Кое ни дава по-добра представа за себе си: Снимките или огледалото?
Сигурно ви е познато: индивидът, който ви гледа от огледалото, напълно не наподобява на този, който виждате на фотосите. Сякаш камерата филтрира облика по някакъв чудноват метод. Или по-скоро огледалото е отговорно?
Защо виждаме отражението си и фотосите си друго? И кое е по-близо до действителния метод, по който изглеждаме?
Психологически аспект
Обикновено се гледаме в огледалото най-вече, когато сме у дома - среда, в която се усещаме най-свободни и спокойни. Що се отнася до фотосите, нормално там сме „ на непозната почва “, което постоянно изглеждаме по-напрегнати и неподготвени. Ето за какво, от време на време, когато се оглеждаме в огледалото, преди да тръгнем на празненство, изглеждаме ослепително. И на идващия ден, до момента в който гледаме фотосите, внезапно виждаме тъкмо противоположното.
Ъгъл
Простият факт е, че лицата ни не са симетрични. Това е правилно за безусловно всички – за някои повече, за други по-малко. И там е повода за всичкото комплициране. Всяка заран, когато се гледаме в огледалото, заставаме на едно и също място, виждайки се от позната позиция. В резултат на това привикваме да следим лицето си от един избран ъгъл. Но когато става дума за фотоси, не постоянно получаваме авансово предизвестие по отношение на това по какъв начин, по кое време и от каква посока ще бъде направена фотографията. Освен в случай че, несъмнено, не сте звезда от вида на Одри Хепбърн, която съвсем постоянно е била снимана от най-хубавия ъгъл.
Баланс на бялото
Всеки вид осветяване има своя лична температура. Но когато погледнем в огледалото, ние не записваме това температурно многообразие. Това е по този начин, тъй като мозъкът ни - като „ суперкомпютър “, автоматизирано изравнява всички разлики и ни демонстрира тена, с който сме привикнали. От друга страна, фотографията улавя осветлението по този начин, както е. Когато гледаме в огледалото - даже и в случай че осветлението идва от разнородни източници, с голям брой цветове и сенки, които танцуват по цялото ни лице, ние към момента виждаме нормалния си облик. Докато една фотография може да ни изненада, като ни накара да забележим чертите си в друго осветяване.
Фокусиране върху обособени обекти
Когато гледаме в огледалото, нормално се концентрираме върху избрана част от нашето отражение и не виждаме цялостната картина. Но когато гледаме фотография, възприемаме всичко изцяло и виждаме неща, на които не сме обръщали внимание.
Обръщане на облика
В огледалото постоянно виждаме „ обърната “ версия на себе си, която в последна сметка оформя усещането ни за това по какъв начин изглеждаме. Снимките, въпреки това, ни демонстрират метода, по който ни възприемат другите - една необикновена вероятност, която може да провокира много изненада.
В умозаключение: само фотосите, и то тези, в които не позираме, могат да ни дадат справедлива информация за нашия външен тип. Но даже и да не изглеждате добре на фотосите, това не би трябвало да е мотив да се отчайване: може да са ви хванали в неприятен миг, или когато сте били прекомерно напрегнати, или просто не сте имали време да глътнете корема си.
Източник: Bright Side
