![[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Увеличаване Преглед](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3130355.jpg)
Бизнес в трета възраст
[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Да сглобиш империя
Как основателят на IKEA Ингвар Кампрад трансформира дребната си компания за каталожна търговия в световен мебелен колос
2 фев 2018
Осем сполучливи инициативи са обединени в Книга на фамилния бизнес
от Дневник,29 яну 2018
PWC: Новото потомство на фамилния бизнес преследва цифрова промяна
Проучването на компанията обгръща младежи от 21 страни в шест континента
24 дек 2017
Как се отглежда " Слънчоглед "
От сергия за писалищен материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и завод за произвеждане на хартиени произведения
23 юни 2017 Около четвърт от работещите компании в България са фамилни. Много от тях са основани в първите години след измененията и към този момент би трябвало да трансферират собствеността и ръководството към идващото потомство. Това може да се окаже проблем, защото в страната липсва просвета на унаследяване на бизнес, а притежателите нямат явен проект по какъв начин се случва това.
Преходът обаче може да се окаже добър късмет за предприятията, които сполучливо преминат през него и оцелеят. Причината е, че новото потомство идва с ново мислене и по-глобален взор, което го прави и по-адекватно на актуалната действителност. Стига то да е квалифицирано в точния момент.
Преходът в цифри
Около 40% от притежателите на фамилни компании в България са изправени пред нуждата да предадат бизнеса на идващото потомство наследници по чисто физически аргументи. Това демонстрират резултатите от изследване на Българската стопанска камара (БСК), извършено измежду 30 хиляди компании (виж графиката). " Бизнесът у нас стартира през 90-те години на предишния век, а хората, които стартираха, тогава бяха на междинна възраст - 45-50 години. Оттогава обаче минаха 30 години ", сподели Томчо Томов от Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е вземат участие в правенето на проучването. В същото време едвам към 6-7% от притежателите на компании са второ потомство, като към 1% от наследниците са под 29 години, а още 6% - до 40 години. В идващите 10 години пред потребността да трансферират бизнеса си ще се изправят още една трета от бизнесмените.
Трудното прекачване
Прехвърлянето на бизнеса е един от главните опасности за фамилните компании изобщо в света. Различни изследвания демонстрират, че към 40% от бизнеса оцелява сред първо и второ потомство, а единствено 15% стига до трето потомство наследници. В същото време точно неприятното ръководство на приемствеността в бизнеса е причина за над 10% от банкрутите в Европа.
Това в действителност е и най-голямата заплаха - да не оцелее бизнесът. " Фамилните компании се основават, с цел да се развиват и предават на идващите генерации. Много постоянно обаче вътре в фамилията не може да се реализира единодушие какво да се реинвестира, какво да се употребява като дял ", разяснява Томов. Това може да докара до продажба на бизнеса, в това число на несъответствуващ покупател, или до накъсване на компанията. " За България това би било сериозен проблем, защото 93% от стопанската система са микропредприятия, които мъчно биха понесли делене сред наследниците ", изясни Томов.
Провалът на фамилния бизнес носи евентуални опасности и за стопанската система и заетостта, макар че делът му от Брутният вътрешен продукт е относително дребен (виж графиката), а близо половината от предприятията (46%) нямат нито един нает външен човек. " Това може да докара до съществени последици, изключително в дребни райони, където дребният бизнес е основата за заетостта ", посочи Томов. През последните години се следи и наклонност от ден на ден младежи да се ориентират към свободните специалности, изключително в сфери като IT, юридически съвещания и архитектура, и въпреки че основават артикул, не влагат в работни места.
" В България 93% от стопанската система са микропредприятия, които мъчно биха понесли делене сред наследниците ", споделя Томчо Томов, началник Национален център за оценка на компетенциите към БСК
Фотограф: Цветелина Белутова Ново потомство, нова просвета
Основната причина това да се случва в България е неналичието на просвета, защото частният бизнес съществува едвам от три десетилетия. Вторият проблем е манталитетът и неналичието на доверие към по-младите. Трудното прекачване на бизнеса тук постоянно има и чисто битово пояснение. " В началото на измененията доста бизнесмени, виждайки се с пари, се развеждаха и създаваха нови фамилии с по-млади сътрудници, а това прави казуса с наследниците още по-сложен ", изясни Томов.
