Симеон Иванов: Да НЕ се празнува Трети март е позорно и срамно
Симеон Иванов
Защо Трети март би трябвало да се чества:
1. Защото Трети март е празник на българската държавност и на нейното възобновяване. Символ на националната идея и блян на редица генерации българи, доста от които са платили с кръвта си за този блян. Ясно и просто. Проблемът ни е в слагането на фокуса другаде, което от време на време е погрешно и изкуствено, а при някои напряко е общественовредно и идеологически стимулирано. Това важи както за тези, които подчертават върху поклонничеството и благодарността към Русия, по този начин и за тези, които отхвърлят празника още веднъж поради ролята на Русия. Чужда страна и нейната роля не би трябвало да попада по какъвто и да е метод в един празник на държавността.
2. Защото празникът има символно значение. Символите и легенди са това, което държат едно общество дружно. Отнемеш ли митът от един народ, той губи смисъла на своето битие, неговата държавност се обезсмисля. Следователно всяко общество е отговорно за това да поддържа митовете и знаците си живи. Именно заради тази причина дълбокото разнищване на избрани персони и събития може да бъде противопоказно. Да, историческата истина би трябвало да се знае и тя е налична за всеки, който се интересува от нея, само че има въпроси (митове), които е по-добре да не „ човъркаме “ ненужно, дано да си останат обгърнати в легенди.
3. Защото да НЕ се чества Трети март е позорно и срамно. Крайно неуважително към нас самите и към историята ни. Само по себе си би било израз на същия комплекс за непълноценност, който съперниците на трети март употребяват като мотив за пренасяне на датата.
Да, някои исторически причини срещу датата са справедливи, само че още веднъж се връщаме на това, че Трети март е просто знак.
Да, нуждаем се осъвременяване на риториката за празника и за възобновяване на държавността ни. Нуждаем се промени в просветителната система, които да демонстрират по справедлив метод както Руската империя, по този начин и Османската.
Трябва да разбираем, че Руско-турската война е гонене на геостратегическите ползи на Руската империя, а не благородна война за славянски и православни полезности. Да разбираем, че възобновяване на българската държавност е на първо място плод на волята на българския народ, а след това резултат от нареждането на геополитическия пъзел на Балканите.
Да, голям проблем са съветските флагове на Шипка точно на празника и не по-малък проблем са апелите за отричането на празника. Истината отново е по средата.
Да, поради войната в Украйна и човешката покруса на няколкостотин километра от нас е редно да има по-„ свити “ празнувания или „ празникът да не протече по нормалния метод “.
Да, всеки би трябвало да бъде оставен да чества по този начин както го усеща за добре. Ако не го усеща – по този начин да бъде. Може би по-светъл празник за него/нея е 20 април, 24 май, 6 септември или 22 септември, или други, или нито един народен празник, и в това няма нищо неприятно.
Да, може би откакто датата толкоз разделя, в действителност се нуждаем от публичен спор, та даже и референдум за друга дата, която да събира необятна социална поддръжка, само че до момента в който националния празник към момента е трети март би било срамно и позорно да не го означаваме.
Източник: Топновини
Защо Трети март би трябвало да се чества:
1. Защото Трети март е празник на българската държавност и на нейното възобновяване. Символ на националната идея и блян на редица генерации българи, доста от които са платили с кръвта си за този блян. Ясно и просто. Проблемът ни е в слагането на фокуса другаде, което от време на време е погрешно и изкуствено, а при някои напряко е общественовредно и идеологически стимулирано. Това важи както за тези, които подчертават върху поклонничеството и благодарността към Русия, по този начин и за тези, които отхвърлят празника още веднъж поради ролята на Русия. Чужда страна и нейната роля не би трябвало да попада по какъвто и да е метод в един празник на държавността.
2. Защото празникът има символно значение. Символите и легенди са това, което държат едно общество дружно. Отнемеш ли митът от един народ, той губи смисъла на своето битие, неговата държавност се обезсмисля. Следователно всяко общество е отговорно за това да поддържа митовете и знаците си живи. Именно заради тази причина дълбокото разнищване на избрани персони и събития може да бъде противопоказно. Да, историческата истина би трябвало да се знае и тя е налична за всеки, който се интересува от нея, само че има въпроси (митове), които е по-добре да не „ човъркаме “ ненужно, дано да си останат обгърнати в легенди.
3. Защото да НЕ се чества Трети март е позорно и срамно. Крайно неуважително към нас самите и към историята ни. Само по себе си би било израз на същия комплекс за непълноценност, който съперниците на трети март употребяват като мотив за пренасяне на датата.
Да, някои исторически причини срещу датата са справедливи, само че още веднъж се връщаме на това, че Трети март е просто знак.
Да, нуждаем се осъвременяване на риториката за празника и за възобновяване на държавността ни. Нуждаем се промени в просветителната система, които да демонстрират по справедлив метод както Руската империя, по този начин и Османската.
Трябва да разбираем, че Руско-турската война е гонене на геостратегическите ползи на Руската империя, а не благородна война за славянски и православни полезности. Да разбираем, че възобновяване на българската държавност е на първо място плод на волята на българския народ, а след това резултат от нареждането на геополитическия пъзел на Балканите.
Да, голям проблем са съветските флагове на Шипка точно на празника и не по-малък проблем са апелите за отричането на празника. Истината отново е по средата.
Да, поради войната в Украйна и човешката покруса на няколкостотин километра от нас е редно да има по-„ свити “ празнувания или „ празникът да не протече по нормалния метод “.
Да, всеки би трябвало да бъде оставен да чества по този начин както го усеща за добре. Ако не го усеща – по този начин да бъде. Може би по-светъл празник за него/нея е 20 април, 24 май, 6 септември или 22 септември, или други, или нито един народен празник, и в това няма нищо неприятно.
Да, може би откакто датата толкоз разделя, в действителност се нуждаем от публичен спор, та даже и референдум за друга дата, която да събира необятна социална поддръжка, само че до момента в който националния празник към момента е трети март би било срамно и позорно да не го означаваме.
Източник: Топновини
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