[Shutterstock] Премиерът Бойко Борисов се закани, че ще има възмездие

[Shutterstock] Премиерът Бойко Борисов се закани, че ще " има отмъщение " за лекарите след гибелта на дете, и в профил краткотрайно шефовете на трите лечебни заведения, в които са лекували дребния пациент. Това се случи, макар че детето се оказа със смъртоносна бързо протичаща пневмония и поради неуредиците в ръководената от същото държавно управление здравна система. Нарочените за отговорни лекуващи лекари напуснаха болничното заведение и по този начин се оказа, че в София има една клиника по-малко, в която деца да бъдат одобрявани по неотложност. В същото време цялото съсловие реагира бурно на апела за отмъщение без съд, без изясненост за случилото се, без разбор, да не приказваме за здравна експертиза, и единствено на фона на страстта, че не може да умират деца поради проблеми в здравния бранш и има надали не явен провинен за всичко това - лекарите. Оттук нататък по случая надали ще има справедливи инспекции и изводи, тъй като популистките прояви желаят жертвоприношение. Лекарите с право са с накърнено възприятие за правдивост и афектирани и имат няколко учредения за това. Първото е, че здравната система като цяло не случва на министри визионери и специалисти, а всеки в късия си мандат съумява да сътвори повече безпорядък, в сравнение с ред, и в зъбчатите му колела в действителност умират хора, и то не тъй като лекарите не са се борили да ги спасят. Второто е, че с популистки обещания като това за възмездието и това за увеличените заплати в бранша в действителност се разрушава доверието сред лекари и пациенти и по-късно не е учудващо , че пациентите имат вяра повече на рецептите в интернет, в сравнение с лекаря си, с всички последици от това.

Отминаващата 2019 беше година, в която още веднъж не се случиха промени в бранша, само че пък през цялата година имаше митинги и реакции на пожар от страна на властта. Един дълъг и уморителен епизод от боледуването на здравния бранш, в който едната страна лъжеше какъв брой пари дава за заплати, а другата се опитваше да изясни, че и сметките, и стъпките за смяна са сбъркани.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В същото време с напъните на работещите в здравния бранш всеки ден се избавят хиляди човешки животи, вкарват се нововъведения, вършат се виртуозни интервенции. От опита да намерят виновници за неумението или нежеланието си да реформират бранша ръководещите рядко съумяват да видят същинската картина в бранша - медицината и фармацията в България бележат големи триумфи - с удължаването на човешките животи, с хилядите пациенти, чиито болести от нелечими са се трансформирали в хронични, със спасението. Вероятно тъй като това се е случило, водено от ентусиазма и професионалната съвест на хиляди лекари и фармацевти и макар системата и надвисналото " отмъщение ".

Уравнението със заплатите

През цялата година държавното управление не съумя да реши казуса със заплатите на медицинските екипи и по-специално – на медицинските сестри в лечебните заведения и в извънболничната помощ. Това докара до голям брой огромни и дребни митинги и групово подаване на оставки в разнообразни лечебни заведения, в това число и в най-голямата частна болница, а един от водачите на сестринските митинги даже стана член на избирателен щаб.

След всеки по-сериозен напън държавното управление отпускаше някаква сума за лечебните заведения с етикет " за заплати " и с дребното подусловие, че с цел да се получат заплати, лечебните заведения би трябвало да изработят тези пари, т.е. избран брой заболели да изберат да се лекуват при тях.

Според изчисленията на здравните управляващи като се изключи сестрите в центровете за психологично здраве главните заплати на нито една друга категория сестри в системата не доближава заветните 950 лева Те би трябвало да бъдат достигнати до края на идната година по груповия трудов контракт, подписан от министъра, синдикатите и работодателите в края на предходната година.

Подписването на КТД в бранша постоянно е било протоколно събитие, а пък договорът в никакъв случай не се е спазвал. През 2019 година обаче за пръв път медиците започнаха да излизат на митинги и да упорстват обещаното да се извърши, и то незабавно. Проблемът е, че системата е структурирана по този начин, че в случай че страната дава пари за заплати, това е непозволена държавна помощ. Когато става дума парите да се изработят, с доста по-голям късмет да бъдат предпочетени от пациентите са огромните лечебни заведения, а не дребните, където казусът с цялостната прехрана е максимален.

