Сигурно вече сте чули кой какво казва в този сюжет.
Журналистите твър
Сигурно към този момент сте чули кой какво споделя в този сюжет.
Журналистите настояват, че програмният шеф им споделя по какъв начин да си показват гостите и какви въпроси да им задават, а програмният шеф твърди, че желае висок рейтинг и че няма да се изяснява пред други медии по този въпрос. Извънредна тук е първата част, а не втората. Досега не е имало нито едно управление на Българска национална телевизия, което да се е опазило от петното на политическия напън върху публицистите. Разлика е имало единствено в силата на натиска и в умеенето той да бъде защитаван в загадка, маскиран като публицистично решение или като демонстрация на репортерска непохватност. Явлението “цензура ” е въпреки всичко безсмъртно страшилище с доста ятаци по пътя му.
Дано читателят прави разлика сред този политически напън, който постоянно е съществувал, и безогледната кампанийност, с която в последно време в доста медии се очернят хора и хрумвания, с цел да не пречат на съмнителния бизнес да печели нови територии. Този втори грях в никакъв случай не е тежал на Българска национална телевизия. Или най-малко до момента не ѝ е тежал.
Безпрецедентно
Но да оставим днешните кавър-версии на натиска и да забележим нещо еднопосочно и невиждано: протеста от вътрешната страна. Авторите на предаването документално изброиха намесите в тяхната работа, които няма по какъв начин да минат за публицистичен избор, тъй като засягат същината на работата. Ето образец: в случай че един преподавател по история приказва за преподаването по история, а началникът ви подреди да визиите този човек като партиен деятел, какво в действителност ви споделя вашият началник? Да пробваме с този отговор: че мнението на учителя би трябвало да се омаловажи, като се показа като партийна заръка, а не като позиция, добита от професионалния му опит. Ако по този начин ви показват всичките стотина посетители в границите на няколко седмици, най-после сами ще повярвате, че партийното участие е някакъв неприличен щемпел, кадърен да ви отнеме знанията, уменията и репутацията. Неуместно обръщение за каквато и да е публицистика, само че доста неоправдателно, в случай че е отправено от предаване за просвета.
Вторият вид интервенция се оказа по-стандартен и поради това по-разбираем за аудиторията: какво може и какво не може да се пита даден посетител. Това е истински евъргрийн - всеки е гледал най-малко един филм за публицисти, които задават “неудобни въпроси ” и най-после сами стават цели. Но в случай че “неудобен въпрос ” към Борисов е примерно нещо за Мишо Бирата, по какъв начин ли да разбираем неуместността на дадени въпроси към учени и актьори? Ето по този начин, става известно: като не им се разрешава да приказват за политика или за публични процеси, нямащи отношение към тяхната специалност. На руски език това се споделяше “ЦУ ”, редуциране от “централни инструкции ”. Просто двете намеси - по какъв начин да се показват гостите и какво да (не) бъдат питани - имат общ знаменател: културата на политиката да излезе от обсега на предаването, гражданската позиция на създателя да придобие отрицателна конотация, а професионалната известност на партийни членове да бъде неглижирана и показана като партийна обремененост.
Написаното е единствено една стотна от всичко, което става в Българска национална телевизия през тези дни, само че от останалото няма и потребност. Достатъчно е, че създателите на предаването обществено оповестиха казуса и споделиха, че няма да се преценяват с натиска. После слязоха при протестиращите, които желаеха оставката на програмния шеф. За България през 2018, която постоянно бива заливана със описи на някакви врагове на съмнителния бизнес и на съмнителната политика (сякаш страната живее не в народна власт, а в сходство на сталинска публичност), това е акт на храброст и демонстрация на достолепие. През последните 28 години не сме виждали публицисти от Българска национална телевизия да показват такова държание.