Голяма част от младите наследници учат в чужбина и не се внедряват в точния момент в фамилния бизнес. Нещо повече - въпреки че няма детайлни проучвания, пилотното изследване на БСК демонстрира, че към 30 - 40% от младите изобщо нямат настройка за вдишване на бизнеса.
В историята постоянно е имало разлики сред поколенията, само че новото в този момент е, че към този момент младите все по-често имат преобладаваща роля. " Много от тях са приключили в чужбина, имат по-глобално мислене и по-глобални мостри за следване ", споделя Томов. Те са и надалеч по-запознати с новите технологии и способи на правене на бизнес. В същото време обаче към момента предходното потомство постоянно се пробва да постанова своите визии и полезности. " Според мен връзката се къса там, че няма разговор - по-старите желаят да наложат модели на държание на по-младите, а те от своя страна нямат задоволително инструментариум да развият бизнеса ", добави той.
В същото време се трансформира и самата среда за правене на бизнес. " Сега имаме нещо като просветена, умна конкуренция. Всичко значително се базира на познание, на хрумвания, на умеене да ги предложиш. Скоростта става доста значим аршин - към този момент не огромните изяждат дребните, а бързите - бавните. Новите технологии се развиват със светкавични темпове и дигитализацията навлиза в бизнеса ", разяснява Томов. По думите му остарялото потомство по-трудно се приспособява към новия свят - и като подготвеност, и като податливост към риск. " Младите, въпреки това, търсят агресия и не им се занимава с оцеляване ", добави той. Новото потомство има и доста по-адекватна визия за цената на гения и е доста по-склонно да влага в основни фрагменти, които десетократно възстановяват вложените пари.
Опасност, само че и късмет
Тази настройка може да създаде и доста положителни резултати. За образец Томов дава собствен прочут бизнесмен, който преди години направил счетоводна къща и по-късно я трансферирал на синовете си. " Той търсеше предприятия в страната, с които да работи. Синовете му изоставиха този модел, насочиха се към вложители, които идват в България. Добавиха и нови услуги, започнаха да оказват помощ на клиенти да събират вземанията си по контракти и многократно усилиха приходите ", сподели той.
Примерът демонстрира, че прехвърлянето на бизнеса на идващото потомство единствено по себе си не допуска проблем. Напротив, смяната постоянно може да е за положително. Това, което е притеснително, е, че въпросът в България не е проучен и може да сервира изненади. Липсва и институционална поддръжка, която да улесни прехода. " Проблемът съществува в целия свят, само че разликата там е, че се обръща доста внимание на прехвърлянето, съхраняването и развиването на бизнеса ", споделя Томов. По думите му в процеса вземат участие както държавни институции, по този начин и неправителствени организации, има построени мрежи от консултантски къщи, създадени са наръчници. Семейните бизнеси получават поддръжка при създаването на съответни, персонализирани стратегии, които да ги насочват по какъв начин да провеждат процеса, през какво образование и каква процедура да преминат наследниците, тъй че преходът да е равномерен. А това отваря ниша за създаване на сходна инфраструктура и в България. Данните демонстрират, че от ден на ден ще има търсене на съвет при сходни трансформации, а това дава късмет за който има опит, да го продава. В ръцете на идващото потомство
Няколко са разновидностите за развиване на фамилния бизнес, откакто той бъде стихотворец от идващото потомство, демонстрира разбор на PricewaterhouseCoopers. Около 40% от фирмите възприемат стандартен метод и не престават да развиват бизнеса без внезапни промени. Други 35% са реформаторите. Това са най-вече по-млади наследници, които залагат значително на нововъведенията и модерните технологии, вкарват нови способи на ръководство и маркетинг и като цяло трансформират метода на правене на бизнес. Около четвърт от наследниците пък стартират обособен план в границите на фамилния бизнес или напълно нова активност отвън него, само че разчитат на поддръжка и финансиране от фамилията.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Да сглобиш империя
Как основателят на IKEA Ингвар Кампрад трансформира дребната си компания за каталожна търговия в световен мебелен колос
2 фев 2018
Осем сполучливи инициативи са обединени в Книга на фамилния бизнес
от Дневник,29 яну 2018
PWC: Новото потомство на фамилния бизнес преследва цифрова промяна
Проучването на компанията обгръща младежи от 21 страни в шест континента
24 дек 2017
Как се отглежда " Слънчоглед "
От сергия за писалищен материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и завод за произвеждане на хартиени произведения
23 юни 2017 Около четвърт от работещите компании в България са фамилни. Много от тях са основани в първите години след измененията и към този момент би трябвало да трансферират собствеността и ръководството към идващото потомство. Това може да се окаже проблем, защото в страната липсва просвета на унаследяване на бизнес, а притежателите нямат явен проект по какъв начин се случва това.
