Любопитно! Имало ли е ток преди новата ера и що е то багдадска батерия
Сигурно знаете, че електричество се е употребило доста преди новата епоха, а батериите са изобретени преди повече от 2200 години на територията на сегашен Ирак… Не? В подобен случай евентуално не сте чували за дребните глинени багдадски гърнета.
Тъкмо поради тях може да се окаже, че Алесандро Волта не е първият, който се е сетил за батерията, а чисто и просто я е преоткрил.
Какво съставляват те?
Отвън това са най-обикновени 13-сантиметрови жълтеникави делви. Всяка от тях обаче е запушена с асфалт и съдържа дребен меден цилиндър. В него откриваме желязна пръчка, започваща от средата на цилиндъра и излизаща отвън асфалтовата тапа, без желязото и медта да се допират. Всички железни елементи са като че ли разядени от някакъв тип киселина.
Но за какво назоваваме едни 2000-годишни гърнета акумулатори? Според тези, които са ги изследвали, те мъчно биха могли да бъдат нещо друго.
„ Не мисля, че някой сигурно може да каже защо са били употребявани, само че е изцяло допустимо да са били акумулатори, тъй като опитите демонстрират, че работят като такива “, споделя доктор Маржори Сенешал, професор по история и просвета на технологията в колежа Смит, Съединени американски щати. Тя е провела проби с реплики на античните находки.
И в действителност, при направените опити модерни модели
създават напрежение от под един до съвсем два волта.
Трябва единствено да напълним дребната делва с някакъв тип киселинна течност - да вземем за пример оцет или сок от грейпфрут - и получаваме батерия, генерираща леко електрическо напрежение. Принципът на приемането на ток по този метод е посредством съществуването на два метала с друг електричен капацитет и електролит. Получава се известният в химията галваничен детайл, или нещо не доста по-различно от батериите, които сега употребяваме ежедневно.
Повече от шестдесет години след откриването им Багдадските акумулатори не престават да са обхванати в тайнственост. Единствени по рода си, те са открити инцидентно през 1936 година в античното населено място Хюиут Рабуа, край днешната иракска столица. Две години по-късно немският археолог Вилхелм Кьониг ги изследва и разказва. Той е и първият, стигнал до изненадващото умозаключение, че става въпрос за тип антични акумулатори.
Глинените делви са част от сбирките на Националния музей на Ирак и са датирани към 200 година пр.н.е., т.е. се отнасят към времето на Партското царство в Близкия изток.
Но до момента в който произходът е обяснен,
тяхното предопределение е към момента неразгадано,
а вероятните теории по въпроса – най-разнообразни.
Предполага се, че батериите може да са служели за задачите на античната медицина. По това време в Китай да вземем за пример към този момент е била развита акупунктурата, а античните гърци са знаели за болкоуспокояващия резултат от налагането на електрически змиорки по краката на пациентите. Това би могло да изясни и сходните на игли предмети, открити до част от делвите.
И въпреки всичко ниският волтаж не би бил изключително ефикасен против същинска болежка, а и тогава са били известни надалеч по-ефикасни болкоуспокояващи - като виното, канабиса и опиума. Възможно е поредност от сходни акумулатори, свързани в редица, да образуват по-значително напрежение, само че при разкопките не е открито доказателство за сходно нещо.
Според други учени евентуалното им предопределение е било за посребряване или позлатяване на метали. По времето, от което са датирани батериите, са били познати две съществени техники за тези процеси. Едната е обработка с чук на скъпия метал, като задачата е да се получат тънки линии.
Другият вид включва смесването на злато с живак, като крайният резултат се нанася непосредствено върху предмета. Тези техники са ефикасни, само че са прекомерно комплицирани спрямо прибавянето на дребен, само че компактен пласт от метала посредством електролиза.
А нанасянето на сребро или злато с дебелина единствено една десета от милиметъра би било нещо просто и постижимо с потреблението на електрическото напрежение, създавано от Багдадските акумулатори.
В отбрана на тази доктрина са и откритите от доктор Кьониг медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от шумерски градове в Южен Ирак, като множеството са датирани от 2500 година пр.н.е.
При почукване от повърхността на вазите се отделял синкав пласт, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Може би даже излиза, че партите са наследили своите акумулатори от една от най-ранните известни цивилизации.
