[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване От затварянето

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
От затварянето на КТБ минаха пет години, стопанската система е във напредък, a безработица на практика няма. Лихвите не са били по-ниски, а всеки искащ да получи заем евентуално ще го получи - на ниска цена или малко по-скъпо.

В тази среда евентуално не са толкоз доста банковите клиенти, които ще се замислят за неща като по какъв начин се ръководи банката им и сигурна ли е. За болшинството инвеститори има и държавна гаранция, която да притъпи в допълнение страховете. Разбира се, теоретично има и друга група заинтригувани, за които няма отбрана - вложителите. Но в България обществените банки са малко и не изключително разчитащи на борсов капитал.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Така въпросът за риска някак остава на назад във времето. Въпреки това в К10 ние от самото основаване му даваме най-голямо значение и го считаме за изключително значим. Причините са доста и те не опират безусловно до най-черния сюжет - банкрута. Всяка зле ръководена банка е всъщност неефективна. Ако някой банкер е фокусиран главно в схеми с кредитиране на свързани лица, той явно не обръща толкоз внимание на другите си клиенти и не им предлага най-хубавото обслужване. Ако някоя институция впряга ресурса си в това да разчиства следите от предходните си неточности в салдото, тя явно няма по какъв начин да влага толкоз в рационализация и цифровизация...

Да се мери стабилността на банка единствено от заявените от самата нея отчетни данни не е изключително елементарно, а резултатите мъчно могат да са показателни. Не инцидентно регулаторите, с цел да добият визия, вършат инспекции на място и прекарват бранша през инспекции на качеството на активите и стрес проби. Сега също текат такива от ЕЦБ, която може да извади нескрито пропуски в стабилността, като упованията са външната инспекция да разсее остатъчните терзания за неприятни практики и скрити скелети.

Все отново има и цифри, идващи съвсем директно от пазарните условия, тъй че сравнението дава с известни условности добра обща картина. Като най-важни измежду измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните индикатори - цената, на която могат да притеглят запас, и цената, на която могат да го отдават.

При разноските за финансиране на банките по традиция преимущество получават пазарните водачи и банките със мощна задгранична централа зад тила си. Това значително е и обяснимо, като те естествено съумяват да капитализират доверието към марката, до момента в който локалните и дребните играчи би трябвало да заплащат по-скъпо, с цел да притеглят депозити. Това е и още едно индиректно доказателство, че въпреки всичко чувството за риск има и чисто финансово измерение.

В изискванията на негативни лихви ножицата е напълно свита и към този момент на практика всички банки се финансират на равнища сред 0 и 0.7%. Това размиване на риска обаче няма да е постоянно и при превръщане на тренда последователно диференциалът ще почне да се отваря още веднъж - изключително когато банките стартират не да се чудят какво да вършат с непотребната ликвидност, а да се борят да притеглят парите на клиентите. Затова и добре позиционираните банки имат прикрито преимущество, което може да им даде буфер при потребност.

При цената по-кредитите разлики остават в по-широки граници, като тук огромна роля играе не толкоз рисковият профил на самата банка, а по-скоро на клиентите й. Макар логическата връзка по-висока рента - по-висок риск да е годна, тук има нюанси. Институциите, фокусирани повече на ритейл пазара или в дребния и междинния бизнес, резервират по-високи доходи, до момента в който тези дейни в корпоративния сегмент закономерно оперират при по-ниски проценти. Те обаче страдат и от по-голям риск да изгубят кредитополучатели при нападателно рефинансиране от страна на съперници.

Приели сме, че високите стойности на цената на заема са негатив, защото приказват за по-рисков портфейл и изправят банката пред риск да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни съперници. Високите стойности обаче значат повече доходи и надлежно доходност и носят по-добро показване в съответната категория, измерени през съответните индикатори. А хипотетично е допустимо и ниските стойности да са знак за уязвимост - банка, която в търсене на бързо трупане на пазарен дял предлага евтини заеми, също може да се окаже губеща при утежняване на средата и растеж на просрочията.

За втора поредна година К10 включва като индикатор и каузи на привлечени средства от бранш " Държавно ръководство ". В това една банка да работи интензивно с държавното управление или с локални управляващи няма нещо неприятно и даже може да е издирван бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен, а и политически риск. Проблемът с знака е, че не обгръща тези опасности изцяло, защото бранш " Държавно ръководство " включва централната и локалните управляващи, само че не и всички държавни и общински сдружения, а единствено тези с непазарна активност.

Като индиректен измерител за качеството на балансите класацията употребява каузи на материални и недоходоносни активи. В тази рубрика влизат нужни за активността на банката парцели и съоръжение за клоновете й, само че най-много добити като обезпечения по необслужвани заеми, парцели и други активи. Завишените равнища са показателни за остатъчен риск от предходната рецесия - сложни за осъществяване парцели, при чиято продажба може да би трябвало да се регистрира загуба и които не носят настояща рентабилност

Показателят капитал към активи участва като приближение на класическите измерители за финансова адекватност, които към публицистичното привършване на К10 не са оповестени за всички банки. Макар и да не регистрира поетия риск и да не употребява регулаторни цели, огромните стойности на този измерител приказват за повече буфери и надлежно дават успокоение. Те обаче не трябва да се абсолютизират, защото може да са и сигнал за неефективност и неспособност да се пласира набраният запас.

Съотношението кредити/депозити е с дребна тежест в класацията. Това беше основен индикатор при предходния кредитен взрив, тъй като показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира напълно от локални депозити и този индикатор не посочва реалистични опасности. Единствената с над 100% е Ти Би Ай банк.

В класацията за поредна година водач е Уникредит Булбанк, а идващите челните места заети и от другите огромни банки. Подреждането надолу обаче не следва размера, а по-скоро тактиката и остатъчните опасности.