Преходът обаче може да се окаже добър късмет за предприятията, които сполучливо преминат през него и оцелеят. Причината е, че новото потомство идва с ново мислене и по-глобален взор, което го прави и по-адекватно на актуалната действителност. Стига то да е квалифицирано в точния момент.
Преходът в цифри
Около 40% от притежателите на фамилни компании в България са изправени пред нуждата да предадат бизнеса на идващото потомство наследници по чисто физически аргументи. Това демонстрират резултатите от изследване на Българската стопанска камара (БСК), извършено измежду 30 хиляди компании (виж графиката). " Бизнесът у нас стартира през 90-те години на предишния век, а хората, които стартираха, тогава бяха на междинна възраст - 45-50 години. Оттогава обаче минаха 30 години ", сподели Томчо Томов от Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е вземат участие в правенето на проучването. В същото време едвам към 6-7% от притежателите на компании са второ потомство, като към 1% от наследниците са под 29 години, а още 6% - до 40 години. В идващите 10 години пред потребността да трансферират бизнеса си ще се изправят още една трета от бизнесмените.
Трудното прекачване
Прехвърлянето на бизнеса е един от главните опасности за фамилните компании изобщо в света. Различни изследвания демонстрират, че към 40% от бизнеса оцелява сред първо и второ потомство, а единствено 15% стига до трето потомство наследници. В същото време точно неприятното ръководство на приемствеността в бизнеса е причина за над 10% от банкрутите в Европа.
Това в действителност е и най-голямата заплаха - да не оцелее бизнесът. " Фамилните компании се основават, с цел да се развиват и предават на идващите генерации. Много постоянно обаче вътре в фамилията не може да се реализира единодушие какво да се реинвестира, какво да се употребява като дял ", разяснява Томов. Това може да докара до продажба на бизнеса, в това число на несъответствуващ покупател, или до накъсване на компанията. " За България това би било сериозен проблем, защото 93% от стопанската система са микропредприятия, които мъчно биха понесли делене сред наследниците ", изясни Томов.
Провалът на фамилния бизнес носи евентуални опасности и за стопанската система и заетостта, макар че делът му от Брутният вътрешен продукт е относително дребен (виж графиката), а близо половината от предприятията (46%) нямат нито един нает външен човек. " Това може да докара до съществени последици, изключително в дребни райони, където дребният бизнес е основата за заетостта ", посочи Томов. През последните години се следи и наклонност от ден на ден младежи да се ориентират към свободните специалности, изключително в сфери като IT, юридически съвещания и архитектура, и въпреки че основават артикул, не влагат в работни места.
" В България 93% от стопанската система са микропредприятия, които мъчно биха понесли делене сред наследниците ", споделя Томчо Томов, началник Национален център за оценка на компетенциите към БСК
Фотограф: Цветелина Белутова Ново потомство, нова просвета
Основната причина това да се случва в България е неналичието на просвета, защото частният бизнес съществува едвам от три десетилетия. Вторият проблем е манталитетът и неналичието на доверие към по-младите. Трудното прекачване на бизнеса тук постоянно има и чисто битово пояснение. " В началото на измененията доста бизнесмени, виждайки се с пари, се развеждаха и създаваха нови фамилии с по-млади сътрудници, а това прави казуса с наследниците още по-сложен ", изясни Томов.
