![[Shutterstock] Преди време водещите финансови играчи по света бяха големите](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4049826.jpg)
Как Visa се превърна във водещия играч в глобалните финанси
[Shutterstock] Преди време водещите финансови играчи по света бяха огромните банки с салда за трилиони долари. Но не и през днешния ден. По-рано през този месец Visa, непретенциозен оператор за култивиране на заплащания, стана най-скъпата компания за финансови услуги в света. Продължаващата сеч на фондовите пазари смъкна цената на акциите на Visa, а анализаторите намаляват прогнозите си за приходите от транзакционни такси в миг, когато коронавирусът принуждава изолиращите се консуматори в целия свят да пресечен извършването на покупки. Но пък групата пострада по-малко от тогавашните носители на купата като JPMorgan Chase. Фактът, че вложителите смятат Visa като по-издържлива, е надалеч по-показателен даже и от умопомрачителната й пазарна капитализация от 291 милиарда $. Как една частица от веригата стана толкоз огромна?
Как се става водач
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ако зададете този въпрос на шефовете на Visa, те ще стартират да се хвалят с софтуерните и маркетингови достижения на компанията. Но те са единствено част от целия триумф. По-голямата причина за него е по-прозаична. Оказва се, че да си най-големият състезател в надълбоко вкоренения олигопол на заплащанията е необикновено рентабилен бизнес.
Много инцидентни наблюдаващи постоянно бъркат Visa с заемодател, който отпуска заеми на хората, които харчат пари с кредитни карти с логото на компанията. Това, което в действителност прави, е да координира комплицирана мрежа от медиатори, които стоят сред купувачи и продавачи. Сега американската компания свързва над 61 млн. търговци с 3.4 милиарда карти с марка Visa, съвсем една на всеки двама души на Земята, издадени най-вече от банки. За реализирането на тези връзки тя взима дребна комисиона. А като се има поради размерът - близо 9 трлн. $ през предходната година, равняващи се на над една десета от световния Брутният вътрешен продукт, комисионите се натрупват. Преди COVID-19 приходите на Visa растяха с към 10% годишно, достигайки 23 милиарда $ през 2019 година
Преди банките задържаха всички такси за себе си. Над 10 000 от тях групово притежаваха Visa, преди да я отделят в независима компания през 2008 година Оттогава гледат със злоба по какъв начин облагите на Visa набъбнаха 15 пъти. Част от триумфа е резултат от световна агресия и надлежно по-високи доходи. Visa може да не е безусловно " на всички места, където желаете да бъдете ", само че е близо. Компанията твърди, че участва в над 200 страни и територии. Още по-добре - оперативният й марж е скочил през последните 12 години от великодушните 43% до спиращите дъха 65%. От 100-те най-големи компании в света по пазарна капитализация през предходната година единствено държавният китайски алкохолен колос и петролният исполин Saudi Aramco са имали по-голям марж. Дори сочните равнища от 20-25% на софтуерни любимци като Apple и Alphabet бледнеят при съпоставяне.
Тъй като прибавянето на повече потенциал към платежната мрежа на Visa е на ниска цена, разноските й през последното десетилетие са нарастнали надалеч по-бавно от приходите. По този метод Visa може да си разреши да таксува по-скъпо своите услуги, от време на време доста по-скъпо, от пределните разноски за даването им. Натрупаната по този метод облага се насочва назад към акционерите на Visa, чиято възвръщаемост (включително дивиденти) е приблизително 24% годишно от 2008 година насам. Инвеститорите, които правят оценка компанията на близо 30 пъти последните й годишни доходи, против по-малко от 10 пъти при конкурентните финансови групи в показателя S&P 500, ясно имат вяра, че нито един играч няма да оспори преобладаващата й позиция скоро.
Все отново има конкуренция
Visa не е напълно без конкуренция. Американците към момента пишат чекове, а японците обичат парите в брой. Местни играчи и модели я следват по петите на обособени пазари, а единственият й международен съперник - Mastercard, прави това съвсем на всички места. Но чековете и банкнотите са в крах. Новите съперници пък са или лимитирани от географията, или са по-малки, или са и двете. И потребителите няма да изберат нова система, преди търговците да я одобряват - което пък самите търговците няма да създадат, до момента в който тя не бъде възприета от сериозна маса от клиенти. Този проблем с яйцето и кокошката е изключително сложен за превъзмогване.
