Силвия Крумова или както е по-известна в социалните мрежи, Silvi

Силвия Крумова или както е по-известна в обществените мрежи, Silvi Amica, е създател на книгата „ ЧУЙ МЕ “ (изд. Мусагена). Kнига, която ще ви накара да повярвате в себе си още веднъж и да приемете живота по един по-различен метод. Едва на 30 години, идеалист и човек, обожаващ живота до безконечност, Силвия споделя своя свят, който ще откриеш, че наподобява безумно доста на твоя. „ ЧУЙ МЕ “ е пространство за шерване на светове. За силата на човек, за смелостта, за вдъхновението, за любовта, за нещата, за които рядко приказваме и най-много за вслушването във вътрешния ни глас.

Коя е Силвия...?

Един човек.

А коя е Силви Амика?

Душата му.

Какво е за теб любовта? Мислиш ли, че може да се опише с 3 думи?

Първата ми асоциация на обич е независимост. Хем да останеш себе си, хем да имаш криле да преоткриваш нови хоризонти пред себе си. След това е мощ. Само мощните си разрешават обич и имат храброст да обичат. Третата ще е неговото име - и на мен би
ми било забавно да го схвана.

Познаваш ли самотата и болката?

Самотата е уютна. Често пъти си я правя подарък като благ жест на внимание от мен към мен. Когато боли и нуждая се да се обичам най-силно - оставам сама. А боли постоянно, когато нещо се трансформира. Когато някоя част от нас, която към този момент не ни служи се откъсва, с цел да освободи място на друга.

Какво те въодушевява в всекидневието?

Облаците и калинките. Музиката.

А какво те въодушеви да започнеш да пишеш?

Личната ми нужда да излея всичко това, което усещам, с цел да не го арестувам в себе си. Продължих, тъй като почувствах потребност да знам, че не съм сама. Харесваше ми и към момента ми харесва, когато споделя нещо, да прочета, че някой различен усеща или минава през същото. Прави “битката” по-лека. Придава смисъл и въодушевява.

ИК Мусагена

Какво мислиш за актуалните писатели в обществените мрежи?

Нужни са ми. Не единствено на мен, само че и на всички ни. Задоволяват вътрешната ни нужда да пресъздадем с думи, това, което става в душата ни, само че сами не съумяваме да изкажем. Припомнят ни, че не сме сами и всички минаваме през едно и също.

Кой е най-вълнуващият за теб коментар, който си получавала под твой пост?

Не мога да ги категоризирам. Всеки път, когато някой се обърне към мен с “усещам…”, “помогна ми, отговори ми..”, “накара ме да се замисля..”. Харесва ми да знам, че работя от вътрешната страна, а не извън. Че усещаме повече и мислим по-малко.

Намерила ли си другари, посредством текстовете, които публикуваш?

Намерила съм сродни души, другари и доста знаци, с помощта на тях. Едно от най-важните ми случвания беше през месец Януари, когато се срещнах с човек, който ме научи на думичката “оставам”. Не в неговия живот, а в моя личен. Ако не бях “останала” тогава, може би в този момент нищо нямаше да е такова каквото е. Човек би трябвало да си разчита знаците.

Защо доста хора в актуалния свят се усещат самотни, нещастни и неразбрани?

Защото се затварят в себе си, вместо да се отворят за света. Човек се усеща неразбираем, когато си мисли, че единствено той единствен мисли по този начин и изживява това, харесва това. Не сме чак толкоз невероятни, за колкото се имаме. Част от тълпата сме, само че от нашата лична. И е хубаво да се отворим, с цел да може да бъдем разбрани и споделени. Да намерим нашето място и нашите хора. Тогава разбираме, че нямаме никаква нужда всички да ни харесват и схващат, единствено тези които са значими за нас.

Как смяташ, че съумя да се отличиш от всички останали, които разгласяват своите текстове в интернет, по какъв начин се снабди с толкоз доста фенове?

Ще отговоря с думи на Ошо, които изчерпват изцяло отговора ми: “Ако си същински в своята наслада, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще стартират да те схващат, които може да стартират да се причисляват към твоя кортеж. Самият аз потеглих самичък по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се трансформира в един международен кортеж! А аз не съм канил никого, просто правех това, което усещах, че идва от сърцето ми.”

Kакво си намерения, когато се свързаха с теб, с цел да обсъдите издаването на книга?

“Въобще не знам какво ще излезе от това.” Всъщност и през разум не ми минаваше да издавам книга, нямах визия - нямах наличие. Но някак си всяко късче си пристигна на мястото, с цел да се сътвори “Чуй ме”.

Смяташ ли, че текстовете ти лекуват?

Смятам, че та са другар. Вътрешният ни глас също. А той неведнъж лекува.

Кое те накара да се съгласиш да представиш всичките си текстове в книга? Не се ли притеснявашеот това да покажеш сърцето си пред хората?

В самото начало, когато започнах да пиша обществено, се притеснявах доста повече. Как ще бъда разбрана? Дали няма да бъда нападната? Дали няма да обидя някого? До ден сегашен към момента има моменти, в които се възнамерявам над тези неща, когато потеглям да качвам нещо. За моя наслада от ден на ден избледняха с времето и имам вяра, че тази наклонност ще продължи.

ИК Мусагена

Книгата отдадена ли е на някого?

Книгата е отдадена на сродните души и на потребността ни от случването им в живота ни. А той самичък по себе си в действителност е низ от вярно подредени случайности. Хората, които срещаме неведнъж се появяват, с цел да ни разкрият нов слой от нас - от време на време остават, различен път се разделяме. И двете са част от нещата, няма никаква драма. Ако един човек не се беше появил на 13-ти август 2017 година, книгата нямаше да бъде реалност на 13-ти август 2019 година, тъй като аз в действителност не знаех коя съм, преди да видя себе си в него. Вярвам в такива знаци и случайности.

Думите ли ти помогнаха да преживееш това, през което си минала?

Споделянето им.

Пишеш за сантиментални неща. А обичаш ли сантименталните филми?

До скоро си мислех, че не съм сантиментална, само че се изненадах когато осъзнах, че съм. Просто методът, по който разбирам романтика е друг. В този ред на мисли - не одобрявам изобщо сходен вид филм. Намирам доста повече романтика в екшъните и трилърите, както и в няколко фентъзита.

Кое е най-щурото нещо, което си правила и за което си писала?

Писала съм за пътуването ми сама и тъй като в този момент мисля да си подаря още веднъж едно такова, само че по-дълго и на по-далечна дестинация - то ще оглави класацията за най-смелото щуро нещо, което ще съм правила. Има толкоз доста живот за живеене, че просто би трябвало да му направиш малко място.

Любим миг от август?

Август е целият миг. Едно тракване в безкрая.

Ако имаш опцията да промениш нещо в света, какво ще е то?

Да отворя сърцата на хората, да наблъскам в тях емпатичност и да ги пусна още веднъж да туптят.