Но не всички теории са свързани с електричество.
Едно от различните догатки е, че делвите са служели за предпазване на скъпи ръкописи, направени от папирус или пергамент. А при гниенето на такива органични материали се получава окисляване, с което би могло да се изясни корозията на металните елементи във вътрешността.
И асфалтовите запушалки, които не са най-практичното решение за галваничен детайл, пасват идеално на тази концепция като най-хубаво средство за запечатване и предпазване на скъпи трудове за дълготрайно време.
Всяка от тези теории може да е вярна. Може би цивилизацията, дала на човечеството писмеността и колелото, е разкрила и галваничния детайл хилядолетия преди този момент откритие да стане необятно известно? Как античните празненство са проумели електричеството и са достигнали до тези знания? А може би не са…
Много изобретения са основани, без правилото им на деяние да е свестен изцяло, значимото е било, че работят. Но в случай че това е по този начин, за какво знанието се е изгубило, а батерията е преоткрита чак през 1800 година?
Възможно е това откритие да е зародило инцидентно и последователно да е еволюирало, намирайки разнообразни приложения. Логично е и догатката сходно помагало да изчезне. Приложението му е минимално и не е витално належащо, изработването му е комплицирано и е било невероятно да се знае, че този развой може да се употребява за сила. И по този начин до след две хиляди години.
За страдание през днешния ден следите на някои акумулатори се губят след плячкосването на Багдадския музей през 2003 година Както във всяка война, сходни скъпи находки могат да бъдат унищожени или да попаднат в частни сбирки. И по този начин да се изгубят за необятната аудитория и експертите.
Манипулиране на вярващите?
Някои откриватели упорстват, че Багдадските акумулатори са слагани в храмовете, и по-специално в основата на статуите, с цел да притеглят богомолци. Представете си следната картинка: влизате в свещената обител, с цел да се помолите. Имате въпрос към божеството. Задавате го и докосвате статуята. Ако отговорът е „ не”, а Багдадската батерия е „ включена”, ще ви удари слаб електрически ток.
В противоположен случай – в случай че боговете са благосклонни към вас и ви споделят „ да” – няма да усетите нищо. Така или другояче, ще сте удовлетворени от божественото снизхождение и най-вероятно ще оставите подаяние на храма. Както може би са правили огромна част от богомолците.
Тъкмо поради тях може да се окаже, че Алесандро Волта не е първият, който се е сетил за батерията, а чисто и просто я е преоткрил.
Какво съставляват те?
Отвън това са най-обикновени 13-сантиметрови жълтеникави делви. Всяка от тях обаче е запушена с асфалт и съдържа дребен меден цилиндър. В него откриваме желязна пръчка, започваща от средата на цилиндъра и излизаща отвън асфалтовата тапа, без желязото и медта да се допират. Всички железни елементи са като че ли разядени от някакъв тип киселина.
Но за какво назоваваме едни 2000-годишни гърнета акумулатори? Според тези, които са ги изследвали, те мъчно биха могли да бъдат нещо друго.
„ Не мисля, че някой сигурно може да каже защо са били употребявани, само че е изцяло допустимо да са били акумулатори, тъй като опитите демонстрират, че работят като такива “, споделя доктор Маржори Сенешал, професор по история и просвета на технологията в колежа Смит, Съединени американски щати. Тя е провела проби с реплики на античните находки.
И в действителност, при направените опити модерни модели
създават напрежение от под един до съвсем два волта.
Трябва единствено да напълним дребната делва с някакъв тип киселинна течност - да вземем за пример оцет или сок от грейпфрут - и получаваме батерия, генерираща леко електрическо напрежение. Принципът на приемането на ток по този метод е посредством съществуването на два метала с друг електричен капацитет и електролит. Получава се известният в химията галваничен детайл, или нещо не доста по-различно от батериите, които сега употребяваме ежедневно.
Повече от шестдесет години след откриването им Багдадските акумулатори не престават да са обхванати в тайнственост. Единствени по рода си, те са открити инцидентно през 1936 година в античното населено място Хюиут Рабуа, край днешната иракска столица. Две години по-късно немският археолог Вилхелм Кьониг ги изследва и разказва. Той е и първият, стигнал до изненадващото умозаключение, че става въпрос за тип антични акумулатори.
