[Shutterstock] От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя

[Shutterstock] От БАСЗЗ чакат растеж на първичния пазар на земя от 3 до 5%. Промяната в климата става все по-сериозен проблем за земята. Още по тематиката
Добрите хрумвания на сливенското парно

" Топлофикация - Сливен " заменя въглищата с екологично гориво
17 сеп 2018
Да шиеш напук

Миролио изнася част от производството си отвън България поради липса на работна ръка
16 сеп 2018
Стефан Радев: Искам бюджетът да е инструмент за ръководство, не за задължения

Кметът на Сливен пред " Капитал "
13 сеп 2018
" Язаки " - Ямбол, насочва 30% от производството си към е-автомобили

Компанията към този момент има 6 хиляди чиновници в заводите си в България
12 сеп 2018
Намери си бъдеще

Сливен и Ямбол търсят развиване като част от новата икономическа зона на линията " Тракия "
31 авг 2018
Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.

За 10 години - 10 пъти. Толкова е повишена цената на земята в Сливен и Ямбол от 2007 година до момента. Ако цената на земеделската земя там през 2007 година е била едвам 200 - 300 лева./дка, от предходната година тя се движи сред 1000 и 1200 лева./дка, а в места, където е окрупнена и има положително напояване, цената и доближава 2000 лева./дка. Преди година община Сливен съумява да продаде посредством търг имот от 800 дка в региона на сливенското село Жельо Войвода на цена от 2000 лева./дка, постигайки една от най-високите цени на земеделска земя в България.

" Търсенето на земя е огромно, само че предложение няма ", споделят огромните притежатели и търговците на земеделска земя на територията на двата района. Сред тях са компания " Ставен ", част от " Ромфарм комапни ". Групата има над 1 млн. декара земя на територията на България, което я прави един от най-големите владелци на земя. Сред огромните тук са и " Мел инвест холдинг ", които имат над 70 000 дка земеделска земя, както и " Кронос агрохолдинг ", които стопанисват и обработват към 65 000 дка земя в Ямболския край.

Сливенският район е мощен овощарски и резервира славата си на Долина на прасковите. Тук черешите и ябълките узряват най-рано. Климатът е извънредно удобен и в комбиниране с река Тунджа дава положителни благоприятни условия за сполучливо земеделие. На територията на Ямболския край пък са едни от най-плодородните лозя в страната.

" Цената на земя на примитивен пазар в селата с по-плодородната земя към Сливен е от 800 до 1200 лв.. Такава е цената на земята и в Ямбол ", споделя притежателят на ямболската компания " Аграрика " Михаил Шевкенов, който стопанисва 18 000 дка. В хубавите землища на Южна България от Бургас до Стара Загора цените също се движат сред 800 и 1200 лв.. На вторичния пазар на земя, където има продажби на по-големи площи на едро, цената е по договаряне и стига стойности над посочените, добавя притежателят на компания " Ставен " и ръководител на БАСЗЗ Стайко Стайков.

Динамика и трендове

БАСЗЗ стартира да води статистика за цените на земята в цялата страна от 2007 година Имало е години с 15-20% растеж в цената, означават от асоциацията. В Добричко цената на земята стига най-високи стойности - от 1600 до 2000 лева/дка. Причината е, че земеделската земя в този регион не е толкоз разпокъсана и е доста плодородна, споделя Стайков. Заради опцията да се употребява за зърнопроизводство - най-доходоносната част от евроземеделието, там има и максимален интерес.

Според него до края на тази и през идната година внезапен скок в цената на земята може да чакаме единствено при уедрените, комасирани площи. Тези земи в България обаче съвсем са изкупени, като се изключи земите от Държавен аграрен фонд. " Ако през новия програмен интервал след 2021 година спре дотацията и отпаднат някои от ограниченията по агроекология, може да се стигне до задържане или до спад на цените на земите ", считат от БАСЗЗ.

В момента земя никой не продава просто по този начин. Земята е най-бързо ликвидна и е опция за бързо набиране на средства, споделят от асоциацията. Оттам чакат растежът на цената на земеделска земя на първичния пазар да е сред 3 и 5%. Все повече са сложните покупко-продажби, няма огромно предложение, само че и търсенето на земя е по-специфично. Няма го и хаоса да се купува всичко непременно, споделят брокерите на земеделска земя.

