Ултра скандал! Швейцарският главен прокурор пред импийчмънт заради неразследване на убийството на Магнитски
Швейцарски прокурори летели до Русия на лов за мечки и глигани, а в символ на благодарност те се пробвали да блокират следствието за убийството на юрист Магнитски.
На 20 май в Швейцария, за първи път в историята на страната с многовековна парламентарна народна власт, ще се състои чуване в парламентарната Съдебна комисия за импийчмънт на Прокурора на Конфедерацията /аналог на Главния прокурор в Русия/ Михаел Лаубер. Това може да докара до неговата позорна и предварителна оставка. Това разкрива следствие на съветската медия " Новая газета ", което пубикуваме.
Оставката ще бъде поради нерегламентирани контакти на негов зависещ, " специалист за Русия ", с някогашния зам.-главен прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в авиокатастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницка, която бе разпитвана за намесата на Русия в американските избори.
В швейцарските медии " специалистът за Русия " на швейцарската федерална прокуратура е именуван условно " Виктор К ", според условията на швейцарските закони. В медии от други страни неговото същинско име също не се посочва. За първи път ние изписваме неговото име и публиикуваме негова фотография.
В Швейцария се пробват да си обяснят: Дали в действителност този зависещ на Лаубер е пътувал за Русия, с цел да се приготви за разпита от Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на починалия съветски юрист Сергей Магнитски, разкрил механизма за източване на пари от съветския бюджет. И дали в Русия не са се събирали " контрааргументи ", представляващи в действителност позицията на мъчителите на Магнитски, служебна задача или нечия персонална самодейност? И в това време да се разбере, за какво в Швейцария се провалиха правосъдните каузи против някогашния министър Елена Скриник, против сина на някогашния генпрокурор Чайка и още куп каузи, свързани с корупционни покупко-продажби във ФИФА.
Между другото в Швейцария сякаш към този момент не знаят, че подчиненият на Лаубер продължава да пътува в Русия и откакто е изпъден от системата. " Новая газета " обаче разполага с експлузивна информация за някогашния специалист на швейцарската прокуратура.
«Новая Газета» е първата медия, която разгласява фотография на Шнел с същинското му име.
Винченцо Шнел - славист и мъдрец от университета в Берн, пази през 1991г. дисертация на тематика: " Прозата на Татяна Толстой и постмодернизмът ". Към края на 90-те години той работи под управлението на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната престъпна полиция. По-нататък пътищата им официално се разделят: Лаубер е в адвокатурата, след това се занимава с прането на пари в Лихтенщайн, а през 2011 е определен за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел продължава да е на работа като престъпен следовател. Но фантазията му е да работи в прокуратурата. А там бил нужен като специалист по Русия.
В Швейцария се водят доста каузи свързани с Русия и швейцарците ги назовават в резюме " трите М " - мафиоти, милиардери, министри.
В прокуратурата по това време нямало вакантни места и Шнел е командирован в нея от полицията. Когато срокът на командировката изтича, началниците на Шнел не го привикват, тъй като знаят, че той работи с Федералната прокуратура и се занимава с значими за страната въпроси.
В прокуратурата доста добре разбирали, че Шнел им е нужен таман импровизирано, защото се занимавал с деликатни каузи, включително и с делото Магнитски. Прокуратурата при положение на неуспех или скандал постоянно е могла да си измие ръцете с него.
Затова швейцарските му началници просто изпълнявали официално функционалностите си: подписвали му отпуска и командировки. По-късно ще се обясни, че в действителност никой не е знаел, кой е началникът на Шнел. В Русия той се показва като " консултант на федералния прокурор на Швейцария ".
Съгласно показанията на сътрудници на прокуратурата, маркирани в швейцарски правосъдни протоколи, Шнел е бил незаместим по въпросите на интернационалната правна помощ сред Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си дават по силата на интернационалните контракти. Скептиците в Швейцария означават, че тази помощ тече едностранно: Швейцария дава материали за следствие, до момента в който от Русия не получава нищо значимо.
Шнел подхожда ексцентрично и креативен към задачата по организацията на интернационалната правна помощ. Той регистрира националните и културните особености на своите контрагенти, сочат показания от швейцарските съдилища. Той се пробва да отучи швейцарците от неприемливи за руснаците неща - да вземем за пример, да се налива строго по 100 мл вино по време на дегустация /
той признава обществено, че едвам не починал от позор, когато завели съветски прокурори в швейцарска маза и им сипали вино по строга мярка/
Работата на Шнел е и рискова, и сложна: той се среща в швейцарските заведения за хранене с съветските посетители. Тази процедура разрешава да се получава информация в неофициална конюнктура. Което е сложна работа... Особено скъп бил той при следствие на каузи за пране на пари, с което се занимал и работел юрист Магнитски.
