[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Малките и

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Малките и междинните компании (МСП) са имали втора поредна мощна година. Приходите на най-хубавите от тях са нарастнали с внушителните 30% през 2018 година, а облагата им е надхвърлила 2 милиарда лева В годишната ранглиста на " Капитал " - " Гепард ", за най-динамични МСП за пръв път попадат над 2200 компании, което е явен знак, че гръбнакът на българската стопанска система е постигнал положителни резултати.

За мощното показване си има разумно пояснение – стопанската система на страната резервира растежа си от над 3% през предходната година, въпреки че той беше малко под упованията. Брутният вътрешен артикул (БВП) за пръв път приближи 110 милиарда лева, вложенията и покупките на семействата също набъбнаха. През тази година обаче обстановката може да се промени на фона на сериозното закъснение на европейската стопанска система и терзанията, че следващата година може да изпадне в криза. Това, от една страна, ще докара до компликации и за България, защото Европейски Съюз е главният ни търговски сътрудник, само че от друга, е опция за фирмите да стъпят на нови пазари в търсене на продължение на развиването си.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Петгодишен връх Над 2 милиарда лева е била облагата на най-успешните МСП през предходната година.

В класацията влизат растящи дребни и междинни бизнеси, които реализират по-добри резултати. " Гепард " изследва динамичността на развиването им през предходната година, а главният индикатор е растежът на приходите. Максималният брой участници до момента беше през 2017 година – 1780, до момента в който в този момент той е 2267, или нарастване от малко над една четвърт. Приходите на най-динамичните МСП през предходната година надминават внушителните 32 милиарда лева (29.8% от Брутният вътрешен продукт за 2018 г.). Те нарастват с близо една трета по отношение на 2017 година и с две трети спрямо две години по-рано. Реализираната чиста облага е рекордна – 2.01 милиарда лева, а активите приближават 23.4 милиарда лева

В топ 10 попадат компании от 10 разнообразни бранша при 8 и 7 в предходните две издания. Шест от сдруженията са от обичайно най-развитите райони на страната през последните десетилетия – три са от София, две от Варна и едно от Пловдив. Проблемът е, че тези три бизнес центъра бяха водачи и по времето на социализма, а тазгодишната ранглиста демонстрира още по-голямо разделяне сред южната и северната част на страната.

Пловдив става още по-привлекателен

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Пловдив несъмнено се трансформира в индустриалния център на България, като смисъла му всяка година продължава да се усилва. Индустриалните зони притеглят десетки интернационалните компании наред с българските. Градът беше и едно от двете места, което държавното управление предложи на международния водач в производството на коли Volkswagen в изгубената в последна сметка от Турция конкуренция за създаване на нов цех на немската компания. А в този момент е измежду вероятните варианти на южнокорейска компания за създаване на дружество за акумулатори за електрически коли. Областта е показана с 245 компании в класацията при 180 в миналата, а делът им нараства до 11%.

Дълго време София ще е номер едно – в този момент броят на столичните компании е 874, което прави малко под 39% и този дял се резервира трайно. Така на процедура съвсем половината най-динамични МСП са в двата водещи бизнес центъра на България. Като прибавим към тях Варна, Бургас и Стара Загора, излиза наяве, че над две трети от сполучливите дребни бизнеси са съсредоточени в пет района на страната, четири от които са на юг от Стара планина.

Лошата вест е, че към обичайно изоставащия Северозапад трайно се прибавя и североизточната част на страната. Трите области на дъното с минимум представители в класацията са Монтана, Разград и Търговище, като общият им дял е... 0.021%. Следват ги Видин (интересен факт е, че от региона е най-успешната текстилна компания в класацията), Силистра и Кюстендил, което затвърждава изоставането на Северна България. Различията сред районите в България се усилват, а не понижават, а северната част на страната трагично изостава от южната.

Положението става още по-притеснително, тъй като в десетте области в обратна посока работят едвам 0.087% от всички компании в подреждането. Осем от 10 от тези области са най-малките и се характеризират със слаба икономическа интензивност и намаляващо население. Така след 12 години участие в Европейския съюз сигурно може да се каже, че разликите в развиването на районите в България се усилват, а не понижават, а северната част на страната трагично изостава от южната. За да се обърне отрицателната наклонност в дребните области, са нужни данъчна децентрализация, обособяването на стопански зони и подобряването на локалната инфраструктура.

Най-новият районен показател за конкурентността в Европейски Съюз (RCI) демонстрира, че Северозападният район в страната е деветият най-неконкурентен в съюза. На дъното се подреждат също и няколко от Гърция. Българските райони са развивали конкурентоспособност малко по-бързо от гръцките и румънските през последните три години. По-доброто класиране по отношение на гръцките райони обаче се дължи на знака " макроикономическа непоклатимост ", в случай че той не бъде регистриран, българските ще са на дъното на класацията. Всички тук с изключение на Югозападния (главно поради резултата София) са в най-лошата категория на показателя.

