Ник Бостром: Избирането на Тръмп не означава, че живеем в Матрицата
Шведският мъдрец Ник Бостром може и да не е гледал „Матрицата„, само че две години след излизането на кино лентата предложи хипотезата за съществуването на симулиран свят, в който човечеството е потопено. В изявление за Vulture той показа, за какво не би трябвало да се „хаква симулацията“.
Нахлуване в симулацията
Оксфордският професор по философия Ник Бостром се смята за създател на хипотезата за съществуването на грандиозна симулация, в която е потънал целия свят. В началото на 2000-те години професорът с шведски генезис предложи своята доктрина за три разнообразни сюжета за близкото бъдеще, като един от разновидностите разказва един симулиран свят.
Според първата версия, индивидът ще престане да съществува още преди технологиите да разрешат построяването на сходни симулации. Вторият модел позволява, че човечеството ще направи пробив в тази тенденция, само че няма да стартира да основава сходни симулации. И най-после, третият сюжет допуска основаването на многочислени симулации, сходни на описаната в „Матрицата“. Според учения, в един от тези светове живеем всички ние.
В изявлението за Vulture Бостром съобщи, че е гледал паметния филм на братята/сестрите Уашовски откакто е предложил своята доктрина.
Тази концепция изключително доста се харесва на бизнесмените от Силициевата котловина. През 2016 година се появи неофициална информация, че група предприемачи са създали огромни вложения в проучвания, които биха разрешили на човечеството да се измъкне от хипотетичната симулация.
Бостром смята, че това не би трябвало да се прави. „Шансовете за триумф са оскъдни и е безразсъдно да с прави това“ – означи философът в изявлението. Той акцентира, че тези хора или ще изгубят парите си, или ще отворят кутията на Пандора.
Професорът съпостави този развой с търсенето на извънземни цивилизации. „Сигурни ли сте, че би трябвало да издадете своето наличия? Направихте ли прецизен разбор на успеваемостта на тези дейности?„.
Брекзитът като бъг в матрицата
Бостром, оглавяващ Института по бъдещето на човечеството, следи развиването на най-новите технологии и напоследък все по-уверен, че няма да се стигне до първия сюжет.
„Колкото сме по-близко до софтуерната зрялост, толкоз е по-малка вероятността, че ще изчезнем преди този момент да се случи“ – сподели Бостром.
По този метод, най-вероятни остават другите два сюжета, тъй като хипотезата за симулацията към момента никой не е опровергал. Въпреки това, философът не има вяра в историята за „бъга в матрицата“. „Това са просто метафори, с които хората се пробват да обяснят явленията, които не се вписват в общоприетата картина на света„.
Избирането на Доналд Тръмп и решението за Брекзит не демонстрират неточности на симулацията. „Ние няма по какъв начин даже и почти да знаем, какви симулации ще могат да се стздават в бъдеще. Така че остава единствено да предполагаме“ – признава ученият.
Подобно на Илън Мъск, откривателят смята, че за доказателство на хипотезата могат да се употребяват компютърните игри, които се усъвършенстват с всяка минала година и все по-точно симулират релания живот.
В изявлението Бостром разказа и вероятния сюжети за развиването на изкуствения разсъдък. Философът е на мнение, че първоначално човечеството ще сътвори машинен свръхинтелект и едвам по-късно ще доближи софтуерна зрялост. Именно по това време ще се появят нужните благоприятни условия за построяването на симулирани светове и за колонизирането на други планети. Според Бостром, това би трябвало да стане още през този век.
Подобни истински теории за това, по какъв начин е организиран светът оферират и другите учени. Така да вземем за пример, британският физик теоретик Стивън Хокинг считаше, че Вселената е холограма. Ученият бе на мнение, че пътешествията във времето скоро ще станат действителност.
Нахлуване в симулацията
Оксфордският професор по философия Ник Бостром се смята за създател на хипотезата за съществуването на грандиозна симулация, в която е потънал целия свят. В началото на 2000-те години професорът с шведски генезис предложи своята доктрина за три разнообразни сюжета за близкото бъдеще, като един от разновидностите разказва един симулиран свят.
Според първата версия, индивидът ще престане да съществува още преди технологиите да разрешат построяването на сходни симулации. Вторият модел позволява, че човечеството ще направи пробив в тази тенденция, само че няма да стартира да основава сходни симулации. И най-после, третият сюжет допуска основаването на многочислени симулации, сходни на описаната в „Матрицата“. Според учения, в един от тези светове живеем всички ние.
В изявлението за Vulture Бостром съобщи, че е гледал паметния филм на братята/сестрите Уашовски откакто е предложил своята доктрина.
Тази концепция изключително доста се харесва на бизнесмените от Силициевата котловина. През 2016 година се появи неофициална информация, че група предприемачи са създали огромни вложения в проучвания, които биха разрешили на човечеството да се измъкне от хипотетичната симулация.
Бостром смята, че това не би трябвало да се прави. „Шансовете за триумф са оскъдни и е безразсъдно да с прави това“ – означи философът в изявлението. Той акцентира, че тези хора или ще изгубят парите си, или ще отворят кутията на Пандора.
Професорът съпостави този развой с търсенето на извънземни цивилизации. „Сигурни ли сте, че би трябвало да издадете своето наличия? Направихте ли прецизен разбор на успеваемостта на тези дейности?„.
Брекзитът като бъг в матрицата Бостром, оглавяващ Института по бъдещето на човечеството, следи развиването на най-новите технологии и напоследък все по-уверен, че няма да се стигне до първия сюжет.
„Колкото сме по-близко до софтуерната зрялост, толкоз е по-малка вероятността, че ще изчезнем преди този момент да се случи“ – сподели Бостром.
По този метод, най-вероятни остават другите два сюжета, тъй като хипотезата за симулацията към момента никой не е опровергал. Въпреки това, философът не има вяра в историята за „бъга в матрицата“. „Това са просто метафори, с които хората се пробват да обяснят явленията, които не се вписват в общоприетата картина на света„.
Избирането на Доналд Тръмп и решението за Брекзит не демонстрират неточности на симулацията. „Ние няма по какъв начин даже и почти да знаем, какви симулации ще могат да се стздават в бъдеще. Така че остава единствено да предполагаме“ – признава ученият.
Подобно на Илън Мъск, откривателят смята, че за доказателство на хипотезата могат да се употребяват компютърните игри, които се усъвършенстват с всяка минала година и все по-точно симулират релания живот.
В изявлението Бостром разказа и вероятния сюжети за развиването на изкуствения разсъдък. Философът е на мнение, че първоначално човечеството ще сътвори машинен свръхинтелект и едвам по-късно ще доближи софтуерна зрялост. Именно по това време ще се появят нужните благоприятни условия за построяването на симулирани светове и за колонизирането на други планети. Според Бостром, това би трябвало да стане още през този век.
Подобни истински теории за това, по какъв начин е организиран светът оферират и другите учени. Така да вземем за пример, британският физик теоретик Стивън Хокинг считаше, че Вселената е холограма. Ученият бе на мнение, че пътешествията във времето скоро ще станат действителност.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