[Shutterstock] Преди малко повече от година пет столични театъра обявиха

[Shutterstock] Преди малко повече от година пет столични театъра оповестиха концепцията си да основат нещо като справочник за държание на публиката, който трябваше да се споделя " Кодекс на театралния фен ". За пръв път планът беше разгласен като част от " Месец на театъра " на LoveTheater.bg - самодейност на Театър " Българска войска ", Театър " София ", Малък градски спектакъл " Зад канала " и Младежки спектакъл " Николай Бинев ", към които предходната година се причисли и Народен спектакъл " Иван Вазов ".

Най-общо смисълът на този документ с малко гръмко име беше да даде някои насоки на феновете по отношение на етикета на облеклото, потреблението на мобилните телефони, говоренето, яденето и пиенето в театралната зала. По думите на уредниците задачата би била публиката да разбере " по какъв начин би се чувствал артистът, който е на сцената, когато фенът не съблюдава театралния етикет ". Замисълът беше правенето на кодекса да се случи в границите на месеца на театъра предходната година, като към него по-късно се очакваше да се включат и още театри, " с цел да можем дружно да повлияем върху възпитанието на феновете ", както беше споделено в формалното показване.

Къде е кодексът

Година и половина по-късно обаче освен няма кодекс на театралния фен, само че и от гилдията малко на брой си спомнят концепцията за неговото основаване. Това щеше да бъде една добра вест, в случай че към този момент нямаше потребност от сходен образователен справочник, тъй като някак за последните 365 дни всичко се беше оправило. Само че истината е друга - в театралната зала, най-малко откъм страната на публиката, нищо не се е трансформирало към положително. Дори в противен случай - всеобщото неглижиране на обикновени цивилизационни правила в последните най-малко 10 години докара до цялостна смяна в държанието и при съпреживяването на културни събития.

Изкуството към този момент се възприема като някакъв модел на делничност - нещо, което кардинално не е нито ново, нито толкоз ужасно. Отдавна минаха времената, когато на него се гледаше като на някакъв тип красиво бягство от действителността. Днес то държи да се показва вътре в бита, търси механизми да се включи в нормалния дневен ред на индивида и да стане част от неосъзнатата му потребност от провокации и приятност за сетивата и мозъка. В страните, където възпитанието е базисна полезност, изкуството съумя да доближи до феновете си тъкмо по този нов, по-делничен метод. На процедура това значи, че през днешния ден в международните театри доста рядко да вземем за пример феновете се появяват в публично облекло, както беше признато в миналото. Да свърнеш в театралния салон на път за у дома след работа стана процедура в живота на хората и външната изява на тази естетическа потребност през днешния ден не се побира безусловно в костюм и рокля с перлен наниз. У нас обаче, където казусът с първите седем години минава в метод на живот в идващите седемдесет и седем, " нововъведенията " във връзка с по-неформалния етикет в облеклото на театралния фен надалеч не остават единствено на равнище " ходя на спектакъл по дънки и фланелка ".

Както се майтапят актьорите, в случай че ще и с новия си спортен екип да пристигна, значимото е фенът да се държи възпитано. Дългогодишната липса на каквото и да е образуване на сходна просвета обаче, както и насаждането на концепцията, че положителното образование е израз на уязвимост и известна слабохарактерност, докара до буренясването на театралната просвета и превръщането на театралната зала в селско кино. Поне що се отнася до онази част от театралното събитие, за която виновни са феновете.

Спектакълът отвън сцената

Всеки от нас е преживявал най-малко по един зрителски позор в българска театрална зала през последните години. Започва се още от дрешника, който една огромна част от публиката отхвърля да употребява, тъй като твърдо има вяра, че салонът не е отоплен задоволително и след час и половина ще си излезе от него най-малко с начална форма на бронхопневмония. По тази причина постоянно в залата половината седалки са цялостни със сгушени в шаловете и якетата си хора, които наподобяват повече на чакащи ранен рейс пасажери, в сравнение с фенове, подготвящи се за естетическа среща. Ако пък салонът не се окаже разплодник на настинки, палтата, шапките и якетата " накацват " по близките седалки, гарнирани на места от някое и друго блестящо пликче от хранителна верига. Съвсем в реда на нещата са и постоянно закъсняващите, които кой знае за какво постоянно държат да седнат навръх своите места по билет. Те за зла орис най-често се оказват в средата на реда, тъй че всеобщото щракане, скърцане и туптене на седалки стартира интензивно тъкмо тогава, когато светлините угаснат и е време всеки да се концентрира в театралното деяние.