В същото време скандалните каузи, свързани с прането на съветски пари, не се проверяват, даже се провалят или замитат.
Отказва се предоставяне на ход на дело против сина на генпрокурора Чайка след следствие на " Новая газета " и Навални.
Изтича срокът по делото за министър Скриник за изпирането на 70 млн. $ през швейцарски банки. Няколко съучастници се разминават с оскъдни санкции, а основните лица отървават кожата.
И най-важното: доста години не мърда делото за тези, които изобличава в пране на пари от съветската хазна, минали през Швейцария, починалият юрист Магнитски.
В състав на прокурорска делегация Шнел постоянно гостува в Русия. През 2014 година той, директният му шеф Патрик Ламон и Михаел Лаубер са на прокурорска конференция в Иркутск - родното място на тогавашния генпрокурор Чайка. Швейцарските прокурори получават покана за разходка с транспортен съд по Байкал.
Тази разходка провокира скандал в швейцарските медии: разгласява се фотография, на която швейцарците са дружно с началника на Главно ръководство за международно-правово сътруднчество на Генпрокуратурата Саак Карапетян /загинал по време на противозаконен лов/. На федералния прокурор му се постанова да застане на колене с цел да влезе в кадър и швейцарските вестници излизат със заглавия от рода на " Колянопреклонение на Лаубер в Русия ".
Има случаи, в които швейцарски прокурори летят за Русия със самолета на Чайка след форума в Давос през септември 2015 година Малко по-късно " Новая газета " и Навални разгласяват взаимно следствие за това, по какъв начин синовете на основния прокурор купуват парцели в Швейцария. А през 2016 година швейцарската генпрокуратурата отхвърля да стартира дело против Чайка-младши.
Става даже комично. През 2017 година Лаубер получава от съветските прокурори великански сервиз, който остава в швейцарското посолство няколко месеца, тъй като няма по какъв начин да бъде превозен.
През 2014 и 2015 година Ламон, Шнел и сътрудничката на прокуратурата Анна-Клод Шайдегер организират договаряния с съветската генпрокуратура в Москва. Два пъти Карапетян ги кани на ресторант и сред тостовете ги кани през почивните дни на лов. Ламон отхвърля, само че Шнел е на линия. Два пъти ловът се организира по един и същи сюжет: В петък Карапетян взема Шнел с заколвам със синя лампа и пътуват към Ярославска област, където има ловно стопанство арменецът-олигарх, народен представител от локалната Дума - Тигран Казарян.
Саак Карапетян РИА " Новости "
По показанията на Шнел за лова той желал позволение от Ламон и получил такова, с цел да научи потребна информация. Но съгласно Ламон никой не му е желал позволение. Едно е ясно - Шнел е ходил на лов за свине и двата пъти. По думите на Шнел, той не обича лова и по тази причина стрелял около глиганите...
Шнел не крие своите завършения в Русия и споделя за тях.
Ламон не изяснява пред съда, по какъв начин делегацията се завръща от Русия без един от членовете си.
През 2016 година Карапетян, след своя визата в Швейцария, кани Шнел в Русия на лов за една седмица. Шнел взема отпуска и пътува за Русия. Той си мислел, че отново ще ловуват в ярославските гори, само че с удивление видял, че летят към Камчатка. Там Шнел ловил риба и ловувал, освен това от вертолет. Пак по негови самопризнания, той не е стрелял по мечка, тя била убита от съветски прокурори.
На фона на мъртвата мечка Шнел се фотографира. Сега фотографията е приложена в доказателствата в Швейцарския съд. Съдът прави оценка стойност на убитата съветска мечка на 10 000 франка.
По-късно Шнел ще каже в правосъдната зала, че пътувал в Русия на лов, а не да събира информация, която ще му помогне да нападна парламентарния представител Андреас Грос, който написа по предписание на на Съвета на Европа през 2013 година отчет за гибелта на Магнитски.
През ноември 2016 година Грос е извикан за разпит в швейцарската прокуратура. Той декларира, че съгласно него някои чиновници на съветската Главна прокуратура са част от проведената престъпност на страната.
