![[Shutterstock] Вместо сивите ресторанти и барове НАП удари целия бизнесСтанислав](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4020377.jpg)
Наредба Н-18 - какво казва бизнесът
[Shutterstock] Вместо сивите заведения за хранене и питейни заведения Национална агенция за приходите удари целия бизнес
Станислав Попдончев, основен финансов шеф и заместник-председател на БСК
Станислав Попдончев, основен финансов шеф и зам.-председател на БСК
Фотограф: Надежда Чипева
Национална агенция за приходите и МФ написаха разпоредба за част от компаниите и не помислиха за тези, които имат по-модерен бизнес модел. Направиха промени в наредбата за заведения за хранене, питейни заведения, нощни заведения и кафенета. Там оцениха риска като по-голям и желаеха да заловен хипотетичните укривани обороти в този бранш. Но след това осъзнаха, че е обиден на практика целият бизнес.Така Наредба Н-18 стана извънредно комплицирана, има прекалено много въпроси, схеми, разновидности, пораждат разнообразни проблеми по използването й. Всеки обособен бизнес е обособен проблем. Ето ви един образец - имате обект, който не приема заплащания в брой, само че пък той употребява информация от софтуери в други обекти, които одобряват и заплащания в брой, кое е СУПТО и кое не е? На сходни проблеми няма еднопосочен отговор. И нямате гаранция или най-малко рационална убеденост, че даже и да си измененията софтуера и мислите, че отговаряте на условията, проверяващите по-късно няма да ви кажат, че е трябвало да го извършите по друг метод. Рискът е мъчно оценим, а разноските за ръководството му прекомерно високи. От позиция на задграничните вложители най-големият проблем при Наредба Н-18 са високите разноски, които би трябвало да създадат, с цел да отговорят на условията. Първоначално предстоящите от Министерството на финансите 120 млн. лв. за замяна на фискалните устройства се оказаха единствено капка в морето на СУПТО. Ако сте вложител и би трябвало да избирате развиването на продукта си сред Румъния, България и някоя друга страна, това е едно от нещата, които анализирате – какви са разноските, които би трябвало да извършите, с цел да приведете бизнеса си в сходство с нормативната уредба във всяка една страна. Или в случай че сте мултинационална комерсиална верига и сте възнамерявали през идната година в България да отворите още два търговски обекта, само че поради Н-18 сте принудени да похарчите една сума от порядъка на няколкостотин хиляди евро, тази година евентуално няма да ги откриете в България. И вместо това ще отворите два обекта в прилежаща страна, тъй като там разноските ви ще са по-ниски. Рискът и несигурността, които основава наредбата, безкрайните промени в нея и непрекъснатото осъзнаване на разнообразни групи и сектори от бизнеса по какъв метод и до каква степен ги визира – това забавя развиването и трансформира капиталовите настройки в доста по-глобален проект и мащаб за който не си даваме сметка. Непреките отрицателни резултати от тази регулация остават недооценени. Изискванията към софтуерите са такива, че пречат на естествения бизнес модел на развиване на технологиите. От IТ артикули, които са custom дизайн, в този момент тези многофункционални софтуери се опитваме да ги вкараме в един шаблон, в едни квадратчета на Наредба Н-18. И по тази причина доста от тези нови функционалности на софтуерите разработчиците стопират да ги оферират на българския пазар. В момента има към 650 регистрирани и утвърдени от Национална агенция за приходите софтуера. Но истината е, че в доста огромен % от случаите за всяко дружество е необходим обособен програмен продукт, тъй като даже в границите на един отрасъл се употребяват доста разнообразни бизнес модели, които непрестанно се развиват.
