![[Shutterstock] 14-ата по приходи в света генерична компания Stada купи](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3988607.jpg)
Хранителна добавка към лекарствения бизнес
[Shutterstock] 14-ата по доходи в света генерична компания Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark.В България купувачът и добитата компания имат сходни обороти.Целта на Stada е да усили спадащите доходи на този вид фармацевтични производители. Фармацевтична компания, която създава изобретени от нея лекарства, купува съперник. Това е ежедневие в промишлеността, изпъстрена с милиардни покупко-продажби.
Тази обаче е друга. За първи път фармацевтична компания поглежда към сегмент, към който досега производителите на медикаменти се отнасяха с същинско неуважение - питателните добавки.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През седмицата беше обявено, че немската Stada Arzneimittel, основана в Бад Вилбел, купува чешкия производител на добавки Walmark. И двете компании са показани на българския пазар, като продажбите им по цени на рафта в аптеките са сходни - над 25 млн. лева
От една договорка не може да се направи извод за наклонност при консолидационните процеси във фармацевтичния бранш. Но моторите за нея може да се окажат разумни и за други придобивания. В случая става въпрос за компания-купувач от генеричния бранш (които създават медикаменти, откакто патентът им падне), където облагата идва не от нововъведения, а от размери. А най-малко в района такива сигурно се генерират от питателните добавки - манията по тях е локална забележителност в страните от някогашния социалистически лагер, в които главно оперира Walmark. А мажоритарни акционери и в двете компании са капиталови фондове, чиято цел е да максимализират облагата от присъединяване си.
Купувачът Stada
Германската Stada е основана през 1895 година като обединяване на фармацевти, чиято цел е да понижат разноските по приготвянето на медикаменти. Впоследствие тя се трансформира в една от най-големите немски генерични компании – създават лекарства след отпадането на патента им и имат фокус и върху медикаментите без рецепта. Но до 1993 година в устава й е записано, че акционери в нея не могат да бъдат други лица, с изключение на магистър-фармацевти.
Компанията прави първата си инвестиция отвън Германия през 1986 година, като купува швейцарска генерична компания. Експанзията й през идващите години и досега е впечатляваща, като тя придобива генерични лекарствени компании в Европа, Русия и по целия свят и се трансформира в световен състезател. Въпреки напъните си тя към момента е втората немска компания в топ 20 на генеричните компании след Fresenius и през 2018 година заема 14-то място по доходи измежду този вид концерни с продажби за общо 2.330 милиарда евро и облага от 306.9 млн. евро. Stada участва в 120 страни по света и към 31 декември 2018 година за нея работят 10416 чиновници.
От 2017 година Stada, която е обществена компания, има нов мажоритарен притежател на 65% от акциите й – взаимно сдружение сред капиталовия фонд Bain Capital и Cinven. Освен в нея Bain Capital има вложения в още 15, най-вече американски, биотехнологични фармакомпании.
В България Stada участва на пазара от 20 години, има регистрирани 140 медикаменти, а за нея работят 43 чиновници. Според комерсиалния указател продажбите й през 2018 година са за 5.223 млн. лева спрямо 4.944 млн. лева през 2017 година, а облагата й е намаляла от 400 на 232 хиляди лева през 2018 година В сходен размер са единствено заплащанията й за медикаменти от НЗОК. Отделно от това обаче Stada има и свободни продажби на медикаменти с рецепта и без лекарско наставление, които евентуално са вътреобщностни доставки и не минават през българското й сдружение. Според данните от пазара общите й продажби се движат сред 25 и 30 млн. лева
Тримата братя и златният фонд
Walmark започва като фамилна компания, основана през 1990 година от тримата братя Валах. В началото на своето развиване тя стартира с дивизия за произвеждане на безалкохолни питиета, която по-късно е продадена на Coca-Cola. През 1994 година компанията основава фармацевтична дивизия в Словакия и на идната година основава своята първа хранителна добавка. През 1996 година Walmark стартира своята интернационална агресия в Полша и Румъния, а 10 години по-късно отваря своя компания и в България. Няколко години по-късно чешката компания към този момент е водач в бранша на питателните добавки в Централна и Източна Европа и участва непосредствено в девет европейски страни. Това притегля вниманието на вложителите и през 2012 година един от огромните капиталови фондове Mid Europa Partners с портфолио от над 5 милиарда евро влиза в компанията, като през 2015 година я придобива напълно.
В момента компанията изнася продукцията си допълнително от 150 страни и по последни неофициални данни има продажби за 2018 година в размер на 57 млн. евро.
