[Shutterstock] Йорис Тилеман университет Еразъм в Ротердам, в изданието на

[Shutterstock] Йорис Тилеман университет " Еразъм " в Ротердам, в изданието на Световния стопански форумИкономистите като мен са склонни да приказват в строго кодиран диалект и математически модели. Ние приказваме за " стопански закони ", позиционирайки ги като аналогични на законите на физиката. И забраняваме на студентите полемики за полезности. Накратко, във типа, в който се преподават в университетите, икономическите дисциплини не отразяват доста от действителните проблеми в света - политически, екологични и обществени.

Икономистите се пробват да избегнат връзката сред стопанската система и политиката, само че това е безсмислено. Не можете да изучавате системата и да игнорирате хората, които я основават и поддържат. Политиката и стопанската система са неразривно свързани, както Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс знаеха прекомерно добре. Това не значи, че икономистите би трябвало да се политизират или да избират страна. Но значи, че пренебрегването на политиката е за наша сметка, тъй като възпрепятстваме разбирането си за системата.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Икономистите приказват единствено в числа и се придържат към статистически данни и количествени модели, стремейки се към " обективност ". Но " данните " не могат да ни кажат всичко. Други науки като социологията и антропологията употребяват по-широк набор от способи и имат по-широка вероятност в наблюденията си за обществото. Ако одобряваме съществено нашата роля, ще би трябвало да се отворим за знанията, които другите дисциплини ни дават за метода, по който работи стопанската система.

Доминиращата икономическа доктрина цени успеваемостта, пазарите и растежа и слага индивидите над колективите. Но студентите не са научени да разпознават тези неща като полезности. Учебните стратегии подценяват неравенството, до момента в който нашите общества се раздират от него. В аудиториите икономическият напредък е доктрина, без значение дали унищожава екологичните основи на нашия свят.

Нуждаем се от нов метод към икономическото обучение, който се концентрира върху цялата икономическа система и който признава всички съответстващи източници на познания, а освен статистически данни. Да се надяваме, че няма да чакаме настоящето потомство икономисти да се пенсионира, преди този момент да се случи. Тогава може и да е късно.