[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Увеличаване Преглед на оригинала

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Транспортът, производството и търговията с горива и металообработването са трите бранша, в които са осъществени най-големите доходи за миналата година. Компанията за сервиз на медицински уреди " Пентакс медикал България " е победител в " Гепард ". Още по тематиката
Европейските компании с разочароващо слаби резултати за третото тримесечие

Причините са по-високите разноски за първични материали и комерсиалните мита
12 ное 2018
Търговия: Ускорен напредък

В бранша на търговията и услугите оборотите на най-динамичните 20 сдружения порастват над 100%
9 ное 2018
Туризъм: Годината на заведенията

През 2017 година хотелиерството още веднъж господства измежду най-динамичните компании, само че осезаемо се ускорява и наличието на заведения за хранене
9 ное 2018
Машини и съоръжение: Само нагоре

Приходите на най-динамичните компании в бранша са скочили с съвсем 100% до над 170 млн. лева
9 ное 2018
Селско стопанство: Ръст допълнително сегменти

Средният скок в приходите на 20-те най-динамични дребни и междинни компании в аграрния бранш е 67%
9 ное 2018
" Меджик флейм " е избрана за най-динамичната българска компания в Европа

Дружеството влиза в класацията на Лондонската фондова борса с троен растеж на приходите за три години
22 окт 2018
Логистичният хъб Севлиево

Градът, в който има много промишленост, притегля и от ден на ден логистични компании
25 юни 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал " " Гепард ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.

Най-добрата година – такава беше 2017 за българската стопанска система след световната рецесия. Брутният вътрешен артикул докосна рекордните 100 милиарда лева (тази ще ги надмине със сигурност), безработицата продължи да се свива, работещите да се усилват, потреблението на популацията да нараства и износът да се усилва. Възходящата наклонност продължава три години и дава опция на огромна част от фирмите да подобрят резултатите си. Това става макар обстоятелството, че изискванията за бизнес не се приближават до тези на другите страни от Централна и Източна Европа, а с тези в Западна Европа не може и дума да става за съпоставяне. Това обаче са и пазарите, които оказват помощ мощно на растежа в България. Този стопански напредък ясно проличава и в представянето на дребните и междинните предприятия (МСП), които са моторът на всяка една стопанска система в Европейски Съюз. В България това са над 99% от фирмите, създаващи над 65% от добавената стойност и близо 75% от работните места.

Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Годишната ранглиста " Гепард " на " Капитал " за най-динамичните МСП в България през 2017 година е ясно доказателство за по-доброто им показване - приходите им са се нараснали с близо 31% за една година и с близо 66% спрямо 2015 година В подреждането влизат растящи дребни и междинни компании, като " Гепард " изследва динамичността на развиването им през предходната година, а главният индикатор е растежът на приходите.

Най-голяма облага от 4 години

В класацията намират място максимален брой компании от четири години, от когато можем да кажем, че по-отчетливо стартира възобновяване на българската стопанска система. Ако в интервала 2014 - 2016 година в нея са попадали сред 1400 и 1560 компании, през предходната година растящите дребни и междинни бизнеси са били 1780. Те са осъществили внушителните 21.283 милиарда лева доходи, което е 21.6% от брутния вътрешен артикул за 2017 година, когато той доближи 98.63 милиарда лева

Нетната облага и активите на влезлите в подреждането също са най-високи от 2014 година Финансовият резултат е бил 1.506 милиарда лева, а активите – 13.328 милиарда В топ 10 влизат компании от осем бранша при 7 за миналата ранглиста, като няма ясно изразен любимец. По две от тях се занимават със строителство и хотелиерство. Географското систематизиране на първите 10 на процедура възпроизвежда икономическото развиване на страната през последните над 20 години – четири от сдруженията са от София, по две са в останалите значими центрове Пловдив и Бургас, и по едно в Пазарджик и Добрич. Девет от сдруженията са основани в Южна България и единствено едно в Северна, като не се регистрира смяна спрямо подреждането за 2016 година На процедура огромната картина не е изненада – София няма да бъде изместена от лидерското място на бизнес център. Пловдив укрепва втората си позиция по прелест, а Варна резервира третата.