Да си напомним
Първите митинги против цензурата в Българска национална телевизия са проведени в късната есен и зимата на 1989 от Независимото студентско сдружение, ръководено тогава от Емил Кошлуков, както и от група преподаватели в Софийския университет. Тогава митингът е ориентиран против манипулативните изказвания на монополната медия, че другите антикомунистически протести са дело на екстремисти. Протестите са против генералния шеф Филип Боков. Тогава, както и в този момент, в Българска национална телевизия има доста хора, симпатизиращи на митинга, само че те следят събитията през прозорците.
Втората серия по-бурни митинги са против генералния шеф Павел Писарев след първите демократични избори - още веднъж става дума за цензура и за показване на протестиращите като някаква опасност за демокрацията. Нери Терзиева и още няколко публицисти отхвърлят да следват " централните инструкции ", само че остават малцинство. Погледите на останалите още веднъж са иззад прозорците.
По-нататък Българска национална телевизия е подложена на критика по-скоро в свободните медии, в сравнение с по улиците. Например през 1995-1996 година, когато с просто око се вижда, че е наложено безмълвие по тематики като зърнена рецесия, хиперинфлация или първото идване на цар Симеон Втори. Критиките са против генералния шеф Иван Гранитски. Някои публицисти сами се борят против натиска, без да разискват въпроса обществено.
По-късно, към този момент при започване на 21 век, около изгубения монопол малкия екран от ден на ден се затваря в себе си: към този момент има голям брой малките екрани, с надалеч по-любопитна стратегия от тази на старомодната Българска национална телевизия. Залогът на какъвто и да било напън над публицистите безпричинно стартира да наподобява като пренебрежим сюжет, до момента в който ефирът ясно демонстрира съществуването на неразрешени тематики и неразрешени събеседници - без да е постоянно ясно до каква степен става дума за външен напън и до каква степен за персонален избор на журналиста " да си няма неприятности ". По това време поражда и един въпрос, който не е напускал полето на телевизионната рецензия чак до оня ден: не е ли малко неуместно да се пази Българска национална телевизия от цензура, откакто самата Българска национална телевизия не стачкува против нея? Ами към този момент не е по този начин.
Журналистите настояват, че програмният шеф им споделя по какъв начин да си показват гостите и какви въпроси да им задават, а програмният шеф твърди, че желае висок рейтинг и че няма да се изяснява пред други медии по този въпрос. Извънредна тук е първата част, а не втората. Досега не е имало нито едно управление на Българска национална телевизия, което да се е опазило от петното на политическия напън върху публицистите. Разлика е имало единствено в силата на натиска и в умеенето той да бъде защитаван в загадка, маскиран като публицистично решение или като демонстрация на репортерска непохватност. Явлението “цензура ” е въпреки всичко безсмъртно страшилище с доста ятаци по пътя му.
Дано читателят прави разлика сред този политически напън, който постоянно е съществувал, и безогледната кампанийност, с която в последно време в доста медии се очернят хора и хрумвания, с цел да не пречат на съмнителния бизнес да печели нови територии. Този втори грях в никакъв случай не е тежал на Българска национална телевизия. Или най-малко до момента не ѝ е тежал.
Безпрецедентно
Но да оставим днешните кавър-версии на натиска и да забележим нещо еднопосочно и невиждано: протеста от вътрешната страна. Авторите на предаването документално изброиха намесите в тяхната работа, които няма по какъв начин да минат за публицистичен избор, тъй като засягат същината на работата. Ето образец: в случай че един преподавател по история приказва за преподаването по история, а началникът ви подреди да визиите този човек като партиен деятел, какво в действителност ви споделя вашият началник? Да пробваме с този отговор: че мнението на учителя би трябвало да се омаловажи, като се показа като партийна заръка, а не като позиция, добита от професионалния му опит. Ако по този начин ви показват всичките стотина посетители в границите на няколко седмици, най-после сами ще повярвате, че партийното участие е някакъв неприличен щемпел, кадърен да ви отнеме знанията, уменията и репутацията. Неуместно обръщение за каквато и да е публицистика, само че доста неоправдателно, в случай че е отправено от предаване за просвета.