Пред съда Шнел разяснява, че правосъдното дело против хората, упрекнати за убийството на Магнитски, е трябвало от дълго време да се приключи, само че по тази причина е трябвало да се опровергае отчета на Грос и да " паднат маските ".
Андреас Грос на съвещание в шевейцарския парламент 23 септември 2015 года. Фото: Lukas Lehmann / Keystone
Лаубер нито опровергаа, нито удостоверява, че " рухването на маските " става по негово пъръчение. Но и Лаубер и Шнел признават, че постоянно са били в тесни професионални връзки.
В края на 2016 година, преди Рождестно, на Шнел се обажда по телефона зам-главният съветски прокурор Карапетян. Вика го в Москва за значим диалог. Шнел твърди пред съда, че си помислил, че най-сетне Генпрокуратурата е получила някакъв документ, които швейцарците желаят от дълго време и с който би могло да не се провали дефинитивно делото сещу Скриник. Давността по това дело изтича при започване на 2017. Прокурорът Ленард Окснер няколко пъти желае от Шнел да попита съветските си сътрудници, за какво няма отговори за правната помощ по това дело. И Шнел считал това за негово обвързване. Но формалният шеф на Шнел в полицията Робер Клеман не го командировал под претекст, че Шнел има доста работа и неползван отпуск.
Без позволение Шнел си купува билет за Москва на 27 декември 2016 за своя сметка с дипломатическия си паспорт. В Москва разноските на Шнел заплаща съветската прокуратура.
Шнел с среща с Карапетян в очакване да получи огромен компромат, декларира той пред съда. Но Карапетян дава отговор, че документи няма да има, по този начин решили " от горната страна ". И вместо да получи документи Карапетян провежда среща на Шнел с адв. Наталия Веселницка, която съставлява в този миг ползите на убийците на Магнитски. Шнел твърди, че това за него било ненадейно.
Напомняме, че на юриста на англо-американския вложител Бил Браудер Сергей Манитский съобщил в Следствния комитет схемата за източване на държавни пари, в която взели участие корумпирани магистрати, данъчни и правоохранители. Общо от бюджета на Русия е откраднато и импортирано в задгранични банки, включително и швейцарски, над 230 млн. $. Данъчните и правоналагащите органи, разполагайки с крадените пари, си купили парцели в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази скица вместо да бъдат осъдени, били нараснали в служба и наградени. А Магнитски хвърлен в пандиза и погубен. Единственият помощник на Генпрокуратурата, който се опитал да води делото за гибелта на Магнитски бил уволнен. Бил Браудер съумял да се добере до актовете за персоналните наказания на убийците на Магнитски.
Благодарение на напъните на Бил Браудер са стартирани няколко каузи против някои персони по " делото Магнитски ". В Съединени американски щати върви делото против Денис Кацива, който влага пари посредством компанията Prevezon Holdings и купува парцели в Ню Йорк. Наталия Веселницка му е юрист и го съставлява. Но тя става необятно известна след срещата и със зетя и със сина на Тръмп по време на изборната акция през 2016 година Тръмп се интересува от комромати против политическите си съперници, а Веселницка му дава обещание да обезпечи такива, само че не съблюдава обещанието си. В същото време хвърля въдицата с предложение да се анулира " актът Магнитски ".
По показанията на Шнел пред швйцарския съд, той разисква с Карапетян три престъпни каузи, в това число и това за мъчителите на Магнитски. Швейцарският арбитър в хода на съвещанието със саркъзъм подмята, че интернационалната правна помощ се оказва нищо повече от фиктивен текст.
На 29 декември Шнел се завръща. От тази дата е и писмото от Генпрокуратурата до Швейцария, в което се оповестява, че няма задоволително учредения за съмнения към Скриник. Отказана е правна помощ. Именно отводът на съветските правови органи да разпитат очевидци и показват документи е основанието да се приключи делото против Скриник.
След като се завръща, Шнел рапортува за диалозите си в Русия на Ламон. А в полицията са гневни, като разбират за неразрешеното пътешестване с дипломатичски паспорт. По думите на Шнел пред съда, той бил убеден, че ще реши казуса с полицията посредством Лаубер. Но не го взема решение. Полицията обискира офиса на Шнел и внася в прокуратурата заявление за закононарушение по няколко члена: превишаване на пълномощията; корист със служебно положение; нарушаване на служебната тайна; рушвет.
