Сигурно всеки от нас е чувал израза Ще дойде Видовден,

Сигурно всеки от нас е чувал израза " Ще пристигна Видовден ", " Всяка коза на собствен крайник, само че като пристигна Видовден ще забележим ". Смисълът на това е, че ще пристигна денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде осъден за сторените каузи. Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по остарял стил/. Няма сведения да съществува светец с сходно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с митове и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей ( Лисе ) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предотвратяване от градушки и други естествени бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман ( също считан за техен брат ), са известни още с името " светците - градушкари ", които изпращат естествени стихии, най- към този момент градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване. Именно тук би трябвало да търсим и произхода на израза: " Ще пристигна Видовден ". Природните бедствия и злините поразяват отговорните и един ден ще стане ясно кои са те. 15 юни в националната митология е като " денят на Страшния съд ", когато всеки чака възмездието си. Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказването си. Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват " любовни ритуали " и гадания. В навечерието на празника момите се мият с " видовенска " вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям. На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците " градушкари ". Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали. След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, най-после Брезник " патентова " Видовден. На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и главно време за търговия. С времето традицията се трансформира и през днешния ден вместо сергии, на събора се показват главно фолклорни представления. От 1990 година се възвръща обичайното име на събора " Видовден ". В момента той се организира пред читалището в град Брезник, като съхранява достоверния си темперамент. Видовден в Европа Този ден се отбелязва освен в България, само че и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се чества денят на Свети Виду, по сходство на езическия господ Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и срещу слепотата. В тези региони Видовден е отдаден на Св.Вит, покровител на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и проклинание за здраве и благополучие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все в миналото ще пристигна този, Видовден се вплитат в един необикновен празник, тъкмо в средата на годината.