Реално бизнесът е съсредоточен в южната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас, където е и най-добре развита пътната инфраструктура. Обещанията на държавното управление за оживление на плана за създаване на автомагистрала " Хемус " може и да развие Севера, само че до момента в който той се осъществя, за което ще са нужни най-вероятно най-малко десетина години, Варна няма да има конкуренция в тази част на страната. Търговската активност продължава да е най-привлекателната за дребните бизнеси, влезнали в подреждането. Цели 700 компании, или 39.3%, се занимават с търговия. Следват превоз – със 135 представителя, строителство – със 114, и храни и питиета – със 105.

Великолепната четворка

Реално видяно, най-развитите райони в страната не са се променяли още от времето на социализма. София, Пловдив, Варна и Бургас са надалеч напред пред всички останали области. Притеснителното е, че през последните години концентрацията става прекомерно огромна, а разликата с останалите елементи на страната е забележима и с просто око. Класацията " Гепард " за 2017 година удостоверява тази наклонност. В нея 700 сдружения са от София, или малко над 39%, като през последните години този % трайно се резервира. Пловдив от ден на ден се утвърждава като актуалния промишлен център на България и е показан от 180 компании. Така двете области приютяват половината от най-успешните дребни и междинни бизнеси в България, което несъмнено не може да се счита за обикновено развиване за страна от Европейски Съюз. Като прибавим към двата водача Варна, Бургас и Стара Загора, се вижда, че единствено 6 области са привлекли малко над 66% от сполучливите МСП, влезнали в класацията.

Разбира се, бизнесмените избират най-хубавите условия за бизнес, а откакто притегателната мощ на повече от 20 области не е огромна, това демонстрира, че страната и общините не са си свършили работа. Тази констатация се удостоверява от обстоятелствата – в осемте области с минимум представители има общо едвам 115 динамични МСП, или единствено 6.5% от общия брой в класацията. На опашката са обичайно обвинените – Видин с 11 (вторият Дунав мост очевидно към момента не дава предстоящите резултати, въпреки че непознати компании базираха бизнеса си в града поради него), Монтана и Разград с по 13, Кюстендил и Смолян с по 15, Добрич и Търговище с по 13. Класацията е безпристрастна и в още една оценка – северозападната част е твърдо най-слабо развитата – със единствено 45 представителя, или 2.5%.

И спечелилият е

Победител в " Гепард " е " Пентакс медикал България ". Тя е благосъстоятелност на японската компания за здравна оптика Pentax Medical, която през 2012 година построи първия в страната сервизен център за ендоскопи (уреди за обзор на вътрешни органи и хирургични интервенции). Той се намира в Пловдив и е на директно послушание на " Pentax Европа, Близък изток и Африка ". В него към този момент се ремонтират всички ендоскопи, закупени в района на Европа, Близкия изток и Африка. За интервала 2015 – 2017 година сдружението е нараснало приходите си от 3 на 28.4 млн. лева Само за миналата година постъпленията са нарастнали с над 600%, а облагата е била 6.8 млн.

След водача се подрежда " Централ парк хотел София ". До средата на предходната година той беше благосъстоятелност на един от огромните вложителите в хотели в столицата – строителната компания НИКМИ. През август е добит от сдружение, обвързвано с капиталовата компания " Рослин кепитъл партнърс ". Справка в Търговския указател и в кадастъра демонстрира, че цената на договорката е била 17.7 млн. лева, а покупател е новоучреденото " Централ парк хотел София " ЕООД. " Рослин кепитъл партнърс " се ръководи от Иво Евгениев и Спас Шопов. Сред сдруженията, в които са вложили, са винарната " Беса вали ", сдружения в областта на енергетиката, високите технологии и парцелите. През предходната година приходите на " Централ парк хотел София " са нарастнали близо 6 пъти – до 19.8 млн. лева