Прокуратурата е длъжна да заведе дело против Шнел. Отстраняват го от работа на 15 февруари 2017 година и го уволняват. Губи гражданския иск за възобновяване на дъжност. В същото време прокуратурата смъква всички обвинявания и оставя единствено едно: " Vorteilsannahme — Материално облагодетелстване за сметка на служебната работа. "
И това е най-лекото наказване. По смисъла на швейцарското законодателство закононарушението му е окачествено като " подготовка за рушвет ". По този член в обвинителното умозаключение има четири случая: два с съветски глигани, един с мечка, и един с Веселницка. Прокуратурата или не е могла, или не е желала да потвърди, че Шнел, без да е акредитиран, е водел диалози от името на федералния прокурор на Швейцария, че е дал на руснаците значими секретни сведения.
Разследването води прокурорът Карло Булети, който в миналото е работил в прилежащ на Шнел офис. Глобата на Шнел от прокуратурата е 20 000 франка.
Винченцо е можел да се съгласи с тази санкция и с това всичко да завърши. Но той оспорва в административния съд, в това число и своето уволняване и по тази причина предписанието за санкция става обвинителен акт и влиза в съда. Свидетели са Лаубер и Ламон.
В съда Шнел споделя, че е работил в полза на швейцарската правоохранителна система. Той се оправдава като декларира, че откакто не е помощник на федералната прокуратура, не би могъл да повлияе на хода на следствието и по тази причина чисто механически не може да вземе и рушвет.
Лаубер и Ламон го хвалят като скъп помощник. При това Ламон демонстира смешна загуба наизуст за пътуванията на Шнел до Москва. А на самия развой, който се водел на немски, Ламон се направил, че не знае немски и изискал преводач. Ламон бърка в показанията си и споделя, че разбрал за лова на мечки - един път от пресата, а след това от полицията.
В последна сметка Винченцо го глобили 9000 франка, освен това условно. Обвинили го единствено за лова на мечки. За лова на свине и по случая с Веселницка бил оневинен.
Делото на Шнел притегля интереса на швейцарската общност. Покровителят му Лаубер към този момент организира частни срещи с шефа на ФИФА Джани Инфантино във времето, когато върви огромно следствие за подкупи при организацията на международното по футбол в Германия през 2006 година. По-късно това дело е спряно заради приключване на периода за отминалост. А през днешния ден Лаубер е с амнезия за срещите си в заведения за хранене с Инфантино, за водените диалози и участниците в тях.
Вече се чуват обвинявания по адрес на Федуралната прокуратура за това, че в действителност тя се солидаризира с мъчителите на Магнитски. Делото за пране на пари има всички шансове да пропадне. От друга страна предаването на съветската страна на конфеденциални сведения, може да се трансформира в " лов на вещици " под формата на някакъв следващ шутовски развой в Русия, чиято цел ще е не да уточни злодеите, а да ги оневини.
След уволнението на Винченцо Москва желае от швейцарците протоколите от разпитите на сътрудниците на Магнитски, разпитани по отношение на неговата гибел. Други западни страни дали отговор на съветските правоохранители, като аргументирали отхвърли си с това, че никакво обективно следствие по " делото Магнитски " в Русия не е допустимо по политически аргументи.
Днес политическото бъдеще на основната прокуратура на Швейцарската Конфедерация е под въпрос. Съгласно показанията на Ламон в съда, той в началото е бил " доста удовлетворен " от пътуването на Шнел, който не донесъл никакви документи, само че по тази причина пък се срещнал с Веселницка.
Имало ли е " рухване на маските " от депутата Грос, изпълнено от Федералната прокуратура по поръчка на Москва?
Едновременно с процеса на импийчмънт протича разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се пробва напълно да се потвърди като почтен, като стимулира пътуването си като служебна нужда.
Но огромната мистерия в цялата история остава пътуването на Шнел до Москва след оставката му. В съда той непрекъснато твърди, че е ходил с руснаците на лов, като на работа, т.е. било служебна нужда. Единственото за което може да се покае е в несъразмерния блян да служи на швейцарското правораздаване, без значение от нарушаването на формалната подчиненост. Обвинението Шнел характеризира като " нож в гърба ", защото хвърлил доста сили и въпреки че се добрал до нужната информация животът му бил опустошен.
Добре, само че какви ги е вършел Шнел в Москва? След като той към този момент е нямал право да съставлява ползите на швейцарската прокуратура?
