Къде ни заплашва глоба за разходка при извънредно положение
Силвия Петкова е юрист, създател на адвокатска адвокатска фирма " Петкова ". Коментарът й е от страницата й petkovalegal.com.
Всеки ден в медиите се отразява безредно информацията, обвързвана с новопредприети противоепидемични ограничения, което води до всеобщо комплициране на жителите по отношение на това какво им е неразрешено да вършат и какво не. Често пъти публицисти и публични персони приказват от дребния екран за благоприятни условия за налагане на наказания за реализиране на дейности, които не са част от противоепидемичните ограничения, нито пък са въобще нормативно контролирани. Точно подобен е и казусът, обвързван с изказванията за опция за налагане на санкция за разходка в пешеходни зони, включително по улици и пазари в градовете.
Ето за какво в днешната публикация от поредицата, обвързвана с правните аспекти на противоепидемичните ограничения, ще приказваме за това къде ни е неразрешено да се разхождаме, съществува ли опция за налагане на санкция за разходка навън и по какъв начин да се защитим, както и къде навън имаме право да се разхождаме.
Къде ни е неразрешено да се разхождаме?
Както към този момент сме споменавали, Законът за здравето дава пълномощия на министъра на опазването на здравето да подхваща противоепидемични ограничения за ограничение разпространяването на заразни заболявания при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура. В осъществяване на тези пълномощия и от оповестяването на изключителното състояние насам, той е издал голям брой заповеди, с които вкарва такива ограничения или променя, или прецизира предишни свои заповеди, въвеждащи такива ограничения.
Сред тях е и заповедта, с която се вкарват възбрана за посещаване на избрани категории публични места. Те са:
1. паркове
2. градски градини
3. спортни и детски площадки
4. уреди на открити и закрити публични места
Изброяването е изчерпателно. Това значи, че пребиваването на всевъзможни други места, разнообразни от посочените, не е неразрешено, надлежно не може да се постанова глоба.
Така, да вземем за пример, погрешни са изказванията на столичния кмет, че на полицейските органи е предоставено да реализират засилени инспекции в пешеходните зони и да сформират актове за определяне на нарушавания на възбраната за разходки в такива зони. А даже и такива инспекции да се правят, да се насочат предизвестия или да се сформират актове, то тези дейности от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а
издадените актове и вероятно наложените наказания ще подлежат на анулация.
Горното е годно в случаите, в които се съблюдава мярката, уредена в друга заповед на министъра на опазването на здравето, съгласно която " не се позволява визитата и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити публични места ".
Така плануваните забрани, обаче, разкриват голям брой недостатъци, свързани с тяхното практическо приложение.
На първо място , с цел да се наложи глоба за нарушаване на възбраната за посещаване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, е належащо съответното публично място да има официално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това значи, че в случаите на престояване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и други сходни няма да бъде налице нарушаване. Същото се отнася и за случаите, в които съответно публично място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, само че няма фиктивен статут на такова.
На второ място, формулировката на възбраната за посещаване на " уреди " на открити и закрити публични места е прекомерно неразбираема и основава предпоставки за разширително пояснение, което опонира на правилото на законоустановеност на нарушаването. Това е по този начин, защото субектите, към които възбраната е ориентирана, на процедура не знаят какво тъкмо им е неразрешено, заради което не могат обективно да насочат държанието си към съблюдаване на възбраната. Така поражда въпросът
пейките в междублоковите пространства, да вземем за пример, съставляват ли " уреди "
по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще опонира на задачата на противоепидемичните ограничения.
Това е по този начин, защото в случай че се одобри, че пейката в междублоковото пространство е " оборудване " по смисъла на заповедта, то потреблението ѝ ще бъде неразрешено и нарушаването на тази възбрана ще докара до налагане на глоба. Същевременно обаче, защото междублоковото пространство единствено по себе си не е част от неразрешените за посещаване публични места, няма да има съображение за налагане на глоба, ако човек застане до пейката, стига да не сяда на нея.
От друга страна, обаче, в случай че се одобри, че пейката в междублоковото пространство не е " оборудване " по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логичност да е налице възбрана за прилагане на пейките в парковете, само че да не е налице възбрана за прилагане на пейките в междублоковите пространства.
