържаните украински моряци признаха, че в нарушаване са навлезли в съветското пространство, като им е било подредено да не дават отговор на предизвестията на съветската брегова защита.
Странно за какво никой не задава въпроса по какъв начин до момента безусловно безпроблемно функционираше наложеният от съветската страна режим за прекосяване през Керченския проток под новопостроения мост след закани за взривяването му от украинската страна. А той е единствената връзка с Крим, както проливът е единствената връзка от Черно към Азовско море. Странно е по какъв начин по този начин внезапно разпоредбите, наложени от дълго време от съветската страна, доведоха до случай.
- Коя от двете страни има по-сериозна причина да наруши спокойствието?
- Руската страна несъмнено няма интерес от сходна провокация, от неустойчивост в района. Украйна обаче има най-малко 4 аргументи да търси смяна посредством провокация.
Най-коментираната на Запад, само че не най-важната, са предварителните избори и ниският рейтинг на Порошенко на фона на растящата известност на съперниката му Юлия Тимошенко да вземем за пример, която стига до 28 %. С въвеждането на военно състояние Порошенко може да отсрочи изборите по метода на турския си сътрудник Ердоган.
По-голямо значение обаче аз приписвам на друга причина - това беше идващ стадий от цяла верига за повишаване на напрежението сред Запада и Русия, все по-остри наказания против Москва за цялостното уединяване. Причините са геополитически - пренасочване на напъните към въоръжаване ще попречи на оповестената от Путин икономическа стратегия за промени в Русия. По-важно е да не се допусне в стратегически проект Русия да завоюва още позиции в Близкия изток.
Трета причина, мотивираща дейностите на Украйна, потвърдена в документи, е доставката на два военни кораба към военната база в Бердянск - едно от двете огромни пристанища на украинския бряг в Азовско море. Командващият сухопътните войски на Украйна разгласи, че разполагат в региона артилерийски установки - ракетни системи, Противовъздушна отбрана. В тази връзка провокацията в Керченския проток може да докара до излизане на Украйна от контракта с Русия от 2003 година за правния статут на Азовско море и Керченския проток и ще разреши на кораби на страните, членки на НАТО, да влизат в Азовско море. Това е крайната и най-важната цел.
Има и четвърта цел - икономическите загуби за Украйна в размер на 20-40 млн. $ годишно след построяването на Керченския мост, който не разрешава влизането на кораби с височина над 33 и дължина над 160 м. Тези кораби генерираха 43 % от комерсиалните товари за украинските пристанища през единствения проток сред Черно и Азовско море. Вече се постанова преразпределение на товарите на по-малки кораби, което значи повече разноски. Изчакването за прекосяване под моста в пролива също коства на корабните компании от 5000 до 10 000 $.
- Кой губи повече?
- Губят и двете страни.
- Какъв знак даде Тръмп с съмненията и отхвърли да беседва с президента Путин на срещата на Г-20?
- При Тръмп имаше три етапи. Той изрично се разграничи от мнението на посланика си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Ники Хейли за безапелационен отвод за среща с Путин, като сподели: Не ми харесват тези неща! Тръмп отхвърли среща с Путин под мощния напън на неоконсерваторите в Сенатската комисия, чието мнение научи на път за Аржентина. Тръмп не може да не се съобрази с това мнение, поради тежкото състояние, антипрезидентската акция с непрекъснати обвинявания за връзки с Русия. Все отново обаче Тръмп се съгласи на неофициална среща с Путин, за което явно са надвили експертният отчет за случая в Керченския проток и правилният дипломатически нюх, че с Русия постоянно би трябвало да се оставят отворени порти за диалог. Защото без Русия не могат да бъдат решени въпроси както в Сирия, по този начин и в Украйна. А Тръмп е мощно заинтригуван Съединени американски щати да останат в Сирия за присъединяване в следвоенното възобновяване, както и да позволи възела Украйна. Защото Съединени американски щати са главният състезател в Украйна, а не европейските водачи. От дипломатическа и тактическа позиция беше рационално Тръмп да не послуша крайните консерватори, които се оповестиха срещу връзки с Русия, а да одобри по-разумна стъпка. За това повлия и разделянето на мненията в Европа, образец за което е позицията на австрийския външен министър Карин Кнайсел да се обясни виновността на страните в спора и всеки да си понесе виновността.