Челната тройка в " Гепард " се затваря от " Порт България уест ", което е второто по доходи пристанище в България след " БМФ Порт Бургас ". Дружеството е благосъстоятелност на Цветелина Бориславова през капиталовия й фонд CSIF, Clever Synergies Investment Fund. Тя купи бившето пристанище на " Океански лов на риба " в североизточната част на Бургаския залив през есента на 2013 година дружно с хладилната база и рибопреработвателно дружество в региона. През 2014 година фондът закупи още едно пристанище, част от " Черноморски лов на риба Бургас ", намиращо се в съседство с първото, с цел да може да се развиват там фериботни транспорти. През август същата година беше пуснат и първият ферибот - " Дружба ", за грузинското пристанище Поти (сега стопира в Батуми) и Новоросийск, който може да транспортира над 200 контейнера, 110 камиона, 90 леки автомобила и към 400 пасажери. Така през предходната година пристанището на Цветелина Бориславова учетворява приходите си до малко над 87 млн. лева, а облагата е била 36.2 млн. лева В доклада на компанията се отбелязва, че главната причина за огромния скок е продажбата на кораба " Дружба " на дъщерната " ПБ шипинг ". Пристанището обаче е отчело и растеж на обработените товари и те са били 555 хиляди тона, като най-сериозен е растежът при контейнерите - с 40%.
Нов водач при секторите

Транспортът, производството и търговията с горива и металообработването са трите бранша, в които са осъществени най-големите доходи за миналата година. Това демонстрира анализът на 20-те най-силно растящи компании по браншове в класацията " Гепард ". Освен че челната тройка е изцяло друга спрямо подреждането година по-рано, когато тя беше формирана от търговията с коли и части; произвеждане на машини и търговията, за пръв път от четири години превозът е водач и изобщо е измежду трите най-хубави показали се браншове.

Приходите на 20-те най-динамични транспортни компании са били съвсем 320 млн. лева и за година са нарастнали с внушителните 138%. Бизнесът с горива продължава да носи съществени доходи – малко над 295 млн. лева (годишен растеж от 61%). Приятната изненада е третата позиция на металообработването, като най-динамичните 20 компании в бранша са имали приходи 293 млн. лева (54% повече от 2016 г.). Ако към този резултат се прибавят и постъпленията на най-хубавите МСП производители на машини и съоръжение, ще забележим, че топ фирмите в двата бранша от тежката промишленост са осъществили годишни доходи за близо половин милиард лв.. Което е добър знак за стопанската система, тъй като продукцията им е със доста по-голяма добавена стойност.

Транспортът е и най-печелившият бранш, като най-хубавите 20 компании са отчели обща облага малко над 51 млн. лева В огромна степен триумфът на бранша е движен от икономическия напредък и покачването на износа през предходната година.

Информационните технологии за следващ път демонстрират, че когато се създава продукция с по-голяма добавена стойност, облагата е по-голяма. Най-успешните компании са постигнали под 150 млн. лева доходи, а облагата им е съвсем 32.5 млн. лева Строителството затваря тройката по този индикатор, като топ 20 в бранша е спечелил 30.6 млн. лева

На противоположния полюс е производството и търговията с горива, където най-хубавите компании, наподобява, одобряват да работят без облага. Въпреки че топ 20 в бранша са втори по доходи, облагата им е повече от скромна – едвам 4 млн. лева

Не е изненада, че най-рентабилен е бизнесът на фирмите във високите технологии. Годишният марж на облагата е сериозните 22%. Съотношението сред приходите и облагата при най-хубавите машиностроителни компании също е високо – 16.5%. Транспортът и по този индикатор се показва на равнище – с марж 16%.

Секторите, постигнали максимален растеж на приходите, са същите като в миналата ранглиста – строителство – с 215%, търговия – със 190%, и превоз – със 128%. Непосредствено след тях са машиностроенето и туризмът. Класацията по този индикатор демонстрира и от кое място продължи възобновяване на стопанска система през миналата година.