Така в тази си част коментираната противоепидемична мярка вкарва един юридически парадокс.
На трето място, тълкувателен проблем слага и възбраната за посещаване и скупчване на повече от двама възрастни хора на открити и закрити публични места. В настоящото законодателство липсва легална формулировка на понятието " възрастен човек ", заради което тази възбрана също остава неразбираема. Поставя се въпросът по какъв метод ще се дефинира смисъла на това разбиране и дали ще се употребяват, да вземем за пример, разграниченията, открити със Закона за лицата и фамилията, свързани с малолетието, непълнолетието и малолетието или за насочна точка ще се употребява дефиницията за дете в Закона за протекция на детето, съгласно която, по мотив от противното " възрастен човек " е този, който е навършил 18-годишна възраст.
От друга страна, в случай че се одобри, че възрастният човек е този, който е навършил 18-годишна възраст, се оказва, че няма възбрана за скупчване на повече от три или повече 16-годишни, да вземем за пример, лица на публични места. Съответно, въпреки малолетните да могат да носят административнонаказателна отговорност, то
в случай че петима 16-годишни се разхождат на публично място, глоба не може да бъде наложена,
защото няма възбрана за това. Ако, обаче, петима 18-годишни се разхождат, то те ще следва да бъдат глобени.
Така излиза наяве, че коментираната противоепидемична мярка също вкарва юридически парадокс.
По отношение на " скупчването на групи хора " на публични места и за цялост на ревюто, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива дейности се не разрешават. Няма да им обръщаме в детайли внимание, обаче, защото пълномощия за определяне на възбрана, обвързвана с ограничаване на права като противоепидемична мярка, имат само министърът на опазването на здравето и шефовете на съответните РЗИ. Тоест противоепидемични ограничения, подхванати със заповеди на кметове, са оскъдни.
Глоба за разходка. Кога може да се наложи и в какъв размер?
Предвид обстоятелството, че в по-голямата си част по този начин дефинираните противоепидемични ограничения са изкючително неразбираеми, което води до нарушение на съществени правила на административнонаказателния и наказателния развой, то съществува възможност наложените въз основа на възбраните наказания да отпаднат по правосъден ред.
Ето за какво при положение на наложена санкция за разходка навън нейната правомерност ще би трябвало да се преценя съответно, съгласно тълкуването на съответната възбрана, която се твърди, че е нарушена.
ВАЖНО!!! Няма да се постанова санкция за разходка на домашни любимци в паркове и градинки, само че следва да не се позволява скупчване на жители, като за задачата следва да се съблюдава отдалеченост от най-малко един метър сред притежателите на домашните животни. Такава е най-малко " информацията " от Министерството на здравеопазването, която съставлява импровизирано и неофициално конкретизиране към заповедта на министъра за въвеждане на възбрана за посещаване на паркове и градини. Това значи, че официално, все пак конкретизиране и поради обстоятелството, че то не участва в заповедите на министъра,
санкция за разходка на домакински любим в парка въпреки всичко може законосъобразно да се наложи.
Формално обаче нарушаването на възбраната за посещаване на паркове, градски градини, спортни и детски площадки, уреди на открити и закрити публични места и визитата и скупчването на повече от двама възрастни хора на такива публични места, съставлява всъщност нарушаване на противоепидемична мярка. За това действие, законът планува два типа отговорност -- административнонаказателна по Закона за здравето и наказателна по Наказателния кодекс, които обаче не могат да се ползват по едно и също време. Към сегашния миг за нарушаване на тези противоепидемични ограничения се ползва административнонаказателната отговорност, която е санкция в размер на 5 000 лева
Тук, обаче, се разкрива още един юридически парадокс. Според Наказателния кодекс, нарушаването на каквито и да било правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, е закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до 15 хиляди лв.. Съдържащите се във всички заповеди на министъра на опазването на здравето противоепидемични ограничения са " ограничения, издадени срещу разпространението на заразна болест по хората ".