Класически миг в новата театрална действителност е оня с мобилните телефони. Въпреки че всеки спектакъл се е погрижил да пуска преди повдигането на завесата особено записано известие, което да подкани феновете да изключат телефоните си, постоянно има хора, което не са го чули. И, несъмнено, техните телефони зазвъняват по време на действието, а мелодията им се разнася в тишината на залата, съпроводена завчас от възмутеното тиктакане на десетки езици. Най-странното е, че немалка част от феновете не усещат никакво стеснение от това, че телефоните им се вклиняват в спектакъла, и даже организират диалози. Наравно с тях са и още една категория гости, които явно не могат да се отделят от мобилните връзки и онлайн съществуването си, по тази причина умерено преглеждат имейлите и обществените си профили, а ярката синкава светлина от екраните на смарт телефоните им нарушава приятното гледане на всички.

Някога се смяташе, че театралната зала не се напуща по време на деяние, даже и представлението да не ти харесва. Днес никой не задължава фенът да гледа нещо, което не му доставя наслаждение. Самите артисти считат, че е по-добре да напуснеш безшумно залата, в сравнение с мощно да пуфтиш и изразяваш недоволството си по време на зрелище. Въпреки това обаче има фенове, които избират шумно и огнено да разискват, което естествено мощно нарушава концентрацията на актьорите на сцената, както и удоволствието за тези от публиката, за които постановката е забавна. Към тази категория театрални фенове се причисляват и тези, които държат да споделят страстите си с околните си или хората в близост, като интензивно разясняват театралното деяние, внасят някаква нова информация или, недай си боже, обясняват какво тъкмо се случва под прожекторите на глас.
Специален миг в неналичието на театрална зрителска просвета у нас е и антрактът. Изумително е по какъв начин за някои хора е от извънредно значение тъкмо в тези петнайсет минути сред гонговете да се снабдят със закуска, безалкохолно или чипс. Още по-странно е, че в случай че инцидентно не съумеят да ги изпият и изядат по време на антракта, напълно естествено вземат решение да ги внесат в залата и да си създадат нещо като сценичен пикник по време на второ деяние. Както и да го погледнем, става дума за обикновена некадърност да се разграничи уникалността на един сценичен театър от нормалното делнично гледане на телевизионно шоу по пантофи вкъщи.

Театърът е мъчно изкуство, тъй като спектакълът всякога е неповторимо артистично събитие, в което вземат участие живи хора, създавайки го с телата, гласовете, лицата и страстите си. Само по себе си това изпитание към този момент заслужава овации, по тази причина и няма зрелище, което да приключи без ръкопляскания. В последните години обаче се възприе някакво ново " предписание " за признателност към артистичния екип, съгласно което публиката ръкопляска постоянно станала на крайници. Това автоматизирано лишава аплодисментите от всевъзможен оценъчен смисъл, тъй като и най-слабото зрелище се оказва приветствано като шедьовър. Да не приказваме, че от сцената за актьорите това стремително отскачане още при първия реверанс постоянно наподобява просто като невисок старт за бързо овакантяване на салона.

Какво се случва по света

Колкото и да храним известна носталгия по положителното остаряло време, когато самото вървене на спектакъл се " преобличаше " в някакъв тип грациозност, през днешния ден неформалността е наклонност в международен мащаб. В английските театри да вземем за пример, защото салоните всекидневно са цялостни с туристи, формалното облекло от дълго време не е изискване да влезеш в салона. Няма да видите обаче хора с къси панталони и спортни екипи измежду феновете. Ако се появят такива, те учтиво ще бъдат помолени да не влизат в салона. Залите постоянно са оборудвани с техника, която блокира мобилните връзки, тъй че няма по какъв начин да се чуе звън на телефон по време на деяние.

Компромисите, които мениджмънт екипът на театъра позволява обаче, са свързани най-много с пиенето и яденето по време на антрактите и спектакъла. За да няма скупчване на хора пред бюфета, може да си поръчаш чаша вино или някакво друго пиво на бара още преди началото на шоуто. То ще те чака приготвено и с името ти в точния момент.

Тъй като спектаклите в никакъв случай не стартират със забавяне, а в билета са посочени тъкмо часовете и времетраенето на антрактите, както и часът на упования край, може и да прецениш потребностите си от храна, напитка или ободряване авансово. В салона се позволяват също по този начин пластмасови чаши с вода, както и дребни картонени купички сладолед, които се продават на бара в самия спектакъл. Няма по какъв начин да ядеш обаче чипс, вафли, сандвичи и каквото и да е друго в залата. Не мога да отрека, че и тази " независимост " ми се коства прекомерна, само че пък в последна сметка по-добре фенът безшумно да ближе 50 грама сладолед, в сравнение с да хрупа чипс, до момента в който актьорите на сцената се пробват да пресъздават атмосфера и облици.