Глинените делви са част от сбирките на Националния музей на Ирак и са датирани към 200 година пр.н.е., т.е. се отнасят към времето на Партското царство в Близкия изток.
Но до момента в който произходът е обяснен,
тяхното предопределение е към момента неразгадано,
а вероятните теории по въпроса – най-разнообразни.
Предполага се, че батериите може да са служели за задачите на античната медицина. По това време в Китай да вземем за пример към този момент е била развита акупунктурата, а античните гърци са знаели за болкоуспокояващия резултат от налагането на електрически змиорки по краката на пациентите. Това би могло да изясни и сходните на игли предмети, открити до част от делвите.
И въпреки всичко ниският волтаж не би бил изключително ефикасен против същинска болежка, а и тогава са били известни надалеч по-ефикасни болкоуспокояващи - като виното, канабиса и опиума. Възможно е поредност от сходни акумулатори, свързани в редица, да образуват по-значително напрежение, само че при разкопките не е открито доказателство за сходно нещо.
Според други учени евентуалното им предопределение е било за посребряване или позлатяване на метали. По времето, от което са датирани батериите, са били познати две съществени техники за тези процеси. Едната е обработка с чук на скъпия метал, като задачата е да се получат тънки линии.
Другият вид включва смесването на злато с живак, като крайният резултат се нанася непосредствено върху предмета. Тези техники са ефикасни, само че са прекомерно комплицирани спрямо прибавянето на дребен, само че компактен пласт от метала посредством електролиза.
А нанасянето на сребро или злато с дебелина единствено една десета от милиметъра би било нещо просто и постижимо с потреблението на електрическото напрежение, създавано от Багдадските акумулатори.
В отбрана на тази доктрина са и откритите от доктор Кьониг медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от шумерски градове в Южен Ирак, като множеството са датирани от 2500 година пр.н.е.
При почукване от повърхността на вазите се отделял синкав пласт, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Може би даже излиза, че партите са наследили своите акумулатори от една от най-ранните известни цивилизации.
Но не всички теории са свързани с електричество.
Едно от различните догатки е, че делвите са служели за предпазване на скъпи ръкописи, направени от папирус или пергамент. А при гниенето на такива органични материали се получава окисляване, с което би могло да се изясни корозията на металните елементи във вътрешността.
И асфалтовите запушалки, които не са най-практичното решение за галваничен детайл, пасват идеално на тази концепция като най-хубаво средство за запечатване и предпазване на скъпи трудове за дълготрайно време.
Всяка от тези теории може да е вярна. Може би цивилизацията, дала на човечеството писмеността и колелото, е разкрила и галваничния детайл хилядолетия преди този момент откритие да стане необятно известно? Как античните празненство са проумели електричеството и са достигнали до тези знания? А може би не са…
Много изобретения са основани, без правилото им на деяние да е свестен изцяло, значимото е било, че работят. Но в случай че това е по този начин, за какво знанието се е изгубило, а батерията е преоткрита чак през 1800 година?
Възможно е това откритие да е зародило инцидентно и последователно да е еволюирало, намирайки разнообразни приложения. Логично е и догатката сходно помагало да изчезне. Приложението му е минимално и не е витално належащо, изработването му е комплицирано и е било невероятно да се знае, че този развой може да се употребява за сила. И по този начин до след две хиляди години.
За страдание през днешния ден следите на някои акумулатори се губят след плячкосването на Багдадския музей през 2003 година Както във всяка война, сходни скъпи находки могат да бъдат унищожени или да попаднат в частни сбирки. И по този начин да се изгубят за необятната аудитория и експертите.
Манипулиране на вярващите?
Някои откриватели упорстват, че Багдадските акумулатори са слагани в храмовете, и по-специално в основата на статуите, с цел да притеглят богомолци. Представете си следната картинка: влизате в свещената обител, с цел да се помолите. Имате въпрос към божеството. Задавате го и докосвате статуята. Ако отговорът е „ не”, а Багдадската батерия е „ включена”, ще ви удари слаб електрически ток.
В противоположен случай – в случай че боговете са благосклонни към вас и ви споделят „ да” – няма да усетите нищо. Така или другояче, ще сте удовлетворени от божественото снизхождение и най-вероятно ще оставите подаяние на храма. Както може би са правили огромна част от богомолците.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