![[Shutterstock] - От 2015 г. насам капиталовите показатели на българската](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3927487.jpg)
Поизтънелите възглавници на банките
[Shutterstock] - От 2015 година насам финансовите индикатори на българската банкова система гладко се намаляват, а през 2018 година - и по-стръмно, само че остават над междинните в Европа.- Част от спада е поради растежа в заемите и раздаваните дивиденти, само че главната причина е в по-строги еврорегулации.- През тази година влизат в действие още буфери и нормативни промени, които в допълнение свиват индикаторите. За да проучват финансовото положение на банка, вложителите би трябвало да наблюдават доста индикатори. Ако обаче сте елементарен клиент и желаете да си изберете единствено един, умерено може да се спрете на финансовата адекватност.
За това има няколко аргументи. От една страна, при активността си банките непроменяемо поемат опасности и в случай че те се материализират, капиталът е главният буфер против загуби. А от друга, той е и изключително наблюдаван от регулаторите, като при понижаването му могат да последват разнообразни оздравителни ограничения, които да обиден всички контрагенти на банката. Включително и тя да бъде преструктурирана, национализирана или даже затворена.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В България има и още една настояща причина за какво финансовите съотношения да се наблюдават с нараснало внимание. В момента тече инспекция на ЕЦБ в шест банки. Ако при нея се открият проблеми, те биха се отразили точно в обезценяване на активи и надлежно корекции в капитала, които могат да изведат някои институции под условията.
Добрата вест е, че българската банкова система работи при равнища над междинните в Европа, въпреки и леко спадащи в последните години. Същевременно обаче част от проверяваните са измежду опериращите с най-ниски равнища на капитал, а и през 2019 година влизат в действие регулаторни промени, които в допълнение свиват индикаторите.
Как се мери
Идеята зад финансовата адекватност е елементарна - съответствие сред капитал и активи на банката. В тази дроб обаче има много детайлности.
В числителя банковият капитал варира от допустимо най-чистия си тип (мислете главно за пари, вложени от акционерите и насъбрани печалби) до разнообразни комплицирани хибридни финансови принадлежности като конвертируеми облигации и зависещ срочен дълг. Затова и регламентите го разделят на три типа - базов капитал от първи ред (CET1), капитал от първи ред и капитал от втори ред. Най-ценен и изискван от регулаторите е първият, като в България той е 93% от целия употребен банков капитал. Затова и най-следеното съответствие е точно CET1.
В знаменателя особеността е, че се взема не общото балансово число, а така наречен рисково претеглени експозиции. Най-общо казано, според от това в какво влага банката се дава друго рисково тегло. Например вложените в Българска народна банка на депозит пари могат да се одобряват за безрискови и да носят 0% тегло, тези в ДЦК се одобряват за малко по-рискови и така нататък Добре гарантиран ипотечен заем би носил по-нисък риск от негарантиран потребителски заем. А при някои най-рискови експозиции и необслужвани заеми тежестта може и да надвиши 100%.
Защо спадат индикаторите
От 2015 година насам финансовите индикатори на българската банкова система гладко се намаляват, а през 2018 г.- и по-стръмно (виж графиката).
За тази динамичност има няколко фактора. Основният е оживлението в кредитирането, което също се усети по-осезаемо предходната година. Повечето раздадени от банките заеми значат повишаване на рисково претеглените експозиции и надлежно спад на финансовата адекватност.
Друг фактор е дивидентната политика на банките. Ако в по-ранните години след международната рецесия по наставление на Българска народна банка всичката облага се капитализираше, то след 2014 година банките с финансови остатъци започнаха редовно да разпределят към акционерите си отчасти или напълно финансовия резултат. Така растежът на капитала в системата се забави.
По-любопитен миг е, че при започване на 2019 година спадът на финансовите индикатори внезапно се форсира с по над 1 прочие пункт. За това евентуално въздейства растящото кредитиране, допустимо е резултат да е имало и придобиването от ДСК на Експресбанк. Но главната причина е друга.