Труден, само че не и неосъществим. В дълготраен проект Visa е изправена пред три закани. Първо, национални управляващи, на които им писна от нея и Mastercard, основават национални копия. Китай към този момент има UnionPay. Русия, Австралия и Европейски Съюз пък желаят платежни мрежи, които могат да управляват. Те биха могли да употребяват регулации, в това число такива за данните за потребителите, с цел да отслабят дуопола. Антимонополни регулатори в целия свят са по следите на двете компании, принуждавайки ги да одобряват големи съглашения. Европа и Америка сложиха таван на таксите, които операторите на заплащания могат да наложат.
Някои страни изследват други благоприятни условия. Банковите преводи сред банки, които отнемаха дни, в този момент са мигновени на доста места (макар необяснимо не и в Америка). Благодарение на смарт телефоните междубанковите мрежи може да се употребяват за превод на пари от сметките на потребителите непосредствено в тези на продавачите, заобикаляйки системите и таксите на Visa. Подобни схеми стават вероятни тук-там като Швеция и Индия. Но са лимитирани до една страна, до момента в който Visa и Mastercard работят в международен мащаб. А и усвояването е било постепенно - Англия има незабавни преводи от десетилетие, само че малко купувачи или търговци са забелязали този факт. Всички погледи са ориентирани към Америка и нейния голям домакински пазар. Федералният запас желае такава система да бъде оперативна до 2024 година
Последната опасност дебне в киберпространството. Досега " финтех " стартъпите за разплащания като Square или Stripe трансферират транзакациите към мрежата на Visa, вместо да оферират нови системи. Apple Pay и Гугъл Pay не са доста повече от запазване на вашите карти Visa и Mastercard. Забави се по-амбициозният опит на Фейсбук да вкара цифрова валута, наречена Libra. Но голямата потребителска база в Силициевата котловина би могла да заобиколи казуса с кокошката и яйцето, както демонстрира опитът на Китай. Tencent и Alibaba използваха голяма обществена медийна платформа и надлежно онлайн мегамагазин, с цел да дадат ход на платежните си системи. Amazon би могъл да направи същото, изключително в този момент, когато Visa съобщи, че ще стартира да таксува колоса за електронна търговия с по-високи такси за карти в американските му онлайн магазини.
Без безвизово пътешестване
Visa към момента има за гонене доста транзакции. Във време на обществено разграничаване безконтактните заплащания и извършването на покупки онлайн наподобяват по-привлекателни от мръсните банкноти или препълнените супермаркети. Банките не престават да го толерират, не на последно място и тъй като получават по-голямата част от таксите, които търговците начисляват за всяка транзакция с Visa. Годишните доходи на компанията от към 7 $ на карта не са задоволителни, с цел да провокират възмущението на потребителите. А и работи добре - системите й имат сривове в едвам 0.001% от времето. Докато не се появи съперник, който безусловно е на всички места, където потребителите желаят да бъдат, Visa мъчно ще бъде свалена от комфортния си фундамент.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Как се става водач
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ако зададете този въпрос на шефовете на Visa, те ще стартират да се хвалят с софтуерните и маркетингови достижения на компанията. Но те са единствено част от целия триумф. По-голямата причина за него е по-прозаична. Оказва се, че да си най-големият състезател в надълбоко вкоренения олигопол на заплащанията е необикновено рентабилен бизнес.
Много инцидентни наблюдаващи постоянно бъркат Visa с заемодател, който отпуска заеми на хората, които харчат пари с кредитни карти с логото на компанията. Това, което в действителност прави, е да координира комплицирана мрежа от медиатори, които стоят сред купувачи и продавачи. Сега американската компания свързва над 61 млн. търговци с 3.4 милиарда карти с марка Visa, съвсем една на всеки двама души на Земята, издадени най-вече от банки. За реализирането на тези връзки тя взима дребна комисиона. А като се има поради размерът - близо 9 трлн. $ през предходната година, равняващи се на над една десета от световния Брутният вътрешен продукт, комисионите се натрупват. Преди COVID-19 приходите на Visa растяха с към 10% годишно, достигайки 23 милиарда $ през 2019 година
Преди банките задържаха всички такси за себе си. Над 10 000 от тях групово притежаваха Visa, преди да я отделят в независима компания през 2008 година Оттогава гледат със злоба по какъв начин облагите на Visa набъбнаха 15 пъти. Част от триумфа е резултат от световна агресия и надлежно по-високи доходи. Visa може да не е безусловно " на всички места, където желаете да бъдете ", само че е близо. Компанията твърди, че участва в над 200 страни и територии. Още по-добре - оперативният й марж е скочил през последните 12 години от великодушните 43% до спиращите дъха 65%. От 100-те най-големи компании в света по пазарна капитализация през предходната година единствено държавният китайски алкохолен колос и петролният исполин Saudi Aramco са имали по-голям марж. Дори сочните равнища от 20-25% на софтуерни любимци като Apple и Alphabet бледнеят при съпоставяне.