Според генералния шеф на " Регионална и градска политика " в Брюксел Марк Леметр България има доста висока макроикономическа непоклатимост, само че това към момента не се превежда в конкурентни райони.

Лидерът в класацията

Челната тройка в " Гепард " е от браншове, които са свързани с произвеждане и по-висока добавена стойност. Лидерът в класацията е " Тръст агро ", която преработва маслодайни и етеричномаслени култури. Дружеството е нараснало приходите си седем пъти през предходната година до 9.6 млн. лева Значителният растеж се дължи на влезлия в употреба цех, който е построен по Програмата за развиване на селските региони. Той се намира в село Беломорци, община Омуртаг, а годишният му потенциал е 30 хиляди тона. Модернизацията разрешава преправка на семена с по-голяма непорочност, най-малко 99.9%. Това се отнася както за главната преработката на кориандър, по този начин и за преработката на белен слънчоглед. Технологията е безотпадна, като от отпадъците се създават фуражни пелети. Готовите артикули главно се изнасят, като за растежа на приходите са помогнали и високите цени на пазарите.

Подгласник на водача е " Дейта арт Юръп " – българското отделение на интернационалната DataArt. Компанията е обичайната софтуерна аутсорсинг компания, като създава артикули по избор на своите клиенти. Причината за бързия напредък през последната година – от 456% до близо 8.9 млн. лева, е, че компанията трансформира българското си отделение в европейско. Решението идва поради преимуществото на България във връзка с IT бранша – компанията дефинира София като " извънредно положително място, в което една софтуерна компания да отвори развоен център ". След превръщането на българското звено в европейско то към този момент работи като търговски офис, а освен като развоен център.

Международната DataArt основава нови артикули и модернизира комплицирани системи в разнообразни сфери като финансовата промишленост, опазването на здравето, туризма, медиите, хазарт и гейминг, IoT и други За нея работят над 2500 експерти в 20 офиса и развойни центрове в Съединени американски щати, Европа и Южна Америка. През предходната година приходите на компанията са достигнали рекордните 140 млн. $.

Челната тройка се добавя от варненската компания " Премиер груп ", която е профилирана в произвеждане и ремонт на кораби. Постъпленията й са се повишили с 450% и са достигнали 6.3 млн. лева през предходната година. Компанията прави през 2017 година довършителните строителни и високотехнологични действия на кораба " Кекон Ексъленс ", благосъстоятелност на норвежко сдружение. Той се употребява за обслужване на нефтени платформи, подводно строителство, подводни съоръжения, за водолазни интервенции или като сонда. А през предходната година подписва контракт за съдействие с хърватския кораборемонтен цех Victor lenac Shipyard, където прави монтажни действия на разнообразни кораби. Партньори на варненската компания също по този начин са корабостроителници и кораборемонтни предприятия от Съединени американски щати, Норвегия, Полша, Франция, Гърция, Холандия, Дания, Румъния и други страни.

Останалите компании в топ 10 също осъществят сериозен растеж на приходите от над 400%. Най-големи приходи от челните 10 има " Айфорос България " – 16.3 млн. лева, която се занимава с преработване на боклуци и е дъщерна на " Стомана индъстри ".

Пълна смяна при секторите

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Анализът на 20-те най-силно растящи компании по браншове демонстрира, че най-добре са се показали тези, чиято продукция се характеризира с висока добавена стойност. Най-печеливши са били сдруженията от фармацевтичната индустрия – 61 млн. лева, високите технологии – 55.7 млн. лева, и машиностроенето – 24.4 млн. лева

Най-големи доходи са осъществили фирмите от търговията с коли, аварийни елементи и сервизна активност – малко над 355 млн. лева Следват фармацевтичните компании – с 338.8 млн. лева, и тези от селското стопанство – с 334 млн. лева За съпоставяне, година по-рано челната тройка беше от секторите превоз, произвеждане и търговия с горива и металообработването, като техните доходи са били по-ниски от водачите в този момент. На дъното по доходи са сдруженията от хранителната промишленост, туризма и текстилния бранш.

По другия доста значим финансов индикатор – марж на облагата, или съотношението сред приходите и постъпленията, надалеч напред са още веднъж за поредна година са фирмите от високите технологии с съвсем 23%. Следват тези от фармацията с 18%, и производителите на храни с 13.3%. На противоположния полюс са мебелните предприятия, търговците на горива и туристическите сдружения, чийто марж се движи сред прекомерно скромните 1 и 2%.

За трета поредна година фирмите от секторите строителство и търговия реализират най-голям растеж на приходите – надлежно 211% и 124%. Веднага след тях са туризмът и високите технологии – надлежно 117% и 110%.

