Няма напразни молитви
Силна стихия в океана потопила един транспортен съд. Стихията пощадила единствено един човек. Той попаднал на необитаем остров. Опитвал всевъзможни способи да излезе от обстановката, само че избавление нямало.
Започнал да се моли на Бог да го избави, само че дните минавали в седмици и месеци.
Направил си дребна колибка и тя била всичко за него.
Един ден след следващото търсене на храна, индивида се върнал и забелязал, че колибата му е изгоряла.
" Господи, за какво ме наказваш още веднъж!?! Защо ми взе единственото, което имам и което ме радваше?!? Защо? "
Дълги часове плакал и проклинал ориста, най-после лежащ от болежка и обезсърчение.
След известно време се събудил от чудноват звук. Изтичал до брега и видял транспортен съд. Това било най-прекрасното нещо, което можел да види! Не вярвал на очите си!?!
След малко приключение съумял да се качил на кораба.
Но по какъв начин ме открихте? Как се озовахте тук?!- попитал той моряците?
Видяхме сигналния огън, който беше запалил преди няколко часа! - дали отговор те.
Няма напразни молебствия. Ако Бог реши да те избави, ще изгори и последните ти илюзии, с цел да ти дадат нов късмет за живот!