Голяма част от младите наследници учат в чужбина и не се внедряват в точния момент в фамилния бизнес. Нещо повече - въпреки че няма детайлни проучвания, пилотното изследване на БСК демонстрира, че към 30 - 40% от младите изобщо нямат настройка за вдишване на бизнеса.
В историята постоянно е имало разлики сред поколенията, само че новото в този момент е, че към този момент младите все по-често имат преобладаваща роля. " Много от тях са приключили в чужбина, имат по-глобално мислене и по-глобални мостри за следване ", споделя Томов. Те са и надалеч по-запознати с новите технологии и способи на правене на бизнес. В същото време обаче към момента предходното потомство постоянно се пробва да постанова своите визии и полезности. " Според мен връзката се къса там, че няма разговор - по-старите желаят да наложат модели на държание на по-младите, а те от своя страна нямат задоволително инструментариум да развият бизнеса ", добави той.
В същото време се трансформира и самата среда за правене на бизнес. " Сега имаме нещо като просветена, умна конкуренция. Всичко значително се базира на познание, на хрумвания, на умеене да ги предложиш. Скоростта става доста значим аршин - към този момент не огромните изяждат дребните, а бързите - бавните. Новите технологии се развиват със светкавични темпове и дигитализацията навлиза в бизнеса ", разяснява Томов. По думите му остарялото потомство по-трудно се приспособява към новия свят - и като подготвеност, и като податливост към риск. " Младите, въпреки това, търсят агресия и не им се занимава с оцеляване ", добави той. Новото потомство има и доста по-адекватна визия за цената на гения и е доста по-склонно да влага в основни фрагменти, които десетократно възстановяват вложените пари.
Опасност, само че и късмет
Тази настройка може да създаде и доста положителни резултати. За образец Томов дава собствен прочут бизнесмен, който преди години направил счетоводна къща и по-късно я трансферирал на синовете си. " Той търсеше предприятия в страната, с които да работи. Синовете му изоставиха този модел, насочиха се към вложители, които идват в България. Добавиха и нови услуги, започнаха да оказват помощ на клиенти да събират вземанията си по контракти и многократно усилиха приходите ", сподели той.
Примерът демонстрира, че прехвърлянето на бизнеса на идващото потомство единствено по себе си не допуска проблем. Напротив, смяната постоянно може да е за положително. Това, което е притеснително, е, че въпросът в България не е проучен и може да сервира изненади. Липсва и институционална поддръжка, която да улесни прехода. " Проблемът съществува в целия свят, само че разликата там е, че се обръща доста внимание на прехвърлянето, съхраняването и развиването на бизнеса ", споделя Томов. По думите му в процеса вземат участие както държавни институции, по този начин и неправителствени организации, има построени мрежи от консултантски къщи, създадени са наръчници. Семейните бизнеси получават поддръжка при създаването на съответни, персонализирани стратегии, които да ги насочват по какъв начин да провеждат процеса, през какво образование и каква процедура да преминат наследниците, тъй че преходът да е равномерен. А това отваря ниша за създаване на сходна инфраструктура и в България. Данните демонстрират, че от ден на ден ще има търсене на съвет при сходни трансформации, а това дава късмет за който има опит, да го продава. В ръцете на идващото потомство
Няколко са разновидностите за развиване на фамилния бизнес, откакто той бъде стихотворец от идващото потомство, демонстрира разбор на PricewaterhouseCoopers. Около 40% от фирмите възприемат стандартен метод и не престават да развиват бизнеса без внезапни промени. Други 35% са реформаторите. Това са най-вече по-млади наследници, които залагат значително на нововъведенията и модерните технологии, вкарват нови способи на ръководство и маркетинг и като цяло трансформират метода на правене на бизнес. Около четвърт от наследниците пък стартират обособен план в границите на фамилния бизнес или напълно нова активност отвън него, само че разчитат на поддръжка и финансиране от фамилията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