![[Shutterstock] В България сумата намалява заради по-малко преводи от Турция.](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4034912.jpg)
Пощенски запис от чужбина
[Shutterstock] В България сумата понижава поради по-малко преводи от Турция.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки икономическата неустановеност в развитите страни през последната година паричните преводи от емигранти и работещи в чужбина към страни с ниски и междинни приходи, в които влиза и България, нарастват с 3.5% и доближават 551 милиарда $, демонстрират предварителни сметки на Световната банка и консултантската компания KNOMAD за 2019 година Ако се огледа светът като цяло, сумата набъбва до 707 милиарда $. Икономическите вероятности може да не се отразяват значително на общия тренд, само че темпът на нарастване се забавя - година по-рано той беше 7.6% за развиващия се свят.
В сметката влизат данни от 186 страни. От своя страна България е част от група от 20, където паричните преводи от емигранти понижават през 2019 година - с 5.1% до 2.27 милиарда $, а компания й вършат страни като Боливия, Румъния, Хърватия и Германия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преводите понижават
Според предварителните сметки на Световната банка и KNOMAD паричните преводи от емигранти и командировани служащи към България понижават със 122 млн. $ през 2019 година Според разбивката, понижението идва от най-големия донор на страната - Турция, откъдето паричните потоци понижават от 1.1 милиарда през 2018 година до 735 млн. $ година по-късно. За сметка на това преводите от Германия се утрояват до 563 млн. $, а нарастване е очевидно и от Съединени американски щати (158 млн.), Англия (131 млн.), Италия (103 млн.), Гърция (95 млн.), Белгия (64 млн.). Работещите в Испания българи, които са трети по мярка на изпращаните в България пари, са превели по-малко - от 255 млн. през 2018 до 211 млн. $ през 2019 година
Предварителни сметки за изпращаните от българи пари към чужбина няма, само че сумата е в пъти по-скромна - едвам 221 млн. $ през 2018 година
България обаче не може да се мери с мащабите на емигрантските пари, които получават други страни. Очаквано водачи са най-големите по население страни в света - Индия с 82.2 милиарда $ през 2019 година и Китай със 70.3 милиарда Мащабът обаче там е различен - тези средства се равняват на надлежно 2.8% и 0.5% от локалния Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България съотношението е 3.4%. На трето място в света попада Мексико с 38.7 милиарда $, а най-големият им източник, не е изненада, е Съединени американски щати.
Инвеститори ли са емигрантите?
Дискусията към емигрантските пари постоянно залита към съпоставяне на сумата с тази от непознатите вложения в България. Действително, финансовите инвестиции от чужбина са доста по-малко от финансовата рецесия насам. Не единствено в България, само че и по света. От друга страна, размерът на паричните преводи от емигранти се възвърне още през 2010 година след спад през 2009 година и от този момент пораства.
Значението на непознатите вложения и емигрантските пари за локалната стопанска система обаче е друго. Паричните прехвърляния от емигранти се употребяват най-често за настоящо ползване - храна, сметки, наеми и покриване заеми, поправки. Това показва в собствен разбор за ИПИ икономистът Десислава Николова, базирайки се на допитване измежду емигранти в Испания, съгласно което 72% от преведените пари в България се разходват за настоящи потребности, по-рядко за здравни грижи, обучение, покупка на парцели. " В този смисъл те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна ", написа тя. Емигрантските пари в по-голямата част от случаите не носят работни места, не усилват капацитета на стопанската система да пораства.
" Ако би трябвало да обобщим, обществената функционалност на емигрантските пари е извънредно значима - действително те работят като паралелна, частна система за обществена отбрана. В същото време обаче, в случай че тези емигранти работеха за българската стопанска система (при състояние че имаше и насрещното предложение на работни места за тях), това би означавало, че капацитетът на стопанската система би бил по-висок, а оттова - и шансът за по-бързо доближаване на локалния стандарт на живот към средноевропейските равнища ", написа Николова.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Въпреки икономическата неустановеност в развитите страни през последната година паричните преводи от емигранти и работещи в чужбина към страни с ниски и междинни приходи, в които влиза и България, нарастват с 3.5% и доближават 551 милиарда $, демонстрират предварителни сметки на Световната банка и консултантската компания KNOMAD за 2019 година Ако се огледа светът като цяло, сумата набъбва до 707 милиарда $. Икономическите вероятности може да не се отразяват значително на общия тренд, само че темпът на нарастване се забавя - година по-рано той беше 7.6% за развиващия се свят.
В сметката влизат данни от 186 страни. От своя страна България е част от група от 20, където паричните преводи от емигранти понижават през 2019 година - с 5.1% до 2.27 милиарда $, а компания й вършат страни като Боливия, Румъния, Хърватия и Германия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преводите понижават
Според предварителните сметки на Световната банка и KNOMAD паричните преводи от емигранти и командировани служащи към България понижават със 122 млн. $ през 2019 година Според разбивката, понижението идва от най-големия донор на страната - Турция, откъдето паричните потоци понижават от 1.1 милиарда през 2018 година до 735 млн. $ година по-късно. За сметка на това преводите от Германия се утрояват до 563 млн. $, а нарастване е очевидно и от Съединени американски щати (158 млн.), Англия (131 млн.), Италия (103 млн.), Гърция (95 млн.), Белгия (64 млн.). Работещите в Испания българи, които са трети по мярка на изпращаните в България пари, са превели по-малко - от 255 млн. през 2018 до 211 млн. $ през 2019 година
Предварителни сметки за изпращаните от българи пари към чужбина няма, само че сумата е в пъти по-скромна - едвам 221 млн. $ през 2018 година
България обаче не може да се мери с мащабите на емигрантските пари, които получават други страни. Очаквано водачи са най-големите по население страни в света - Индия с 82.2 милиарда $ през 2019 година и Китай със 70.3 милиарда Мащабът обаче там е различен - тези средства се равняват на надлежно 2.8% и 0.5% от локалния Брутният вътрешен продукт, до момента в който в България съотношението е 3.4%. На трето място в света попада Мексико с 38.7 милиарда $, а най-големият им източник, не е изненада, е Съединени американски щати.
Инвеститори ли са емигрантите?
Дискусията към емигрантските пари постоянно залита към съпоставяне на сумата с тази от непознатите вложения в България. Действително, финансовите инвестиции от чужбина са доста по-малко от финансовата рецесия насам. Не единствено в България, само че и по света. От друга страна, размерът на паричните преводи от емигранти се възвърне още през 2010 година след спад през 2009 година и от този момент пораства.
Значението на непознатите вложения и емигрантските пари за локалната стопанска система обаче е друго. Паричните прехвърляния от емигранти се употребяват най-често за настоящо ползване - храна, сметки, наеми и покриване заеми, поправки. Това показва в собствен разбор за ИПИ икономистът Десислава Николова, базирайки се на допитване измежду емигранти в Испания, съгласно което 72% от преведените пари в България се разходват за настоящи потребности, по-рядко за здравни грижи, обучение, покупка на парцели. " В този смисъл те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна ", написа тя. Емигрантските пари в по-голямата част от случаите не носят работни места, не усилват капацитета на стопанската система да пораства.
" Ако би трябвало да обобщим, обществената функционалност на емигрантските пари е извънредно значима - действително те работят като паралелна, частна система за обществена отбрана. В същото време обаче, в случай че тези емигранти работеха за българската стопанска система (при състояние че имаше и насрещното предложение на работни места за тях), това би означавало, че капацитетът на стопанската система би бил по-висок, а оттова - и шансът за по-бързо доближаване на локалния стандарт на живот към средноевропейските равнища ", написа Николова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