Проблемите остават същите

Похвално е, че в изискванията на непрекъснати проблеми за дребните бизнеси те съумяват да подобрят представянето си. Тежката и бавна администрация, неналичието на държавна поддръжка и дефицитът на квалифицирана работна ръка са главните спънки пред МСП съгласно изследване на Агенцията за дребни и междинни предприятия от средата на 2016 година (това е последното направено). Не е успокояващо, че в огромна степен такива проблеми изпитват и сътрудниците им в други страни от Европейски Съюз. Допитване на Европейската комисия измежду МСП в съюза демонстрира, че бизнесмените предлагат най-много да се понижат и опростят административните процедури; данъчната среда да бъде по-благоприятна и предприемачеството да бъде изучавано в учебните заведения. Те също по този начин акцентират, че е належащо финансирането да е доста по-достъпно, както и да получават поддръжка за внедряване на нововъведения.

Именно неналичието на задоволително нововъведения е остарял проблем за българската стопанска система. Страната е единствената от Европейски Съюз, която не записва прогрес в региона на иновационния капацитет за последните седем години, съгласно обичайния отчет " Иновации БГ 2017 " на фондация " Приложни проучвания и връзки ", оценяващ положението и капацитета за нововъведения на българската стопанска система. Дори и резултатите да са оптимистични на фона на най-сериозния спад в границите на евросъюза, регистриран от Румъния (31%), както и изоставането, регистрирано за още 11 страни, неналичието на усъвършенстване е обезпокоително. Тенденцията удостоверява неналичието на държавни цели в региона на науката, технологиите и нововъведенията. А триумфът в бъдеще в огромна степен ще зависи точно от равнището на технологиите в една компания.

Колко значими са дребните компании

Структурата на българската стопанска система е такава, че 99.8% от фирмите са дребни и междинни – това демонстрират предварителните данни на Националния статистически институт за предходната година. В тях работят 74% от заетите в нефинансовите предприятия. При активите към този момент си проличава мощта на огромните компании – те действително са 746 на брой, само че държат 40% от общите активи, които са 124.15 милиарда лева Анализ на Европейската комисия демонстрира, че в огромна степен МСП в Европейския съюз, в това число и в България, са се възстановили от рецесията. През последните пет години дребните и междинните компании в Европейски Съюз са основали към 85% от новите работни места в съюза и в тях работят две трети от заетите. Според данните на Европейската комисия добавената стойност на нефинансовия бранш е повишена с 12% в интервала 2008 - 2015 година В основата на това покачване са фирмите в осведомителните технологии, където за интервала индикаторът е скочил с 56%, а заетите – с 38%.

Ще траяли ли възходът

За дребна и отворена стопанска система като българската е значимо световният напредък да продължи. Редица капиталови банки и анализатори към този момент предизвестяват, че международната стопанска система е достигнала пика си и през идващите една-две години се чака закъснение. Дори има прогнози, че от 2020 година ще стартира нова световна рецесия. През тази година стопанската система на България забавя темпа си на напредък - през второто тримесечие той беше 3.4%, което е най-слабото ускоряване от същия интервал на 2015 година, а финансовото министерство понижи упованията си до 3.6% годишен растеж. Основен мотор продължава да е потреблението, следвано от вложения, до момента в който чистият принос на експорта още веднъж е негативен. Забавянето е в унисон с данните за европейската стопанска система, чийто растеж също се свива. Българският Брутният вътрешен продукт продължава да пораства над междинното в Европа, само че по-бавно спрямо останалите страни от района.

Когато към тази картина прибавим и новата действителност - световна комерсиална война, в основата на която стои политиката на американския президент Доналд Тръмп, излиза наяве, че бизнесмените се изправят пред още и нови провокации. За да попадне в класацията, една компания би трябвало:
- да има сред 10 и 249 служители;
- да отбелязва растеж на своите приходи* в две следващи години;
- да дава отговор с резултатите си от 2015 година на определението за дребни и междинни предприятия (не микро-), заложено в закона сред 3.9 млн. лева и 97.5 млн. лева доходи и/или активи сред 3.9 млн. лева и 84 млн. лева.;
- да бъде частна собственост;
- да не е финансово, здравно, хазартно или холдингово сдружение.* Класацията работи с данни за приходите, без да включва доходи от финансирания, нарастване на запасите, разноски за придобиване на активи по икономически метод. Използвани са данни на " Капитал ", от Търговския указател, Национален статистически институт, НОИ