Още при приемането на Директивата и Регламента за финансовите условия от 2013 година бяха заложени преходни интервали за въвеждането на рискови тегла за разнообразни класове активи. Това беше за банките да имат време да се приспособяват към новите условия. Така съответно за експозициите към ДЦК в задгранична валута имаше методология по какъв начин да се дефинира какво е рисковото тегло по отношение на рейтинга на страната, само че до 2018 година то не се прилагаше. От началото на 2018 година започнаха да се вземат 20% от цената на изчислените на тази база рисково претеглени експозиции, а от 2019 година - 50%. Така внезапно за вложенията на банките в (примерно) еврови бумаги на българското държавно управление към този момент се изисква повече капитал. От 2020 година ще се ползва цялото рисково тегло, тъй че следващата година може да се чака ново намаляване на финансовата адекватност.
Кой по какъв начин стои
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
" Капитал " събра данните за финансова адекватност на съвсем всички 20 банки в страната от оповестените им доклади или предоставени от самите институции цифри (виж таблицата). Липсва информация единствено за държавната Българска банка за развиване и за Общинска банка. Първата обичайно оперира с най-високите финансови индикатори в страната (над 55% за 2017 г.). Експанзията на ББР към рисково корпоративно кредитиране е свалила това равнище до към 40.5% (по изявления на управлението й), само че то остава доста над междинното. При Общинска банка е евентуално да има повишаване на индикатора защото след приватизацията й при започване на 2018 година в нея стартира промяна и над половината от активите й са депозит в Българска народна банка с нулев риск.
От данните за останалите 18 банки излиза наяве, че при множеството през 2018 година е имало намаления на финансовите индикатори. Покачване има при едвам четири, като положителната вест е, че това са главно банки в долната част на таблицата. А също и че три от тях са измежду проверяваните от ЕЦБ.
Естествено най-голямо е вниманието точно към шестицата, където се извършават прегледи на качеството на активите и стрес проби, тъй като за тях още това лято заявените от самите тях цифри могат да бъдат ревизирани.
Уникредит Булбанк регистрира стабилен спад на финансовата адекватност с над 4.4 процентни пункта. Това се дължи на напълно изплатената като дял облага за 2017 година Въпреки това тя остава с най-високо след ББР равнище на CET1 - малко под 22.5%. Банката не показва опасения, че инспекциите могат да доведат до проблеми, като тази пролет и облагата за 2018 година беше разпределена като дял за италианския й притежател.
Подобно наподобява картината в поделението на белгийската KBC Обединена българска банка (21.5% CET1), където в дневния ред на идното общо заседание е заложено 100% от облагата да отиде за дял. При ДСК (част от OTP Group), която е в средата на таблицата с 16.4% CET1, решението е за разлика от последните няколко години облагата за 2018 година да не се разпределя. Същото важи и за добитата от нея Експресбанк.
Четвъртата по активи и най-голяма с локална благосъстоятелност ПИБ е на дъното на таблицата с 13.4% CET1 и 16.4% обща финансова адекватност, което въпреки всичко е леко усъвършенстване. Тези равнища дават на банката 550 млн. лева остатък над безспорните минимуми по правилник и 140 млн. лева над условията на Българска народна банка с приложените от нея буфери. Освен това предходната година банката осъществя и над 150 млн. лева облага (благодарение и на еднократен ефект), които след общото й заседание следва да влязат в капитала й.
Инвестбанк (15.2% CET1) регистрира най-голямото повишаване на финансовите индикатори, само че то се дължи съвсем напълно на 23 млн. лева счетоводен резултат от вливането в нея на ТБ Виктория. При ЦКБ също има усъвършенстване до малко над 15.2% CET1, който идва от композиция от по-умерена кредитна агресия и капитализиране на облагата. Освен това от банката категорично показват, че в тези данни не е отразен резултатът от осъществено в края на предходната година конвертиране на облигации в акции, защото то бе вписано в Търговския указател чак февруари 2019 година Ако то се регистрира, CET1 съотношението й би се покачило до 16.7% и надлежно и остатъкът й от капитал би се покачил.