Прави усещане все по-масираното наличие на софтуерните компании измежду най-динамичните по главните индикатори. Анализът на организация CBN Pannoff, Stoytcheff & Co демонстрира, че съгласно предварителните резултати секторът на осведомителните и информационните технологии е имал най-успешната си година през 2018 както по доходи, по този начин и по броя на работни места. В разбора прави усещане, че с изключение на взрива на нови работни места в Пловдивска и Варненска области растеж на работните места в бранша има даже и в по-слабо развитите райони в страната като Видинска и Врачанска област, както и в области, в които промишлеността е към момента малко застъпена като Кърджалийска и Смолянска.

Две напред, една обратно

Структурата на българската стопанска система е сходна на тази в целия Европейски Съюз - 99.8% от фирмите са дребни и междинни, като в тях работят близо три четвърти от заетите. Като лъч вяра може да се одобри новината от началото на октомври, че България е измежду 50-те най-конкурентни и новаторски стопански системи в света. Страната напредва с две позиции до 49-о място от общо 141 страни в годишния отчет " Глобален показател по конкурентоспособност " на Световния стопански конгрес. Лекото усъвършенстване се дължи на по-високите оценки за гъвкавостта на пазара на труда, работата на държавните институции и икономическата непоклатимост.

В същото време отчетът демонстрира очевидно утежняване по индикатора здравно положение на популацията, както и продължаващи слаби резултати при битката с проведената престъпност, пътната инфраструктура и наличността на квалифицирани чиновници.

Предупредителни сигнали

Водещите стопански системи в света – на Съединени американски щати, на Европейски Съюз и Китай, отчетливо се забавят, което не е добър сигнал за България, чийто главен търговски сътрудник е евросъюзът.

През второто тримесечие българската стопанска система леко забавя темпа си на напредък – до 3.3%, в синхрон с данните на съвсем цяла Европа. Подобно на първите три месеца на годината остават включени всички мотори на растежа, само че темпът на повишаване на потреблението стартира да се забавя, каквито бяха и упованията на множеството анализатори. Големият въпрос в този момент е дали водачът на европейската стопанска система - Германия, ще изпадне в криза, за което има прекомерно огромни опасения.

Приносът на чистия износ е позитивен второ следващо тримесечие, в случай че се гледат годишните промени, което се дължи на по-слаб импорт. Инвестициите като съставен елемент на Брутният вътрешен продукт обаче се забавят и на годишна, и на тримесечна база, като съгласно някои анализатори те може да се усилят през втората половина на годината поради локалните избори. Намалява и прирастът на потреблението на годишна (2.7% през второто тримесечие на годината при 4.5% през първото) и на тримесечна база.

Друг сигнален сигнал за бизнеса е, че след пет години на понижение броят на фирмените банкрути още веднъж стартира да пораства, като вероятностите са през идващите две години обстановката да продължи да се утежнява. Проблемите на фирмите с повишаването на труда, дефицита на работна ръка и отслабващото търсене на продукция от европейските им контрагенти ще оказват въздействие върху способността им да обслужват заемите си и оттова слага под въпрос оставането им в бизнеса. Анализите на профилираните компании за експортно обезпечаване Coface и Euler Hermes демонстрират, че във висок риск от изпадане в неплатежоспособност са 82 хиляди сдружения, а най-рисковите браншове са търговия на дребно и едро, хотелиерство и превоз. По данни на Coface с растежа от 15.8% на броя на фирмените банкрути за предходната година България е на трето място в Европа след Хърватия и Полша.

От Euler Hermes обръщат внимание на междуфирмената задлъжнялост, като съгласно последните й разбори има притеснителни трендове на световно равнище поради стагнацията на международната стопанска система и повишение на напрежението сред Съединени американски щати и Китай, водещо до проблеми при търговията. Всичко това няма по какъв начин да не се отрази и на България, като прогнозите са за закъснение на растежа на стопанската система и повишение на рисковите фактори.

При обичайните експортни сътрудници на България – страните от Европейски Съюз, също се чака закъснение, като компанията обръща внимание, че най-сериозно е напрежението в Европа в секторите " търговия на дребно ", " метали ", " строителство " и " автомобилостроене ", което има отношение и към българските стопанска система и произвеждане.

Краткосрочната заплаха от понижаване на растежа или даже стесняване на стопанската система зависи главно от световния цикъл, където България като отворена и дребна стопанска система съвсем не може да въздейства. От държавното управление и бизнеса обаче зависят конвергенцията с развитите страни от Европейски Съюз в областта на продуктивността и нововъведенията, образованието и проучванията. И в случай че способността за лични финансови вложения е слаба, тогава мъчно може осъществяваме сериозен прогрес в развиването си. Методология

За да попадне в класацията, една компания би трябвало:

- да отбелязва растеж на своите приходи* в две следващи години;
- да дава отговор с приходите си от 2018 година на определението за дребни и междинни предприятия (не микро-), заложено в закона сред 3.9 млн. лева и 97.5 млн. лева доходи
- да бъде частна собственост;
- да не е финансово, здравно или хазартно сдружение.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва доходи от финансирания, нарастване на запасите, разноски за придобиване на активи по икономически метод. Използвани са данни на " Капитал ", от Търговския указател, Национален статистически институт, НОИ