Тъй като прибавянето на повече потенциал към платежната мрежа на Visa е на ниска цена, разноските й през последното десетилетие са нарастнали надалеч по-бавно от приходите. По този метод Visa може да си разреши да таксува по-скъпо своите услуги, от време на време доста по-скъпо, от пределните разноски за даването им. Натрупаната по този метод облага се насочва назад към акционерите на Visa, чиято възвръщаемост (включително дивиденти) е приблизително 24% годишно от 2008 година насам. Инвеститорите, които правят оценка компанията на близо 30 пъти последните й годишни доходи, против по-малко от 10 пъти при конкурентните финансови групи в показателя S&P 500, ясно имат вяра, че нито един играч няма да оспори преобладаващата й позиция скоро.
Все отново има конкуренция
Visa не е напълно без конкуренция. Американците към момента пишат чекове, а японците обичат парите в брой. Местни играчи и модели я следват по петите на обособени пазари, а единственият й международен съперник - Mastercard, прави това съвсем на всички места. Но чековете и банкнотите са в крах. Новите съперници пък са или лимитирани от географията, или са по-малки, или са и двете. И потребителите няма да изберат нова система, преди търговците да я одобряват - което пък самите търговците няма да създадат, до момента в който тя не бъде възприета от сериозна маса от клиенти. Този проблем с яйцето и кокошката е изключително сложен за превъзмогване.
Труден, само че не и неосъществим. В дълготраен проект Visa е изправена пред три закани. Първо, национални управляващи, на които им писна от нея и Mastercard, основават национални копия. Китай към този момент има UnionPay. Русия, Австралия и Европейски Съюз пък желаят платежни мрежи, които могат да управляват. Те биха могли да употребяват регулации, в това число такива за данните за потребителите, с цел да отслабят дуопола. Антимонополни регулатори в целия свят са по следите на двете компании, принуждавайки ги да одобряват големи съглашения. Европа и Америка сложиха таван на таксите, които операторите на заплащания могат да наложат.
Някои страни изследват други благоприятни условия. Банковите преводи сред банки, които отнемаха дни, в този момент са мигновени на доста места (макар необяснимо не и в Америка). Благодарение на смарт телефоните междубанковите мрежи може да се употребяват за превод на пари от сметките на потребителите непосредствено в тези на продавачите, заобикаляйки системите и таксите на Visa. Подобни схеми стават вероятни тук-там като Швеция и Индия. Но са лимитирани до една страна, до момента в който Visa и Mastercard работят в международен мащаб. А и усвояването е било постепенно - Англия има незабавни преводи от десетилетие, само че малко купувачи или търговци са забелязали този факт. Всички погледи са ориентирани към Америка и нейния голям домакински пазар. Федералният запас желае такава система да бъде оперативна до 2024 година
Последната опасност дебне в киберпространството. Досега " финтех " стартъпите за разплащания като Square или Stripe трансферират транзакациите към мрежата на Visa, вместо да оферират нови системи. Apple Pay и Гугъл Pay не са доста повече от запазване на вашите карти Visa и Mastercard. Забави се по-амбициозният опит на Фейсбук да вкара цифрова валута, наречена Libra. Но голямата потребителска база в Силициевата котловина би могла да заобиколи казуса с кокошката и яйцето, както демонстрира опитът на Китай. Tencent и Alibaba използваха голяма обществена медийна платформа и надлежно онлайн мегамагазин, с цел да дадат ход на платежните си системи. Amazon би могъл да направи същото, изключително в този момент, когато Visa съобщи, че ще стартира да таксува колоса за електронна търговия с по-високи такси за карти в американските му онлайн магазини.
Без безвизово пътешестване
Visa към момента има за гонене доста транзакции. Във време на обществено разграничаване безконтактните заплащания и извършването на покупки онлайн наподобяват по-привлекателни от мръсните банкноти или препълнените супермаркети. Банките не престават да го толерират, не на последно място и тъй като получават по-голямата част от таксите, които търговците начисляват за всяка транзакция с Visa. Годишните доходи на компанията от към 7 $ на карта не са задоволителни, с цел да провокират възмущението на потребителите. А и работи добре - системите й имат сривове в едвам 0.001% от времето. Докато не се появи съперник, който безусловно е на всички места, където потребителите желаят да бъдат, Visa мъчно ще бъде свалена от комфортния си фундамент.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