Ръстът в кредитирането евентуално ще продължи да натиска финансовите индикатори и през 2019 година Освен това от тази година Българска народна банка стартира да завишава и своите условия за капитал. Регулаторът вкара спомагателен антицикличен буфер, който от есента ще е 0.5%, а от идната пролет - 1%. Освен това към този момент в добавка към общите финансови условия е въвела и характерни добавки за всяка банка (по така наречен Втори стълб), които варират, само че могат да доближават и до 3-4 процентни пункта. Така в скоро време солидните привидно остатъци от капитал в системата може да се поизчерпят и обособени банки да се принудят да понижат апетита си за риск или да набират капитал.
За това има няколко аргументи. От една страна, при активността си банките непроменяемо поемат опасности и в случай че те се материализират, капиталът е главният буфер против загуби. А от друга, той е и изключително наблюдаван от регулаторите, като при понижаването му могат да последват разнообразни оздравителни ограничения, които да обиден всички контрагенти на банката. Включително и тя да бъде преструктурирана, национализирана или даже затворена.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В България има и още една настояща причина за какво финансовите съотношения да се наблюдават с нараснало внимание. В момента тече инспекция на ЕЦБ в шест банки. Ако при нея се открият проблеми, те биха се отразили точно в обезценяване на активи и надлежно корекции в капитала, които могат да изведат някои институции под условията.
Добрата вест е, че българската банкова система работи при равнища над междинните в Европа, въпреки и леко спадащи в последните години. Същевременно обаче част от проверяваните са измежду опериращите с най-ниски равнища на капитал, а и през 2019 година влизат в действие регулаторни промени, които в допълнение свиват индикаторите.
Как се мери
Идеята зад финансовата адекватност е елементарна - съответствие сред капитал и активи на банката. В тази дроб обаче има много детайлности.
В числителя банковият капитал варира от допустимо най-чистия си тип (мислете главно за пари, вложени от акционерите и насъбрани печалби) до разнообразни комплицирани хибридни финансови принадлежности като конвертируеми облигации и зависещ срочен дълг. Затова и регламентите го разделят на три типа - базов капитал от първи ред (CET1), капитал от първи ред и капитал от втори ред. Най-ценен и изискван от регулаторите е първият, като в България той е 93% от целия употребен банков капитал. Затова и най-следеното съответствие е точно CET1.
В знаменателя особеността е, че се взема не общото балансово число, а така наречен рисково претеглени експозиции. Най-общо казано, според от това в какво влага банката се дава друго рисково тегло. Например вложените в Българска народна банка на депозит пари могат да се одобряват за безрискови и да носят 0% тегло, тези в ДЦК се одобряват за малко по-рискови и така нататък Добре гарантиран ипотечен заем би носил по-нисък риск от негарантиран потребителски заем. А при някои най-рискови експозиции и необслужвани заеми тежестта може и да надвиши 100%.
Защо спадат индикаторите
От 2015 година насам финансовите индикатори на българската банкова система гладко се намаляват, а през 2018 г.- и по-стръмно (виж графиката).
За тази динамичност има няколко фактора. Основният е оживлението в кредитирането, което също се усети по-осезаемо предходната година. Повечето раздадени от банките заеми значат повишаване на рисково претеглените експозиции и надлежно спад на финансовата адекватност.
Друг фактор е дивидентната политика на банките. Ако в по-ранните години след международната рецесия по наставление на Българска народна банка всичката облага се капитализираше, то след 2014 година банките с финансови остатъци започнаха редовно да разпределят към акционерите си отчасти или напълно финансовия резултат. Така растежът на капитала в системата се забави.
По-любопитен миг е, че при започване на 2019 година спадът на финансовите индикатори внезапно се форсира с по над 1 прочие пункт. За това евентуално въздейства растящото кредитиране, допустимо е резултат да е имало и придобиването от ДСК на Експресбанк. Но главната причина е друга.
Още при приемането на Директивата и Регламента за финансовите условия от 2013 година бяха заложени преходни интервали за въвеждането на рискови тегла за разнообразни класове активи. Това беше за банките да имат време да се приспособяват към новите условия. Така съответно за експозициите към ДЦК в задгранична валута имаше методология по какъв начин да се дефинира какво е рисковото тегло по отношение на рейтинга на страната, само че до 2018 година то не се прилагаше. От началото на 2018 година започнаха да се вземат 20% от цената на изчислените на тази база рисково претеглени експозиции, а от 2019 година - 50%. Така внезапно за вложенията на банките в (примерно) еврови бумаги на българското държавно управление към този момент се изисква повече капитал. От 2020 година ще се ползва цялото рисково тегло, тъй че следващата година може да се чака ново намаляване на финансовата адекватност.
