[Shutterstock] От 3 декември 2019 г. гражданите и юридическите лица,

[Shutterstock] От 3 декември 2019 година жителите и юридическите лица, които смятат, че непозволено са платили налози, лихви и разходи въз основа на правосъдни решения по данъчни каузи, ще имат още една опция да търсят връщането им. Става въпрос за отговорност на страната за вреди, породени от решения на административните съдилища и на Върховния административен съд, които опонират на процедура на Съда на Европейски Съюз (СЕС) или правото на Европейски Съюз. Тази опция идва след смяна в Закона за отговорност на страната и общините за вреди.

И до момента можеше да се търси отговорност от страната за вреди, само че липсваше ред за сходни искове при завършили данъчни правосъдни каузи. В предишното такива искове постоянно се прекратяваха като неприемливи заради липса на правно съображение за воденето им или с изказванието, че това е опит да се " преразгледа " към този момент решен данъчен спор. В други случаи, когато искът въпреки всичко беше позволен, се водеха разногласия за размера на правосъдните такси, които в общия случай са доста по-високи от в този момент прилаганите закрепени такси и значително правеха сходни искове стопански непостижими. Така режимът, който другояче е добре прочут и регламентиран в другите страни - членки на Европейски Съюз, и доказан от практиката на Съд на Европейския съюз, беше мъчно използван в България.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Въпреки тези компликации с решение на Софийски апелативен съд от 11 февруари тази година за първи път Върховен административен съд беше наказан да заплати на поданик за породени вреди от неприлагане на процедура на Съд на Европейския съюз по данъчно дело. Делото се води по остарелия ред и мина през повече трудности (и доказване изобщо на правото да се заведе подобен иск) от тези, които се чака да среща един поданик, в случай че ползва настоящия нов ред.

Как работи новият ред

Всеки поданик, който смята, че безпричинно е бил наказан и е платил налози, лихви и разходи за ответната страна, както и самичък е претърпял такива за образуване на отбраната си против Национална агенция за приходите, може да заведе иск пред административен съд против съда от последна инстанция, чието правосъдно решение е предизвикало вредите. В делото би трябвало да се потвърди коя процедура на Съд на Европейския съюз е нарушена или коя норма на правото на Европейски Съюз не е приложена или не е тълкувана вярно, размерът на вредата - платените налози, лихви и разходи, и причинната връзка на вредите с нарушаването. Няма специфичен период за предявяване на желае, тъй че следва да се ползва общият 5-годишен давностен период от постановяване на решението. Таксата за делото е закрепена на 25 лева за юридически и 10 лева за физически лица. Ответник по делото е съдът, чието решение се нападна.

Решението на административния съд по желае за вреди предстои на обжалване пред Върховен административен съд. Потенциално тук биха зародили спорове при използването на този режим. Ако преди делата за вреди от правосъдна процедура се водеха пред гражданските съдилища и там казусът беше до каква степен те са осведомени с процедура на Съд на Европейския съюз по данъчни въпроси, в този момент евентуално стои въпросът до каква степен административните съдилища, а и самият Върховен административен съд, като съд от последна инстанция по исковете за вреди биха били склонни да отсъдят в интерес на данъкоплатеца против Върховен административен съд.

За кого работи

Този механизъм би могъл да засегне редица данъчни каузи, където противоречие с правото на Европейски Съюз е допустимо, поради високото равнище на хармонизация. Конкретни данъчни проблеми има да вземем за пример в следните случаи:

- Отказан данъчен заем по доставка с изказванието, че е " нереална ", когато критериите за оценка на действителността на доставката, приложени от националния съд, са били напълно в несъгласие с практиката на Европейски Съюз. Този вид проблеми преди всичко образуват практиката на съда в последните години.

- Отказът да се възвърне Данък добавена стойност заем или пък задължението да се начисли Данък добавена стойност върху разноски, свързани с построяването на обществена инфраструктура, обслужваща обекти на юридическото лице. Вече и със законодателни промени в такива случи Данък добавена стойност не се дължи. Но някои по-стари решения на Върховен административен съд би могло да са постановени в несъгласие с предишна практиката на Съд на Европейския съюз.

- Отказът на Върховен административен съд да приложат 0% Данък добавена стойност при експорт на артикули, в случай че доставчикът няма митническа декларация на негово име, без да вземат поради ясната норма на правото на Европейски Съюз, че износът може да бъде завършен с такава декларация от получателя по доставката. Този въпрос на процедура визира всички български фирми-износители, които не провеждат сами износа на стоките от страната.

За да се възползва от новия ред, дадена компания би трябвало да направи обзор на постановените решения и разбор за съществуване на възможното нарушаване на правото на Европейски Съюз или процедура на Съд на Европейския съюз поради характерните условия и развитата процедура по тълкуването и използването му. Не всяко нарушаване, обаче, е съображение за сходен иск - належащо е то да е задоволително значително и да може да бъде открито ясно несъгласие или с изцяло ясна норма на правото на Европейски Съюз, или с предишно решение на Съд на Европейския съюз.

*Авторът Ива Димитрова е старши юрист " Данъци " в " Йорданова, Ризова и съдружници ". Изразеното в публикацията мнение е персонално и не обвързва адвокатското сдружение.