- Ще получи ли нещо Украйна, която желае база на Съединени американски щати, още кораби на НАТО в Черно море?
- Възможно е да се случи, тъй като Порошенко в прекомерно еуфорично и изнервено положение призна най-сетне в изявление във връзка случая в Керченския проток, че има доста увеличение и на военноморските сили на Украйна, и на НАТО в Черно море. Наистина от Съединени американски щати бяха обещани противотанкови ракети, не зная дали към този момент са доставени. Съединени американски щати не са се отказали от своя база в Украйна. Преди събитията в Крим тяхната концепция беше да се построи база на брега на Черно море.
Опасенията на съветската страна обаче са по-глобални - в случай че Съединени американски щати се отдръпват от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват, то тогава ще могат да разположат такива ракети в Европа, в Украйна, в Грузия. В Полша ще има ракети, в Румъния към този момент има ракети за противоракетна защита, само че единствено с презареждане на софтуера на установката ракетата-прехващач може да се размени с крилата ракета за изстрелване Томахоук с нуклеарни бойни глави. За Русия това е неприемливо, тъй като в границите на няколко минути те не биха могли да реагират против ракетите.
- Колко съществени са рисковете за България?
- Опасностите за България са в няколко насоки. Първо, защото Русия няма да отстъпи от Крим и режима, който е въвела, процесът може да продължи във времето и да се стигне до дълготрайно увеличение на военното наличие в Черно море. Това значи наличие на кораби на страните, членки на НАТО, и на Съединени американски щати. Те имат право единствено на наличие от 21 дни по силата на Конвенцията от Монтрьо, само че това не е спънка и в този момент се организират сходни учения. Милитаризирането на Черно море е извънредно неизгодно в стопански проект и с оглед сигурността на България. Втората тенденция е развиването на връзките с Русия-САЩ по отношение на посочените контракти. Разполагането на ракети ще провокира ответна мярка от съветската страна и ние се трансформираме в цел. Този риск сякаш става неминуем, защото съм сигурен, че Тръмп ще предприеме повреждане на Договора за унищожаване на ракетите с дребен и междинен обхват. Третата тенденция, касаеща България, са сънародниците ни в Украйна. Не се знае какъв брой дълго ще продължи военното състояние. То ще разреши на Порошенко да се разправи с политическите си врагове, само че и популацията ще бъде сложено под голям напън. И казусът на българите в Украйна е действителен.
През 2014 година живеещите в Украйна българи бяха мобилизирани и пращани на източния фронт в разгара на спора в Донецк и Луганск. Там бяха дадени 10 000 жертви, в това число българи. Някои от сънародниците ни се опитваха да избегнат готовност, като подаваха документи за българско поданство. След получен отвод множеството бяха връщани назад в Украйна.
- Кой е най-лошият сюжет за Украйна?
- Не съм уверен, че Порошенко може да овладее ситуацията, в случай че в страната се развилнеят още веднъж крайнодесните националисти и паравоенните формирования, като прочулия се с жестокостите си Азовски батальон. Още преди оповестяването на военното състояние те подпалиха консулство, съветски коли.
Президентът има съществени проблеми и с опозицията. Ако Порошенко не успее да овладее страната, има заплаха от пораждане на безпорядък. Така несигурността в Украйна ще се окаже по-страшна, в сравнение с експанзия от Русия.
- Какъв е най-вероятният край на конфликта?
- Нови наказания против Русия при всички случаи ще има. Много значимо е обаче до каква степен Съединени американски щати и Европа ще съумеят да укротят Порошенко. Меркел и Макрон оферират ходатайство в спора, само че тъкмо те към този момент се провалиха, като не съумяха да употребяват въздействието си за осъществяване на Минските съглашения.
Големият състезател в Украйна си остават Съединени американски щати. Има даже спекулации, че от дузината кандидат-президенти има двама, които се употребяват от поддръжката на Съединени американски щати. Порошенко изрично не е в тази двойка.
- Може ли да се стигне до действителна война сред Русия и Украйна, или ще се разминем единствено с дрънчене на оръжие?
- Не. До огромна война няма да се стигне, само че рисковете от нови провокации от страна на Украйна са доста огромни. Реакциите на съветската страна са предвидими. Москва изрично няма да отстъпи нито Крим, нито контрола над Керченския проток - обекти от геостратегическа значимост, вратата към Черно и Средиземно море. От това зависи бъдещето на Русия.