Така държавното управление се оказа в обаян кръг. В година на европейски и локални избори министър председателят още първоначално даде обещание, че през мандата му няма да бъдат закривани лечебни заведения. И това е вярно, защото към момента няма задоволително положителни пътища, звена на Спешна помощ и коли за спешна помощ, които да откарат болен пациент до най-близката болница за 40 минути от всяка точка на България.

В същото време обаче системата е по този начин структурирана, че даже и да желаят, лечебните заведения на процедура не могат да банкрутират, само че и не могат да работят на пазарен принцип и най-хубавите да притеглят най-вече пациенти. Според последните промени в законодателството нито един снабдител няма право да блокира сметките на болница и да я вкара в процедура по неплатежоспособност. Това може да направи притежателят. В България 65 от клиниките са държавни, а 131 – общински. Собствениците по никакъв метод не желаят да лишат града си от лечебни заведения, без значение от положението на болничното заведение.

Болниците не могат да работят на чисто пазарен принцип и надлежно да заплащат по-високи заплати, тъй като са лимитирани от главната финансираща лекуването институция. Това е здравната каса. Тя има авансово избран бюджет за всяко лечебно заведение и предел на пациенти, който то не трябва да надвишава. Клиничните пътеки, по които се заплаща най-скъпото лекуване – в болница, не са обновени от 10 - 15 години и цената им избрана не на база на действителната стойност, а на колкото пари се чака да се съберат от здравни вноски в здравната каса.

Някои лечебни заведения и лекари надвишават лимита и здравната каса не им го заплаща, други не могат да го стигнат – и в двата случая болничното заведение е на загуба, изключително в случай че лекува доста тежко заболели пациенти, и това съставлява за нея сериозен финансов проблем. Доплащането до действителната стойност на интервенцията, за консумативи, за избор на екип и битови условия, е разкош единствено в най-големите и положителни лечебни заведения, като и в тях то е единствено непретенциозно перо от приходите.

При това състояние излиза, че покачването на заплатите, с което да се стимулира и задържи медицинският екип на работа, доста мъчно може да излезе. Дори без да се поставя в сметката какъв брой пъти държавното управление излъга за парите, които сякаш отпуска за заплати.

Да не приказваме за толеранса към едни лечебни заведения за сметка на други от еднакъв притежател. Правителствена болница да вземем за пример напълно неотдавна получи 6 млн. лева единствено с цел да си заплати налозите, т.е. толкоз, колкото " Пирогов " получи за поправки за две години.

Как може да се реши това

Бюджетът на здравната каса през идната година още веднъж не значи промени. Здравното министерство беше дало обещание, че до края на годината клиничните пътеки ще бъдат действително остойностени, а по-късно ще се търси модел за смяна, който ясно да дефинира какво заплаща здравната каса и какво пациентът или частният му здравен фонд. Остойностяването на медицинските действия въобще не е комплицирано упражнение. Българският лекарски съюз неведнъж го е правил. Последните му калкулации отпреди няколко месеца демонстрират кристално ясно за какво институциите отсрочват да включат лекуването на пациента, труда на екипа, консумативите и медикаментите в пресмятането на цената на клиничната пътека. Изчисленията на лекарския съюз демонстрират, че в случай че се вземе поради действителната тежест на болесттите на лекуваните пациенти, вложеният труд и лекарства, единствено за възнаграждение на лекуването в лечебните заведения ще бъдат нужни 5-6 милиарда лева, а в този момент толкоз е целият бюджет на НЗОК за всички действия. От тях на лечебните заведения се падат към половината.

Леко мазохистично лекарите предложиха понижаване на хоспитализациите с към 10% за сметка на увеличение на цените на клиничните пътеки. От една страна, това ще даде въздух на лечебните заведения да лекуват по-добре и повече време най-тежко болните, от чийто престой всяка болница е на загуба. Без да се артикулира обществено, тези 10% понижение евентуално ще рефлектират върху най-леките хоспитализации – за диагностика. Това обаче ще изправи доболничната помощ пред лавина от пациенти, които няма по какъв начин да бъдат диагностицирани, защото да вземем за пример здравната каса отпуска на персоналните лекари едно направление за ядрено-магнитен резонанс на цялата му листа за три месеца.

Очакването на съсловието и пациентите е здравните управляващи да престанат всяка година да показват нови модели за финансиране на бранша, в които въпросите са повече от отговорите и звучат несериозно, до момента в който в това време гласоподават напълно действителни текстове, които засягат всички.

Време е ръководещите да показват ясна сметка какъв брой костват здравните услуги и трудът на лекарите и да оставят на обществото да реши какво опазване на здравето желае за парите, които заплаща.