Парадоксът на инките – да бъдат съдени за това, което не постигнаха
Сигурни сме, че мнозина са чували за цивилизацията на инките и техните достижения в историята. Учените ги помнят не са с върховете, а с неуспехите им. Инките в никакъв случай не съумяват да добият и употребяват желязо, да употребяват колело или да изградят собствен писмен език. Благодарение на последното, откриваме по този начин наречения абсурд на инките. Една от най-големите империи в Южна Америка е съществувала по този начин.
Възможно ли е да се сътвори нещо толкоз необикновено като Мачу Пикчу и все пак да няма нито един подложен знак или надпис върху едно от чудесата на света? Добрата вест е, че Благой Георгиев още не се е разписвал там, към момента! Да се върнем на значимите въпроси и парадоксът на инките, допустимо ли е една империя да съществува по този начин?
Очевидно е допустимо, изключително откакто инките са разполагали с писмена система, само че не тъкмо такава, каквато си мислим. Адаптират се и употребяват нова технология, както и малко въображение. Инките основават 3-измерна система и употребяват разнообразни знаци, с които да разказват събития и да оставят известия.
Няма да открием документално слово, като употребяваното сега. Някогашната империя е говорила посредством обекти. Изборът им е насочен към дълги цветни корди, създавани от вълната на лами и други животни. Словото на инките може да бъде намерено в стотици струни и десетки хиляди възли, които основават една красива дъга от цветове, само че до момента в който елементарният човек може да се възхищава на хубостта, инките виждат оставени послания.
Наричат го кипу и остава в деяние до идването на Франсиско Писаро. В продължение на 2 хиляди години е бил излъчен и употребен за всички потребности на империята. Това е бил методът за правенето на математически калкулации, основаването на календар, отчитането на събрани такси, както и най-различни преброявания. Животът на цялата империя се гради в конци и възли.
И изобретателността доближава до там, че даже и някои от най-опитните моряци ще останат без думи, когато би трябвало да проучват методите. Тук откриваме и някаква форма на почерк, тъй като всеки човек преплита словото по друг метод и за разнообразни цели. Посланията не престават да се популяризират и през Андите.
Една от скорошните теории за кипу е, че най-вероятно извършва ролята на броеница за молебствия. Не е изключено да се употребява и за система, която да освежава паметта. Поне това са някои от теориите.
Не е толкоз мъчно да се разбере и самата концепция. В учебно заведение всички се учим да считаме на пръсти, да използваме предмети като кубчета и други. Изваждаме и събираме по същия метод, употребявайки единствено 10 пръста. След това се учим да пишем, опознаваме числата и покачваме цената на сметките. Числата стартират да получават и още едно качество – те са стойност от нещо, имат към този момент някакво значение. В този миг първите уроци към този момент нямат доста смисъл и се трансформират в нещо примитивно.
Кипу работи на същия принцип, основава се с възторг на малко дете, а по-късно стартира да се разпростира. Това го отдалечава доста надалеч от концепцията. Основните възли крият и тайната на самите послания. Числото 10 се индексира на шнур с 10 възела, то се счита за основа и по-късно се разпростира като известна таблица на Excel без никакви ограничавания. Откриваме колони, редици, цифри, сбор и тотална стойност.
Звучи необичайно да приказваме за толкоз огромна информация с оптималната стойност от 10 съществени цифри. Тук идва въображението и прибавянето на по-сложни възли, разклонения, спомагателни хрумвания и всичко това прави кипу една детайлна и изчерпателна система.
Щом се стигне до привършване, инките стартират да прибавят и други предмети. Най-накрая посланията им замязват на комплицирано изплетена огърлица и с изключение на хубост, тя носи и доста скрити послания. Не е мъчно да забележим даже, че възлите трансформират своя цвят. Тук се записват имена, места, генеалогия, песни и всичко благодарение на специфични кодове върху вълнен конец. В началото говорихме за 3-измерна система и тя се преглежда под избран ъгъл.
Имаме специфична позиция, цветове, дебелина, количество, настройка и още доста други. Всеки един прибавен детайл ще направи цялото значение малко по-различно. С идването на испанците, инките показват един от най-сложните езици, без еквивалент в остарелия свят. Един йезуит си спомня по какъв начин една жена носи цялата си история на кипу, написана с възли.
За страдание ще открием, че знанието и цялата система е изгубена от дълго време. Светът знае за някакви знания от тази история, само че не може да познае всичко. Инките не са оставили речник на непознатите възли. Всеки един език е сложен за проучване и инспекция. Декодирането на документално слово и езикът, могат да наподобяват като невъзможна задача, само че има задоволително лингвисти, които на драго сърце се спускат в търсенето на логичност, връзка сред обособените думи и знаци. Единственият език, трансформирал се в камшик за модерния езиковед, е шумерският.
Да се върнем на кипу, той продължава да е някаква забавна версия на език, който няма тъкмо избрани звуци, липсват и строги правила. Неговата концепция е, че разказва предмети, улавя време и показва избрани количества. Инките употребяват една отворена система, която стартира да се развива като език и още по-интересното е, че е необятно разбрана. Тя ги сплотява, тя ги разказва, тя ги разпределя.
Не е ясно какъв брой сполучлива е била. За страдание всичко за този език се открива само и единствено по мемоари на испанските инквизитори. Преди половин хилядолетие ще открием, че инките са работили като група и тъкмо това им разрешава да популяризират своята система. Харвард разполага със специфична кипу база данни, в която се разказват редица плетки. Разглеждат даже адресни регистрации или нещо сходно на първите такива, които инките са употребявали.
Кипу би трябвало да се разчита с малко по-бистра и истинска мисъл. Инките не са се ограничавали с думи и откакто не са имали съвършения език, условието е да помнят малко повече, да демонстрират креативност и да учат този език като завещание. И тъкмо в това се крие целият абсурд, дали инките без език, са съумели да основат по-добра система, която да прави надалеч по-добра работа или да извършва функционалностите, които са били нужни.