- Чия е по-голямата виновност за спора?
- Има безапелационни доказателства за това, че провокацията е от страна на Украйна. Според отчет на американската фондация „ Джеймстаун ” предписание на президента Петро Порошенко цели да се ревизира по какъв начин Русия ще реагира на прекачване на военни кораби от Черно в Азовско море. Появиха се и още доказателства за готвен сюжет - най-малко 7-8, в това число в документи, открити на арестуваните украински кораби. А и някои от задържаните украински моряци признаха, че в нарушаване са навлезли в съветското пространство, като им е било подредено да не дават отговор на предизвестията на съветската брегова защита.
Странно за какво никой не задава въпроса по какъв начин до момента безусловно безпроблемно функционираше наложеният от съветската страна режим за прекосяване през Керченския проток под новопостроения мост след закани за взривяването му от украинската страна. А той е единствената връзка с Крим, както проливът е единствената връзка от Черно към Азовско море. Странно е по какъв начин по този начин внезапно разпоредбите, наложени от дълго време от съветската страна, доведоха до случай.
- Коя от двете страни има по-сериозна причина да наруши спокойствието?
- Руската страна несъмнено няма интерес от сходна провокация, от неустойчивост в района. Украйна обаче има най-малко 4 аргументи да търси смяна посредством провокация.
Най-коментираната на Запад, само че не най-важната, са предварителните избори и ниският рейтинг на Порошенко на фона на растящата известност на съперниката му Юлия Тимошенко да вземем за пример, която стига до 28 %. С въвеждането на военно състояние Порошенко може да отсрочи изборите по метода на турския си сътрудник Ердоган.
По-голямо значение обаче аз приписвам на друга причина - това беше идващ стадий от цяла верига за повишаване на напрежението сред Запада и Русия, все по-остри наказания против Москва за цялостното уединяване. Причините са геополитически - пренасочване на напъните към въоръжаване ще попречи на оповестената от Путин икономическа стратегия за промени в Русия. По-важно е да не се допусне в стратегически проект Русия да завоюва още позиции в Близкия изток.
Трета причина, мотивираща дейностите на Украйна, потвърдена в документи, е доставката на два военни кораба към военната база в Бердянск - едно от двете огромни пристанища на украинския бряг в Азовско море. Командващият сухопътните войски на Украйна разгласи, че разполагат в региона артилерийски установки - ракетни системи, Противовъздушна отбрана. В тази връзка провокацията в Керченския проток може да докара до излизане на Украйна от контракта с Русия от 2003 година за правния статут на Азовско море и Керченския проток и ще разреши на кораби на страните, членки на НАТО, да влизат в Азовско море. Това е крайната и най-важната цел.
Има и четвърта цел - икономическите загуби за Украйна в размер на 20-40 млн. $ годишно след построяването на Керченския мост, който не разрешава влизането на кораби с височина над 33 и дължина над 160 м. Тези кораби генерираха 43 % от комерсиалните товари за украинските пристанища през единствения проток сред Черно и Азовско море. Вече се постанова преразпределение на товарите на по-малки кораби, което значи повече разноски. Изчакването за прекосяване под моста в пролива също коства на корабните компании от 5000 до 10 000 $.
- Кой губи повече?
- Губят и двете страни.
- Какъв знак даде Тръмп с съмненията и отхвърли да беседва с президента Путин на срещата на Г-20?
- При Тръмп имаше три етапи. Той изрично се разграничи от мнението на посланика си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Ники Хейли за безапелационен отвод за среща с Путин, като сподели: Не ми харесват тези неща! Тръмп отхвърли среща с Путин под мощния напън на неоконсерваторите в Сенатската комисия, чието мнение научи на път за Аржентина. Тръмп не може да не се съобрази с това мнение, поради тежкото състояние, антипрезидентската акция с непрекъснати обвинявания за връзки с Русия. Все отново обаче Тръмп се съгласи на неофициална среща с Путин, за което явно са надвили експертният отчет за случая в Керченския проток и правилният дипломатически нюх, че с Русия постоянно би трябвало да се оставят отворени порти за диалог. Защото без Русия не могат да бъдат решени въпроси както в Сирия, по този начин и в Украйна. А Тръмп е мощно заинтригуван Съединени американски щати да останат в Сирия за присъединяване в следвоенното възобновяване, както и да позволи възела Украйна. Защото Съединени американски щати са главният състезател в Украйна, а не европейските водачи. От дипломатическа и тактическа позиция беше рационално Тръмп да не послуша крайните консерватори, които се оповестиха срещу връзки с Русия, а да одобри по-разумна стъпка. За това повлия и разделянето на мненията в Европа, образец за което е позицията на австрийския външен министър Карин Кнайсел да се обясни виновността на страните в спора и всеки да си понесе виновността.