Андрей Заякин
сооснователь «Диссернета», редактор на data-отдела в «Новая газета»
Заглавието е на Фрог нюз
На 20 май в Швейцария, за първи път в историята на страната с многовековна парламентарна народна власт, ще се състои чуване в парламентарната Съдебна комисия за импийчмънт на Прокурора на Конфедерацията /аналог на Главния прокурор в Русия/ Михаел Лаубер. Това може да докара до неговата позорна и предварителна оставка. Това разкрива следствие на съветската медия " Новая газета ", което пубикуваме.
Оставката ще бъде поради нерегламентирани контакти на негов зависещ, " специалист за Русия ", с някогашния зам.-главен прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в авиокатастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницка, която бе разпитвана за намесата на Русия в американските избори.В швейцарските медии " специалистът за Русия " на швейцарската федерална прокуратура е именуван условно " Виктор К ", според условията на швейцарските закони. В медии от други страни неговото същинско име също не се посочва. За първи път ние изписваме неговото име и публиикуваме негова фотография.
В Швейцария се пробват да си обяснят: Дали в действителност този зависещ на Лаубер е пътувал за Русия, с цел да се приготви за разпита от Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на починалия съветски юрист Сергей Магнитски, разкрил механизма за източване на пари от съветския бюджет. И дали в Русия не са се събирали " контрааргументи ", представляващи в действителност позицията на мъчителите на Магнитски, служебна задача или нечия персонална самодейност? И в това време да се разбере, за какво в Швейцария се провалиха правосъдните каузи против някогашния министър Елена Скриник, против сина на някогашния генпрокурор Чайка и още куп каузи, свързани с корупционни покупко-продажби във ФИФА.
Между другото в Швейцария сякаш към този момент не знаят, че подчиненият на Лаубер продължава да пътува в Русия и откакто е изпъден от системата. " Новая газета " обаче разполага с експлузивна информация за някогашния специалист на швейцарската прокуратура.
«Новая Газета» е първата медия, която разгласява фотография на Шнел с същинското му име.
Винченцо Шнел - славист и мъдрец от университета в Берн, пази през 1991г. дисертация на тематика: " Прозата на Татяна Толстой и постмодернизмът ". Към края на 90-те години той работи под управлението на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната престъпна полиция. По-нататък пътищата им официално се разделят: Лаубер е в адвокатурата, след това се занимава с прането на пари в Лихтенщайн, а през 2011 е определен за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел продължава да е на работа като престъпен следовател. Но фантазията му е да работи в прокуратурата. А там бил нужен като специалист по Русия.
В Швейцария се водят доста каузи свързани с Русия и швейцарците ги назовават в резюме " трите М " - мафиоти, милиардери, министри.
В прокуратурата по това време нямало вакантни места и Шнел е командирован в нея от полицията. Когато срокът на командировката изтича, началниците на Шнел не го привикват, тъй като знаят, че той работи с Федералната прокуратура и се занимава с значими за страната въпроси.
В прокуратурата доста добре разбирали, че Шнел им е нужен таман импровизирано, защото се занимавал с деликатни каузи, включително и с делото Магнитски. Прокуратурата при положение на неуспех или скандал постоянно е могла да си измие ръцете с него.
Затова швейцарските му началници просто изпълнявали официално функционалностите си: подписвали му отпуска и командировки. По-късно ще се обясни, че в действителност никой не е знаел, кой е началникът на Шнел. В Русия той се показва като " консултант на федералния прокурор на Швейцария ".
Съгласно показанията на сътрудници на прокуратурата, маркирани в швейцарски правосъдни протоколи, Шнел е бил незаместим по въпросите на интернационалната правна помощ сред Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си дават по силата на интернационалните контракти. Скептиците в Швейцария означават, че тази помощ тече едностранно: Швейцария дава материали за следствие, до момента в който от Русия не получава нищо значимо.
Шнел подхожда ексцентрично и креативен към задачата по организацията на интернационалната правна помощ. Той регистрира националните и културните особености на своите контрагенти, сочат показания от швейцарските съдилища. Той се пробва да отучи швейцарците от неприемливи за руснаците неща - да вземем за пример, да се налива строго по 100 мл вино по време на дегустация /
той признава обществено, че едвам не починал от позор, когато завели съветски прокурори в швейцарска маза и им сипали вино по строга мярка/
Работата на Шнел е и рискова, и сложна: той се среща в швейцарските заведения за хранене с съветските посетители. Тази процедура разрешава да се получава информация в неофициална конюнктура. Което е сложна работа... Особено скъп бил той при следствие на каузи за пране на пари, с което се занимал и работел юрист Магнитски.