Кой по какъв начин стои
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
" Капитал " събра данните за финансова адекватност на съвсем всички 20 банки в страната от оповестените им доклади или предоставени от самите институции цифри (виж таблицата). Липсва информация единствено за държавната Българска банка за развиване и за Общинска банка. Първата обичайно оперира с най-високите финансови индикатори в страната (над 55% за 2017 г.). Експанзията на ББР към рисково корпоративно кредитиране е свалила това равнище до към 40.5% (по изявления на управлението й), само че то остава доста над междинното. При Общинска банка е евентуално да има повишаване на индикатора защото след приватизацията й при започване на 2018 година в нея стартира промяна и над половината от активите й са депозит в Българска народна банка с нулев риск.
От данните за останалите 18 банки излиза наяве, че при множеството през 2018 година е имало намаления на финансовите индикатори. Покачване има при едвам четири, като положителната вест е, че това са главно банки в долната част на таблицата. А също и че три от тях са измежду проверяваните от ЕЦБ.
Естествено най-голямо е вниманието точно към шестицата, където се извършават прегледи на качеството на активите и стрес проби, тъй като за тях още това лято заявените от самите тях цифри могат да бъдат ревизирани.
Уникредит Булбанк регистрира стабилен спад на финансовата адекватност с над 4.4 процентни пункта. Това се дължи на напълно изплатената като дял облага за 2017 година Въпреки това тя остава с най-високо след ББР равнище на CET1 - малко под 22.5%. Банката не показва опасения, че инспекциите могат да доведат до проблеми, като тази пролет и облагата за 2018 година беше разпределена като дял за италианския й притежател.
Подобно наподобява картината в поделението на белгийската KBC Обединена българска банка (21.5% CET1), където в дневния ред на идното общо заседание е заложено 100% от облагата да отиде за дял. При ДСК (част от OTP Group), която е в средата на таблицата с 16.4% CET1, решението е за разлика от последните няколко години облагата за 2018 година да не се разпределя. Същото важи и за добитата от нея Експресбанк.
Четвъртата по активи и най-голяма с локална благосъстоятелност ПИБ е на дъното на таблицата с 13.4% CET1 и 16.4% обща финансова адекватност, което въпреки всичко е леко усъвършенстване. Тези равнища дават на банката 550 млн. лева остатък над безспорните минимуми по правилник и 140 млн. лева над условията на Българска народна банка с приложените от нея буфери. Освен това предходната година банката осъществя и над 150 млн. лева облага (благодарение и на еднократен ефект), които след общото й заседание следва да влязат в капитала й.
Инвестбанк (15.2% CET1) регистрира най-голямото повишаване на финансовите индикатори, само че то се дължи съвсем напълно на 23 млн. лева счетоводен резултат от вливането в нея на ТБ Виктория. При ЦКБ също има усъвършенстване до малко над 15.2% CET1, който идва от композиция от по-умерена кредитна агресия и капитализиране на облагата. Освен това от банката категорично показват, че в тези данни не е отразен резултатът от осъществено в края на предходната година конвертиране на облигации в акции, защото то бе вписано в Търговския указател чак февруари 2019 година Ако то се регистрира, CET1 съотношението й би се покачило до 16.7% и надлежно и остатъкът й от капитал би се покачил.
Ръстът в кредитирането евентуално ще продължи да натиска финансовите индикатори и през 2019 година Освен това от тази година Българска народна банка стартира да завишава и своите условия за капитал. Регулаторът вкара спомагателен антицикличен буфер, който от есента ще е 0.5%, а от идната пролет - 1%. Освен това към този момент в добавка към общите финансови условия е въвела и характерни добавки за всяка банка (по така наречен Втори стълб), които варират, само че могат да доближават и до 3-4 процентни пункта. Така в скоро време солидните привидно остатъци от капитал в системата може да се поизчерпят и обособени банки да се принудят да понижат апетита си за риск или да набират капитал.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