Вторият вид интервенция се оказа по-стандартен и поради това по-разбираем за аудиторията: какво може и какво не може да се пита даден посетител. Това е истински евъргрийн - всеки е гледал най-малко един филм за публицисти, които задават “неудобни въпроси ” и най-после сами стават цели. Но в случай че “неудобен въпрос ” към Борисов е примерно нещо за Мишо Бирата, по какъв начин ли да разбираем неуместността на дадени въпроси към учени и актьори? Ето по този начин, става известно: като не им се разрешава да приказват за политика или за публични процеси, нямащи отношение към тяхната специалност. На руски език това се споделяше “ЦУ ”, редуциране от “централни инструкции ”. Просто двете намеси - по какъв начин да се показват гостите и какво да (не) бъдат питани - имат общ знаменател: културата на политиката да излезе от обсега на предаването, гражданската позиция на създателя да придобие отрицателна конотация, а професионалната известност на партийни членове да бъде неглижирана и показана като партийна обремененост.
Написаното е единствено една стотна от всичко, което става в Българска национална телевизия през тези дни, само че от останалото няма и потребност. Достатъчно е, че създателите на предаването обществено оповестиха казуса и споделиха, че няма да се преценяват с натиска. После слязоха при протестиращите, които желаеха оставката на програмния шеф. За България през 2018, която постоянно бива заливана със описи на някакви врагове на съмнителния бизнес и на съмнителната политика (сякаш страната живее не в народна власт, а в сходство на сталинска публичност), това е акт на храброст и демонстрация на достолепие. През последните 28 години не сме виждали публицисти от Българска национална телевизия да показват такова държание.
Да си напомним
Първите митинги против цензурата в Българска национална телевизия са проведени в късната есен и зимата на 1989 от Независимото студентско сдружение, ръководено тогава от Емил Кошлуков, както и от група преподаватели в Софийския университет. Тогава митингът е ориентиран против манипулативните изказвания на монополната медия, че другите антикомунистически протести са дело на екстремисти. Протестите са против генералния шеф Филип Боков. Тогава, както и в този момент, в Българска национална телевизия има доста хора, симпатизиращи на митинга, само че те следят събитията през прозорците.
Втората серия по-бурни митинги са против генералния шеф Павел Писарев след първите демократични избори - още веднъж става дума за цензура и за показване на протестиращите като някаква опасност за демокрацията. Нери Терзиева и още няколко публицисти отхвърлят да следват " централните инструкции ", само че остават малцинство. Погледите на останалите още веднъж са иззад прозорците.
По-нататък Българска национална телевизия е подложена на критика по-скоро в свободните медии, в сравнение с по улиците. Например през 1995-1996 година, когато с просто око се вижда, че е наложено безмълвие по тематики като зърнена рецесия, хиперинфлация или първото идване на цар Симеон Втори. Критиките са против генералния шеф Иван Гранитски. Някои публицисти сами се борят против натиска, без да разискват въпроса обществено.
По-късно, към този момент при започване на 21 век, около изгубения монопол малкия екран от ден на ден се затваря в себе си: към този момент има голям брой малките екрани, с надалеч по-любопитна стратегия от тази на старомодната Българска национална телевизия. Залогът на какъвто и да било напън над публицистите безпричинно стартира да наподобява като пренебрежим сюжет, до момента в който ефирът ясно демонстрира съществуването на неразрешени тематики и неразрешени събеседници - без да е постоянно ясно до каква степен става дума за външен напън и до каква степен за персонален избор на журналиста " да си няма неприятности ". По това време поражда и един въпрос, който не е напускал полето на телевизионната рецензия чак до оня ден: не е ли малко неуместно да се пази Българска национална телевизия от цензура, откакто самата Българска национална телевизия не стачкува против нея? Ами към този момент не е по този начин.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