България е една от най-успешните истории на Walmark. Тя е дълготраен водач по брой продадени опаковки хранителни добавки и се подрежда преди всичко в категория на продуктите без рецепта, директно след българските и международните генерични компании. Българският пазар на хранителни добавки възлиза на 420 млн. лева, като наклонността през последните 10 години е той да бележи двуцифрен растеж всяка година.
Според последните данни на IQVIA, предоставени от Walmark България, компанията има продажби на добавки в размер на 27 млн. лева по пазарни цени за последния 12-месечен интервал до октомври, като втората компания в класацията има с към 50% по-ниски продажби. В момента в България са регистрирани 15 бранда-чадъри с общо 110 продукта. През 2018 година компанията има доходи от активността от 15.6 млн. лева и чиста облага от 2 млн. лева
Компанията има осем марки, които са пазарни водачи в конкуренция с най-малко 30 продукта в съответната категория. Това са мултивитамините за деца ( " Марсианци " ), грижа за простата ( " Простенал перфект " ), грижа за женското здраве ( " Уринал " ), грижа за периферната нервна система ( " ГинкоПрим " ), а настрана от това е номер две по продажби на артикули за грижа за ставите ( " Проензи " ) и артикули против газове ( " Дегазин " ).
Към края на октомври в компанията работят 45 експерти. От 11 години българската конструкция е единствената в групата, която се оглавява от жена – Десислава Райчинова.
Защо фармацевти се захващат с добавки
Краткият отговор естествено е за облага, а по-дългият - поради дефектите на свръхрегулирания пазар. Лекарствата са една от най-строго контролираните артикули както като метод на произвеждане, по този начин и във връзка с цените. Цените се реферират с останалите европейски страни и в случай че някъде бъде открита по-ниска стойност на опаковка, тя автоматизирано се понижава в останалите страни членки. Конкуренцията измежду генеричните компании е извънредно мощна, защото медикаментите, които те създават, имат голям брой аналози. В съвсем всяка европейска страна има най-малко един или няколко мощни локални генерични производители. В рамките на Европейски Съюз има строги условия за произвеждане – правила за добра фармацевтична процедура, които производителите са длъжни да съблюдават. Отделно от това във всяка страна-членка има извънредно високи такси, с цел да може един артикул да стигне до пазара.
Ценовото рефериране, таксите за поддръжка на досиетата и реимбурсният статус и конкуренцията мощно понижават така и така ниските маржове в този сегмент на фармацевтичния бранш, заради което малко от генеричните производители от останалите европейски страни участват на прилежащите пазари. В България с изключение на общоевропейската наклонност има и още едно ограничаване пред генеричните производители – от последните към три години цените на медикаментите без рецепта са замразени, което не разрешава на фармакомпаниите да печелят от тях.
Единственият сегмент, който пораства с двуцифрен растеж и който няма строга регулация, са питателните добавки. При тях не се ревизира наличието, а производителят записва единствено етикета и опаковката в Регионалната здравна ревизия и по-късно може да продава на каквато желае цена, тъй като цените се дефинират свободно. В същото време българите по традиция имат вяра в националната медицина и естествените артикули и са всеобщи консуматори на хранителни добавки.
" Портфолиото на Walmark ни дава опция да разтеглим своето портфолио от брандирани артикули за грижа за здравето в Централна Европа и да засилим интернационалното наличие на бизнеса ни като цяло ", разяснява Петер Голдшмит, основен изпълнителен шеф на Stada, в известие до медиите. От компанията допълват, че има мощен капацитет за напредък в цяла Европа и Stada ще влага в още по-доброто комерсиализиране на продуктите на Walmark, която е един от сериозните играчи и продуктите им се създават в цех, който извършва всички условия за произвеждане на медикаменти
Според анализаторите тази договорка е проява за положението на фармацевтичния пазар в Европа и по-специално в Централна и Източна Европа и е сигнал, че явно политиците и регулаторите би трябвало да премислят лекарствената си политика и ценовата регулация.
" Един сериозен производител на медикаменти преценя, че е по-изгодно да влага в производител на хранителни добавки и тази инвестиция е по-добра спрямо различни вложения в лекарствени артикули. Причината е, че облагите в нерегулирания пазар на хранителни добавки са доста по-големи, маркетинговите интензивности - с много по-широки благоприятни условия и свободи. Това е по този начин заради непрекъснатия ценови напън, изключително в ЦИЕ, както и скъпата регулация на лекарствените артикули. За страдание заради липса на безапелационни доказателства за изгодите от питателните добавки този разширяващ се пазар не прибавя изгоди върху здравния статус на популацията и няма да докара до промени в здравните му индикатори ", разяснява доктор Славейко Джамбазов, шеф на консултантската компания НТА.