Административната тежест за компаниите ще се усили значително
Георги Търнев, шеф на " dm България "
Георги Търнев, шеф на " dm България "
Фотограф: dm
Основното предизвикателство се състоеше в това да приспособяваме условията на Наредба 18 към комплексния Софтуер за ръководство на продажбите, който се употребява в една комерсиална верига. Тук приказваме за една извънредно висока степен на взаимосвързаност сред обособените системи, с които ние работим и които обменят данни между тях. Промяна на едно място води до нужда от акомодация в други системи, с цел да може те да не генерират неточности и да продължи работата им. В допълнение - софтуерът, който ние използваме, е особено създаден за dm и се употребява във всички страни от концерна, със надлежно нужните акомодации към локалното законодателство. Промени по този програмен продукт се вършат от задгранична компания и засягат де факто всички останали страни от концерна, заради което тези промени/доработки се случват относително постепенно и лишават сериозен времеви и личен запас. Не бих споделил, че сходен метод на работа е казус, той е постоянно срещан измежду интернационалните компании. Този факт съгласно нас не беше регистриран от Министерството на финансите в първичните периоди за въвеждане на Наредба 18, заради което удължаването им беше извънредно значимо за това въобще да се оправим с въвеждане на условията. В рамките на последните година и половина ние сме в непрекъсната, даже ежедневна, връзка с производителя на софтуера и разработчиците му. Изпълнението на условията наложи отделянето на забележителен финансов запас, обвързван както с нужните нови разработки и проби на системите, закупуването и инсталацията на техниката, отговаряща на новите условия, по този начин и с образованието на чиновниците ни. След влизане в действие на наредбата значително ще се усили административната тежест за компаниите заради нуждата от регистрация на следващи промени по софтуера и регистрацията на всеки търговски обект, работещ с него в системата на Национална агенция за приходите, което постанова обособяване на доста в допълнение време и запаси. Дефинираният в наредбата период за блокиране на фискалните принтери/касови апарати при липса на съгласуваност със сървърите на Национална агенция за приходите за интервал над 24 часа изисква подсигуряването на непрекъсната и надеждна връзка от страна на мобилните оператори и Национална агенция за приходите. Блокирането на принтерите/касите би довело до прекратяване на работа в нашите търговски обекти, защото предлагаме над 14 хиляди продукта и продажбата им посредством позволената опция - касови бележки от кочан, е неприложима. Това би довело до огромни загуби както за бизнеса, по този начин и за фиска.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Бизнесът е в потрес
Иван Аржентински, член на Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ)
Иван Аржентински, член на Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ)
Фотограф: Капитал
Основният проблем е, че всички компании, които в продължение на 20 - 30 години са градили някакъв бизнес модел, в този момент поради наредбата в границите на една година те внезапно би трябвало да го трансформират. Причината е, че за разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с спомагателен програмен продукт, а всички компании би трябвало да си трансформират главния програмен продукт, с който ръководят бизнеса си. Това е потрес за целия бизнес. Този риск не беше задоволително добре оценен от Национална агенция за приходите и това е повода тези периоди да са незадоволителни, макар че те към този момент бяха удължени повече от година.
Отделно, в придвижване в наредбата бяха направени доста промени, излязоха разнообразни тълкувания и условията към софтуерните компании и към търговците се сменяха през тази година и половина на няколко пъти. Имаше нови тълкувания през ноември, декември предходната година и в този момент още веднъж през януари. В края на месеца влизат в действие нови промени, а периодите остават същите. В други страни също са въвеждани нормативни актове, сходни на Наредба Н-18, само че там периодите са доста дълги и условията се вкарват на стадии.
Допълнителните тълкувания по използването на наредбата пък водят до обстановки, в които Национална агенция за приходите не разрешава нещо, което е позволено в Н-18, това се употребява и като причина за отвод при регистрация на софтуери в Национална агенция за приходите. И противоположното – посредством тълкувания се позволяват неща, които са неразрешени в нормативната уредба. Това е още по-опасно за компаниите, тъй като те попадат на извънредно плаващи пясъци. Например връзката на електронните магазини със СУПТО софтуерите е единствено посредством скица. Тя не е регламентирана в наредбата. Тоест един бизнес би трябвало да вземе мъчно решение – дали да се довери, че може да направи избрани неща единствено на база тълкувания от Национална агенция за приходите в случай, че те не са законово регламентирани. Всичко това затруднява бизнеса много. А компаниите би трябвало да вземат решение, въз основата на което да влагат в програмен продукт, да го внедрят, да трансформират процесите в компанията си по този начин, че те да се напаснат с новите условия. Всичко това е дълъг развой и по тази причина към 31 януари не е ясно каква част от бизнеса ще е подготвен. С други думи, бизнесът е в цялостен шах.
Единственият излаз от тази обстановка е разговор сред Национална агенция за приходите и бизнеса. В началото разговорът с Национална агенция за приходите беше на процедура неосъществим. В момента несъмнено има вслушване. Лошото е, че вредата към този момент е породена. Много от бизнесите взеха своите решения за развиване на база сегашната обстановка. И тези промени не са в позитивна посока за конкурентността на компаниите в цяла България. Вероятно може да чакаме избрана инфлация и закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт. Какви тъкмо ще са икономическите резултати от новата регулация следва да се види занапред. Вероятно ще има някакво изсветляване на бизнеса, само че на цената на щета за цялата стопанска система.
