Бенчо Бенчев и Несрин Узун – още двама, които ще влязат в историята
Сигурно сте чули новия анекдот за храната в пандиза – давали я към този момент дружно с въпроса “за тук или за у дома? ” Смеете се, само че за Министерство на вътрешните работи това е не анекдот, а новата служебна идеология. Eто по какъв начин се хвали шефът на институцията: не било проблем, че по време на интервенция им избягал основният обвинен, защото бягството му било нещо като сбъдната тяхна прогноза. Преразказът е свободен, само че оригиналът не е надалеч.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев беше запитан дали няма приключване на информация от Министерство на вътрешните работи, откакто наркобосът Митьо Очите е избягал в чужбина преди интервенцията на ГДБОП. В отговор Радев съобщи: “Ако беше изтекла информация, щеше ли той да отиде в Гърция, в Турция и да го хванем там ”. Както е известно, българското Министерство на вътрешните работи не е “хващало ” Митьо Очите, карцерът му е дело на служителите на реда в Турция, задействани от заповед на Интерпол. Но въпреки и да се злепостави с това просветление, Министерство на вътрешните работи извади шанс.
Скандалът бе предвидим
Никоя аудитория не би се занимавала дълго с логическите еквилибристики на министъра на фона на скандал като този: Политици от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, хванати в Истанбул дружно с наркотрафикант, търсен от Интерпол. Ако не сте чували за политиците Бенчо Бенчев и Несрин Узун, в този момент е моментът, тъй като и двамата скоро ще влязат в историята. Наели са три хотелски стаи в Истанбул, до където стигнали през Гърция. Трафикантът Митьо Очите, който съгласно упованията на Министерство на вътрешните работи съумял да избегне ареста в България и се избавил в Гърция, пресякъл гръцко-турската граница таман в колата на Бенчев. Последният е общински консултант на Българска социалистическа партия в Бургас.
Историческото на този сюжет е в неговата предвидимост. Помните ли яхтата на Доктора? Така назоваха един човек, считан за контрабандист, който беше сниман с един някогашен и един сегашен министър от държавното управление на Сакскобургготски. Снимките бяха оповестени през 2003 година. Помните ли Мишо Бирата? Така назоваха един човек, който би трябвало да е имал огромни проблеми с българските митници. Толкова огромни, че персонално министър председателят Борисов беше молил шефа на митниците да не го закача. Записът от този диалог беше оповестен през 2011 година. Днес тече 2018 година и по нищо не проличава, че българското общество е извадило някаква поука от цялата тази информация. Напротив, политическите сили, забъркани в игри с проведената престъпност, не престават да се радват на доверието на гласоподавателя. Включително и онази политическа мощ, чийто водач Ахмед Доган непосредствено се показа за разпределител на порции пари и диригент на “обръчи от компании ”.
Спойката сред политици и проведена престъпност се втвърдява
Колко години се считат за задоволителни, с цел да може едно общество да каже “стига ”? Българският случай демонстрира, че даже и 15 години не са задоволителни. Нищо чудно, че заварката сред политици и проведена пестъпност се втвърдява, до момента в който обясненията на политиците добиват карикатурни черти.
Татяна Ваксберг
Да напомним оня сюжет от предишното, в който министър председателят Борисов слушаше личния си глас от аудиозаписа и твърдеше, че записът е фалшификат. Днес обясненията са също толкоз нахални по темперамент, само че са надалеч по-фантастични по наличие.
Според версията на общинския консултант от Българска социалистическа партия в Бургас Бенчо Бенчев, нещата са изглеждали по този начин: той не е подозирал, че трафикантът е трафикант, търсен от Интерпол. Срещнал го инцидентно в Гърция и схванал, че индивидът е болен и желае да се лекува в Турция. Качил го в колата си и го отвел във въпросната Турция, като в името на лекуването даже му взел стая в хотела, в който считал да отседне. Всичко това станало инцидентно. Нямало връзка с обстоятелството, че трафикантът има охранителна компания, в която има дял и самият Бенчев. Няма връзка и с нищо от останалите обстоятелства, с които се свързва Бенчев: неговата сбирка от напълно законно оръжие, ролс-ройсът му, равномерното производство на три до пет противоположни изказвания в минута. Както и да звучи тази история, съветникът на Българска социалистическа партия сигурно не е воин на анекдот, той е част от българската действителност. Същата действителност, която е като извадена от прогноза на Министерство на вътрешните работи: един неуспех, насърчителен най-вече с това, че е бил очакван.