Тази обаче е друга. За първи път фармацевтична компания поглежда към сегмент, към който досега производителите на медикаменти се отнасяха с същинско неуважение - питателните добавки.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През седмицата беше обявено, че немската Stada Arzneimittel, основана в Бад Вилбел, купува чешкия производител на добавки Walmark. И двете компании са показани на българския пазар, като продажбите им по цени на рафта в аптеките са сходни - над 25 млн. лева
От една договорка не може да се направи извод за наклонност при консолидационните процеси във фармацевтичния бранш. Но моторите за нея може да се окажат разумни и за други придобивания. В случая става въпрос за компания-купувач от генеричния бранш (които създават медикаменти, откакто патентът им падне), където облагата идва не от нововъведения, а от размери. А най-малко в района такива сигурно се генерират от питателните добавки - манията по тях е локална забележителност в страните от някогашния социалистически лагер, в които главно оперира Walmark. А мажоритарни акционери и в двете компании са капиталови фондове, чиято цел е да максимализират облагата от присъединяване си.
Купувачът Stada
Германската Stada е основана през 1895 година като обединяване на фармацевти, чиято цел е да понижат разноските по приготвянето на медикаменти. Впоследствие тя се трансформира в една от най-големите немски генерични компании – създават лекарства след отпадането на патента им и имат фокус и върху медикаментите без рецепта. Но до 1993 година в устава й е записано, че акционери в нея не могат да бъдат други лица, с изключение на магистър-фармацевти.
Компанията прави първата си инвестиция отвън Германия през 1986 година, като купува швейцарска генерична компания. Експанзията й през идващите години и досега е впечатляваща, като тя придобива генерични лекарствени компании в Европа, Русия и по целия свят и се трансформира в световен състезател. Въпреки напъните си тя към момента е втората немска компания в топ 20 на генеричните компании след Fresenius и през 2018 година заема 14-то място по доходи измежду този вид концерни с продажби за общо 2.330 милиарда евро и облага от 306.9 млн. евро. Stada участва в 120 страни по света и към 31 декември 2018 година за нея работят 10416 чиновници.
От 2017 година Stada, която е обществена компания, има нов мажоритарен притежател на 65% от акциите й – взаимно сдружение сред капиталовия фонд Bain Capital и Cinven. Освен в нея Bain Capital има вложения в още 15, най-вече американски, биотехнологични фармакомпании.
В България Stada участва на пазара от 20 години, има регистрирани 140 медикаменти, а за нея работят 43 чиновници. Според комерсиалния указател продажбите й през 2018 година са за 5.223 млн. лева спрямо 4.944 млн. лева през 2017 година, а облагата й е намаляла от 400 на 232 хиляди лева през 2018 година В сходен размер са единствено заплащанията й за медикаменти от НЗОК. Отделно от това обаче Stada има и свободни продажби на медикаменти с рецепта и без лекарско наставление, които евентуално са вътреобщностни доставки и не минават през българското й сдружение. Според данните от пазара общите й продажби се движат сред 25 и 30 млн. лева
Тримата братя и златният фонд
Walmark започва като фамилна компания, основана през 1990 година от тримата братя Валах. В началото на своето развиване тя стартира с дивизия за произвеждане на безалкохолни питиета, която по-късно е продадена на Coca-Cola. През 1994 година компанията основава фармацевтична дивизия в Словакия и на идната година основава своята първа хранителна добавка. През 1996 година Walmark стартира своята интернационална агресия в Полша и Румъния, а 10 години по-късно отваря своя компания и в България. Няколко години по-късно чешката компания към този момент е водач в бранша на питателните добавки в Централна и Източна Европа и участва непосредствено в девет европейски страни. Това притегля вниманието на вложителите и през 2012 година един от огромните капиталови фондове Mid Europa Partners с портфолио от над 5 милиарда евро влиза в компанията, като през 2015 година я придобива напълно.
В момента компанията изнася продукцията си допълнително от 150 страни и по последни неофициални данни има продажби за 2018 година в размер на 57 млн. евро.
България е една от най-успешните истории на Walmark. Тя е дълготраен водач по брой продадени опаковки хранителни добавки и се подрежда преди всичко в категория на продуктите без рецепта, директно след българските и международните генерични компании. Българският пазар на хранителни добавки възлиза на 420 млн. лева, като наклонността през последните 10 години е той да бележи двуцифрен растеж всяка година.