Разходите по въвеждане на наредбата към този момент са големи
Паско Пасков, Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт
Паско Пасков, Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт
Фотограф: Капитал
От две години софтуерните компании се занимават единствено с Н-18, вместо да създават други артикули. На процедура ние, нагледно казано, събираме налози. Две трети от човекочасовете в нашата компания през последните две години отидоха за това да преправяме софтуера, който предлагаме. Дали Национална агенция за приходите ще съумеят да понижат сивия бранш и да усилят приходите от налози зависи напълно от тях. Това е инструмент, който може да се употребява както за положителни, по този начин и за неприятни цели. Ако хората видят, че наредбата се употребява за удар по неуместни, то тези, които крият оборот, няма да са изключително стимулирани да спрат да го вършат. Ако приходните органи съумеят да убедят бизнеса, че санкционират сбъркалите, може и да се получи мечтаното изсветляване.
Въпросът е на каква цена ще се получи този резултат. Защото разноските, които бизнесът прави, с цел да отговори на условията, са големи. Ако едно фискално устройство е сред 300 и 800 лева, то разходът за софтуера за едно работно място според от компанията е сред 1000 и 3000 лева В същото време условията към софтуера (т.нар. СУПТО – бел. ред) са по този начин написани, че в тях има и рационални, и неразумни неща. Например има условие " базата данни да е консистентна ". Какво значи това? Всичко ще е по преценка на проверяващия. Влиза някой данъчен и ти споделя " не ти е консистентна базата данни "
Има още сходни неразбираеми моменти. Например дали архивът, който компаниите са длъжни да съхраняват за направените продажби в последните 11 години, може да бъде разрушен на няколко файла или не. Не можеш в един екселски файл да сложиш 10 млн. реда. Това са обикновени неща, само че те са проблем за нас.
Притеснява ни и случайният метод на интерпретация от страна на Национална агенция за приходите за това кое е част и кое не от процеса на продажбите. От определянето на този миг зависи и работата на разработчиците на програмен продукт, и на бизнеса, с цел да отговори на условията на наредбата. Дават се тълкувания, вършат се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки правист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест по-късно.
В момента има детайл на изненада - освен по кое време ще има инспекции от страна на Национална агенция за приходите, само че и какво ще се следи при инспекциите, дали хората, които ще вършат тези инспекции схващат изобщо наредбата.
Станислав Попдончев, основен финансов шеф и заместник-председател на БСК
Станислав Попдончев, основен финансов шеф и зам.-председател на БСК
Фотограф: Надежда Чипева
Национална агенция за приходите и МФ написаха разпоредба за част от компаниите и не помислиха за тези, които имат по-модерен бизнес модел. Направиха промени в наредбата за заведения за хранене, питейни заведения, нощни заведения и кафенета. Там оцениха риска като по-голям и желаеха да заловен хипотетичните укривани обороти в този бранш. Но след това осъзнаха, че е обиден на практика целият бизнес.Така Наредба Н-18 стана извънредно комплицирана, има прекалено много въпроси, схеми, разновидности, пораждат разнообразни проблеми по използването й. Всеки обособен бизнес е обособен проблем. Ето ви един образец - имате обект, който не приема заплащания в брой, само че пък той употребява информация от софтуери в други обекти, които одобряват и заплащания в брой, кое е СУПТО и кое не е? На сходни проблеми няма еднопосочен отговор. И нямате гаранция или най-малко рационална убеденост, че даже и да си измененията софтуера и мислите, че отговаряте на условията, проверяващите по-късно няма да ви кажат, че е трябвало да го извършите по друг метод. Рискът е мъчно оценим, а разноските за ръководството му прекомерно високи. От позиция на задграничните вложители най-големият проблем при Наредба Н-18 са високите разноски, които би трябвало да създадат, с цел да отговорят на условията. Първоначално предстоящите от Министерството на финансите 120 млн. лв. за замяна на фискалните устройства се оказаха единствено капка в морето на СУПТО. Ако сте вложител и би трябвало да избирате развиването на продукта си сред Румъния, България и някоя друга страна, това е едно от нещата, които анализирате – какви са разноските, които би трябвало да извършите, с цел да приведете бизнеса си в сходство с нормативната уредба във всяка една страна. Или в случай че сте мултинационална комерсиална верига и сте възнамерявали през идната година в България да отворите още два търговски обекта, само че поради Н-18 сте принудени да похарчите една сума от порядъка на няколкостотин хиляди евро, тази година евентуално няма да ги откриете в България. И вместо това ще отворите два обекта в прилежаща страна, тъй като там разноските ви ще са по-ниски. Рискът и несигурността, които основава наредбата, безкрайните промени в нея и непрекъснатото осъзнаване на разнообразни групи и сектори от бизнеса по какъв метод и до каква степен ги визира – това забавя развиването и трансформира капиталовите настройки в доста по-глобален проект и мащаб за който не си даваме сметка. Непреките отрицателни резултати от тази регулация остават недооценени. Изискванията към софтуерите са такива, че пречат на естествения бизнес модел на развиване на технологиите. От IТ артикули, които са custom дизайн, в този момент тези многофункционални софтуери се опитваме да ги вкараме в един шаблон, в едни квадратчета на Наредба Н-18. И по тази причина доста от тези нови функционалности на софтуерите разработчиците стопират да ги оферират на българския пазар. В момента има към 650 регистрирани и утвърдени от Национална агенция за приходите софтуера. Но истината е, че в доста огромен % от случаите за всяко дружество е необходим обособен програмен продукт, тъй като даже в границите на един отрасъл се употребяват доста разнообразни бизнес модели, които непрестанно се развиват.