Министърът на вътрешните работи Валентин Радев беше запитан дали няма приключване на информация от Министерство на вътрешните работи, откакто наркобосът Митьо Очите е избягал в чужбина преди интервенцията на ГДБОП. В отговор Радев съобщи: “Ако беше изтекла информация, щеше ли той да отиде в Гърция, в Турция и да го хванем там ”. Както е известно, българското Министерство на вътрешните работи не е “хващало ” Митьо Очите, карцерът му е дело на служителите на реда в Турция, задействани от заповед на Интерпол. Но въпреки и да се злепостави с това просветление, Министерство на вътрешните работи извади шанс.
Скандалът бе предвидим
Никоя аудитория не би се занимавала дълго с логическите еквилибристики на министъра на фона на скандал като този: Политици от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, хванати в Истанбул дружно с наркотрафикант, търсен от Интерпол. Ако не сте чували за политиците Бенчо Бенчев и Несрин Узун, в този момент е моментът, тъй като и двамата скоро ще влязат в историята. Наели са три хотелски стаи в Истанбул, до където стигнали през Гърция. Трафикантът Митьо Очите, който съгласно упованията на Министерство на вътрешните работи съумял да избегне ареста в България и се избавил в Гърция, пресякъл гръцко-турската граница таман в колата на Бенчев. Последният е общински консултант на Българска социалистическа партия в Бургас.
Историческото на този сюжет е в неговата предвидимост. Помните ли яхтата на Доктора? Така назоваха един човек, считан за контрабандист, който беше сниман с един някогашен и един сегашен министър от държавното управление на Сакскобургготски. Снимките бяха оповестени през 2003 година. Помните ли Мишо Бирата? Така назоваха един човек, който би трябвало да е имал огромни проблеми с българските митници. Толкова огромни, че персонално министър председателят Борисов беше молил шефа на митниците да не го закача. Записът от този диалог беше оповестен през 2011 година. Днес тече 2018 година и по нищо не проличава, че българското общество е извадило някаква поука от цялата тази информация. Напротив, политическите сили, забъркани в игри с проведената престъпност, не престават да се радват на доверието на гласоподавателя. Включително и онази политическа мощ, чийто водач Ахмед Доган непосредствено се показа за разпределител на порции пари и диригент на “обръчи от компании ”.
Спойката сред политици и проведена престъпност се втвърдява
Колко години се считат за задоволителни, с цел да може едно общество да каже “стига ”? Българският случай демонстрира, че даже и 15 години не са задоволителни. Нищо чудно, че заварката сред политици и проведена пестъпност се втвърдява, до момента в който обясненията на политиците добиват карикатурни черти.
Татяна Ваксберг
Да напомним оня сюжет от предишното, в който министър председателят Борисов слушаше личния си глас от аудиозаписа и твърдеше, че записът е фалшификат. Днес обясненията са също толкоз нахални по темперамент, само че са надалеч по-фантастични по наличие.
Според версията на общинския консултант от Българска социалистическа партия в Бургас Бенчо Бенчев, нещата са изглеждали по този начин: той не е подозирал, че трафикантът е трафикант, търсен от Интерпол. Срещнал го инцидентно в Гърция и схванал, че индивидът е болен и желае да се лекува в Турция. Качил го в колата си и го отвел във въпросната Турция, като в името на лекуването даже му взел стая в хотела, в който считал да отседне. Всичко това станало инцидентно. Нямало връзка с обстоятелството, че трафикантът има охранителна компания, в която има дял и самият Бенчев. Няма връзка и с нищо от останалите обстоятелства, с които се свързва Бенчев: неговата сбирка от напълно законно оръжие, ролс-ройсът му, равномерното производство на три до пет противоположни изказвания в минута. Както и да звучи тази история, съветникът на Българска социалистическа партия сигурно не е воин на анекдот, той е част от българската действителност. Същата действителност, която е като извадена от прогноза на Министерство на вътрешните работи: един неуспех, насърчителен най-вече с това, че е бил очакван.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