Различен пазар

Българският пазар на земеделска земя е доста по-различен от този в Румъния, Сърбия, Турция и околните до нас страни, регистрират експертите. Цената на земята в Румъния да вземем за пример е двойно по-ниска от тази в България, защото има доста площи. Затова и търговците не чакат стрес на пазара на земя у нас. В Турция се вършат огромни комасационни планове, развива се поливно земеделие и се прави дълготрайно обмисляне. У нас земята е доста разпокъсана и това се обрисува като главен проблем в бъдеще, считат от асоциацията.

Другият огромен проблем в България е климатът. Той се променя много през последните години, тук-там стартират ерозионни процеси. В първите години те не са толкоз очевадни, само че упованията са в бъдеще у нас от ден на ден да се засушава. Ако България не вземe ограничения, каквито се взеха в другите страни, ориентирани към комасация и развиване на поливното земеделие, чакаме да загубим част от обработваемите си площи, предизвестява Стайко Стайков. Q&A
Стайко Стайков, ръководител на БАСЗЗ: Необходим е нов кодекс за земята и комасация

Господин Стайков, кой е най-наболелият проблем за притежателите на земеделска земя в България?
- Насочили сме напъните си към разработване на нов кодекс за земята, на дневен ред е комасацията. В организацията ни членуват 23 сдружения. Работим по подмяна на благосъстоятелност между тях, с цел да се получат по-големи имоти по отношение на прекосяването към съвременно земеделие. Така се приготвяме за процеса на комасация.

На какво се дължи разликата в цената на земята у нас и в Румъния да вземем за пример?
- На първо място Румъния е три пъти по-голяма по територия, само че и три пъти по-голяма по обработваема повърхност. Там има над 115 млн. дка земи, до момента в който в България обработваемите земи са към 38 млн. дка. Ако поставим старания, създадем комасационните планове, посредством напояване можем да стигнем над 40 млн. дка обработваема земя.

Ние, участниците в БАСЗЗ, се стремим към същинска комасация. Изработихме 5 плана в този програмен интервал, показахме, че комасацията е жива и няма проблем да се случи в страната. Тя би трябвало да стане на непринуден принцип. Съгласно сегашния Закон за използването на земята множеството земеделци в България нямат интерес да вземат участие в този развой, тъй като те могат да окрупняват площи по прилагане и не желаят да влагат непотребни пари.

В един миг обаче, когато стартира застрашителната ерозия, обединяването по прилагане на земите няма да им прави работа. Нашата битка е след 2020–2021 година да залегнат ограничения от Европейски Съюз за напояване на земята и комасация. Трябва да се създадат промени в плана за Кодекса за земята, да се преработи Законът за комасацията. Турция да вземем за пример направи огромен план за комасация, а в Румъния земята е доста по-уедрена от нашата, тъй като не беше върната и разпокъсана.

Отваря ли се българският пазар на земя за чужденци?
- Пазарът на земя в България към момента не е отворен изцяло за чужденци. Една от аргументите е тъкмо тази, че земята у нас не е комасирана, а другата – че няма кодекс за земята. Нашето мнение е, че кодексът за земята би трябвало да бъде направен с присъединяване на всички браншови организации, с цел да се направи нещо съвременно и значимо, което да служи на българското земеделие през идващите години. Външните вложители търсят сигурност. Като има кодекс, ще има и правила, по които да се работи, а не текстове в доста на брой и разнообразни закони, които са остарели и постоянно си опонират.

Много хора се опасяват от отварянето на пазара на земя за чужденци. Основателен ли е страхът им?
- Нормално е да се опасяват, тъй като България дълги години е била затворена страна. Не може да желаеме да бъдем част от Европа, да си пазим земята за нас, а в това време да купуваме земя от цяла Европа. Когато дойдат чужденци, те биха вложили средства там, където няма напояване. Ще влагат в съвременно земеделие и ще обезпечат работни места.

Няма ли капитал, няма да има интензивно земеделие. Би могло в бъдеще да се окаже удачно и кооперирането на български земеделци с чужденци. Трябва ясно да се регламентират разпоредбите и условията към чужденците - какво се изисква от тях и какви правила би трябвало да съблюдават, в случай че купят българска земеделска земя.