Административната тежест за компаниите ще се усили значително
Георги Търнев, шеф на " dm България "
Георги Търнев, шеф на " dm България "
Фотограф: dm
Основното предизвикателство се състоеше в това да приспособяваме условията на Наредба 18 към комплексния Софтуер за ръководство на продажбите, който се употребява в една комерсиална верига. Тук приказваме за една извънредно висока степен на взаимосвързаност сред обособените системи, с които ние работим и които обменят данни между тях. Промяна на едно място води до нужда от акомодация в други системи, с цел да може те да не генерират неточности и да продължи работата им. В допълнение - софтуерът, който ние използваме, е особено създаден за dm и се употребява във всички страни от концерна, със надлежно нужните акомодации към локалното законодателство. Промени по този програмен продукт се вършат от задгранична компания и засягат де факто всички останали страни от концерна, заради което тези промени/доработки се случват относително постепенно и лишават сериозен времеви и личен запас. Не бих споделил, че сходен метод на работа е казус, той е постоянно срещан измежду интернационалните компании. Този факт съгласно нас не беше регистриран от Министерството на финансите в първичните периоди за въвеждане на Наредба 18, заради което удължаването им беше извънредно значимо за това въобще да се оправим с въвеждане на условията. В рамките на последните година и половина ние сме в непрекъсната, даже ежедневна, връзка с производителя на софтуера и разработчиците му. Изпълнението на условията наложи отделянето на забележителен финансов запас, обвързван както с нужните нови разработки и проби на системите, закупуването и инсталацията на техниката, отговаряща на новите условия, по този начин и с образованието на чиновниците ни. След влизане в действие на наредбата значително ще се усили административната тежест за компаниите заради нуждата от регистрация на следващи промени по софтуера и регистрацията на всеки търговски обект, работещ с него в системата на Национална агенция за приходите, което постанова обособяване на доста в допълнение време и запаси. Дефинираният в наредбата период за блокиране на фискалните принтери/касови апарати при липса на съгласуваност със сървърите на Национална агенция за приходите за интервал над 24 часа изисква подсигуряването на непрекъсната и надеждна връзка от страна на мобилните оператори и Национална агенция за приходите. Блокирането на принтерите/касите би довело до прекратяване на работа в нашите търговски обекти, защото предлагаме над 14 хиляди продукта и продажбата им посредством позволената опция - касови бележки от кочан, е неприложима. Това би довело до огромни загуби както за бизнеса, по този начин и за фиска.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Бизнесът е в потрес
Иван Аржентински, член на Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ)
Иван Аржентински, член на Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ)
Фотограф: Капитал
Основният проблем е, че всички компании, които в продължение на 20 - 30 години са градили някакъв бизнес модел, в този момент поради наредбата в границите на една година те внезапно би трябвало да го трансформират. Причината е, че за разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с спомагателен програмен продукт, а всички компании би трябвало да си трансформират главния програмен продукт, с който ръководят бизнеса си. Това е потрес за целия бизнес. Този риск не беше задоволително добре оценен от Национална агенция за приходите и това е повода тези периоди да са незадоволителни, макар че те към този момент бяха удължени повече от година.