В същото време скандалните каузи, свързани с прането на съветски пари, не се проверяват, даже се провалят или замитат.
Отказва се предоставяне на ход на дело против сина на генпрокурора Чайка след следствие на " Новая газета " и Навални.
Изтича срокът по делото за министър Скриник за изпирането на 70 млн. $ през швейцарски банки. Няколко съучастници се разминават с оскъдни санкции, а основните лица отървават кожата.
И най-важното: доста години не мърда делото за тези, които изобличава в пране на пари от съветската хазна, минали през Швейцария, починалият юрист Магнитски.
В състав на прокурорска делегация Шнел постоянно гостува в Русия. През 2014 година той, директният му шеф Патрик Ламон и Михаел Лаубер са на прокурорска конференция в Иркутск - родното място на тогавашния генпрокурор Чайка. Швейцарските прокурори получават покана за разходка с транспортен съд по Байкал.
Тази разходка провокира скандал в швейцарските медии: разгласява се фотография, на която швейцарците са дружно с началника на Главно ръководство за международно-правово сътруднчество на Генпрокуратурата Саак Карапетян /загинал по време на противозаконен лов/. На федералния прокурор му се постанова да застане на колене с цел да влезе в кадър и швейцарските вестници излизат със заглавия от рода на " Колянопреклонение на Лаубер в Русия ".
Има случаи, в които швейцарски прокурори летят за Русия със самолета на Чайка след форума в Давос през септември 2015 година Малко по-късно " Новая газета " и Навални разгласяват взаимно следствие за това, по какъв начин синовете на основния прокурор купуват парцели в Швейцария. А през 2016 година швейцарската генпрокуратурата отхвърля да стартира дело против Чайка-младши.
Става даже комично. През 2017 година Лаубер получава от съветските прокурори великански сервиз, който остава в швейцарското посолство няколко месеца, тъй като няма по какъв начин да бъде превозен.
През 2014 и 2015 година Ламон, Шнел и сътрудничката на прокуратурата Анна-Клод Шайдегер организират договаряния с съветската генпрокуратура в Москва. Два пъти Карапетян ги кани на ресторант и сред тостовете ги кани през почивните дни на лов. Ламон отхвърля, само че Шнел е на линия. Два пъти ловът се организира по един и същи сюжет: В петък Карапетян взема Шнел с заколвам със синя лампа и пътуват към Ярославска област, където има ловно стопанство арменецът-олигарх, народен представител от локалната Дума - Тигран Казарян.
Саак Карапетян РИА " Новости "
По показанията на Шнел за лова той желал позволение от Ламон и получил такова, с цел да научи потребна информация. Но съгласно Ламон никой не му е желал позволение. Едно е ясно - Шнел е ходил на лов за свине и двата пъти. По думите на Шнел, той не обича лова и по тази причина стрелял около глиганите...
Шнел не крие своите завършения в Русия и споделя за тях.
Ламон не изяснява пред съда, по какъв начин делегацията се завръща от Русия без един от членовете си.
През 2016 година Карапетян, след своя визата в Швейцария, кани Шнел в Русия на лов за една седмица. Шнел взема отпуска и пътува за Русия. Той си мислел, че отново ще ловуват в ярославските гори, само че с удивление видял, че летят към Камчатка. Там Шнел ловил риба и ловувал, освен това от вертолет. Пак по негови самопризнания, той не е стрелял по мечка, тя била убита от съветски прокурори.
На фона на мъртвата мечка Шнел се фотографира. Сега фотографията е приложена в доказателствата в Швейцарския съд. Съдът прави оценка стойност на убитата съветска мечка на 10 000 франка.
По-късно Шнел ще каже в правосъдната зала, че пътувал в Русия на лов, а не да събира информация, която ще му помогне да нападна парламентарния представител Андреас Грос, който написа по предписание на на Съвета на Европа през 2013 година отчет за гибелта на Магнитски.
През ноември 2016 година Грос е извикан за разпит в швейцарската прокуратура. Той декларира, че съгласно него някои чиновници на съветската Главна прокуратура са част от проведената престъпност на страната.