- Ще получи ли нещо Украйна, която желае база на Съединени американски щати, още кораби на НАТО в Черно море?
- Възможно е да се случи, тъй като Порошенко в прекомерно еуфорично и изнервено положение призна най-сетне в изявление във връзка случая в Керченския проток, че има доста увеличение и на военноморските сили на Украйна, и на НАТО в Черно море. Наистина от Съединени американски щати бяха обещани противотанкови ракети, не зная дали към този момент са доставени. Съединени американски щати не са се отказали от своя база в Украйна. Преди събитията в Крим тяхната концепция беше да се построи база на брега на Черно море.
Опасенията на съветската страна обаче са по-глобални - в случай че Съединени американски щати се отдръпват от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват, то тогава ще могат да разположат такива ракети в Европа, в Украйна, в Грузия. В Полша ще има ракети, в Румъния към този момент има ракети за противоракетна защита, само че единствено с презареждане на софтуера на установката ракетата-прехващач може да се размени с крилата ракета за изстрелване Томахоук с нуклеарни бойни глави. За Русия това е неприемливо, тъй като в границите на няколко минути те не биха могли да реагират против ракетите.
- Колко съществени са рисковете за България?
- Опасностите за България са в няколко насоки. Първо, защото Русия няма да отстъпи от Крим и режима, който е въвела, процесът може да продължи във времето и да се стигне до дълготрайно увеличение на военното наличие в Черно море. Това значи наличие на кораби на страните, членки на НАТО, и на Съединени американски щати. Те имат право единствено на наличие от 21 дни по силата на Конвенцията от Монтрьо, само че това не е спънка и в този момент се организират сходни учения. Милитаризирането на Черно море е извънредно неизгодно в стопански проект и с оглед сигурността на България. Втората тенденция е развиването на връзките с Русия-САЩ по отношение на посочените контракти. Разполагането на ракети ще провокира ответна мярка от съветската страна и ние се трансформираме в цел. Този риск сякаш става неминуем, защото съм сигурен, че Тръмп ще предприеме повреждане на Договора за унищожаване на ракетите с дребен и междинен обхват. Третата тенденция, касаеща България, са сънародниците ни в Украйна. Не се знае какъв брой дълго ще продължи военното състояние. То ще разреши на Порошенко да се разправи с политическите си врагове, само че и популацията ще бъде сложено под голям напън. И казусът на българите в Украйна е действителен.
През 2014 година живеещите в Украйна българи бяха мобилизирани и пращани на източния фронт в разгара на спора в Донецк и Луганск. Там бяха дадени 10 000 жертви, в това число българи. Някои от сънародниците ни се опитваха да избегнат готовност, като подаваха документи за българско поданство. След получен отвод множеството бяха връщани назад в Украйна.
- Кой е най-лошият сюжет за Украйна?
- Не съм уверен, че Порошенко може да овладее ситуацията, в случай че в страната се развилнеят още веднъж крайнодесните националисти и паравоенните формирования, като прочулия се с жестокостите си Азовски батальон. Още преди оповестяването на военното състояние те подпалиха консулство, съветски коли.
Президентът има съществени проблеми и с опозицията. Ако Порошенко не успее да овладее страната, има заплаха от пораждане на безпорядък. Така несигурността в Украйна ще се окаже по-страшна, в сравнение с експанзия от Русия.
- Какъв е най-вероятният край на конфликта?
- Нови наказания против Русия при всички случаи ще има. Много значимо е обаче до каква степен Съединени американски щати и Европа ще съумеят да укротят Порошенко. Меркел и Макрон оферират ходатайство в спора, само че тъкмо те към този момент се провалиха, като не съумяха да употребяват въздействието си за осъществяване на Минските съглашения.
Големият състезател в Украйна си остават Съединени американски щати. Има даже спекулации, че от дузината кандидат-президенти има двама, които се употребяват от поддръжката на Съединени американски щати. Порошенко изрично не е в тази двойка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