Сред тях са както наложителната карантина на завърналите се от чужбина български жители, по този начин и възбраната за навестяване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и уреди на открити и закрити публични места. Въпреки това, обаче, за нарушение на карантина се образуват наказателни производства, а за посещаване на паркове се постановат санкции по реда на Закона за здравето. Тоест за нарушение на една и съща категория ограничения се ползва друг тип отговорност.
Защита при наложена санкция за разходка
Както видяхме, не е налице възбрана за посещаване тук-там, разнообразни от тези, имащи статут на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и уреди на открити и закрити публични места, каквото и да съставляват те. Съответно санкция за разходка може да бъде наложена само в границите на тези места.
Така междублоковите пространства и пешеходните зони, пазарите и улиците, да вземем за пример, остават отвън обсега на възбраната. Всякакви типове предизвестия или дейности по сформиране на актове, свързани с посещаване тук-там отвън категорично изброените, са незаконосъобразни. Съответно вероятно наложена санкция за разходка в техните рамки, ще предстои на анулация от съответните съдилища.
ВАЖНО!!! Нарушенията на противоепидемичните ограничения, се откриват с актове на държавните здравни инспектори или на чиновници, избрани от шефа на районната здравна ревизия, от шефовете на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи или от кметовете на общини. Това са органите, които могат да постановат санкция за разходка на неразрешените за това места.
Във всеки съответен случай, в който е формиран акт от чиновник, друг от държавен здравен контрольор, следва да се потвърждава, че този чиновник е способен да откри нарушаването.
В умозаключение
Макар и несъмнено да е налице сериозна нужда от въвеждане на противоепидемични ограничения за ограничение разпространяването на ковид у нас, то за обезпечаване на тяхната успеваемост е належащо те да бъдат съответни, ясни и разумни. За страдание, това не може да се одобри за годно, когато приказваме за плануваните благоприятни условия за налагане на санкция за разходка навън.
От друга страна, с цел да могат тези ограничения да обслужват вярно задачата, за която са подхванати, без да основават подозрения за произвол, следва да се плануват законосъобразни форми на надзор, като " заплашването " посредством средствата за всеобщо осведомление не е измежду тях.
Всеки ден в медиите се отразява безредно информацията, обвързвана с новопредприети противоепидемични ограничения, което води до всеобщо комплициране на жителите по отношение на това какво им е неразрешено да вършат и какво не. Често пъти публицисти и публични персони приказват от дребния екран за благоприятни условия за налагане на наказания за реализиране на дейности, които не са част от противоепидемичните ограничения, нито пък са въобще нормативно контролирани. Точно подобен е и казусът, обвързван с изказванията за опция за налагане на санкция за разходка в пешеходни зони, включително по улици и пазари в градовете.
Ето за какво в днешната публикация от поредицата, обвързвана с правните аспекти на противоепидемичните ограничения, ще приказваме за това къде ни е неразрешено да се разхождаме, съществува ли опция за налагане на санкция за разходка навън и по какъв начин да се защитим, както и къде навън имаме право да се разхождаме.
Къде ни е неразрешено да се разхождаме?
Както към този момент сме споменавали, Законът за здравето дава пълномощия на министъра на опазването на здравето да подхваща противоепидемични ограничения за ограничение разпространяването на заразни заболявания при пораждане на изключителна епидемиологична конюнктура. В осъществяване на тези пълномощия и от оповестяването на изключителното състояние насам, той е издал голям брой заповеди, с които вкарва такива ограничения или променя, или прецизира предишни свои заповеди, въвеждащи такива ограничения.
Сред тях е и заповедта, с която се вкарват възбрана за посещаване на избрани категории публични места. Те са:
1. паркове
2. градски градини
3. спортни и детски площадки
4. уреди на открити и закрити публични места
Изброяването е изчерпателно. Това значи, че пребиваването на всевъзможни други места, разнообразни от посочените, не е неразрешено, надлежно не може да се постанова глоба.