Пред съда Шнел разяснява, че правосъдното дело против хората, упрекнати за убийството на Магнитски, е трябвало от дълго време да се приключи, само че по тази причина е трябвало да се опровергае отчета на Грос и да " паднат маските ".
Андреас Грос на съвещание в шевейцарския парламент 23 септември 2015 года. Фото: Lukas Lehmann / Keystone
Лаубер нито опровергаа, нито удостоверява, че " рухването на маските " става по негово пъръчение. Но и Лаубер и Шнел признават, че постоянно са били в тесни професионални връзки.
В края на 2016 година, преди Рождестно, на Шнел се обажда по телефона зам-главният съветски прокурор Карапетян. Вика го в Москва за значим диалог. Шнел твърди пред съда, че си помислил, че най-сетне Генпрокуратурата е получила някакъв документ, които швейцарците желаят от дълго време и с който би могло да не се провали дефинитивно делото сещу Скриник. Давността по това дело изтича при започване на 2017. Прокурорът Ленард Окснер няколко пъти желае от Шнел да попита съветските си сътрудници, за какво няма отговори за правната помощ по това дело. И Шнел считал това за негово обвързване. Но формалният шеф на Шнел в полицията Робер Клеман не го командировал под претекст, че Шнел има доста работа и неползван отпуск.
Без позволение Шнел си купува билет за Москва на 27 декември 2016 за своя сметка с дипломатическия си паспорт. В Москва разноските на Шнел заплаща съветската прокуратура.
Шнел с среща с Карапетян в очакване да получи огромен компромат, декларира той пред съда. Но Карапетян дава отговор, че документи няма да има, по този начин решили " от горната страна ". И вместо да получи документи Карапетян провежда среща на Шнел с адв. Наталия Веселницка, която съставлява в този миг ползите на убийците на Магнитски. Шнел твърди, че това за него било ненадейно.
Напомняме, че на юриста на англо-американския вложител Бил Браудер Сергей Манитский съобщил в Следствния комитет схемата за източване на държавни пари, в която взели участие корумпирани магистрати, данъчни и правоохранители. Общо от бюджета на Русия е откраднато и импортирано в задгранични банки, включително и швейцарски, над 230 млн. $. Данъчните и правоналагащите органи, разполагайки с крадените пари, си купили парцели в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази скица вместо да бъдат осъдени, били нараснали в служба и наградени. А Магнитски хвърлен в пандиза и погубен. Единственият помощник на Генпрокуратурата, който се опитал да води делото за гибелта на Магнитски бил уволнен. Бил Браудер съумял да се добере до актовете за персоналните наказания на убийците на Магнитски.
Благодарение на напъните на Бил Браудер са стартирани няколко каузи против някои персони по " делото Магнитски ". В Съединени американски щати върви делото против Денис Кацива, който влага пари посредством компанията Prevezon Holdings и купува парцели в Ню Йорк. Наталия Веселницка му е юрист и го съставлява. Но тя става необятно известна след срещата и със зетя и със сина на Тръмп по време на изборната акция през 2016 година Тръмп се интересува от комромати против политическите си съперници, а Веселницка му дава обещание да обезпечи такива, само че не съблюдава обещанието си. В същото време хвърля въдицата с предложение да се анулира " актът Магнитски ".
По показанията на Шнел пред швйцарския съд, той разисква с Карапетян три престъпни каузи, в това число и това за мъчителите на Магнитски. Швейцарският арбитър в хода на съвещанието със саркъзъм подмята, че интернационалната правна помощ се оказва нищо повече от фиктивен текст.
На 29 декември Шнел се завръща. От тази дата е и писмото от Генпрокуратурата до Швейцария, в което се оповестява, че няма задоволително учредения за съмнения към Скриник. Отказана е правна помощ. Именно отводът на съветските правови органи да разпитат очевидци и показват документи е основанието да се приключи делото против Скриник.
След като се завръща, Шнел рапортува за диалозите си в Русия на Ламон. А в полицията са гневни, като разбират за неразрешеното пътешестване с дипломатичски паспорт. По думите на Шнел пред съда, той бил убеден, че ще реши казуса с полицията посредством Лаубер. Но не го взема решение. Полицията обискира офиса на Шнел и внася в прокуратурата заявление за закононарушение по няколко члена: превишаване на пълномощията; корист със служебно положение; нарушаване на служебната тайна; рушвет.