Отделно, в придвижване в наредбата бяха направени доста промени, излязоха разнообразни тълкувания и условията към софтуерните компании и към търговците се сменяха през тази година и половина на няколко пъти. Имаше нови тълкувания през ноември, декември предходната година и в този момент още веднъж през януари. В края на месеца влизат в действие нови промени, а периодите остават същите. В други страни също са въвеждани нормативни актове, сходни на Наредба Н-18, само че там периодите са доста дълги и условията се вкарват на стадии.
Допълнителните тълкувания по използването на наредбата пък водят до обстановки, в които Национална агенция за приходите не разрешава нещо, което е позволено в Н-18, това се употребява и като причина за отвод при регистрация на софтуери в Национална агенция за приходите. И противоположното – посредством тълкувания се позволяват неща, които са неразрешени в нормативната уредба. Това е още по-опасно за компаниите, тъй като те попадат на извънредно плаващи пясъци. Например връзката на електронните магазини със СУПТО софтуерите е единствено посредством скица. Тя не е регламентирана в наредбата. Тоест един бизнес би трябвало да вземе мъчно решение – дали да се довери, че може да направи избрани неща единствено на база тълкувания от Национална агенция за приходите в случай, че те не са законово регламентирани. Всичко това затруднява бизнеса много. А компаниите би трябвало да вземат решение, въз основата на което да влагат в програмен продукт, да го внедрят, да трансформират процесите в компанията си по този начин, че те да се напаснат с новите условия. Всичко това е дълъг развой и по тази причина към 31 януари не е ясно каква част от бизнеса ще е подготвен. С други думи, бизнесът е в цялостен шах.
Единственият излаз от тази обстановка е разговор сред Национална агенция за приходите и бизнеса. В началото разговорът с Национална агенция за приходите беше на процедура неосъществим. В момента несъмнено има вслушване. Лошото е, че вредата към този момент е породена. Много от бизнесите взеха своите решения за развиване на база сегашната обстановка. И тези промени не са в позитивна посока за конкурентността на компаниите в цяла България. Вероятно може да чакаме избрана инфлация и закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт. Какви тъкмо ще са икономическите резултати от новата регулация следва да се види занапред. Вероятно ще има някакво изсветляване на бизнеса, само че на цената на щета за цялата стопанска система.
Разходите по въвеждане на наредбата към този момент са големи
Паско Пасков, Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт
Паско Пасков, Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт
Фотограф: Капитал
От две години софтуерните компании се занимават единствено с Н-18, вместо да създават други артикули. На процедура ние, нагледно казано, събираме налози. Две трети от човекочасовете в нашата компания през последните две години отидоха за това да преправяме софтуера, който предлагаме. Дали Национална агенция за приходите ще съумеят да понижат сивия бранш и да усилят приходите от налози зависи напълно от тях. Това е инструмент, който може да се употребява както за положителни, по този начин и за неприятни цели. Ако хората видят, че наредбата се употребява за удар по неуместни, то тези, които крият оборот, няма да са изключително стимулирани да спрат да го вършат. Ако приходните органи съумеят да убедят бизнеса, че санкционират сбъркалите, може и да се получи мечтаното изсветляване.
Въпросът е на каква цена ще се получи този резултат. Защото разноските, които бизнесът прави, с цел да отговори на условията, са големи. Ако едно фискално устройство е сред 300 и 800 лева, то разходът за софтуера за едно работно място според от компанията е сред 1000 и 3000 лева В същото време условията към софтуера (т.нар. СУПТО – бел. ред) са по този начин написани, че в тях има и рационални, и неразумни неща. Например има условие " базата данни да е консистентна ". Какво значи това? Всичко ще е по преценка на проверяващия. Влиза някой данъчен и ти споделя " не ти е консистентна базата данни "
Има още сходни неразбираеми моменти. Например дали архивът, който компаниите са длъжни да съхраняват за направените продажби в последните 11 години, може да бъде разрушен на няколко файла или не. Не можеш в един екселски файл да сложиш 10 млн. реда. Това са обикновени неща, само че те са проблем за нас.
Притеснява ни и случайният метод на интерпретация от страна на Национална агенция за приходите за това кое е част и кое не от процеса на продажбите. От определянето на този миг зависи и работата на разработчиците на програмен продукт, и на бизнеса, с цел да отговори на условията на наредбата. Дават се тълкувания, вършат се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки правист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест по-късно.
В момента има детайл на изненада - освен по кое време ще има инспекции от страна на Национална агенция за приходите, само че и какво ще се следи при инспекциите, дали хората, които ще вършат тези инспекции схващат изобщо наредбата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