Така, да вземем за пример, погрешни са изказванията на столичния кмет, че на полицейските органи е предоставено да реализират засилени инспекции в пешеходните зони и да сформират актове за определяне на нарушавания на възбраната за разходки в такива зони. А даже и такива инспекции да се правят, да се насочат предизвестия или да се сформират актове, то тези дейности от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а
издадените актове и вероятно наложените наказания ще подлежат на анулация.
Горното е годно в случаите, в които се съблюдава мярката, уредена в друга заповед на министъра на опазването на здравето, съгласно която " не се позволява визитата и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити публични места ".
Така плануваните забрани, обаче, разкриват голям брой недостатъци, свързани с тяхното практическо приложение.
На първо място , с цел да се наложи глоба за нарушаване на възбраната за посещаване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, е належащо съответното публично място да има официално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това значи, че в случаите на престояване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и други сходни няма да бъде налице нарушаване. Същото се отнася и за случаите, в които съответно публично място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, само че няма фиктивен статут на такова.
На второ място, формулировката на възбраната за посещаване на " уреди " на открити и закрити публични места е прекомерно неразбираема и основава предпоставки за разширително пояснение, което опонира на правилото на законоустановеност на нарушаването. Това е по този начин, защото субектите, към които възбраната е ориентирана, на процедура не знаят какво тъкмо им е неразрешено, заради което не могат обективно да насочат държанието си към съблюдаване на възбраната. Така поражда въпросът
пейките в междублоковите пространства, да вземем за пример, съставляват ли " уреди "
по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще опонира на задачата на противоепидемичните ограничения.
Това е по този начин, защото в случай че се одобри, че пейката в междублоковото пространство е " оборудване " по смисъла на заповедта, то потреблението ѝ ще бъде неразрешено и нарушаването на тази възбрана ще докара до налагане на глоба. Същевременно обаче, защото междублоковото пространство единствено по себе си не е част от неразрешените за посещаване публични места, няма да има съображение за налагане на глоба, ако човек застане до пейката, стига да не сяда на нея.
От друга страна, обаче, в случай че се одобри, че пейката в междублоковото пространство не е " оборудване " по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логичност да е налице възбрана за прилагане на пейките в парковете, само че да не е налице възбрана за прилагане на пейките в междублоковите пространства.
Така в тази си част коментираната противоепидемична мярка вкарва един юридически парадокс.
На трето място, тълкувателен проблем слага и възбраната за посещаване и скупчване на повече от двама възрастни хора на открити и закрити публични места. В настоящото законодателство липсва легална формулировка на понятието " възрастен човек ", заради което тази възбрана също остава неразбираема. Поставя се въпросът по какъв метод ще се дефинира смисъла на това разбиране и дали ще се употребяват, да вземем за пример, разграниченията, открити със Закона за лицата и фамилията, свързани с малолетието, непълнолетието и малолетието или за насочна точка ще се употребява дефиницията за дете в Закона за протекция на детето, съгласно която, по мотив от противното " възрастен човек " е този, който е навършил 18-годишна възраст.
От друга страна, в случай че се одобри, че възрастният човек е този, който е навършил 18-годишна възраст, се оказва, че няма възбрана за скупчване на повече от три или повече 16-годишни, да вземем за пример, лица на публични места. Съответно, въпреки малолетните да могат да носят административнонаказателна отговорност, то
в случай че петима 16-годишни се разхождат на публично място, глоба не може да бъде наложена,
защото няма възбрана за това. Ако, обаче, петима 18-годишни се разхождат, то те ще следва да бъдат глобени.
Така излиза наяве, че коментираната противоепидемична мярка също вкарва юридически парадокс.
По отношение на " скупчването на групи хора " на публични места и за цялост на ревюто, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива дейности се не разрешават. Няма да им обръщаме в детайли внимание, обаче, защото пълномощия за определяне на възбрана, обвързвана с ограничаване на права като противоепидемична мярка, имат само министърът на опазването на здравето и шефовете на съответните РЗИ. Тоест противоепидемични ограничения, подхванати със заповеди на кметове, са оскъдни.
Глоба за разходка. Кога може да се наложи и в какъв размер?