Прокуратурата е длъжна да заведе дело против Шнел. Отстраняват го от работа на 15 февруари 2017 година и го уволняват. Губи гражданския иск за възобновяване на дъжност. В същото време прокуратурата смъква всички обвинявания и оставя единствено едно: " Vorteilsannahme — Материално облагодетелстване за сметка на служебната работа. "
И това е най-лекото наказване. По смисъла на швейцарското законодателство закононарушението му е окачествено като " подготовка за рушвет ". По този член в обвинителното умозаключение има четири случая: два с съветски глигани, един с мечка, и един с Веселницка. Прокуратурата или не е могла, или не е желала да потвърди, че Шнел, без да е акредитиран, е водел диалози от името на федералния прокурор на Швейцария, че е дал на руснаците значими секретни сведения.
Разследването води прокурорът Карло Булети, който в миналото е работил в прилежащ на Шнел офис. Глобата на Шнел от прокуратурата е 20 000 франка.
Винченцо е можел да се съгласи с тази санкция и с това всичко да завърши. Но той оспорва в административния съд, в това число и своето уволняване и по тази причина предписанието за санкция става обвинителен акт и влиза в съда. Свидетели са Лаубер и Ламон.
В съда Шнел споделя, че е работил в полза на швейцарската правоохранителна система. Той се оправдава като декларира, че откакто не е помощник на федералната прокуратура, не би могъл да повлияе на хода на следствието и по тази причина чисто механически не може да вземе и рушвет.
Лаубер и Ламон го хвалят като скъп помощник. При това Ламон демонстира смешна загуба наизуст за пътуванията на Шнел до Москва. А на самия развой, който се водел на немски, Ламон се направил, че не знае немски и изискал преводач. Ламон бърка в показанията си и споделя, че разбрал за лова на мечки - един път от пресата, а след това от полицията.
В последна сметка Винченцо го глобили 9000 франка, освен това условно. Обвинили го единствено за лова на мечки. За лова на свине и по случая с Веселницка бил оневинен.
Делото на Шнел притегля интереса на швейцарската общност. Покровителят му Лаубер към този момент организира частни срещи с шефа на ФИФА Джани Инфантино във времето, когато върви огромно следствие за подкупи при организацията на международното по футбол в Германия през 2006 година. По-късно това дело е спряно заради приключване на периода за отминалост. А през днешния ден Лаубер е с амнезия за срещите си в заведения за хранене с Инфантино, за водените диалози и участниците в тях.
Вече се чуват обвинявания по адрес на Федуралната прокуратура за това, че в действителност тя се солидаризира с мъчителите на Магнитски. Делото за пране на пари има всички шансове да пропадне. От друга страна предаването на съветската страна на конфеденциални сведения, може да се трансформира в " лов на вещици " под формата на някакъв следващ шутовски развой в Русия, чиято цел ще е не да уточни злодеите, а да ги оневини.
След уволнението на Винченцо Москва желае от швейцарците протоколите от разпитите на сътрудниците на Магнитски, разпитани по отношение на неговата гибел. Други западни страни дали отговор на съветските правоохранители, като аргументирали отхвърли си с това, че никакво обективно следствие по " делото Магнитски " в Русия не е допустимо по политически аргументи.
Днес политическото бъдеще на основната прокуратура на Швейцарската Конфедерация е под въпрос. Съгласно показанията на Ламон в съда, той в началото е бил " доста удовлетворен " от пътуването на Шнел, който не донесъл никакви документи, само че по тази причина пък се срещнал с Веселницка.
Имало ли е " рухване на маските " от депутата Грос, изпълнено от Федералната прокуратура по поръчка на Москва?
Едновременно с процеса на импийчмънт протича разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се пробва напълно да се потвърди като почтен, като стимулира пътуването си като служебна нужда.
Но огромната мистерия в цялата история остава пътуването на Шнел до Москва след оставката му. В съда той непрекъснато твърди, че е ходил с руснаците на лов, като на работа, т.е. било служебна нужда. Единственото за което може да се покае е в несъразмерния блян да служи на швейцарското правораздаване, без значение от нарушаването на формалната подчиненост. Обвинението Шнел характеризира като " нож в гърба ", защото хвърлил доста сили и въпреки че се добрал до нужната информация животът му бил опустошен.
Добре, само че какви ги е вършел Шнел в Москва? След като той към този момент е нямал право да съставлява ползите на швейцарската прокуратура?
Андрей Заякин
сооснователь «Диссернета», редактор на data-отдела в «Новая газета»
Заглавието е на Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