Според последните данни на IQVIA, предоставени от Walmark България, компанията има продажби на добавки в размер на 27 млн. лева по пазарни цени за последния 12-месечен интервал до октомври, като втората компания в класацията има с към 50% по-ниски продажби. В момента в България са регистрирани 15 бранда-чадъри с общо 110 продукта. През 2018 година компанията има доходи от активността от 15.6 млн. лева и чиста облага от 2 млн. лева
Компанията има осем марки, които са пазарни водачи в конкуренция с най-малко 30 продукта в съответната категория. Това са мултивитамините за деца ( " Марсианци " ), грижа за простата ( " Простенал перфект " ), грижа за женското здраве ( " Уринал " ), грижа за периферната нервна система ( " ГинкоПрим " ), а настрана от това е номер две по продажби на артикули за грижа за ставите ( " Проензи " ) и артикули против газове ( " Дегазин " ).
Към края на октомври в компанията работят 45 експерти. От 11 години българската конструкция е единствената в групата, която се оглавява от жена – Десислава Райчинова.
Защо фармацевти се захващат с добавки
Краткият отговор естествено е за облага, а по-дългият - поради дефектите на свръхрегулирания пазар. Лекарствата са една от най-строго контролираните артикули както като метод на произвеждане, по този начин и във връзка с цените. Цените се реферират с останалите европейски страни и в случай че някъде бъде открита по-ниска стойност на опаковка, тя автоматизирано се понижава в останалите страни членки. Конкуренцията измежду генеричните компании е извънредно мощна, защото медикаментите, които те създават, имат голям брой аналози. В съвсем всяка европейска страна има най-малко един или няколко мощни локални генерични производители. В рамките на Европейски Съюз има строги условия за произвеждане – правила за добра фармацевтична процедура, които производителите са длъжни да съблюдават. Отделно от това във всяка страна-членка има извънредно високи такси, с цел да може един артикул да стигне до пазара.
Ценовото рефериране, таксите за поддръжка на досиетата и реимбурсният статус и конкуренцията мощно понижават така и така ниските маржове в този сегмент на фармацевтичния бранш, заради което малко от генеричните производители от останалите европейски страни участват на прилежащите пазари. В България с изключение на общоевропейската наклонност има и още едно ограничаване пред генеричните производители – от последните към три години цените на медикаментите без рецепта са замразени, което не разрешава на фармакомпаниите да печелят от тях.
Единственият сегмент, който пораства с двуцифрен растеж и който няма строга регулация, са питателните добавки. При тях не се ревизира наличието, а производителят записва единствено етикета и опаковката в Регионалната здравна ревизия и по-късно може да продава на каквато желае цена, тъй като цените се дефинират свободно. В същото време българите по традиция имат вяра в националната медицина и естествените артикули и са всеобщи консуматори на хранителни добавки.
" Портфолиото на Walmark ни дава опция да разтеглим своето портфолио от брандирани артикули за грижа за здравето в Централна Европа и да засилим интернационалното наличие на бизнеса ни като цяло ", разяснява Петер Голдшмит, основен изпълнителен шеф на Stada, в известие до медиите. От компанията допълват, че има мощен капацитет за напредък в цяла Европа и Stada ще влага в още по-доброто комерсиализиране на продуктите на Walmark, която е един от сериозните играчи и продуктите им се създават в цех, който извършва всички условия за произвеждане на медикаменти
Според анализаторите тази договорка е проява за положението на фармацевтичния пазар в Европа и по-специално в Централна и Източна Европа и е сигнал, че явно политиците и регулаторите би трябвало да премислят лекарствената си политика и ценовата регулация.
" Един сериозен производител на медикаменти преценя, че е по-изгодно да влага в производител на хранителни добавки и тази инвестиция е по-добра спрямо различни вложения в лекарствени артикули. Причината е, че облагите в нерегулирания пазар на хранителни добавки са доста по-големи, маркетинговите интензивности - с много по-широки благоприятни условия и свободи. Това е по този начин заради непрекъснатия ценови напън, изключително в ЦИЕ, както и скъпата регулация на лекарствените артикули. За страдание заради липса на безапелационни доказателства за изгодите от питателните добавки този разширяващ се пазар не прибавя изгоди върху здравния статус на популацията и няма да докара до промени в здравните му индикатори ", разяснява доктор Славейко Джамбазов, шеф на консултантската компания НТА.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