Предвид обстоятелството, че в по-голямата си част по този начин дефинираните противоепидемични ограничения са изкючително неразбираеми, което води до нарушение на съществени правила на административнонаказателния и наказателния развой, то съществува възможност наложените въз основа на възбраните наказания да отпаднат по правосъден ред.
Ето за какво при положение на наложена санкция за разходка навън нейната правомерност ще би трябвало да се преценя съответно, съгласно тълкуването на съответната възбрана, която се твърди, че е нарушена.
ВАЖНО!!! Няма да се постанова санкция за разходка на домашни любимци в паркове и градинки, само че следва да не се позволява скупчване на жители, като за задачата следва да се съблюдава отдалеченост от най-малко един метър сред притежателите на домашните животни. Такава е най-малко " информацията " от Министерството на здравеопазването, която съставлява импровизирано и неофициално конкретизиране към заповедта на министъра за въвеждане на възбрана за посещаване на паркове и градини. Това значи, че официално, все пак конкретизиране и поради обстоятелството, че то не участва в заповедите на министъра,
санкция за разходка на домакински любим в парка въпреки всичко може законосъобразно да се наложи.
Формално обаче нарушаването на възбраната за посещаване на паркове, градски градини, спортни и детски площадки, уреди на открити и закрити публични места и визитата и скупчването на повече от двама възрастни хора на такива публични места, съставлява всъщност нарушаване на противоепидемична мярка. За това действие, законът планува два типа отговорност -- административнонаказателна по Закона за здравето и наказателна по Наказателния кодекс, които обаче не могат да се ползват по едно и също време. Към сегашния миг за нарушаване на тези противоепидемични ограничения се ползва административнонаказателната отговорност, която е санкция в размер на 5 000 лева
Тук, обаче, се разкрива още един юридически парадокс. Според Наказателния кодекс, нарушаването на каквито и да било правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, е закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до 15 хиляди лв.. Съдържащите се във всички заповеди на министъра на опазването на здравето противоепидемични ограничения са " ограничения, издадени срещу разпространението на заразна болест по хората ".
Сред тях са както наложителната карантина на завърналите се от чужбина български жители, по този начин и възбраната за навестяване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и уреди на открити и закрити публични места. Въпреки това, обаче, за нарушение на карантина се образуват наказателни производства, а за посещаване на паркове се постановат санкции по реда на Закона за здравето. Тоест за нарушение на една и съща категория ограничения се ползва друг тип отговорност.
Защита при наложена санкция за разходка
Както видяхме, не е налице възбрана за посещаване тук-там, разнообразни от тези, имащи статут на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и уреди на открити и закрити публични места, каквото и да съставляват те. Съответно санкция за разходка може да бъде наложена само в границите на тези места.
Така междублоковите пространства и пешеходните зони, пазарите и улиците, да вземем за пример, остават отвън обсега на възбраната. Всякакви типове предизвестия или дейности по сформиране на актове, свързани с посещаване тук-там отвън категорично изброените, са незаконосъобразни. Съответно вероятно наложена санкция за разходка в техните рамки, ще предстои на анулация от съответните съдилища.
ВАЖНО!!! Нарушенията на противоепидемичните ограничения, се откриват с актове на държавните здравни инспектори или на чиновници, избрани от шефа на районната здравна ревизия, от шефовете на регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи или от кметовете на общини. Това са органите, които могат да постановат санкция за разходка на неразрешените за това места.
Във всеки съответен случай, в който е формиран акт от чиновник, друг от държавен здравен контрольор, следва да се потвърждава, че този чиновник е способен да откри нарушаването.
В умозаключение
Макар и несъмнено да е налице сериозна нужда от въвеждане на противоепидемични ограничения за ограничение разпространяването на ковид у нас, то за обезпечаване на тяхната успеваемост е належащо те да бъдат съответни, ясни и разумни. За страдание, това не може да се одобри за годно, когато приказваме за плануваните благоприятни условия за налагане на санкция за разходка навън.
От друга страна, с цел да могат тези ограничения да обслужват вярно задачата, за която са подхванати, без да основават подозрения за произвол, следва да се плануват законосъобразни форми на надзор, като " заплашването " посредством средствата за всеобщо осведомление не е измежду тях.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