Културата на театралния фен се опира на две съществени неща - домашното и публичното образование и осъзнатата нужда от артистични прекарвания и духовна храна. Във време, когато и двете са в положение на колапс, сходно познание явно би трябвало да се привнесе извън. В този смисъл концепцията за кодекс на театралния фен през днешния ден е повече от съответна. И потребността от основаването му считам за незабавна.

Q&A
Актрисата Теодора Духовникова за кодекс на театралния фен:

Налага ли се да се написа сходен кодекс?
Не е нужно да се написа кодекс. Самата дума е несъответствуваща, когато приказваме за изкуство. Да отидеш на театър е свободен избор. По-скоро е хубаво да си приказваме за това по какъв начин е по-добре за всички ни да се случи това. За да могат и артистите, и феновете да преживеят оптимално пълноценно времето си дружно. Но всичко е с пожелателен темперамент.

Какво в действителност се случва в салона, до момента в който тече спектакълът?
В най-хубавият случай и фенове, и аудитория дишат дружно и претърпяват нещо дружно. В най-лошия - на сцената актьорите нещо си работят, а в салона светят телефони, преглеждат се обществените мрежи, разяснява се на всеослушание, въобще ситуацията е като че ли си си в хола пред тв приемника и какъвто и звук да произведеш, за тв приемника това няма никакво значение, той си работи. Но в действителност когато на сцената има " живи артисти ", които основават нещата на момента, пред нас и за нас, всички тези шумове и придвижвания са разконцентриращи и могат да провалят всичко.

Случаи в театъра по време на зрелище с аудитория, които няма да забравите поради държанието на феновете?
Да. Всъщност най-неприятното нещо в театъра и единственото безусловно невъзпитано нещо е да пуфкаш, дишаш тежко и сумтиш, с цел да " покажеш " на целия останал салон и в случай че може и на тия на сцената, че спектакълът не ти харесва. Няма нищо неприятно да попаднеш на нещо, което не ти харесва. Тогава просто изчакваш подобаващ миг и напълно тихичко си излизаш.

Изкуството през днешния ден не се възприема безусловно като събитие, което се посреща с избрана и подобаваща нравственос. Вие какво мислите?

Всъщност да превърнем ходенето на спектакъл, концерт, балет в събитие е персонална нужда за празник. Но въпреки всичко най-важното е на сцената да се случва нещо като събитие. Отговорността за това е първо на артистите. После на публиката.

За какво вие персонално бихте помолили феновете, преди да влязат в салона?

Да ревизират това, което отиват да гледат. Аз като фен постоянно се осведомявам какво тъкмо отивам да виждам и по този начин си икономисвам доста озадачения. А в случай че към този момент сме в салона и това, което гледаме, не ни харесва, няма неприятно безшумно да излезеш. Но безшумно. Изобщо тишината в салона е обикновената база, от която зависи толкоз доста, напряко - всичко.
Етикет за театрални фенове

На спектакъл не се върви с мръсни или спортни облекла.

За началото на спектакъла не се закъснява.

Вещите и връхните облекла се оставят на дрешник.

Ако залата е към този момент тъмна, не се търсят местата съгласно билета,а се сяда на най-близките свободни седалки.

На реда се минава с лице към хората, които към този момент са се настанили.

Настанените би трябвало да станат, с цел да пропуснат пред себе си тези, които би трябвало да доближат до местата си.

Мястото на дамската чанта е под седалката, в профил до подлакътниците или зад тила.

Страничните облегалки се споделят със седящия на прилежащата седалка.

Телефоните се включват на спокоен режим или се изключват изцяло.

Телефоните не се употребяват по никакъв метод по време на спектакъла, защото и светлината им пречи на актьорите и феновете.

Не се насочат мнения към актьорите на сцената или техните театрални облици.

Малки деца нямат място в спектакъл, който показва театър за възрастни.

По време на театралното деяние се заобикалят всевъзможни диалози и мнения.

Яденето, изключително на шумящи храни и шумното пиянство или отваряне на кенчета и бутилки нямат място в салона.

Ръкопляска се в седнало състояние. На крайници се става единствено в случай че спектакълът в действителност е извънреден.